Определение по дело №826/2020 на Районен съд - Айтос

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

 

№ 260249

 

гр.А., 17.12.2020 година

 

А.КИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, ІІ състав, в разпоредително заседание на седемнадесети декември две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Джанкова

 

като разгледа докладваното от съдия М.Джанкова гр. дело № 826 по описа на съда за 2 020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на „МАКС ЛОГИСТИК 96“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. А.,обл.Б., ***, с посочен съдебен адрес:*** – чрез адв.И.М. ***, БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: гр.А., ***, представлявана от Кмета на общината В.И.Е..

При проверка редовността на исковата молба и по повод направено в отговора на ответника възражение по допустимостта на иска се установява следното:

Ищецът твърди, че предявените искове са обективно съединени – отрицателен установителен иск, с посочено правно основание чл.124 от ГПК за недължимост на  данък за МПС (подробно описани 8 бр. полуремаркета) в общ размер на 3 433,63лв.  и  осъдителен иск за сумата от 771,55 лв., представляваща недължимо платен в полза на Община А. от ищцовото дружество „данък превозни средства“ за превозно средство, представляващо полуремарке с рег.№ *** за календарните 2015г., 2016г. и 2017г.  

Ищецът обосновава правния интерес от предявения отрицателен установителен иск, излагайки аргумент за недължимост на определеното задължение – „данък превозни средства“, поради необлагаемост на процесните полуремаркета като самостоятелни обекти, а относно сумата от 771,55 лв. твърди, че представлява „недължимо платен/без правно основание/ данък МПС.

Съдът след като се запозна с исковата молба, приложените към нея доказателства и съобрази закона, намира, че същата се явява недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по делото се прекрати. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал.1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Съгласно ал.3 на с.р. иск за пораждане, изменение или прекратяване на граждански правоотношения може да се предяви само в предвидените в закон случаи.

В конкретния случай оспореното от ищеца вземане на Община А. е за данъци за МПС, което следва да е установено чрез акт по чл.107, ал.3 от ДОПК, подлежащ на обжалвано по административен ред. В случая не са изложени фактически твърдения дали актът е бил обжалван и е влязъл в сила, но независимо от това следва да се отбележи, че Законът е предвидил възможност за защита на ищеца по заявените от него твърдения по специален ред – в случая по ДОПК и по АПК. Но самостоятелен иск да се приеме за установяване недължимост на процесното  вземането за дължим в полза на на Община А. данък, е недопустим, поради липса на правен интерес. Този извод е относим и по повод осъдителния иск, доколкото съгласно чл. 128, ал.1 от ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите.

В чл.129 от ДОПК е описана процедура по прихващането или възстановяването, като е възприето, че същото  може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго.

В случая е налице изричен  процесуален ред за връщане на недължимо платени суми, а именно по чл.128 и сл. от ДОПК, при което положение се явява недопустимо защита, чрез използване на общия исков ред по ГПК – по чл.124 и чрез водене на иск, основаващ се на забрана за неоснователно обогатяване.   

Ето защо и исковата молба следва да бъде върната без разглеждане, поради недопустимост на предявения със същата иск, а производството по делото - прекратено.   

Предвид изложените съображения, А.кият районен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

На основание чл.130 ГПК ВРЪЩА  исковата молба „МАКС ЛОГИСТИК 96“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. А.,обл.Б., ***, с посочен съдебен адрес:*** – чрез адв.И.М. ***, БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на управление: гр.А., ***, представлявана от Кмета на общината В.И.Е. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 826/2020 год. по описа на А.кия районен съд, поради недопустимост на предявения иск.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Б.кия окръжен съд, в едноседмичен срок от връчване съобщение и препис от него на ищеца.

                                    

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :