Р Е Ш Е Н И Е
№ / .03.2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав в публичното съдебно заседание,
проведено на 12 февруари през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Наталия НЕДЕЛЧЕВА
Насуф
НАСУФ – мл.с.
при секретаря Г. Славова,
като разгледа докладваното от съдия Н. НЕДЕЛЧЕВА
в.гр. дело №2479/2019г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г.Д.С. срещу решение №4692/04.11.2019г.
постановено по гражданско дело №13274/2018г. по описа на ВРС, XXXI-ви състав.
Жалбоподателката счита, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. На първо място
излага, че ВРС е бил сезиран с претенция, чиито размер е различен от посочения
в решението, тъй като в о.с.з., проведено на 19.03.2019г., процесуалните
представители на ищцата са направили оттегляне от първоначално предявената
претенция за неимуществените вреди, като са поискали същата да се счита за
предявена в размер на 5 000лв. като за разликата над 5000лв. до 20 000лв. са
оттеглили исковата си претенция. По отношение на първоначално заявената
мораторна лихва в размер на 1347.13лв., също са оттеглили претенцията си, като
са поискали същата да се счита предявена за сумата в размер на 336,11 лв. като
за разликата над 336.11лв. до 1347.13 лв. са оттеглили исковата си претенция; претенцията
за имуществени вреди в размер на 552.63 лв. изразяващи се в разликата между
получаваното брутно трудово възнаграждение на месец и получаваното обезщетение
по общественото осигуряване за периода на временната неработоспособност от
09.01.2018г. до 17.03.2018г., била оттеглена изцяло. Въпреки, че съдът е
допуснал на основание чл.214 от ГПК поисканите изменения на петитума, в открито
съдебно заседание, провело се на 19.03.2019г., с решението си, се е произнесъл
по първоначално предявените искове. На следващо място оспорва извода на съда по отношение на възраженията за съпричиняване
от страна на работника с оглед намаляване на отговорността на работодателя, като
счита, че неправилно е определил 90%. Счита, че при трудовата злополука
обезщетението може да се намали само в изключителни случаи, какъвто не е
настоящия, т.к. не се доказва, че само и единствено ищцата с поведението си
съставляващо груба небрежност е допринесла за увреждането си. Твърди също, че
ищцата е предприела действията по отстраняване на възникналия технически
проблем въпреки лисата на точен инструктаж, и в интерес на работодателя. Счита,
че нейните действия не са извършени при проява на елементарно старание и
внимание, а и не предполагат, че с начина им на извършване ще се стигне до процесната
злополука, като в този смисъл не е налице проявена от Г.С. груба небрежност,
поради което възражението за съпричиняване в размер на 90% се явява недоказано
и неоснователно. Като ВРС неправилно е посочил, че отговорността на работодателя
следва да се сведе само до това, че не е обслужил ежедневно машината. Счита, че
отговорността на работодателя, следва да се поеме изцяло, т.к. е недопустимо,
същият да допусне до работа машина която не е била изправна и едновременно с
това да не обезпечи присъствието на компетентен технически персонал до края на
работния ден. По изложените съображения счита, че пред първоинстанционният съд
са се доказали по безспорен начин наведените в исковата претенция твърдения и
съдът неправилно е отхвърлил искът над 200 лв. до претендираните 5000 лв.,
ведно с мораторната лихва. Моли същата да бъде уважена за целия, претендиран
размер, както и да ѝ бъдат присъден направените по делото разноски. В
случай, че съдът приеме наличието на съпричиняване, моли нейната отговорност да
бъде сведена до минимум отчитайки механизма на трудовата злополуки, конкретните
обстоятелства довели до същата, пропуските и нарушенията на правилата за
безопасност, които е допуснал работодателят изразяващи се в допускането на
работа с технически неизрядно оборудване и липсата на компетентен технически
персонал, осигурен до края на работни ден.
Ответната страна, чрез депозирания
писмен отговор, излага становище за
неоснователност на въззивната жалба. Не оспорва, че ищцата е намалила
размера на претендираните суми, но счита, че това по никакъв начин не се
отразява върху законосъобразността на решението. Излага, че твърденията,
съдържащи се във въззивната жалба не отговарят на доказателствата, събрани в
хода на делото. Счита, че действията на ищцата следва да се определят като
пълно недомислие и недооценяване на ситуацията, съчетано с грубо нарушение на
определените и известните ѝ правила за работа. Твърди, че тя е предприела
действия, които не само не са предмет на задълженията ѝ по длъжностна характеристика,
не са ѝ възлагани от работодателя, но и при изричната забрана да бъдат
извършвани от нея и при указание да се обърне към квалифицирано лице по
ремонтите. Счита, че е надценила собствените си възможности, и е започнала да
извършва работа, която не само не
ѝ възложена, но и ѝ е забранена. По изложените съображения моли да
се приеме, че злополуката не е в резултат на липсата на осигурени безопасни
условия на труд от страна на работодателя, нито в резултат на изпълнение на
възложени или предвидени от длъжностната характеристика трудови задължения, с
оглед на което предявените искове да се счетат за неоснователни, обжалваното
решение да бъде потвърдено, както и да му бъдат присъдени направените разноски.
След съвкупна преценка на всички
събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът
приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок,
от надлежна страна и е процесуално допустима.
По
съществото на спора, съдът съобрази следното:
Производството е образувано по
предявени от Г.С. срещу „Гала Традиция“ ООД искове за заплащане на сумата от
20 000лв., претендирани като неимуществени вреди за произтеклите от
нараняване, настъпило на 02.01.2018г., и оздравителния процес болки и страдания;
сумата от 336.11лв., представляваща лихва за времето от 2.08.2018г. до
31.08.2018г.; сумата от 208.35лв. разходи за лечение, сумата от 600лв. разходи
за заплатен адв.хонорар; сумата от 552.63лв., представляваща разлика между
възнаграждението, което е щяла да получи като трудово такова и полученото
обезщетение за временна неработоспособност за времето от 2.01.2018г. до
17.03.2018г. заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда до
окончателното изплащане на сумите. Ищцата твърди, че е работела в ответното дружество
„Гала Традиция“ ООД на длъжност пакетировач в цех за производство находящ се в
ЗПЗ Варна, по силата на трудов договор от 17.10.2017г. Излага, че на
2.01.2018г. около 15ч. по нареждане на управителката била прехвърлена да работи
на пакетираща машина за закуски, която не е била в изправност, за което всички работниците
знаели. Около 18.45ч. машината започнала да прави проблеми, а именно да къса
ролката с найлона.Твърди, че била накарана от ръководството да се опита да
отстрани проблема чрез ръчно насочване на найлонова ролка при което машината е
захванала и премазала средния и безимения и пръсти на дясната й ръка като, по
съвет на работодателя и колегите си не е посочила при извършения й в спешен
кабинет преглед, че нараняването е станало в работно време, което е станало
причина в медицинската документация да бъде записано, че тя е претърпяла
нетрудова злополука. На 9.01.2018г. ищцата се снабдила с удостоверение от
Съдебна медицина обективиращо установеното в момента на прегледа състояние на
ръката ѝ - разкъсно-контузни рани по 3, 4 и 5 пръсти на дясна ръка,
непълно счупване на средна фаланга на 4 пръст. С. сочи, че в хода на лечението
си се е консултирала с адвокат на когото е извършила съответното заплащане и с
него са подали декларация за трудова злополука вх.№5101-03-26 в ТП на НОИ
Варна, по повод на която е извършена проверка приключила със становище за
наличие на настъпила трудова злополука-разпореждане №5104-03-142/04.07.2018г. Ищцата сочи, че предвид силно влошените ѝ
отношения с ответника са прекратили трудовото правоотношение помежду си, като
тя не е получила никакво съдействие или компенсация от работодателя по повод нараняването. Сочи се,
че полученото нараняване се е отразило отрицателно на психиката ѝ като е
бил нарушен сънят и, и е изпитвала страх, което е наложило употреба на
медикаменти за нормализиране на състоянието ѝ. Също така сочи, че
оздравителният процес на счупената фаланга е протекъл с усложнение довело до
неправилно зарастване и последващи от него подувания на пръста при натоварване.
С оглед изложеното моли ответникът да бъде осъден да ѝ заплати
обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на 20 000 лева,
ведно с лихва за забава в размер на 336.11лв. за времето от 2.08.2018г. до
31.08.2018г., 208.35лв. разходи за лечение, 600лв. разходи за заплатен
адв.хонорар, 552.63лв. разлика между възнаграждението което е щяла да получи
като трудово такова и полученото обезщетение за временна неработоспособност за
времето от 2.01.2018г. до 17.03.2018г. заедно със законната лихва от датата на
сезиране на съда до окончателното изплащане на сумите и да ѝ се присъдят
сторените по делото разноски.
Ответникът
„Гала традиция“ ООД е подал писмен отговор, чрез който оспорва предявените
срещу него искове. Твърди, че злополуката е причинена умишлено без връзка с трудовите функции съгласно трудовия
договор и възложената работа от дружеството. Счита, че злополуката не е в
резултат на липсата на осигурени безопасно условия на труд от работодателя, а е
настъпила изцяло по вина на ищцата, която неправилно е преценила ситуацията. Излага,
че длъжностната характеристика на ищцата не включва ремонт на машината, на
която ѝ е било възложено да работи и на която е станала злополуката, като
работата ѝ не е налагала заставане от страната на машината, от която е
станало събитието. Твърди, че са
проведени първоначален и последващ инструктажи за работа с машината, а освен
това на стената срещу самата машина има поставени указания за начина на работа
с нея, като такива има и на входа на залата в която тя се намира. Според
ответника, ищцата е запозната срещу подпис, че машината следва да бъде
ремонтирана и отваряна за ремонт само в изключено състояние. Твърди се, че
машината има автоматична защита която я изключва при проблем в работата й при
което за ищцата единствената възможност за нараняване е ако тя умишлено
неутрализира тази защита. Излага, че аварията е настъпила по време когато е имало
механик компетентен да я отстрани, а освен това се оспорва че въобще не е имало
причина да се счита че машината не работи правилно. По отношение на травматичното
увреждане счита, че твърдението за последващо влошаване състоянието на
наранения крайник може да е от действия на ищцата по несъобразяване с
определения й метод на лечение или на лекарска грешка. По отношение на
имуществените вреди, се сочи, че лечението е следвало да бъде поето от Здравна
каса, но факта, че ищцата до момента на постъпване на работа при ответника не е
заплащала осигуровки е станал причина тя да поеме сама разноските по лечението
си, като ответната страна е заплатила 200лв. за възстановяване на
осигурителните й права. Оспорват се разноските за адвокат, като се сочи, че той
е ангажиран месец и десет дни преди да бъде сезирана инспекцията по труда. Моли
се да се отхвърлят предявените искове.
В
о.с.з, проведено на 19.03.2019г., по искане на пълномощника на ищцата, съдът е
прекратил производството по иска за имуществени вреди в размер на 552.63 лв., и
е допуснал на осн. чл. 214 ГПК изменение по отношение на иска за неимуществени
вреди, като е приел, че същият е за сумата от 5000лв., а претенцията за лихва –
за сумата от 336лв.
В изпълнение на задълженията, вменени му с
разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд счита, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, тъй като е произнесено от компетентен съд, в
рамките на неговите правомощия и по предявените пред него искове.
ВОС, след преценка на приложените и относими към правния спор
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните липсва спор, а и от
приетите доказателства се установява, че
от 17.10.2017г., Г.С. е работела в „Гала Традиция“ ООД като „пакетировач“ в , с място на работа –
цех-произовдство, находящ се в ЗПЗ – Варна.
От приетото по делото копие от
Разпореждане №5104-03-142 от 4.07.2018г. на ТП-Варна на НОИ, е видно, че се
обявява за трудова злополуката, станала на 2.01.2018г. при която е Г.С. е пострадала
по време на работното й време при ответника и във връзка с извършваната от нея
работа. С Разпореждането е определено като трудова злополука настъпилото на
2.01.2018г. увреждане на здравето на ищцата, което тя е получило по време на
изпълнение на трудовите си задължения при ответника. Към този момент ищцата е
работела на пакетажна процесна машина „Унион кехлибар“, която извършва
пакетиране на продукти чрез слепяне по термичен път на два пласта пакетиращо
фолио, което обаче в него момент се е набрало и задръства челюстта на
притискаща фолиото. Ищцата е извършила действия по освобождаване на посочената
челюст намираща се от долната страна на машината при което тя се затваря и
наранява дясната и ръка.
От заключението на ССчЕ, изслушана и
приета в о.с.з., проведено на 19.03.2019г., неоспорено от страните и
кредитирано от съда като обективно и компетентно изготвено, се установява,
че размерът на БТВ, получавано от ищцата
е 460 лв., а размерът на полученото обезщетение за временна неработоспособност
надвишава размерът на БТВ, което тя би получила за същия период.
От заключението на СМЕ, изслушано в
о.с.з., проведено на 19.03.2019г.,
неоспорено от страните и кредитира от съда като обективни и компетентно
изготвено, се установява, че при злополуката, настъпила на 02.01.2018г., ищцата
е получила следните увреждания: счупване на средната става на 4 пръст на
дясната ръка, и непълно изкълчване на проксималната интерфалангеална става;
разкъсно-контузни рани по гърба на 3 и 4 пръсти по дясната ръка. Описаните
травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Пръстите са гъсто инервирани, поради което болките са много
силни в първите няколко дни и след това постепенно намаляват. Раните оздравяват
за 15-20 дни, счупената кост – за 25 дни. Към момента на прегледа- през м.
февруари 2019г., е възстановен върховия и юмручен захват на ръката. Наблюдава
се задебеление на натрупана костна тъкан по средата на пръста в областта на
ставата. Пълно анатомично възстановяване на проксималната интерфалангеална
става е невъзможно, към настоящия момент това състояние не затруднява функцията
на ръката, но при извършване на работа, изискваща честа манипулация с дяната
ръка, се възможно да се появят болки и да се развият рано артрозни промени в
ставата. Лечението е проведено правилно с поставяне на ортеза .
От
заключението на СПЕ, изслушано в същото о.с.з, и възприето от съда като
обективно и компетентно изготвено се установява, че в резултат на инцидента от
02.01.2018г., Г.С. е получила остра стресова реакция-непосредствено след него,
и разстройство в адаптацията с тревожно-депресивен синдром и специфична фобия.
Към момента на изследването –м.март 2019г. липсват данни за психопатологични
симптоми, т.е. Г.С. към настоящия момент е здрава.
В о.с.з., проведено на 19.03.2019г.
са разпитани водените от страните свидетели.
Свидетелката Г. Д. Х. –служител в ответното дружество,
която е била на работа по време на инцидента казва, че това е обичайното място
на работа на ищцата. Знае, че се провежда инструктаж как да се работи на тази
машина –първоначално- когато постъпиш на
работа и системно, срещу което се полага
подпис от инструктирания работник за този инструктаж. На самата машина
има поставени указания как да бъде използвана тя. На 02.01. лично не е видяла
инцидента, тъй като била по- навътре, но Г. дошла при нея стискайки ръката си и
викайки „Порязах се на машината“. Течала кръв. Свидетелката я попитала защо не
я е извикала защото по принцип трябвало да
я извика, когато машината засече. Ищцата ѝ обяснила, че найлонът се е събрал и е решила
сама да си го оправи. Свидетелката излага, че била единственият човек,
оправомощен да прави ремонт на машината в такава ситуация тъй като имала 12
год. стаж и ѝ бил провеждан специален инструктаж за такива ситуации.
Когато ищцата работи на машината стои права пред нея, взема закуската, пуска си
я в улея и пуска едно копче. Според свидетелката за да се нарани така, ищцата трябва
да е била клекнала, даже полу-легнала за да бръкне и да дърпа този найлон, и да
е натиснала копчето и клещите са захванали пръста ѝ.
В същото о.с.з. е разпитана и св. Р.
П. А., която също е служител в ответното дружество. Не е била на
работа на инцидента. Научила на следващия ден. Видяла ищцата след около
седмица, когато си донесла болничния.
Била превързана, не гипсирана,
казала, че е зашита. Добро било общото ѝ състояние. Поговорили, пили кафе,
казала ѝ, че се чувства нормално. Свидетелката отговаря и прави
инструктажа в ответното дружество. Първият инструктаж е при започване на работа-
начален инструктаж, след което се полага подпис от лицето. Следващият
инструктаж е на работното място при машината. Свидетелката обяснява какво
трябва да се прави на тази машина, какво е позволено, какво е забранено. След
това инструктираното лице подписва
бележка. Посочва, че
ищцата може да вземе закуската, да я пусне в
поле, което се намира на машината отгоре, натиска бутона и самата закуска се
пакетира. Нищо друго не трябва да прави. Само това трябва да прави. Забранено ѝ
е да пипа машината, да сваля при повреда капаците. Има едни метални капаци,
които не трябва да пипа и сваля, ако нещо стане с ролката с найлон има човек,
който си е отговорен за това трябва да отиде при него, който е компетентен.
В
същото о.с.з., е разпитан и св. Д. С. Д.- баща на ищцата. Излага, че на 02.01
към 18.40 -18.50 часа му звъннал телефона. Колежка на дъщеря му, му обяснила,
че Г. е пострадала, че някаква машина и е хванала пръстите на ръката и трябвало да я закарат в Спешна помощ.
Отишли веднага да я вземат. Майка ѝ влязла вътре. Докарали я в спешното,
а от там вече до 24 часа били по лекари. В спешното я прегледали, превързали я,
дали ѝ болко-успокояващи. Купили шина и я сложили на другия ден. Ищцата
много тежко преживяла инцидента. Изпадала
в страхова невроза, имала страх към
остри предмети, към ножове, спряла да се среща с приятели, затворила се в себе
си, не излизала, даже понякога майка ѝ вземала лекарства за нерви, които се
дават без рецепта.
От заключението на единичната СТЕ,
се установява, че помещението и работната среда за машината отговарят на
изискванията за безопасна и безаварийна работа-стабилна основа, без вибрации,
без запрашеност, и с добра осветеност; спазена е инструкцията за монтаж и
свързване на машината към захранващата ел. мрежа. Злополуката е в резултат на
грубо нарушение на правилата за безопасна работа от пострадалата с процесната
вертикална пакетираща машина, която и да имаше
фабричен прозрачен защитен екран от плексиглас, при тези действия
при включената в ел. захранването
машина, злополуката е бил неизбежна.
От
заключението на тройната СТЕ, изслушана и приета в о.с.з., проведено на
01.10.2019г., се установява, че Г.С. е нарушила чл. 4 от Инструкцията за работа
на пакетажната машина, изготвена от работодателя, а именно, че когато работното
оборудване, или негови опасни части са спрени, електрозахранването на
съответните им задвижвания трябва да са изключени. Работната среда на сектора,
където са машините и съоръженията отговарят
изискванията за безопасна работа. Спазена е инструкцията за монтаж и
свързване на машината. Проведени са необходимите инструктажи. Злополуката е станала по невнимание на
пострадалата. Не е съзнавала какво прави като е натиснала единия бутон.
Пострадалата не е спазила инструкциите за безопасност. При невъзможност да оправи усукването на
найлона, е следвало да спре работа и да се обърне към нейния ръководител, или
управителя.
За да се произнесе,
настоящият състав съобрази следното:
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ, за вреди от трудова
злополука или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайна намалена неработоспособност 50 и над 50
на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от
това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им. Отговорността на работодателя по чл. 200
от КТ по своята правна характеристика е безвиновна и
гаранционно-обезпечителна. Работодателят отговаря за уврежданията, причинени на
работника или служители при изпълнение на неговите трудови задължения,
независимо дали тези увреждания се дължат на виновно поведение на длъжностно
лице, тъй като работодателят е задължен да осигури безопасни условия на труд и
предотврати настъпването на злополуки. Работодателят носи имуществена
отговорност както за имуществените, така и за неимуществените вреди, които са
пряка и непосредствена последица от трудовата злополука.
Според установената съдебна практика /Решение №
633 от 1.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 855/2009 г., IV г. о., ГК, постановено
по реда на чл. 290 ГПК/, трудова злополука е всяко внезапно увреждане на
здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа,
както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е
причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или
смърт. Отговорността на работодателя е договорна - на основание трудовото
правоотношение с увредения.
На първо място следва да се
отбележи, че с оглед така установеното с
посоченото разпореждане на ТП-Варна на НОИ, че злополуката с ищцата е трудова по смисъла на
чл.55 КСО, то възраженията на ответника, че същата е настъпила без връзка с
изпълняваните трудови задължения и при липсата на възлагане не следва да се
обсъждат.
Следователно, налице е основание за да бъде ангажирана отговорността на
работодателя по реда на чл. чл. 200, ал. 1 от КТ, тъй като се установява
кумулативното наличие на всички елементи на този институт - увреждане на
здравето на работника, което е внезапно по своя характер; злополуката е
настъпила по време на изпълнявана от работника работа по трудово правоотношение
с работодателя; в резултат на увреждането от злополуката, пострадалата е била
за известен период от време с намалена работоспособност.
Доколкото въззивна жалба е
депозирана само от ищцата досежно размерът на уважените претенции, то предмет
на разглеждане в настоящото производство е само размерът на същите.
В тази връзка следва да се има
предвид, че след като в о.с.з., проведено на 19.03.2019г., съдът е допуснал
изменение на исковете, а с решението си се е произнесъл по първоначално
предявените размери, то постановеното решение се явява частично недопустимо и
следва да бъде частично обезсилено.
Настоящата инстанция приема, че след
изменението, допуснато на осн.чл. 214 ГПК, съдът е останал сезиран с искове
както следва: претенцията по чл. 220, ал.1 КТ за заплащане неимуществени вреди
е в размер на 5 000лв. като за разликата над 5000лв. до 20 000лв. е оттеглена; мораторна
лихва се претендира в размер на 336.11лв., като за горницата до 1347.13 лв. е
оттеглена; претенцията за имуществени вреди в размер на 552.63 лв. изразяващи
се в разликата между получаваното брутно трудово възнаграждение на месец и
получаваното обезщетение по общественото осигуряване за периода на времената
неработоспособност от 09.01.2018г. до 17.03.2018г., е изцяло оттеглена.
Следователно, първоинстанционното
решение следва да бъде обезсилено в частта, с която искът за неимуществени вред
е отхвърлен за горницата над 5000 до 20 000лв., както и в частта, с която е съдът се е произнесъл по иска за
имуществени вреди, изразяващи се в разликата между получаваното брутно трудово
възнаграждение на месец като е уважил иска за 122.17лв. разлика между получено
обезщетени е за неработоспособност и трудовото възнаграждение което ищцата е
щяла да получи за времето от 2.01.2018г. до 17.03.2018г., и е отхвърлил иска за
разликата до претендираните 552.63лв.
По претенцията за присъждане на
неимуществени вреди в размер на 5000лв, съдът съобрази следното:
При така установената фактическа обстановка, е безспорно, че ищцата е
претърпяла неимуществени вреди от трудовата злополука. Съобразно разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди
трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените
вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по
вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти,
относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В
този смисъл справедливостта по смисъла на цитираната разпоредба не е абстрактно
понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които
носят обективни признаци - характер и степен на увреждането, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на
интензитет на болките и страданията. Принципът на справедливост включва в
най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното
действие съобразно естеството и интензитета на претърпените телесни болки и
душевни страдания.
Настоящият състав като съобрази
претърпяните от пострадалата болки и страдания по време на злополуката и
последвалото неоперативно лечение, така и настъпилите в живота ѝ временни
негативни последици – временна нерабоспособност; неудобства в ежедневния бит
вследствие на счупване на 4-ти пръст, и нараняване на 3-ти и 4-ти пръст на дясната ръка; временна промяна
в психиката поради интензивността на увреждането и изживените силни физически и
емоционални страдания, намира, че всички изброени обстоятелства ценени в
тяхната съвкупност дават основание за определяне на обезщетение в размер на 5
000 лева.
При определяне на обезщетението следва да се има предвид, че съобразно
разпоредбата на чл. 201 КТ, неговият размер може да бъде намален ако
пострадалият е допринесъл за настъпване на злополуката.
Основното възражение, подробно развито още в отговора на исковата молба
е свързано с твърдението на работодателя, че на ищцата е бил извършен както
първоначален, така и периодичен инструктаж за работа с пакетиращата машина.
От приетите
писмени доказателства – списък и служебна бележка, се установява, че на Г.С. е
бил проведен първоначален инструктаж по безопасност и здраве на работа, при
постъпването ѝ в ответното дружество – на 18.10.2017г. В тази насока са и
показанията на св. Хаджиева и Аврамова.
На
последно място следва да се има предвид, че според актуалната съдебна практика,
имуществената отговорност на работодателя по чл. 200 КТ
за обезщетяване на работника за вреди от трудова злополука има обективен
характер. Работодателят носи риска от травматично увреждане на работника дори и
при липса на причинна връзка между условията на труда и злополуката - съгласно чл. 200, ал.
2 КТ, работодателят отговаря имуществено и когато злополуката е
причинена от непреодолима сила, както и когато е настъпила по време на почивка
на работника. Затова работодателят не може да бъде изцяло освободен от
задължението за обезвреда, освен когато пострадалият е причинил умишлено
увреждането - чл. 201, ал. 1 КТ. В случаите, когато пострадалият е
допринесъл за увреждането, допускайки груба небрежност (чл. 201, ал.
2 КТ), размерът на обезщетението може да бъде само намален, дори и
при положена от работодателя дължима грижа за осигуряване на безопасна работа.
Във
връзка с възражението на работодателя за съпричиняване от страна на ищцата,
съдът съобрази следното:
Както вече беше посочено по-горе,
отговорността на работодателя не може да отпадне изцяло, но нейният размер може
да бъде намален ако се установи, че работникът е проявил груба небрежност.
В решение № 290 от 18.11.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 15/2015 г., IV г. о., ГК, постановено на осн. чл. 290 ГПК, по
въпроса относно задължението на съда да изследва точното съотношение на приноса
за настъпване на вредите от страна на пострадалия, ВКС приема, че в хипотезата
на чл. 201, ал. 2 КТ, когато работникът с поведението си е допринесъл за
настъпване на злополуката, съдът трябва да се изследва точно обективното
съотношение на приноса на пострадалия. Съдът следва да изясни в какво се
изразява проявената груба небрежност - кои действия са извършени при липса на
елементарно внимание и при пълно пренебрегване на правилата за безопасност и в
зависимост от това да определи степента на съпричиняване, респ. размера, до
който следва да бъде намалено дължимото от работодателя обезщетение.
Небрежността в гражданското право е
неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на
определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и
условията за извършването и. Грубата небрежност не се отличава по форма /според
субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата
небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата,
която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при
подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът
извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение
технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче
не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя.
Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване
при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност.
Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в
съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука
с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване
на обезщетението.
В настоящия случай, отчитайки
механизма на настъпване на злополуката, въззивният състав намира, че
извършените от ищцата действия следва да се характеризират като груба
небрежност, а именно неполагане на дължима грижа, която и най-небрежният би
положил в подобна ситуация, поради което при условията на чл. 201, ал.2 КТ
дължимото обезщетение следва да се намали с 80%. За да се произнесе в този
смисъл съдът съобрази, че работата на
машината е била напълно обезопасена; че на работника е бил проведен подробен
инструктаж за безопасна работа; че провирайки ръката под мястото, където ще се
затвори запечатващия механизъм по време
на работен режим на машината в нарушение на инструкциите за безопасност и без
това да е необходимо за изпълнение на работата му, работникът не е положил
грижата, която би положил и най-небрежният човек при изпълнение на тази работа.
Установи се от показанията на свидетелите, че за да бъде оправено евентуално нагънатото фолио, първо машината следва да
бъде изключена от ел. захранването. Въпреки това, без да изключи същата, а дори
натискайки единия бутон е поставила
ръката в механизма за да оправи ролката. Отделно от това, изобщо не е било
нейно задължението да оправя усукания найлон, а е следвало да се обърне към
съответния служител, изрично инструктиран как да действа в подобна ситуация. Предвид
изложеното съдът счита, че поведението на работника сочи висока степен на
съпричиняване на вредите, настъпили изключително в резултат на проявената груба
небрежност, поради което дължимото обезщетение от работодателя, носещ
професионалния риск за травматичното увреждане, следва да бъде намалено с 80%,
което съотношение съответства в по-пълна степен на съпричиняването от страна на
пострадалия. Това е така, защото ищцата сама се е поставила в ситуация на
повишен риск. При грубо нарушаване на основните правила за безопасност и
въпреки производствения си опит пострадалата е предприела действия за
наместване на фолиото по време на работа на пакетиращата машина, с което
действие е допринесла в значителна степен за настъпване на злополуката.
Предвид което така определеното
обезщетение от 5000 лв. следва да бъде
намалено при условията на чл. 201, ал.2 КТ съобразно приноса на
пострадалата за увреждането с 80%, като следва да ѝ бъде присъдено такова
в размер на 1000 лева -съобразено както с изискванията за справедливост при
обезвъзмездяване на вредите, така и със задължителната съдебна практика на ВКС
досежно размерът на обезщетение дължимо за такъв вид травматично увреждания. /в
този см. решение №290/18.11.2015г. на ВКС по гр. дело №15/2015 и решение
125/04.05.2016г на ВКС по гр. дело №4417/2015г., постановени по реда на чл. 290 ГПК./
По изложените съображения, съдът намира, че на осн. чл. 200 вр. чл.
201, ал.2 КТ, работодателят дължи обезщетение в размер на 1000 лв., до който
размер искът следва да бъде уважен, съответно отхвърлен за горницата до
претендираните 5000 лв. Върху тази сума следва да бъде присъдена и законната
лихва, считано от датата на настъпване на злополуката – 02.01.2018 до датата на
подаване на исковата молба – 31.08.2018г., която съдът, използвайки програмен
продукт Апис Финанси изчислява в размер на 67.22 лв., както и след тази дата до
о окончателното ѝ заплащане.
Предвид частично несъвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на
първата, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът е отхвърлен
за горницата над 200 лв. до 1000 лв., като и по иска по чл. 86 ЗЗД-в частта над
13.44 лв. до 67.22 лв.
В останалата обжалвана част, в която решението не е обезсилено, същото следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съобразно изхода на спора и частичната основателност на въззивната
жалба, съдът намира, че на жалбоподателката следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в редуциран размер на 400лв. За да присъди възнаграждение в този
размер, съдът прецени размерът на уважената претенция, както и фактическата и
правна сложност на делото.
Върху уважената част от 800 лв.,
представляваща разлика над уважената от ВРС сума от 200лв., работодателят
следва да внесе ДТ за първ. и въззивното производство в общ размер на 48.00
лв., а върху сумата от 57.78 лв. – 3.25 лв.
Съобразно разпоредбата на чл. 359 КТ, ищците по трудови спорове не дължат
възстановяването на разноските за държавни такси и за възнаграждение за вещо
лице, заплатени от работодателя.
Предвид частичната неоснователност на въззивната жалба, „Гала Традиция“
ООД има право на част от съдебно-деловодни разноски, но тъй като не представя
нито списък, нито доказателства за
техния размер, то съдът не му присъжда такива.
Воден от
горното и на осн. чл. 269 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №4692/04.11.2019г., постановено
по гр. дело №13274/2018г. В ЧАСТТА, с която с която претенцията по чл. 200 КТ е
отхвърлена за разликата над 5000 до 20 000лв., както и в ЧАСТТА, с която е
осъдено „Гала Традиция“ ООД да заплати на Г.С. сумата от 122.17лв. представляваща разлика между
получено обезщетение за неработоспособност и трудовото възнаграждение което
ищцата е щяла да получи за времето от 2.01.2018г. до 17.03.2018г., като е отхвърлен
иска за разликата до претендираните 552.63лв., на осн. чл.200, ал.3 от КТ,
заедно със законната лихва върху сумата от датата на сезиране на съда –
31.08.2018г. до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ решение №4692/04.11.2019г., постановено по
гр. дело №13274/2018г. В ЧАСТТА, с която
е отхвърлен искът по чл. 200, ал.1 КТ за сумата над 200 до 1000лв., като искът
по чл. 86 ЗЗД за сумата над 13.44 лв. до 67.22 лв., като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Гала Традиция” ООД, ЕИК202489442 със
седалище и адрес на управление гр.Варна, общ.Суворово, с.Калиманци ДА ЗАПЛАТИ на
Г.Д.С. ЕГН********** *** сумата от
800.00/осемстотин/лв., представляваща разлика над присъдените 200лв. до
1000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания, в резултат на трудова злополука, настъпила на
02.01.2018г., на осн. чл. 200 КТ, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 31.08.2018г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 57.78 /петдесет и седем
лв. и 78 ст./лв., представляваща разликата над присъдените 13.44 лв. до
67.22 лв., представляваща законна лихва върху главницата от 1000лв., за периода
от 02.01.2018г. до 31.08.2018г., на осн. чл. 86 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА
решение№4692/04.11.2019г., постановено
по гр. дело №13274/2018г. В ЧАСТТА, с която искът по чл. 200, ал.1 КТ е
ОТХВЪРЛЕН за разликата над 1000 до 5000лв., като и в ЧАСТТА, с която искът по
чл. 86 ЗЗД е ОТХВЪРЛЕН за разликата над 67.22 до 336.11 лв.
В
останалата ЧАСТ решението е влязло в законна сила поради липсата на въззивна
жалба.
ОСЪЖДА „Гала Традиция” ООД,
ЕИК202489442 със седалище и адрес на управление гр.Варна, общ.Суворово,
с.Калиманци ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.С. ЕГН********** *** сумата от 400.00 /четиристотин/
лв. на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
„Гала Традиция” ООД, ЕИК202489442 със седалище и адрес на управление гр.Варна,
общ.Суворово, с.Калиманци да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ОС Варна сумата от 51.25 лв., представляваща държавна такса върху
уважената част от исковете.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: