ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 43997
гр. София, 29.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110128942 по описа за 2024 година
съобрази следното:
провери редовността и допустимостта на предявените искове и като съобрази
направените от страните искания и възражения, на основание чл. 140 ГПК: във вр. с чл. 146,
ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.12.2024 г. от
10,00 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора документи като писмени
доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за задължаване на ответника да
представи документи, тъй като конкретните документи са представени с отговора, а
извлечения и справки ответникът не може да бъде задължаван да изготвя и представя по
делото на основание чл. 190, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на ищеца в срок до о.с.з. да посочи кога и какви суми претендира, че е
заплатила по договора като я ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение исковата молба в
частта по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ще бъде върната.
УКАЗВА на ответника да уточни признава ли и в какви размери получени от ищеца по
договора плащания, респ. за погасяване на кои задължения по договора са отнесени същите.
ОТЛАГА произнасянето по искането за допускане ССчЕ за първото по делото открито
съдебно заседание след изпълнение указанията от страните и изслушване становището им.
СЪСТАВЯ и СЪОБЩАВА на страните на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
1
ал. 2 ГПК ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:
Производството е образувано по искова молба на М. И. И. срещу „Креди йес“ ООД с
ЕИК *********, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.
26, ал.1, предл.1, 2 и 3 ЗЗД и чл. 146 ЗЗП за прогласяване нищожността Договор за паричен
заем № **** г., поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на
добрите нрави и наличие на неравноправни клаузи и с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
1 вр чл. ЗЗД за сумата от 1053 лева, представляваща недължимо платена сума над
главницата по нищожен Договор за паричен заем № **** г. ведно със законната лихва от
датата на исковата молба – 20.05.2024 г. до окончателното й заплащане.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за паричен заем №
**** г, по силата на който ответникът като заемодател е предоставил на ищеца като
заемополучател сумата от 3000 лв., която последният се задължил да върне на вноски.
Съгласно чл. 6 от договора било предвидено задължение на заемателят да предостави на
кредитора обезпечение , а съгласно чл. 8 – неустойка при неизпълнението му.
Ищцата претендира, че договорът е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като не е
спазена разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК и не е в предвидената форма, не е написан по ясен
и разбираем начин и не е изписан с шрифт не по-малък от 12 в два екземпляра.
Претендира се и нищожност на договора поради липса на съществен негов елемент, а
именно ГПР , доколкото последният е посочен единствено като процент, но без ясно
разписана методика на формирането му. Сочи, че таксите и разходите по кредита водят до
различен от посочения ГПР.
Претендира нищожност на договора за основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД поради
изначална невъзможност да осигури в тридневен срок описаното в договора и общите
условия обезпечение.
Претендира , че уговорката противоречи на целта, преследвана с Директива 2008/48 /
ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити и
прогласена с чл. 16 ЗПК.
Поддържа, че неустоечната клауза е нищожна като противоречаща на чл. 143, ал. 2, т.5
ЗЗП, тъй като с нея потребителят се задължава при неизпълнение на своите задължения да
заплати необосновано висока неустойка. Сочи и че клаузата не е индивидуално уговорена
съгласно чл. 146 ЗЗП.
В нарушение на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК разходите за заплащане на тази
неустойка не били включени в ГПР., тъй като неустойката по своята същност съставлявала
печалба за кредитора. Поддържа, че при включване на неустойката действителният ГПР е
над императивния максимум съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че грешно посоченият ГПР е
равнозначен на непосочен ГПР. Изразява становище, че погрешното посочване на ГПР
съставлява и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП и по
смисъла на правото на ЕС.
Освен това, поддържа, че процесната клауза противоречи на добрите нрави, тъй като е
2
свързана с неизпълнение на задължение , от което не произтичат вреди за ответника. Сочи,
че неустойката се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция.
Поддържа, че клаузата, с която е определена възнаградителна лихва, е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, тъй като размерът на лихвата надвишава трикратния размер
на законната лихва за необезпечение заеми, респ. двукратния размер на законната лихва по
обезпечени заеми. Нищожността на клаузата по аргумент от 11, ал. 1, т. 9 вр, чл. 22 ЗПК
води до нищожност на целия договор.
Претендира , че клаузите на договора не са формулирани по ясен и недвусмислен начин
съгласно чл. 147, ал. 1 ЗЗП и не позволяват на потребителя да прецени икономическите
последици от сключване на договора – чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП.
Възразява и че договорът е сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия.
Претендира, че на осн. чл. 23 ЗПК дължи само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска като неоснователен и излага подробни съображения за действителност на
договора за заем. Сочи, че ГПР е в рамките на пет кратния размер на законната лихва.
Евентуално поддържа, че превишението на ГПР на установения максимум не влече
нищожност на договора . Претендира, че е изпълнено изискването на чл. 11,ал. 1, т. 10 ЗПК.
Оспорва твърдението за нищожност на уговорката за възнаградителна лихва, като
претендира, че същата е съобразена с ограничението по чл. 19, ал. 4 вр. чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Твърди, че процесният договор отговаря на изискванията на чл. 10 ЗПК.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствена тежест между страните:
В доказателствена тежест на ищцата по иска с правно основание чл. 26, ал.1, предл.1,
2 и предл. 3 ЗЗД, респ. чл. 146 ЗЗП е да докаже, че е налице твърдяното противоречие на
оспорената договорна клауза с императивни законови разпоредби и/или с добрите нрави,
респективно че е налице заобикаляне на закона и че клаузите са неравноправни на
наведеното основание.
В тежест на ответника е да докаже, че оспорените клаузи са действителни,
включително са договорени индивидуално или в случай че са нищожни – не влекат
нищожност на договора.
В доказателствена тежест на ищцата по иска с правно основание чл. 55, ал.1, пред.1
ЗЗД е да докаже, че е заплатила процесните суми в полза на ответника, а в тежест на
ответника – че е налице валидно основание за получаването им, съответно задържане на
полученото. С оглед наведените основания на иска ищцата следва да докаже, че договорът
е нищожен на някое от наведените основания, поради което дължи връщане само на чистата
стойност.
ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните са сключили
3
Договор за паричен заем № ***** г., по силата на който ищцата е получила от ответника
сумата 3000 лева.
УКАЗВА на страните, че на основание чл.7, ал.3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
възможност да изразят становище по тези въпроси.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законните представители, попечителите
и пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени на основание чл. 41, ал. 2 от ГПК.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните заедно с връчване на препис на настоящото определение,
като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба и допълнителния отговор.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и да заявят
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и да посочат техен, или на
техния представител/пълномощник телефонен номер.
Определението подлежи на обжалване от ответника с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му в частта относно подсъдността, а в останалата част - не подлежи на
обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4