Р
Е Ш Е
Н И Е
№………../07.10.2019г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI - 7 състав, в публичното съдебно
заседание на дванадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ
ВАСИЛЕВ
при секретаря Павлинка Славова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 3453 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „С. К.Г.Д“ ООД, ЕИК: ********,
адрес: гр.София, бул. „********1, с която се иска осъждане на ответника П.А.М. с ЕГН ********** и
адрес: ***, да заплати, както следва: на
основание чл. 145 ТЗ сумата от 1 276
000,00 лева, представляваща левовата равностойност на 652 408,44 евро,
част от общо задължение в размер на 15 000 000,00 евро, представляваща
обезщетение за вредите, явили се в следствие на твърдяното неправомерно
поведение на ответника като управител на дружеството „С. К.Г.Д“ ООД при
продажбата на търговското му предприятие, ведно със законната лихва, считано от
22.12.2017г. до окончателното й изплащане; на
основание чл. 142, ал. 3 ТЗ сумата от 26 000,00 лева, част от общо
задължение в размер на 17 000 000,00 евро, представляваща обезщетение за
пропуснати ползи определени като стойността на реално произведената от ФЕЦ С. 1
електроенергия за периода от 12.08.2011г. до 22.12.2017г, ведно със законната
лихва, считано от 22.12.2017г до окончателното й изплащане.
В исковата молба ищецът извежда качество си на кредитор по съдебно
предявените вземания при твърдения, че ответникът е бивш управител на ищцовото
дружество в периода 17.09.2010г. – 14.06.2014г. Приет е по негова молба като
управител и съдружник с 50% дялово участие с решение на ОС от 17.09.2010г,
вписано в Търговския регистър на 15.12.2010г. На 16.11.2010г между ищцовото
дружество и „Р.Т.ИНК.“, представлявано от директора му и действителен
собственик на капитала ответника по делото П.М., е сключен договор за заем по
силата на който „Р.Т.ИНК.“, предоставя на „С. К.Г.Д“ ООД паричен заем в размер
на 10 млн.евро за срок от 8 години с цел изграждане на фотоволтаична
електроцентрала с капацитет 5 МегаВата в землището на село Сбор, област
Пазарджик. Заемът е обезпечен с договор за особен залог на търговското
предприятие на ищцовото дружество, сключен с нотариална заверка на подписите,
извършена на 15.12.2010г. В периода м.11.2010г до м.03.2011г изцяло е изграден
и завършен от „С. К.Г.Д“ ООД обект Фотоволтаична електроцентрала /ФЕЦ/ С. 1,
изградена в ПИ № 197019, в село Сбор, област Пазарджик, местността „Априлски
бозалък“, като за обекта към края на месец март 2011г е сключен предварителен
договор с „ЕВН Б.Е.“ АД за закупуване на ел.енергия, която обектът ще
произвежда. ФЕЦ е снабден с акт 15 на 11.04.2011г, от която дата е гарантирано
изкупуването за срок от 20 години на произведената от нея електроенергия на
преференциална цена от 699,11 лева за МВтч. По настояване на ответника на 08.04.2011г. в Търговския
регистър е вписана промяна в начина на управление на дружеството „С. К.Г.Д“
ООД, като е прието, че дружеството ще се представлява от тримата управители
само заедно. За издадения акт образец 15 ответникът е уведомен с писмо
изпратено на електронната му поща на 11.04.2011г, въпреки това на 19.04.2011г
на ищцовото дружество е връчена от ответника, действащ от името на „Р.Т.ИНК.“,
чрез адв. А., нотариална покана за обявяване предсрочната изискуемост на
договора за заем от 16.11.2010г, като е даден 5-дневен срок за връщане на
заемната сума. В качеството си на заложен кредитор по договора за залог и на
основание обявената предсрочна изискуемост, кредиторът, представляван от
ответник, вписва на 30.04.2011г в Търговския регистър пристъпване към
изпълнение спрямо заложеното търговско предприятие и назначава за управител на
търговското предприятие на ищеца съпругата си И.М.. Съгласно Анекс №1 към
договора за заем, сумите по представения заем следва да бъдат изплащани на
съконтрагентите на „С. К.Г.Д“ ООД по изграждане на обекта, за което ищцовото
дружество е отправяло до ответника като представител на „Р.Т.ИНК.“ искания за
плащане по фактури с оглед извършената работа. Последният умишлено забавял
предоставянето на заемните средства като по този начин симулира „неизпълнение“
от страна на ищцовото дружество на задълженията му по договора за заем и
договора за залог. Поради забавата на плащанията главния изпълнител на обекта И.ГЕРМАНИЯ
е спирал работа на обекта, а това обстоятелство е използвано от ответника като
основание да обяви за предсрочно изискуем договора за заем и да пристъпи към
изпълнение по реда на ЗОЗ. Горните обстоятелства се считат за установени с
влезлите в сила решения по т.д. №2914/2011г и по т.д. №203/2013г на СГС. За да
върне сумите по заема на представляваното от ответника дружество „Р.Т.ИНК.“,
другите двама управители на ищцовото дружество намират банка, която е готова да
отпусне исканата от кредитора сума, както и реални кандидат купувачи за
изградената ФЕЦ. Ответникът не се отзовава на свиканите заседания на
управителния орган и общото събрание на дружеството с оглед неговото
задължително съгласие като управител на ищцовото дружество, като предвид начина
на представителство – само заедно, с бездействието си последният блокира
дейността на дружеството, като го прави неспособно да вземе решение и да
формира воля за продажба на активите си на пазара или да „предоговори“ с
кредитора условията по отпуснатия кредит или да договори нов кредит с друг
кредитор, за да върне заема. С нотариална покана отправена до ответника като
управител на ищцовото дружество и представляващ дружеството кредитор, както и
до И.М., в качеството й на управител на търговското предприятие на „С. К.Г.Д“
ООД, е свикано събрание на дружеството на 28.06.2011г, на което да се обсъди
продажбата на изградения С.ен парк при реално предложена покупна цена от
чуждестранно юридическо лице в размер на 17 млн.евро., тъй като за сключване на
предварително споразумение за започване на реални преговори било необходимо
съгласието на тримата управители, в това число и на ответника. Преговорите са
водени с E.I., което било склонно да заплати продажна цена от 17,5 млн.евро за
придобИ.е на С.ния парк. Ответникът отказва участие в събранието свикано с
нотариалната покана и действайки против интересите на представляваното от него
дружество „С. К.Г.Д“ ООД, едностранно спира да участва в преговорите с
чуждестранния потенциален купувач, като заявява, че няма да преговаря на цена
под 22 млн.евро. Въпреки това на 12.08.2011г с договор за продажба с нотариална
заверка на подписите заложния кредитор „Р.Т.ИНК.“, представлявано от ответника
продава търговското предприятие на „С. К.Г.Д“ ООД на дружеството „С.Б.1“ ЕООД,
за сумата от 10 млн.евро, което е под балансовата стойност на предприятието към
датата на продажбата и драстично по-ниска от реалната пазарна стойност на
търговското предприятие, която не отчита сключения с ЕВН Е. договор за
изкупуване на ел.енергия от 13.07.11г за срок от 20 години и реално получените
по сметка на ищцовото дружество 1млн.лева от произведената ел.енергия
произведена за месец юли. В последствие търговското предприятие е продадено от
„С.Б.1“ ЕООД на „ЗММ С.“ ЕООД с едноличен собственик на капитала и управител П.М.,
което според ищеца е изначално преследваната от ответника цел, да придобие С.ната
централа. С решение от 29.06.2012г. на ОС на съдружниците на „С. К.Г.Д“ ООД,
ответникът е изключен като съдружник и е освободен като управител, без да е
освобождаван от отговорност, което обстоятелство е заявено за вписване в
Търговския регистър на 21.12.2012г. По жалбата на ответника срещу решението на
ОС е образувано т.д. № 9439/2012г. на СГС, IV-17 състав, което е прекратено
като недопустимо с влязло в сила определение от 07.05.2014г. Освобождаването на
ответника като управител на ищцовото дружество е вписано в Търговския регистър
на 14.06.2014г. А с решение на ОС на съдружниците на ищцовото дружество от
29.03.2017г е прието да се предявят искове срещу освободения като управител
ответник за заплащане на обезщетение за причинените на дружеството вреди.
Вредите в исковата молба и уточнителните молби към нея са посочени като
стойността на продаденото търговско
предприятие, възлизащо на 15 млн.евро. Отделно се твърди, че ищцовото дружество
има вземане за обезщетяване на вредите от извършените от ответника без съгласие
на дружеството конкурентни сделки по придобИ.е на търговското му предприятие,
съставляващи стойността на реално произведената от ФЕЦ С. 1 електроенергия за
периода от 12.08.2011г. до 22.12.2017г. в размер на сумата от 17млн.евро, която
сума е изплатена от ЕВН Б.Е. на ЗММ С.ЕООД, с едноличен собственик ответника П.М..
В срока за отговор ответникът П.А.М. оспорва исковете. Оспорва твърденията:
че е предложил сам да участва във финансирането на проекта по изграждане на ФЕЦ
в село Сбор, обл. Пазарджик; че умишлено е забавял предоставянето на заемни
средства, като твърди, че причината за възникналите спорове с „Р.Т.ИНК.“ са
резултат от липсата на отчетност на разходите по изграждане на ФЕЦ и забавяне
на въвеждането й в експлоатация; че е имало реален инвеститор или банка, готови
да финансират проекта след възникване на спора с „Р.Т.ИНК.“; че е блокирал
дейността на ищцовото дружество с бездействието си; че е действал против
интересите на ищцовото дружество; че не е опазил тайните на дружеството ищеца;
че по сделката между „Р.Т.ИНК.“ и „С.Б.1“ЕООД не е извършено реално плащане на
цената; че решението по т.д. № 203/13 по описа на СГС го обвързва. Релевира
възражение за давност. Счита, че не е отговорен за действия извършени в
качеството му на представляващ друго търговско дружество освен ищцовото, тъй
като отговорността по чл. 145 ТЗ е производна от мандатното и органното
правоотношение на управителя и търговското дружество, което представлява.
Въпреки това в исковата молба е описано поведение, което последният е имал във
връзка с други търговски дружества, на които е управител, а не на ищцовото.
Оспорва, че в качеството си на управител на ищцовото дружество е научил тайна
на дружеството (издаден акт 15), която е издал на кредитора „Р.Т.Инк.“ Счита,
че като управител на ищцовото дружество не е разполагал с каквито и да било права,
с които да попречи на започналото изпълнение от страна на кредитора „Р.Т.ИНК.“,
върху търговското предприятие на ищеца. Съгласно отразеното в партидата на
ищцовото дружество в Търговския регистър считано от 30.04.2011г до 29.12.2017г,
за управител на търговското предприятие на „С.К.Г.Д.“ООД по смисъла на ЗОЗ е
вписан И.С.М.и съгласно чл. 46, ал. 4 от ЗОЗ не е могъл да осъществява валидно
представителство, поради което няма как да носи отговорност за бездействие.
Продавач на търговското предприятие е кредитора „Р.Т.ИНК.“, като съгласно чл.
37, ал.1 от ЗОЗ продажбата е за сметка на ищцовото дружество, като самото тo не е страна по договора, поради което няма как и неговия управител да
отговаря за тази сделка. Ако се приеме обратното отговорност следва да носят и
останалите двама управители. Посочва се, че основна предпоставка на иска по чл.
142, ал.3 ТЗ е нарушаването на забраната за конкурентна дейност, но самия
предмет на дейност на дружествата - производство на енергия от възобновяеми
източници, не предполага конкурентна дейност. Това е така, защото съгласно чл.
94а, ал.3 от ЗЕ вр. чл. 31 от Закона за енергията от възобновяеми източници,
задължително се изкупува при фиксирани цени. Тази специална регулация изключва
наличието на каквато и да е конкуренция между производителите. При това
положение участието на управителя на едно такова дружество не може да причини
вреди чрез участието си в друго дружество със сходен предмет. В допълнение след
12.08.2011г, когато е продадено търговското предприятие на ищцовото дружество,
то вече не е осъществявало такъв предмет на дейност, защото е загубило
необходимите затова средства.
В допълнителната искова молба,
ищецът оспорва, че с банковото удостоверение се установява действителното
заплащане на продажната цена от купувача „С.Б.1“ ЕООД. Оспорва възражението за
давност като твърди, че давността не тече, докато траят мандатните отношения,
или в конкретния случай тя е започнала да тече след 14.06.2014г. и към
предявяване на иска не е изтекла.
С допълнителния отговор ответникът оспорва твърденията, че е свързан с
дружеството купувач „С.Б.1“ ЕООД и че участва в сговор за увреждане на ищцовото
дружество.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
По иска по чл. 145 ТЗ.
По допустимостта на иска:
По делото е представено решение на
Общото събрание на съдружниците на „С. К.Г.Д“ ООД от 29.03.2017 г., за
ангажиране отговорността на ответника за причинени на дружеството вреди (л.
252). Следователно иска е допустим (така Решение № 234 от 31.01.2017 г. по т.
д. № 3150/2015 Г., т. к., ІІ т. о. на ВКС и други).
По основателността.
В тежест на ищеца по исковете с
правно основание чл. 145 ТЗ е да докаже: че ответникът е бивш управител на
ищцовото дружество; че в срока на действие на договора за възлагане на
управлението е извършено действие или бездействие, което е противоправно,
защото нарушава задължения, които възникват от сключения с дружеството договор
за възлагане на управление, устава или закона, или води до неполагане на
грижата на добрия търговец при управлението на дружеството, в пряка
причинно-следствена връзка от което за дружеството настъпва вреда, която може
да е както претърпяна загуба, така и пропусната полза. (така Решение № 209 от
22.06.2015 г. по т. д. № 4117/2013 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, Решение № 70 от 07.06.2012
г. по т. д. № 276/2011г., т. к., IІ т. о. на ВКС; Решение № 41 от
29.04.2009 г. по т. д. № 669/2008 г., т. к., І т. о. на ВКС и други).
По делото е безспорно, че ответникът
П.М. е
управител в ищцовото дружество „С. К.Г.Д“ ООД в периода от 17.09.2010г. до 13.06.2014 г. Другите двама управители и
съдружници в дружеството са Г.Д.и К.К..
Спорно е кои са действията
или бездействията на ответника като управител на ищцовото дружеството, които
увреждат последното.
Според ищеца това са: не се отзовава
на свиканите заседания на управителния орган и общото събрание на дружеството с
оглед неговото задължително съгласие като управител на ищцовото дружество, като
предвид начина на представителство – само заедно, с бездействието си последният
блокира дейността на дружеството, като го прави неспособно да вземе решение и
да формира воля за продажба на активите си на пазара или да „предоговори“ с
кредитора условията по отпуснатия кредит или да договори нов кредит с друг
кредитор, за да върне заема.
В чл. 141, ал. 1 ТЗ е регламентирано
по общ начин какви са основните задължения на управителя на ООД като е
посочено, че той извършва действия по организиране и ръководене дейността на
дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание, като това следва
да бъде осъществявано при полагане на дължимата грижа, която е тази на добрия
търговец. При тълкуване на тази правна норма се налага изводът, че за да е
налице неизпълнение от управителя на негови задължения, което да представлява
противоправно поведение, трябва да се установи, че той: 1/не е извършил
действие, което е трябвало да осъществи, за да изпълни общото си задължение по
закон да организира и ръководи търговската дейност на дружеството като запазва имуществото
му и осигурява изпълнението на спекулативната цел, с оглед която то е създадено
и съществува; 2/ или е извършил
действие, което няма за цел осъществяване на търговската дейност на
дружеството, а с него се цели само да бъдат увредени интересите на последното
като от патримониума му се извади имущество или се създадат предпоставки то да
бъде лишено от имущество; 3/при неизпълнение на взето решение от върховния
орган на дружеството, с което му се дават конкретни указания за това в каква
насока да бъдат управлявани дружествените работи, какви конкретни действия да
бъдат осъществявани в тази връзка и какъв вид сделки да бъдат сключвани; 4/в
дружествения договор се съдържат правила, които ограничават свободната му
преценка да извършва определени действия или сделки от името на дружеството,
които той не е спазил.
Твърденията в исковата молба могат да бъда квалифицирани като действия,
които нямат за цел осъществяване
на търговската дейност на дружеството, а само да бъдат увредени интересите на
последното като от патримониума му се извади имущество или се създадат
предпоставки то да бъде лишено от имущество. От доказателствата по
делото горните обстоятелства не се доказват.
Установява се, че на
16.11.2010г между „С. К.Г.Д“ ООД и „Р.Т.ИНК.“ („Р.“), последното
представлявано от ответника в качеството му на собственик и управител (виж
доказателства лист 56-67), е сключен договор за заем, по силата на който „Р.“ предоставя
на „С. К.Г.Д“ ООД паричен заем в размер на 10 млн. евро за срок от 8 години с
цел изграждане на фотоволтаична електроцентрала с капацитет 5
МегаВата в землището на село Сбор, област Пазарджик, като заема е обезпечен с
особен залог върху търговското предприятие на длъжника, включващо проекта за
процесната централа и земята, предназначена за нейното изграждане (л.23-28). В
договора е уговорено, че заемът следва да бъде върнат в срок от 8 години, през
което време, заемополучателя може да връща и отделни части от него. Предвидени
са в чл.7 и хипотези, при които заемодателят може да иска предсрочно заема. А с
анекс № 1/16.11.2010г към договора за заем (л.29-30) е уговорено, че средствата
по заема ще бъдат отпускани по искане на заемополучателя, като заемателят ще
превежда средствата по сметка на конкретния доставчик.
С нотариална покана от 19.04.2011г „Р.Т.ИНК.“, макар да няма основание за това (последното е
установено със сила на пресъдено нещо между кредитора и ищеца с решения по т.д.
№2914/2011г и по т.д. №203/2013г на СГС) обявява предсрочната изискуемост на
договора за заем от 16.11.2010г, като на „С. К.Г.Д“ ООД е даден 5-дневен срок
за връщане на заемната сума. Важно
е да се посочи, че отговорността по чл. 145 ТЗ не обхваща действия или
бездействия на лицето извършени от него в друго качество, като например управител
на кредитора на ищцовото дружество, с оглед на което това му поведение е неотносимо
и не може да бъде обсъждано в настоящото производство.
Поставя се въпросът, следвало ли е ответникът като управител на ищцовото
дружество да предприеме действия и какви във връзка със влошените отношения с
кредитора „Р.Т.ИНК.“.
Съгласно чл. 26 от Дружествения
договор на „С. К.Г.Д“ ООД (в сила към м.12.2010г), управителите имат задължение да
управляват дружеството съгласно добрата търговска практика и да полагат
максимална грижа за съхраняване и умножават имуществото му. Добрата търговска
практика предполага предприеме на активни действие за защита интересите
на дружество. Това следва и от вписания особен залог, който дава право на
кредитора да пристъпи към продажба на търговското предприятие, т.е. застрашено
е имуществото на дружеството, а управителите имат задължение да полагат
максимални грижи за неговото съхранение..
Видно от нотариалните покани отправени от „Р.Т.ИНК.“ до „С. К.Г.Д“ ООД от
21.03.2011 и 19.04.2011г, причините за обявяване на заема за предсрочно
изискуем е липсата на документи отчитащи разходите по изграждане на ФЕЦ С. 1. Следователно
необходимите действия включват водене на преговори със заложния кредитор,
предоставяне на изискваните документи, привличане на средства от алтернативни
източници за погасяване на заема, свикване на общо събрание на съдружниците за
вземане на решение за продажба на активи на дружеството с цел погасяване на
заема (арг. за последното от чл. 14, т. 7 от дружествения договор). Полагането
на дължимата грижа за всеки един от управителите на ищцовото дружество, в това
число и на ответника, включва задължението да се изиска от служителите на
ищцовото дружество и/или от съконтрагентите му по договорите за строителство, предоставянето
на документи имащи отношение към отчета за начина на разходване на заемните
средства, в това число, но не само: фактури, договори за СМР,
приемо-предавателни протоколи, актове в строителството, други, за да бъдат те
предоставени в последствие на заложния кредитор. Необходимостта от
предприемането на такива действия може да се изведе и от кореспонденцията със
заложния кредитор, сочеща на забавени плащания и отказа за превеждане на
средства от заемодателя „Р.Т.ИНК.“ (виж л.483-492). По делото не се установяват
конкретните предприети от ответника действия в тази насока, въпреки носената от
него тежест на доказване. Следователно по делото не се твърдят и не се
установява полагане на дължимата от ответника грижа в качеството му на
управител на ищцовото дружество да предприеме действия по набавяне на
изисканите от кредитора „Р.Т.ИНК.“ документи имащи отношение към отчета за
начина на разходване на заемните средства. Прекия резултат от неполагането на дължимата грижа е
обявяването на заема за предсрочно изискуем, което открива пътя за принудително
изпълнение по отношение на имуществото на ищцовото дружество.
Твърди се и че ответникът като не се
отзовава на свиканите заседания на управителния орган и общото събрание на
дружеството и с оглед неговото задължително съгласие като управител на ищцовото
дружество, предвид начина на представителство – само заедно, блокира дейността
на дружеството.
Първо следва да се посочи, че ТЗ не
предвижда задължение за управителя да участва в ОС на съдружниците. Аргументът
за това следва от чл.136, ал.1 ТЗ, където такова задължение е предвидено само
за съдружниците. Такова задължение за управителите не следва нито от
дружествения договор, нито от договора за възлагане на управлението (л.83-84). Следователно
неявяването на ответника на общите събрания на съдружниците не съставлява неизпълнение
на задължения свързани с качеството му на управител на същото, а с качеството
му евентуално на съдружник. Отговорността на съдружника е различна от
отговорността на лицето като управител. За неявяването на общите събрания
последният може да бъде изключен като съдружник (арг от чл. 126, ал.3 ТЗ), но
от това пряко не следва извод за неизпълнение на задължения на последния като
управител.
Твърденията за блокиране дейността на дружеството са свързани с начина на
представителство и бездействието на ответника да формира воля за продажба на активите на дружеството и да
„предоговори“ условията по кредита с кредитора. С решения на ОС от
15.03.2011г и от 05.04.2011г. (л.86-87 и л. 89-90) (вписани в Търговския
регистър на 08.04.2011г.) съдружниците в „С. К.Г.Д“ ООД променят начина на
управление на дружеството, като приемат то да се представлява от тримата
управители само заедно. Съвместната представителна власт изисква за извършване
на кое и да е разпоредително действие съгласието и на тримата управители.
Съответно липсата на съгласие на който и да е от тримата управители води до
невъзможност разпоредителното действие да бъде извършено. Съвместната
представителна власт не ограничава другите действия на управителите - да получават кореспонденцията на дружеството
или да водят такава от името на дружеството.
Няма спор, че ответникът не е дал съгласие за продажба на активите на
дружеството.
Спорно е дали е имало конкретна оферта от трето лице за покупка на
фотоволтаичния парк. За последното са събрани електронна кореспонденция водена
между другите управители на ищцовото дружество и трети за процеса лица, както и
такива между управителите на ищцовото дружество. Разпитани са и свидетелите И.Д.и
К.К.. От приетите като доказателства по делото електронни писма /имейли/,
разменени в периода 08.04.2011г.-11.04.2011г. между И.Д.с имейл адрес **@*****.***
и К.Ф.К.и К.Ф.Ф., се установява, че са водени преговори във връзка с
фотоволтаичен парк СОЛСЛБОР, който е бил презентиран като проект, като не са
обсъждани конкретни цени (л.91-96). На 26.04.2012г. е изпратен имейл на адрес
*******@*****.***, адресиран до г-н К. и г-нД., с предложение от Б.Р.И.ГМБХ за вероятен инвеститор за 5 MWр или целия фотоволтаичен парк СОЛСЛБОР
(л.98). С писмо от 12.04.2011г. до И.Д.с имейл адрес *******@*****.*** Е.Н.Е.сочи стойност за 2х5 MW 100% 26.7 млн.
евро (л.100), след индикативна оферта от 02.03.2011 г. до „С. К.Г.Д“ за
закупуване на парка на цена от 17,3 млн. евро. Това обстоятелство се
потвърждава от показанията на разпитания
свидетел И.Д., син на Г.Д., съдружник и управител в ищцовото дружество, който е
водел кореспонденцията с ответника, с потенциалните купувачи и доставчиците. В
този смисъл са и показанията на свидетеля К.К., съдружник и управител в
ищцовото дружество, който сочи, че е участвал в разговорите с представили на
немското дружество относно продажбата на парка. Отчитайки възможната
заинтересованост на посочените свидетели съгласно чл. 172 ГПК, съдът счита, че
показанията им следва да бъдат кредитирани като обективни, тъй като същите са
изградени на база на директни възприятия и не се опровергават от останалите
доказателства по делото.
За интереса на Е.към централата ответникът П.М. е уведомен на 11.03.2011г.
с писмо от Г.Д.и К.К. (л.479), в което е посочено, че представители на немското
дружество ще са в София на 23 - 24.03.2011г и до края на м. април 2011г. и трябва
да вземе решение за закупуване на мощност, като в тази връзка предлагат на
ответника до 22.03.2011г. да уговорят
стратегия за цена и условия. На същата дата 22.03.2011г. с нотариална покана до
ищеца се съдържа и повторния отказ на ответника, заявен в качеството на
управител и съдружник в ищцовото дружество, отправен до другите двама
управители на „С. К.Г.Д“, да се водят преговори с потенциални купувачи на С.ния
парк без негово съгласие и преди приключване изграждането на парка и
въвеждането му в експлоатация (л.53).
Съвкупната преценка на доказателствата установява, че в периода
непосредствено преди и след влошаване на отношенията на ищцовото дружество със
заложния кредитор са водени преговори с потенциални купувачи, за закупуването
на фотоволтаичния парк. За воденето на преговорите с потенциалните купувачи,
бездействието на ответника не е противоправно, тъй като не е блокирало
преговорния процес. Както се посочи и по-горе съвместната представителна власт
касае разпоредителните действия на управителите с имуществото на дружеството, а
не действия по водене на преговори. Видно е както от писмата, така и от
показанията на свидетелите, че паркът е оглеждан от потенциални купувачи, на
такива са изпратени документите за възможностуите и състоянието на парка,
получени са и индикативни оферти. По-важното е, че реална и конкретна оферта,
такава която да бъде приета със съгласяването на управителите, не се доказва да
е отправена. Този извод се подкрепа и от липсата на решение на ОС на
съдружниците за обсъждане и приемане на такава оферта или за възлагане воденето
на преговори с конкретен купувач. (Съгласно чл. 25, ал.2 от дружествения
договор за сделки с недвижими имоти собственост на дружеството е необходимо
решение на ОС на съдружниците по чл. 14,
т. 7, а такова в случая няма).
В качеството си на
заложен кредитор по договора за залог и на основание обявената предсрочна
изискуемост, кредиторът „Р.Т.ИНК.“, вписва на 30.04.2011г в Търговския регистър
пристъпване към изпълнение спрямо заложеното търговско предприятие на „С.
К.Г.Д“ ООД и назначава за управител на същото И.М., за която няма спор по
делото, че е негова съпруга. В редакцията на чл. 46 ЗОЗ към датата на
вписването на управителя, законът не въвежда ограничения относно управителя на
търговското предприятие. Действието може да е морално укоримо, но не е
незаконосъобразно. Отделно от това, то е извършено от ответника като управител
на заложния кредитор, т.е. в друго качество, а не като управител на ищцовото
дружество.
След вписване на управителя по ЗОЗ правомощията на досегашните управители
се суспендират. Залогодателят се лишава от право да управлява и да се
разпорежда със заложеното имущество. Залогодателят се представлява и дейността
му се управлява от управителя по чл. 46 ЗОЗ. Следователно бездействието на
ответника в периода след 30.04.2011г като управител на ищцовото дружество също
следва да се прием за ирелевантно за отговорността му като управител на
ищцовото дружество. Това е така, защото няма нито законов, нито договорен
източник на задължение да бъде активен в определена посока. Евентуално може да вземе участие в търсенето на
потенциални купувачи, но това е възможност, а не задължение (така според
редакцията на чл. 47 ЗОЗ в редакцията към 30.04.2011г). Ето защо и бездействието по повод на отправената нотариална
покана до ответника като управител на ищцовото дружество и представляващ
дружеството кредитор, както и до И.М., в качеството й на управител на
търговското предприятие на „С. К.Г.Д“ ООД, с която е свикано събрание на
дружеството на 28.06.2011г, на което да се обсъди продажбата на изградения С.ен
парк при реално предложена покупна цена от чуждестранно юридическо лице в
размер на 17 млн.евро, не установява за последния задължение за действие.
Единственият който след 30.04.2011г има отговорност да управлява дружеството и
да пази интересите му е управителя вписан по реда на чл. 46 ЗОЗ и заложния
кредитор.
С договора за продажба с нотариална заверка на подписите от 12.08.2011г
заложния кредитор „Р.Т.ИНК.“, представлявано от ответника П.М. продава
търговското предприятие на „С. К.Г.Д“ ООД на дружеството „С.Б.1“ ЕООД, за
сумата от 10млн.евро. А съгласно заключението на СОЕ стойността на търговското
предприятие на „С. К.Г.Д“ към
12.08.2011г. е
31 571 160,00 лева или 16 142 080,00 евро (л.607). Негативното
изменение в имуществото на ищеца представлява вреда в размер на разлика между
установената действителната пазарна цена 16 142 080,00 евро и продажната
цена от 12.08.2011 г. - 10 144 000 евро,
или сумата от 5 998 080,00 евро. Тази вреда обаче не е пряк
резултат от поведението на ответника като управител на ищцовото дружество.
Продажбата на търговското предприятие се извършва от заложния кредитор за
сметка на длъжника. Заложният кредитор не е собственик на заложеното
имущество, но при продажбата продавач е той, а не залогодателят. Също както и
комисионерът, той продава чужда вещ или чуждо право за сметка на собственика,
но от свое име. Видно от заключението (основно и допълнително) на ССЕ „С.Б.1“
ЕООД е изпълнил задължението си да плати цената за придобИ.ия актив чрез заем
от Л.И.ЛТД, като сумата е преведена по сметка на депозитаря. С преведената сума
са погасени задълженията на „С. К.Г.Д“ ООД към „Р.Т.ИНК.“ по договора за заем
от 16.11.2010г.
В обобщения се налага извода, че ответникът не полага дължимата грижа в
качеството му на управител на ищцовото дружество да предприеме действия по
набавяне на изисканите от кредитора „Р.Т.ИНК.“ документи имащи отношение към
отчета за начина на разходване на заемните средства. Прекия резултат от неполагането на дължимата
грижа е обявяването на заема за предсрочно изискуем, което открива пътя за
принудително изпълнение по отношение на имуществото на ищцовото дружество. Ответникът бездейства и по повод
воденото на преговори с потенциални купувачи, което не е блокирало
преговорния процес. При липса на конкретна оферта за придобИ.е на парка и
решение на ОС на съдружниците за продажба, бездействието не е противоправно. Не
е противоправно и бездействието в периода от вписване на управителя по чл. 46
ЗОЗ (30.04.2011г) до продажбата на търговското предприятие (12.08.2011г), тъй
като в този период органите на управление на търговеца са суспендирани. Не се
установява и вредата в размер на разликата между действителната пазарна
стойност на търговското предприятие и получената за него цена от продажбата по
реда на ЗОЗ да е пряка последица от поведението на ответника като управител на
ищцовото дружество. С оглед изложеното иска по чл. 145 ТЗ се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно иска по чл. 142, ал. 3 ТЗ.
Отговорността по чл. 142, ал. 3 от ТЗ е специален вид деликтна отговорност,
по силата на която управителят на дружество с ограничена отговорност дължи на
дружеството обезщетение за вредите, причинени в резултат на виновно нарушаване
на установените в чл. 142, ал. 1 вр. с ал. 2 от ТЗ забрани за извършване на
конкурентна търговска дейност. Отговорност се носи, на първо
място, когато членът на управителният орган на дружеството му причини вреди,
като сключва от свое или от чуждо име търговски сделки, които попадат в реално
осъществявания от търговеца предмет на дейност. Поради липса на специални правни норми в
търговския закон, обемът на вредите, които подлежат на обезщетяване на
основание чл. 142, ал. 3 от ТЗ, и размерът на обезщетението се определят по
общото правило на чл. 51, ал. 1 от ЗЗД – дължи се обезщетение за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от нарушението (Решение № 111 от
13.07.2010 г. по т. д. № 935/2009 Г., т. к., ІІ т. о. на ВКС). Релевантна е фактически извършваната от дружеството дейност, а не тази,
която е посочена като негов предмет в учредителния му акт.
От представените по делото доказателства се установява, че на 13.07.2011г.
между „С. К.Г.Д“ ООД и ЕВН Е. е сключен договор за изкупуване на ел.енергия за
срок от 20 години (л. 174) от процесния парк. На 26.09.2011г. е сключено
тристранно споразумение, по силата на което „С.Б.1“ ЕООД замества изцяло ищеца
в сключения договор с ЕВН, поради настъпилото прехвърляне на търговското
предприятие (л. 183). На 26.07.2012г. е сключено ново тристранно споразумение,
по силата на което „ЗММ С.“ ЕООД (сега „М.“ ООД) замества праводателя си „С.Б.1“
ЕООД в сключения договор с ЕВН (л. 172) за изкупуване на енергия от процесния
парк. Към момента на сключване на договора ответникът освен съдружник и
управител в „С. К.Г.Д“е едноличен собственик на капитала и на „ЗММ С.“.
Сключените от двете дружества сделки имат един и същ предмет – продажба на
електрическа енергия. Производството на енергия от възобновяеми енергийни
източници е и вписаният в Търговския регистър по партида и на двете дружества
предмет на дейност. Сделките са сключени в период от 13м. По делото е
представена декларация по чл. 142 ТЗ от ответника в качеството на управител на
ищцовото дружество, т.е. ответникът знае за съществуващата забрана да извършва
търговски сделки от свое или чуждо име в предмет на дейност на „С. К.Г.Д“,
както и да участва или ръководи други дружества. В същото време по делото не се
твърди и не се доказва, че ищцовото дружество е дало съгласие за извършената от
ответника сделка.
Въпросът е претърпял ли е и какви вреди ищецът от извършваната конкурентна
дейност.
Релевантна е фактически извършваната от дружеството дейност, а не тази,
която е посочена като негов предмет в учредителния му акт. Производство на
енергия от възобновяеми източници, не предполага конкурентна дейност. Това е
така, защото съгласно чл. 94а, ал.3 от ЗЕ вр. чл. 31 от Закона за енергията от
възобновяеми източници, задължително се изкупува при фиксирани цени. Тази
специална регулация изключва наличието на каквато и да е конкуренция между
производителите. При това положение участието на управителя на едно такова
дружество не може да причини вреди чрез участието си в друго дружество със
сходен предмет. Отделно от това след 12.08.2011г, когато е продадено
търговското предприятие на ищцовото дружество по реда на ЗОЗ, то вече не е
осъществявало такъв предмет на дейност, защото е загубило необходимите затова
средства.
С оглед изложеното и иска по чл. 142, ал.3 ТЗ като неоснователен следва да
се отхвърли изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото, право на разноски има само ответника. Последния
доказва разноски единствено за ССЕ в размер на 500 лева.
При тези мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на „С. К.Г.Д“ ООД, ЕИК: ********,
адрес: гр.София, бул. „********1 предявени
срещу П.А.М. с ЕГН ********** и адрес: ***, както следва: на основание чл. 145 ТЗ сумата от 1276000,00 лева, представляваща левовата равностойност
на 652 408,44 евро, част от общо задължение в размер на 15 000 000,00
евро, представляваща обезщетение за вредите, явили се в следствие на
неправомерно поведение на ответника като управител на дружеството „С. К.Г.Д“
ООД, ведно със законната лихва, считано от 22.12.2017г. до окончателното й
изплащане; на основание чл. 142, ал. 3 ТЗ сумата от 26 000,00 лева,
част от общо задължение в размер на 17 000 000,00 евро, представляваща
обезщетение за пропуснати ползи определени като стойността на печалбата от
произведената от ФЕЦ С. 1 електроенергия за периода от 26.07.2012 г. до
22.12.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 22.12.2017г до
окончателното й изплащане;
ОСЪЖДА „С. К.Г.Д“ ООД, ЕИК: ********, адрес: гр.София, бул. „********1 да заплати на П.А.М. с ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 сумата от 500,00 лева - разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: