Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 262449 04.11.2021 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, І граждански състав, в публично заседание на осемнадесети
ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Невена Назарева като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 14964 по описа на съда за 2020 г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД с ЕИК ********* против И.А.Ж., ЕГН ********** иск
с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. член 98а от ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията помежду им, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 634,18 лв.,
представляваща стойността на консумираната от обекта на потребителя ел. енергия
за периода от 23.02.2018-22.05.2018г. относно имот на ответника, находящ се в
***; обезщетение за забавено плащане на главницата съгласно член 27, ал. 1 от
ОУ на дружеството в размер на 134,82 лв. за периода от 12.04.2018г. - 27.05.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.05.2020 г. до
окончателното й изплащане.
Претендират се
деловодните разноски в производството по реда на чл. 410 от ГПК и разноските в
настоящото производство, включващи ДТ и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът
твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК пред Районен съд – Пловдив за парично вземане, като такава е била издадена
и връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като са били дадени
указания на заявителя за предявяване на установителен иск за парично вземане.
Ищецът твърди, че в качеството на
краен снабдител продава ел. енергия на клиентите си при публично известни Общи
условия, които са одобрени с Решение на ДЕКВР, влезли в сила и съгласно които
ищецът е поел задължение да снабдява с ел. енергия обект на ответника,
индивидуализиращ се с ИТН № ***, находящ се в ***.
Ищецът
твърди, че ответникът е негов клиент, за което е открит клиентски №***, като ответникът се задължил да
плаща всички свои задължение свързани със снабдяването с електрическа енергия и
в срок определен в Общите условия.
Ищецът
твърди, че е изпълнил задълженията си по доставка на ел. енергия в обект на
ответника, която не била заплатена, а поради забава на плащането на
консумираната ел. енергия се дължала и законна лихва.
От
особения представител на ответника е подаден писмен отговор, с който се
заявява, че ответникът не бил легитимиран да отговаря по предявените искове,
тъй като нямал качеството потребител на ел. енергия.
Оспорва
се съществуването на договорна връзка между ищеца и ответника, както и изложеното от
ищеца твърдение за реална доставка на ел.
енергия в обект на ответника. Оспорва се
и начина на формиране на
претендираните суми.
При
условията на евентуалност, ако съдът приеме, че тази ел. енергия е била
измерена от средствата за търговско измерване на обекта на клиента, то да се
приеме, че устройството е било технически неизправно.
ПЛОВДИВСКИ
районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.2 вр. с чл. 12 ГПК, намира
за установено от фактическа страна следното:
За процесните суми е образувано ч.гр.д. № 5754/2020 г. по описа на ПРС, ІV бр. с-в. и е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на член 47, ал. 5 от ГПК с даване на указания на
заявителя да предяви уст. иск, и такъв е
предявен в едномесечен срок.
Поискана е
справка от Дирекция „местни данъчи и такси“, гр. П., община П., като е постъпил
отговор на 10.08.2021г., от която е видно, че след направена проверка в масива
на дирекцията не се установява от ответника да е била подадена декларация, с
която да е декларирал собствеността върху недв. имот, находящ се в ***.
От представените и приети по делото общи условия на
дружеството-ищец, се установява същите
да са публикувани в един централен и в един местен ежедневник и да са влезли в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им
писмено приемане от потребителите. Съгласно член 4 от ОУ потребител на ел.
енергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД.
В доказ. тежест на
ищеца е било да установи качеството потребител на ответника, което
обстоятелство не се доказва, с оглед на което съдът намира, че ответникът не е
материалноправно легитимиран да отговаря по предявените искове.
С оглед изложеното исковете като недоказани по основание
и размер следва да се отхвърлят.
На основание гореизложеното,
ПРС, І- ви гр. състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД с ЕИК *********
против И.А.Ж., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
член 98а от ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията помежду им, че ответникът дължи на ищеца сумата от 634,18 лв., представляваща стойността на консумираната от
обекта на потребителя ел. енергия за периода от 23.02.2018-22.05.2018г. относно
имот на ответника, находящ се в ***; обезщетение за забавено плащане на
главницата съгласно член 27, ал. 1 от ОУ на дружеството в размер на 134,82 лв. за
периода от 12.04.2018г. - 27.05.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.05.2020 г. до окончателното й изплащане, като
неоснователен.
На адв. С.П. като особен представител на
ответника се издаде РКО за сумата от 300 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала!ВГ