№ 47
гр. *****, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на двадесет и първи май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Дияна Ив. Дамянова Цанкова
при участието на секретаря НИНА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Гражданско дело
№ 20241330100332 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 143 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. с чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК от „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********,
съдебен адрес: гр. София, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 4, законен
представител: Николай Пенчев Пенчев – управител, чрез Л. Г. Банкова –
юрисконсулт против И. И. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, общ. *****,
обл. Видин, ул. *********** № 37 с искане да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: главница: 500 лв.
- дължима и неплатена по Договор за паричен заем № 793868 / 08.01.2023г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изпълнение на задължението и да бъде осъден ответника да
заплати на ищцовото дружество сторените в исковото и заповедното
производство разноски.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията,
че между страните има валиден Договор за паричен заем № 793868 /
08.01.2023г. за сумата 500 лв., която е изплатена на длъжника от ищцовото
дружество на същата дата на каса на Изипей (начало на периода на договора),
като ответникът се е задължил да я върне до 07.02.2023г. (крайна дата на срока
на договора), когато сумата е станала изискуема. С посочения договор
страните са уговорили, че заемната сума ще бъде върната ведно с
възнаградителната лихва на 1 месечна вноска като е описано в погасителния
план - приложение № 1 от договора, в който е посочено какъв е падежът ,
като подробно вноската е описана по пера — включваща главница и договорна
лихва, както и общ размер на вноската. Посочени са и сборът на всички суми,
за да може клиентът да получи изчерпателна информация за общия размер на
всички дължими суми по кредита. От своя страна длъжникът се е задължил да
върне заемната сума в размер и срок съгласно уговореното.Налице е
неизпълнение на задълженията на длъжника, поради което ищцовото
1
дружество е депозирало заявление по чл. 410в РС Кула за претендираното
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, по която е възразил
ответника.
В исковата молба се излагат и твърдения, че процесният договор се сключва
съобразно законовите разпоредби на Закона за електронната търговия, Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги. Заемателят, съобразно
установената форма за кандидатстване от Заемодателя, е предоставил своите
лични данни, актуална електронна поща, телефон за връзка, параметри на
желания заем (размер на главница и период на погасяване), едно лице за
контакт, както и е посочил желания начин за изплащане на отпусканата заемна
сума, като по този начин е обективирал волята си, че желае да сключи договор
за паричен заем с ищцовото дружество, което от своя страна изпраща на
посочената от длъжника - заемател електронна поща Общи условия, както и
предоставя чрез своя сайт проект на договора за заем, съдържащи цялата
необходима преддоговорна информация за искания от него паричен заем, като
с натискане на бутон „Изпрати“ съгласно Общите условия заемателят е приел
така предоставените му условия във връзка с договора, което действие се
счита за подписване на всяка страница на предоставените по описания по -
горе начин документи съобразно чл. 10 от Закона за електронния подпис и
електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/ и то при условията, при
които последните са му предоставени. Ищцовото дружество потвърждава
сключването на договора за заем като изпраща на посочения от ответника
електронен адрес процесния договор, заедно с погасителния план към него и
Общите условия, съгласно които, договорът за паричен заем влиза в сила от
датата на изпращането му - 08/01/2023г. и става задължителен и за двете
страни. Посочва се също, че всички действия на потребителя могат да се
проследят и от лог файла, част от електронното досие на клиента, от който
файл се вижда кога и от къде е извършено всяко действие във връзка с
кандидатстването за кредит през онлайн платформата.
В срока по чл. 131 ГПК, с постъпилия по делото отговор на исковата молба,
ответникът оспорва исковете изцяло като неоснователни по основание и
размер при твърдения, че процесният договор за кредит е нищожен на
основание чл. 26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, както и чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, като излага следните
аргументи в тази връзка: Процесният договор не отговаря на изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, тъй като не внася в достатъчна степен яснота,
пълнота и прозрачност относно приложимия лихвен процент по кредита и
годишния процент на разходите. Посочва се, че в процесния договор за кредит
е посочен процент на ГПР - 49,11 %, т. е. формално е изпълнено изискването
на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ГПК, но той не отговаря на действителния годишен
процент на разходите, който се прилага в отношенията между кредитодателя и
кредитополучателя по процесния договор, тъй като не включва част от
разходите за кредита, а именно - таксата за експресно разглеждане в размер на
175,31 лева, посочена в т. 3.10 от процесния договор. Твърди се, че в чл. 4 от
процесния договор е посочено, че: Годишният процент на разходите на заема
не включва възможни разходи, които Заемателят може да се наложи да
заплати при неизпълнение на договорните си задължения, както и таксите
съгласно Тарифата за таксите на Заемодателя, публикувана на неговата
официална интернет страница, от което се прави извод, че таксите, предвидени
в Тарифата за таксите на Заемодателя, в това число и таксата за експресно
2
разглеждане, не е включена при формиране на посочения в договора ГПР, в
размер на 49,11 %, което може да се установи и при обикновена
математическа сметка, без да е необходимо да притежаваме специални
познания в областта. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване
на всички компоненти, от които се формира, процесният договор не отговоря
на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, налице е нарушение на нормата
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а това от своя страна води до недействителност на
целия договор, на основание чл. 22 ЗПК. Посочва се също, че процесният
договор за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй
като уговорената в договора договорна лихва противоречи на добрите нрави,
като за процесния период размерът на законната лихва е в размер на основния
лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от
1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Към датата на
сключване на процесния договор - 08.01.2023 г., основният лихвен процент е
бил 1,42, тоест, при определен основен лихвен процент 1,42, размерът на
законната лихва е бил 11.42 %, а видно от представения договор за кредит,
възнаградителната лихва по договора е 40,05 %, поради което приема, че така
договорената между страните възнаградителна лихва в размер над 3 пъти
повече от законната лихва противоречи на добрите нрави и е нищожна, като
съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните части, но в случая не е налице нито една
от тези две хипотези - нищожната клауза на процесния договор относно
определянето на процента възнаградителна лихва да бъде заместена по право
от повелителни норми на закона или че договорът за потребителски кредит би
бил сключен и ако в него не е включена клаузата, като се изходи и от характера
на този договор, който е възмезден и включването на клауза за договаряне на
лихвен процент по кредита е въведено като изрично изискване в чл. 11, ал. 1, т.
9 от ЗПК. В случая следва да бъде взета и предвид разпоредбата на чл. 22 от
ЗПК, която е приложима в процесното отношение. Тази норма изрично
посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от
закона, то договорът за потребителски кредит е недействителен, като измежду
изчерпателно изброените са и тези по чл. 11, ал. 1, т.9 от ЗПК - за определяне
на възнаградителна лихва. Посочва се в отговора и че разпоредбата на чл. 11,
ал. 1 т. 11 от ЗПК изисква в съдържанието на договора за потребителски
кредит да се съдържа и погасителен план, който посочва дължимите
плащания, сроковете и условията за извършването на тези плащания, съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главница,
лихвата, допълнителните разходи, но процесният договор съдържа
информация за съответните плащания и срокове за това - посочен е обшият
размер на дължимата по договора сума, броят и размера на вноските, но не
съдържа разбивка на погасителната вноска по пера, от която да е ясно какво е
задължението за главница, какво е задължението за лихви, както и не става
ясно как се формира размерът на посочената вноска и по този начин
кредитополучателят не би могъл да разбере какъв е лихвеният процент.
Посочен е годишният лихвен процент, от който обаче не става ясно как се
отразява в размера на погасителната вноска. С оглед на това и на основание
чл. 22 от ЗПК, приема, че липсата на изрично предвидените в чл. 11, ал. 1
т.Пот ЗПК реквизити на договора, а именно наличието на погасителен план,
прави процесния договор, сключен изцяло недействителен. На следващо
3
място ответникът оспорва изцяло претенцията на ищеца за присъждане на
лихви за забава, тъй като лихвата по своя характер е акцесорно задължение,
следващо основното такова и предвид недействителността на договора, не
следва да се начислява обезщетението за забава - мораторна лихва върху
непогасената главница, тъй като нищожността на главното задължение влече
нищожност и на акцесорното. Също така се посочва, че в случая разпоредбата
на чл. 23 ЗПК е неприложима, тъй като настоящото производство е
образувано на основание на чл. 422 ГПК. Според т. 11 б от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК „В
производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК
не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК - за
изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от
което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за
увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което
произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена
заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен
иск при условията на евентуалност. За разликата между размера на вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането,
при условията на чл. 210, ал. 1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в това
производство. “. При това положение, ако се приеме, че съдът може служебно
да приложи чл. 23 ЗПК при условията на претенция предявена по реда на чл.
422 ГПК, то следва да се приеме, че съдът ще присъди нещо различно от това
за което е издадена заповедта за изпълнение, тъй като обстоятелствата в
заповедта и решението ще са различни, а изпълнителният лист би следвало да
се издаде въз основана заповедта по чл. 410 ГПК, а не въз основа на
установителното съдебно решение. Също така се посочва, че в случая не може
да се приложи правилото на чл. 23 ЗПК, тъй като касае отделна претенция и
ищецът поне следва да направи искане в тази насока, каквото в исковата
молба липсва, като противното би означавало съдът да излезе извън
основният принцип на българският граждански процес - за диспозитивното
начало (арг. чл. 6, ал. 2 от ГПК).
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцовото дружество
не изпраща представител. Депозира по делото писмено становище, с което
прави искане искът да бъде уважен като основателен и доказан и прави искане
за разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.
С проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът не се явява
и не се представлява. По делото е депозирано писмено становище от
процесуалния представител на ответника, с което моли исковата претенция да
бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Поддържа доводите си,
направени с отговора на исковата молба. Прави искане за разноски за което
представя списък за разноски и доказателства в тази връзка.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приетото по делото Ч.гр.д. № 250/2024г. по описа на РС – Кула се
установява, че по посоченото дело е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 140 от 18.10.2024 г. в полза на
ищцовото дружество срещу ответника за претендираната с исковата молба
сума. Препис от заповедта е връчен на ответника на 29.10.2024г., от когото е
4
постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение по реда на
чл.414 от ГПК в законния месечен срок на 29.11.2024г, с което заявява, че не
дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, тъй
като договорът за потребителски кредит, от който е посочено, че произтича
вземането, съдържа неравноправни клаузи, с оглед на което и на основание
чл.415 ал.1, т.1 от ГПК съдът е указал с ищцовото дружество възможността да
предяви иск в законния срок и същото е предявило настоящия иск в
законоустановения срок.
Ето защо, предвид дотук изложеното, съдът намира, че предявеният иск е
допустим, като подаден в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 422, ал. 1 от
ГПК и имащ за предмет установяване на сумата, за която е издадена заповедта
за изпълнение.
Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване
на следните твърдени от него като възникнали факти, а именно: че спорното
право е възникнало в твърдения обем, в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на валидна облигационна връзка между
страните, ищцовото дружество в качеството на кредитодател и ответникът в
качеството на кредитополучател по Договор за паричен заем № 793868 /
08.01.2023г., че същият е сключен в съответствие със Закона за защита на
потребителите, предоставяне на договорената сума от кредитодателя на
ответника, задължение на ответника да я върне, неизпълнение на това
задължение. Ищцовото дружество също следва да докаже, че за
претендираните вземания има издавена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
в негова полза срeщу ответника, по която същият е възразил.
С оглед произнасянето от съда по наличието на неравноправни клаузи в
процесните договори, съдът е дал възможност ответника за изложи становище
и да ангажира доказателства в тази връзка.
В тежест на ответника е да докаже фактите, които погасяват, изключват или
унищожават спорното право.
От ангажираните по делото писмени доказателства и експертно заключение
се установява следното:
По делото е представен с исковата молба и е приет от съда Договор за
паричен заем № 793868 / 08.01.2023г. със страни ищцовото дружество като
кредитодател и ответника като кредитополучател за сумата 500 лв. със срок на
кредита – 30 дни и брой на погасителните вноски – 1 с падеж 07.02.2023г.,
уговорен в т. 8 от договора за кредит, лихвен процент по кредита – 40,05 % и
ГПР – 49,11%.
По делото е допусната съдебно – счетоводна експертиза, от заключението
на която, както и от отговорите на вещото лице в откритото съдебно заседание
се установява, че с Разписка за извършено плащане № 2000000334026711 от
08.01.2023г. е извършен паричен превод чрез Easy Pay от ищцовото дружество
в полза на ответника в размер на 500 лв. по посочения договор за заем, но не
се установява дали сумата е получена от ответника. От заключението се
установява също, че към датата на входиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
15.10.2024г. няма постъпвали плащания от страна на ответника по процесния
договор за заем.
Представеният по делото договор за заем не съдържа собственоръчен
подпис на страните. В исковата молба се излагат твърдения, че същият е
сключен съобразно законовите разпоредби на Закона за електронната
търговия, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона
за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.
5
Ако се приеме, че процесният договор е сключен от разстояние, то същият
следва да отговаря на изискванията, въведени от специалния закон ЗПФУР.
Легалната дефиниция на този тип договори се съдържа в чл. 6 ЗПФУР-
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне
на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или
повече. Според пар. 1, т. 2 ДП на ЗПФУР, средство за комуникация от
разстояние е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на
услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие
на доставчика и на потребителя. В чл. 18 ЗПФУР подробно е регламентирано
задължението на доставчика да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне информация на потребителя, че е спазил сроковете по `чл.12, ал.
1 или 2, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора и ако е необходимо за неговото изпълнение през периода, през който
потребителят има право да се откаже от сключения договор. За доказване
предоставяне на преддоговорна информация, както и на изявления отправени
по ЗПФУР, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления- ЗЕДЕУУ. С
оглед на посоченото, няма съмнение, че съгласието на потребителя за
сключване на договор за финансови услуги от разстояние следва да е изразено
по ясен и недвусмислен начин и без такова да е дадено изрично, не може да се
приеме, че е възникнало соченото договорно правоотношение. Съгласно чл.2,
ал.1 и ал. 2, чл. 3, ал.1 ЗЕДЕУУ, електронното изявление е предоставено в
цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна
информация, а електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или
друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен
документ. За електронен подпис се счита всяка електронна информация,
добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване
на неговото авторство, а подписан документ е само този електронен документ,
към който е добавен квалифициран електронен подпис, освен ако по изрична
воля на страните, на обикновения електронен подпис не е придадена стойност
на саморъчен подпис. Съдебна практика приема, че разпоредбата на чл.3 ал.2
ЗЕДЕУУ приравнява електронния документ на писмения му аналог, поради
което връчването на писмените изявления следва да намери приложение и
относно електронните документи.
В Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ е
уредена възможност за сключване на Договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече /чл. 6/. Съгласно чл.10 ал.1
ЗПФУР, преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор
за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да
го уведоми своевременно за всички условия на договора за предоставяне на
финансови услуги от разстояние и да му предостави информацията по чл.8 и
чл. 9 на хартиен или на друг, траен носител, достъпен за потребителя –
доказателства за което не са представени по делото.
В конкретния случай, с оглед предвиденото в чл.6 и чл.7 от същия закон
следва, че релевантният момент за преценка на последиците от изявленията,
служебната информация и прикачени файлове, е получаването на
електронната поща. С постъпването на цялата тази електронна информация,
6
на електронните адреси на страните се счита, че всяко изявление и/или
съответния прикачен документ са приети от адресата – чл. 10 ЗЕДЕУУ. Без
значение е дали или кога е отворено съобщението – съдържанието му се счита
за узнато от адресата от датата на постъпването, съответно от изтеглянето на
електронния документ. За да се приеме, че договорът е произвел действие
между страните, следва да се установи, съобразно приетия от страните начин
на комуникация, че са изпълнени изискванията на посочените разпоредби от
ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, т.е. че задължителната за сключване на договора
информация е достигнала до потребителя. В случая липсват такива
доказателства. Не се установява от представената с исковата молба разпечатка
посочения електронен адрес на на адресата на тази информация, че е именно
на ответника, същият да е автор на електронната заявка – искане за
сключване на договор за кредит от 08.01.2023 г. по смисъла на чл.4 ЗЕДЕУУ,
че доставчикът на финансовата услуга от разстояние го е уведомил
своевременно за всички условия на договора за предоставяне на финансови
услуги от разстояние с приложения стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити, съобразно чл.8 и
чл.9 ЗПФУР, съгласно изискванията на чл.10 от същия закон, както и да му е
изпратил Общите условия, в които е уредено как се изплаща заемната сума и
т.н. В тази връзка съдът приема, че не е спазено посоченото вече от съда
изискване, регламентирано в чл.18 ал.1 ЗПФУР, при договори за предоставяне
на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че: е
изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя;
спазил сроковете по чл.12 ал.1 или 2; получил е съгласието на потребителя за
сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през
периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения
договор.
Тъй като ищцовото дружество не доказа изпълнението на посочените
условия, съдът не може да приеме, че между страните е постигнато съгласие
за сключване на процесния договор с посочените параметри.
По делото ищецът не е ангажирал доказателства по какъв начин ответникът
е кандидатствал за отпускане на процесния кредит и какви данни е подал при
кандидатстването, така че те го идентифицират в достатъчна степен, така че да
им се придаде стойност на подписани със саморъчни подписи по смисъла на
чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ, каквото е уговорено в чл. 20, ал.2 на ОУ, още повече, че
няма и категорични доказателства, както съдът вече посочи по – горе
ответникът да е запознат с ОУ и да се е съгласил с тях. В заключение, не може
да се направи категоричен извод ответникът да е автор на електронното
изявление за сключване на процесния договор, с което и изискването за форма
на договора по чл. 10 ЗПК- писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, да се приема за спазено.
Също така не се установява по делото и ответникът да е посочил по какъв
начин да стане усвояването на кредита, а от друга страна от приложеното към
експертното заключение Разписка за извършено плащане №
2000000334026711 от 08.01.2023г. за извършен паричен превод чрез Easy Pay
от ищцовото дружество в размер на 500 лв. по посочения договор за заем, че
посочената сума е получена от ответника.
С оглед на посоченото претенцията на ищецовото дружество се явява
неоснователна и недоказана, което обуславя извод за нейното отхвърляне.
С оглед на липсата на доказване на валидно правоотношение между
страните по процесния договор за заем е безпредметно съдът да изследва дали
7
посочените от ответника, в отговора си, клаузите на посочения договор са
неравноправни и респективно дали водят до нищожност на целия договор,
каквито доводи са наведени от ответника.
С оглед изхода на спора, а именно отхвърляне на исковата претенция в
цялост, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски.
Същият е направил искане за разноски, за което е представил списък по чл. 80
ГПК за сумата общо 900 лв. за адвокатско възнаграждение / 400 лв. в
заповедното и 500 лв. в настоящото производство/, за което е представил
Договор за правна помощ от 21.11.2024г. за сумата 400 лв. и Договор за правна
помощ от 12.02.2025г. за сумата 500лв. между ответника и процесуалния му
представител, в които е посочено, че договорената сума е изплатена при
подписване на договора.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на адвокатките
възнаграждения по реда на чл. 78, ал.5 ГПК, което съдът намира за
основателно. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, предоставя възможност да се
иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна, поради
прекомерност, съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото. Тази разпоредба препраща към чл. 36 от Закона за адвокатурата, който
установява основният принцип на възмездност и правото на адвоката да
получи възнаграждение за своята работа. В случая при определяне на размера
на адвокатското възнаграждение, съдът не е обвързан от минимално
определения размера на адвокатското възнаграждение в чл. 36, ал. 2 от Закона
за адвокатурата във вр. с чл. 7, ал. 7 и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, към която препраща
разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, с оглед решение на СЕС, постановено на
25.01.2024г. по Дело C 438/22 по описа на СЕС. В посоченото решение СЕС е
приел, че „ Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена
да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, както и че „
член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една
страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в
размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна,
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък
от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед
на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова
ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди,
че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана
на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики“. В заповедното
производство упълномощеният от ответника адвокат единствено е изготвил
възражението, което е депозирано по делото, а в настоящото производство е
изготвил отговора на исковата молба и писмените становища, които
потвърждават отговора, не се е явил в нито едно от откритите съдебни
заседания. От друга страна делото не представлява фактическа и правна
сложност. Ето защо, съдът намира, че размерът на претендираните адвокатски
8
възнаграждения следва да се редуцира, както следва : адвокатското
възнаграждение в заповедното производство да се редуцира до 100 лв., а за
исковото производство да се редуцира до 400 лв., като съдът съобразява и
обстоятелството, че проведените съдебни заседания са три на брой, а с оглед
разпоредбата на чл. 7, ал.9 от посочената наредба при защита по дело с повече
от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща
допълнително по 250 лв. Предвид така изложеното, искането на ответника за
присъждане на разноски следва да бъде уважено частично – за сумата 500 лв.
адвокатски възнаграждения в двете производства/100 лв. в заповедното и 400
лв. в исковото/, като за разликата от 400 лв. за адвокатски възнаграждения/
300 лв. в заповедното и 100лв. в исковото/ следва да се отхвърли като
неоснователно.
Ищцовото дружество също е направило искане за разноски, но с оглед
изхода на спора, същото следва да се остави без уважение.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415
ГПК, във вр. с чл. 143 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал.1, пр. 1
ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК, предявен от „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********,
съдебен адрес: гр. София, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 4, законен
представител: Николай Пенчев Пенчев – управител, чрез Л. Г. Банкова –
юрисконсулт против И. И. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, общ.
*****, обл. Видин, ул. „***********“ № 37 с искане да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми:
главница: 500 лв. - дължима и неплатена по Договор за паричен заем №
793868 / 08.01.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изпълнение на задължението, както и искането
за разноски.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, съдебен адрес: гр. София,
бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 4, законен представител: Николай Пенчев
Пенчев – управител ДА ЗАПЛАТИ на И. И. Ц., ЕГН **********, с адрес: обл.
Видин, общ. *****, гр. *****, ул. „***********“ № 37 сумата 500 лв. –
разноски за адвокатско възнаграждение, от които 100 лв. в заповедното
производство по Ч.гр.дело № 250/2024г. по описа на РС Кула и
400/четиристотин/лв. в настоящото производство, които суми да бъдат
преведени по банкова сметка с IBAN BG53CREX92601058714702, като
ОТХВЪРЛЯ искането за разноски за адвокатско възнаграждение за сумата
400/четиристотин/лева, като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Видин двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________
9