РЕШЕНИЕ
№ 180
гр. Пловдив, 19.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Весела П. Кърпачева
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело №
20215330106066 по описа за 2021 година
Депозирана е искова молба от Етажна собственост, находяща се в гр. *****,
представлявана от професионалния ***** „Информатор ББС“ ЕООД, с което са
предявени против „Алфа Инвест“ ЕООД – гр. Пловдив, установителни искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.48, ал.3 ЗУЕС, чл.50, ал.1 ЗУЕС и
чл.51, ал.1 ЗУЕС, във вр. чл.6, ал.1, т.9 и т.10 ЗУЕС, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от общо
330,50 лв., от която 142 лв. – за изграждане на хидрофор в сградата в режим на
ЕС, находяща се в гр. *****, сумата от 91 лв. – еднократна вноска във фонд
„Ремонт“, сумата от 97,50 лв. – неизплатени месечни вноски за периода от месец
март 2020 г. до месец ноември 2020 г., както и лихви в общ размер от 3,87 лв. за
периода от 01.04.2020 г. до 27.11.2020 г. (подробно описани в исковата молба за
всеки месец), за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
№262199/ 07.12.2020 г., издадена по ч.гр.д. № 15887 по описа за 2020 г. на
Районен съд Пловдив, IV гр.с.
В исковата молба се твърди, че на проведено на 04.03.2020 г. ОС на ЕС в гр.
***** е определена месечна вноска за разходи за поддръжка и управление на
общите части на сградата в размер на 15 лв. за всеки апартамент, независимо от
броя на обитателите. На същото събрание за професионален ***** е избрано
1
дружеството „Информатор ББС“ ЕООД, като е сключен договор за управление на
ЕС № ***** г. Взето е също решение за събиране на еднократна вноска във фонд
„Ремонт“ в общ размер от 1500 лв., която за собственика на ап.** възлиза на
сумата от 91 лв. Ответното дружество, в качеството си на собственик на
апартамент в сградата не е изпълнил задълженията си да заплаща месечните
вноски за управление и поддържане на общите части на сградата за периода от
месец март 2020 г. до месец ноември 2020 г. В тази връзка до ответника били
изпращани покани за доброволно изпълнение от 04.08.2020 г. и 08.08.2020 г. На
26.08.2020 г. било проведено ОС на ЕС, с което е взето решение за изграждане на
хидрофор, за което следвало да се заплати сумата от 3100 лв., от която ответникът
дължал 142 лв. Общият размер на задълженията на етажния собственик възлизал
на сумата от 330,50 лв. Претендира и лихва за забава за периода от падежа на
задължението за заплащане на месечните вноски за поддръжка на общите части
на сградата, до подаване на заявлението да издаване на заповед за изпълнение, в
общ размер от 3,87 лв. За процесните суми била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 15887 по описа за
2020 г. на Районен съд Пловдив, IV граждански състав, срещу която длъжникът
възразил, поради което ищецът обоснова правен интерес от предявяване на
настоящите искове. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на
сторените разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
адв. К., със становище за неоснователност на предявените искове. Навеждат се
твърдения за нередовност на исковата молба и липса на процесуална легитимация
за представителя на етажната собственост – професионалния ***** „Информатор
ББС“ ЕООД. Поддържа, че от представените по делото протоколи за решения на
ОС и договор за управление на ЕС не се установява фактическото и правното
основание за дължимост на сумите. Твърди, че ответното дружество е построило
сградата и продало обектите. Сочи, че не ползва самостоятелен обект в сградата,
не го обитава през цялата година, поради което била налице хипотезата на чл.51,
ал.2, предл.2 ЗУЕС. Твърди, че решението за изграждане на хидрофор не можело
да породи действие, доколкото такъв имало изграден в сградата. Не е получавал
покани за ОС, както и уведомления за дължими суми. Поради изложеното моли за
отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено
2
следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на производството:
Видно от приложеното за послужване ч.гр.д. № 15887 по описа за 2020 г. на
Районен съд Пловдив, IV гр.с., образувано по депозирано от ищцовата етажна
собственост заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за
сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 262199/ 07.12.2020 г. В срока по чл. 414 ГПК на 19.03.2021 г. е
депозирано възражение от длъжника, поради което с разпореждане на съда,
връчено на 12.04.2021 г. на основание чл. 415, ал.1, т.1 ГПК е указано на заявителя
да предяви иск за установяване на вземанията си по реда на чл.422, ал.1 ГПК. В
законовия едномесечен срок на 13.04.2021 г. са предявени настоящите искове.
Налице е идентитет в основанията и размерите на претенциите, за които е
издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото,
поради което и производството е допустимо.
В писмения отговор ответната страна прави възражение за недопустимост
на иска, като твърди, че липсва представителна власт за професионалния *****
„Информатор ББС“ ООД да предявява искове от името на етажната собственост.
Възражението е неоснователно. Досежно процесуалната легитимация на ищеца,
следва да се има предвид следното: Съгласно нормата на чл.23, ал.4 ЗУЕС *****
на ЕС представлява собствениците в ЕС пред съда по искове, предявени срещу
собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на ОС или
задълженията по този закон. От това следва, че оправомощен да подаде настоящия
иск е ***** на ЕС. С решение на ОС от 04.03.2020 г. е избран за професионален
***** дружеството „Информатор ББС“ ЕООД, като с него е сключен договор за
управление на общите части. Законът позволява – чл.19, ал.8 ЗУЕС, по решение
на ОС на ЕС правомощията на ***** да бъдат възлагани и на физически или
юридически лица, които не са собственици. Тези оправомощени субекти имат
правата, задълженията и отговорността на ***** по ЗУЕС. Поради изложеното
дружеството – професионален ***** има правомощията на ***** да предяви иск
по реда на ЗУЕС. В този смисъл е налице съдебна практика на Окръжен съд
Пловдив, касаеща представителната власт на „Информатор ББС“ ЕООД досежно
друга етажна собственост – Определение № 1479/ 25.09.2020 г. по възз.ч.гр.д. №
2106 по описа за 2020 г. на Окръжен съд Пловдив, VII гр.с.
Предвид изложеното предявените установителни искове по реда на чл.422,
ал.1 ГПК следва да се разгледат по същество.
По основателността на исковите претенции:
3
Ищцовата етажна собственост основава иска си на взети решения от ОС на
ЕС, с които е определен размерът на дължими от етажните собственици суми за
покриване на текущи разходи във връзка етажната собственост, за попълване със
средства на Фонд „Ремонт“, както и за изграждане на хидрофор в сградата етажна
собственост.
Относно решението на Общото събрание на етажната собственост като
източник на облигационно задължение следва да се има предвид следното:
В теорията и съдебната практика се приема последователно, че „решението“
на общото събрание е правомерен частноправен юридически акт, представляващ
волеизявление на орган на юридическо лице или неперсонифицирано
образувание. Волеизявлението е насочено към формиране на обща воля на
членовете на юридическото лице или неперсонифицираното образувание. Като
принципно положение решенията пораждат правни последици главно за
членовете на общността в техните вътрешни отношения и в отношенията им с
образувания от тях правен субект. По изключение решенията могат да породят
правни последици и за трети лица. Важна особеност, която отличава решенията от
другите форми на сделки - едностранна, двустранна, многостранна е, че
образуваната при тях обща воля може да бъде обвързваща не само за лицата,
които са участвали във формирането й, но и за тези, които не са участвали
въобще в гласуването и дори за тези, които са гласували против. От тази
особеност на Решенията произтичат и някои отклонения от общия режим на
недействителността на сделките.
По този въпрос са приети едно основополагащо тълкувателно решение на
ВС - Тълкувателно решение № 32 от 27.VI.1988 г., ОСГК на ВС и едно на ВКС -
Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК.
Макар и постановени по отношение общите събрания на ЖСК и на търговските
дружества, те следва да намерят съответно приложение и за решенията на общото
събрание на ЕС, предвид сходството в нормативната уредба относно
обжалваемостта по съдебен ред на решенията на търговските дружества, ЖСК,
кооперациите и етажната собственост.
Така в Тълкувателно решение № 32 от 27.VI.1988 г., ОСГК на ВС е прието,
че ако ***** пропусне срока и не обжалва незаконосъобразното или
противоуставно решение или действие на органа на ЖСК, не може да предяви иск
за защита на накърнените имуществени права. Въпреки че в ЗЖСК е възприет
принципът за отменяемост на актовете, които противоречат на закона и устава
(чл. 39 ЗЖСК), тези решения или действия са задължителни, щом са влезли в
4
сила. Дадена е възможност да се обжалват пред районния съд. Необжалваните
решения или действия на Общото събрание на ЖСК обаче имат сила спрямо
страните, за които се отнасят, и не може да се извършва косвена проверка в
производството по иск, предявен за защита на накърнените имуществени права. С
оглед на това актове, взети в противоречие на закона или устава на кооперацията,
се отменяват само при обжалване по съответния предвиден в закона ред. Що се
отнася обаче до нищожно решение или действие на орган на ЖСК, с оглед на
обстоятелството, че при нищожните решения няма срокове за обжалване,
нищожността може да се констатира по всяко време, когато бъде установена. Това
е така, защото нищожността води до последици, които пораждат несигурност,
както за интереса на *****, така и за ЖСК, затова нейното прогласяване не е
свързано със срок и може да се констатира при различен повод. При иск за
накърнени имуществени права съдът може да констатира нищожността на
решението или действието на орган на ЖСК, без да е имало жалба и решение на
районния съд срещу тези актове. Съдът е длъжен да прогласи нищожността на
необжалвани решения или действия на орган на ЖСК служебно по повод
сезирането му за накърнени имуществени права.
Тези постановки са изцяло възприети и доразвити в Тълкувателно решение
№ 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, в което се потвърждава,
че Решенията на ОС не следва да бъдат разглеждани като сделки между членовете
на ТД по ЗЗД, което изключва приложимостта на този закон относно тяхната
недействителност. Погрешно е разбирането, че решенията на ОС, които
противоречат на учредителния акт или на повелителни разпоредби на ТЗ са
нищожни. Когато са опорочени процедурата по свикване на ОС, редът и кворумът
за приемане на решения (процесуална незаконосъобразност) или противоречат на
императивни разпоредби на учредителния акт и закона, те са незаконосъобразни,
т. е. отменяеми, но не и нищожни. Отмяната им може да бъде поискана по реда и в
сроковете на чл. 74 ТЗ.
От гореизложените принципни съображения общи за решенията на общите
събрания на различните персонифицирани или неперсонифицирани общности
следва, че решенията на общото събрание на етажната собственост, които са
приети при опорочена процедура (процесуална незаконосъобразност) или
противоречат на императивни разпоредби на ЗУЕС, са незаконосъобразни, т. е.
отменяеми, но не и нищожни. Редът за отмяната им е изрично уреден в чл. 40
ЗУЕС - по съдебен ред, пред районния съд, при спазване на изискванията за
легитимация на обжалващия и при сроковете, предвидени в чл. 40, ал.1-3 ЗУЕС. В
5
случаите, обаче, когато решенията не са обжалвани по реда на чл. 40 ЗУЕС, макар
и процесуално или материално незаконосъобразни, те са влезли в сила и валидно
обвързват членовете на етажната собственост, като техния инцидентен контрол в
рамките на водени процеси срещу етажните собственици за неизпълнение на
задълженията им, произтичащи от тези решения е напълно недопустим. В този
смисъл допуснатата процесуална или материална незаконосъобразност на
решението на ОС по отношение на етажните собственици се санира с пропуска
решението да бъде оспорено по надлежния ред в предвидения в закона срок.
В конкретния случай решенията на ОС на ЕС, на които ищецът основава
правата си са тези, взети на дати: 04.03.2020 г., 09.06.2020 г. и 26.08.2020 г. По
делото няма изложени твърдения и представени доказателства тези решения да са
били атакувани по реда на чл. 40 ЗУЕС, поради което и същите като влезли в сила
обвързват всички етажни собственици със задължителна сила, като инцидентен
контрол за тяхната незаконосъобразност в настоящия процес е недопустим.
Поради това съдът приема, че така приетите решения на общото събрание на
етажните собственици обвързват ответника, в качеството му на етажен
собственик, във връзка със създалите се задължения за заплащане на суми за
текущи разходи във връзка етажната собственост, за попълване със средства на
Фонд „Ремонт“, както и за изграждане на хидрофор в сградата етажна
собственост.
По силата на законовия регламент – чл.6, т.1, т.9 и т.10 ЗУЕС,
собствениците са задължени за описаните разходи, които са във връзка с общите
части, а именно: разходи за ремонт, реконструкция, преустройство, основен
ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи
инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд „Ремонт и
обновяване“, съразмерно с притежаваните идеални части, както и разходите за
управление и поддържане на общите части. По делото се установява, че ответното
дружество е собственик на СОС с идентификатор № *****, представляващ
апартамент № *****, с площ от 136,80 кв.м., ведно с 4,407 % идеални части от
общите части на сградата, както и избено помещение № ** с площ от 1,96 кв.м.,
ведно с 0,032 % идеални части от общите части на сградата, видно от
представеното копие от кадастрална карта на обекта, в което като собственик е
нанесено ответното дружество. Съгласно чл.2, ал.5, вр. ал.2, т.1 ЗКИР, на
вписванията в кадастъра е дадена презумптивна доказателствена сила, поради
което може да се приеме, че след като ответникът е вписан като собственик на
самостоятелния обект в кадастралната карта и кадастралните регистри, то същият
6
в действителност притежава правото на собственост за този обект. Освен това,
разпитаната свидетелка на ответника – Е. Т. П., на длъжност ***** в дружеството,
потвърждава обстоятелството, че ответникът е собственик на ап.** от процесната
сграда в гр. *****. Като такъв ответникът отговаря за разходите, сторени във
връзка с общите части на сградата, съответни за притежавания от него обект.
В разпоредбата на чл.11, ал.1, т.5 ЗУЕС е въведено изрично правомощие на
Общото събрание на етажните собственици да определя размера, който
собствениците и обитателите на самостоятелни обекти в етажната собственост
заплащат за текущите нужди за поддържане на сградата. В изпълнение на
законовата делегация ищцовата етажна собственост е взела посоченото по-горе
решение на 04.03.2020 г., съгласно което е определен размер от 15 лв. месечно за
всеки апартамент, независимо от това колко обитатели има и дали въобще е
обитаем, като е прието след нанасяне на поне 80 % от апартаментите таксата да
бъде коментирана отново. С последващо решение от 09.06.2020 г. на ОС на ЕС в
режим на етажна собственост е прието, че считано от 01.07.2020 г. входните такси
за поддръжка на етажната собственост са в размер от 15 лв. месечно за всички
обитаеми апартаменти, независимо от броя на обитателите и 7,50 лв. месечно за
необитаемите.
По силата на закона – чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС, собствениците са длъжни да
заплащат разходите за управление и поддържане на общите части на сградата. В
тези разходи се включват както консумативни разходи за ел. енергия на
стълбището и за почистване, така и за заплащане за услугата „професионален
*****“. В случая, ищцовата етажна собственост претендира сума в общ размер от
97,50 лв. за периода от месец март 2020 лв. до месец юни 2020 г. (4 месеца по 15
лв. – 60 лв.) и за месеците от юли 2020 г. до ноември 2020 г. (5 месеца по 7,50 лв.
– 37,50 лв.). Претенцията на ищеца е в съответствие с приетите решения на ОС на
ЕС на сградата, като с първото решение от 04.03.2020 г. е решение месечната
„такса“ за поддръжка на етажната собственост да е 15 лв., без значение дали
имотът е обитаем или нея, а в последствие с решението от 09.06.2020 г. е
диференцирана отговорността.
Основно възражение на ответника е, че в случая приложение намира
нормата на 51, ал.2, предл.2 ЗУЕС, тъй като процесният имот не е обитаем от
дружеството. По делото се установи, че ответната страна не обитава имота;
същата е реализирала строежа на жилищната сграда, в качеството и на ***** и
*****, като процесният апартамент не е продаден. От значение за разрешаване на
спора е дали нормите на чл.51, ал.2 и ал.3 ЗУЕС е императивна или ЕС може да се
7
отклони от разписаното правило в нея и да приеме, че и собствениците на
необитаеми апартаменти ще заплащат целия размер на таксите. С решение №
60181/ 20.10.2021 г. по гр.д. № 86/ 2021 г. на ВКС, IV г.о. се приема следното:
Съгласно чл.51, ал.1 ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на общите
части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на
собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства
независимо от етажа, на който живеят. Изключенията за лицата (собственици,
ползватели и обитатели), във връзка със задълженията им за разноските по
управление и поддръжка на общите части в етажната собственост, са предвидени
в хипотезите на чл.51, ал.2 и 3 ЗУЕС, т.е. разходите не се заплащат за деца,
ненавършили 6-годишна възраст, както и от лица, пребиваващи в етажната
собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година (ал.2), а по
решение на общото събрание, разходите се заплащат частично - 50 на сто от
разходите за управление и поддържане, когато собственик, ползвател или
обитател отсъства повече от 30 дни в рамките на една календарна година за
времето на отсъствие (ал.3). Тълкуването на нормите на чл.51, ал.2 и 3 ЗУЕС е
еднозначно – решенията по управлението и поддържането на общите части по
правило се вземат от общото събрание на етажната собственост, в което е длъжен
да участва всеки собственик, съразмерно на дела си в общите части, освен в
предвидените от закона изключения. Общото събрание определя размера на
паричните вноски за управление и поддържане на общите части на сградата, но по
отношение на кръга от лицата, които могат да бъдат освободени от заплащане на
тези разходи, неговите правомощия са ограничени от повелителния характер на
нормата на чл.51, ал.2 ЗУЕС, според която собствениците, ползвателите и
обитателите са освободени от задължение за внасянето на парични вноски за
управление и поддържане на общите части, ако пребивават в етажната
собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година, т.е.
пребиваващите в етажната собственост лица в хипотезите на чл.51, ал.2 ЗУЕС са
освободени изцяло от всички разходи (разноски и такси), във връзка с дейности по
управлението и поддържането на общите части на етажната собственост, без да е
необходимо вземане на решение от общото събрание, освен при особен режим на
управление на общите части (арг. от чл.2, ал.2 ЗУЕС). С разпоредбата на ал.2 се
урежда изключение от общото правило на чл.51, ал.1 ЗУЕС за разпределение на
разходите между собствениците, ползвателите и обитателите, и членовете на
техните домакинства, поради което следва да се тълкува стеснително, а взетите от
общото събрание решения в нарушение на тези изисквания не пораждат
8
задължения за собствениците на обекти в етажната собственост, тъй като е извън
правомощията на общото събрание да определи кръга на лицата, които не
заплащат разходите за общите части. Предвид изложените съображения, на
поставения материалноправен въпрос следва да се отговори, че независимо дали е
било взето решение на общо събрание на етажните собственици, лицата по чл.51,
ал.2 ЗУЕС са освободени от задължението да участват в разходите по управление
и поддържане на общите части на етажната собственост, тъй като нормата е с
императивен характер.
Предвид така изложените принципни съображения съдът намира, че
исковата претенция за периода от месец март 2020 лв. до месец юни 2020 г. (4
месеца по 15 лв. – 60 лв.) е неоснователна. По делото се установи, че ответното
дружество или трето лице не ползва процесния имот, през посочения период,
поради което не дължи разходи за управление и поддръжка на общите части
съгласно чл.51, ал.2 ЗУЕС и направеното възражение в този смисъл е
основателно. По отношение на претенцията за периода от юли 2020 г. до ноември
2020 г. (5 месеца по 7,50 лв. – 37,50 лв.), е налице взето решение на ЕС за
заплащане на половината от дължимата такса за необитаемите апартаменти, в
какъвто размер е и претенцията на ищеца. За този период приложение намира
нормата на чл.51, ал.3 ЗУЕС, в унисон с която етажните собственици са приели
заплащане на 50% от разходите за необитаемите апартаменти, а именно по 7,50 лв.
месечно. Така предявеният иск следва да се уважи до сумата от 37,50 лв.,
представляваща дължими разходи за поддръжка и управление на ЕС за периода от
юли 2020 г. до ноември 2020 г. и да се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер от 97,50 лв. и за периода от месец март 2020 лв. до месец юни 2020 г.
На следващо място ищецът претендира сумата от 91 лв., представляваща
еднократна вноска за фонд „Ремонт“. Както се посочи и по-горе задължение на
собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на ЕС е да заплащат
вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване“, съразмерно с
притежаваните от тях идеални части. В правомощие на ОС на ЕС е да определя
размера на паричните вноски във фонд „Ремонт и обновяване“, съгласно чл.11,
ал.1, т.7 ЗУЕС. В представените по делото протоколи от проведени общи
събрания на ЕС липсва взето решение, с което да се определи размер на паричните
вноски във фонда за ремонт. Единствено е взето решение по т.7 от 04.03.2020 г. за
упълномощаване на УС на ОС да взема решения за разходи, свързани с общите
части на ЕС за суми до 1500 лв., но то не изпълва съдържанието на вземането,
което се претендира. Поради това съдът приема, че ОС на процесната ЕС не е
9
определило размера на дължимите от етажните собственици вноски за фонд
„Ремонт“, поради което липсва основание за претендиране на сумата от 91 лв. от
ответното дружество, в качеството му на етажен собственик. Искът за тази сума
подлежи на отхвърляне.
Следваща претенция на ищеца е за сторени разходи за изграждане на
хидрофор в сградата. Съгласно решение на ОС на ЕС от 26.08.2020 г. е прието да
се изгради хидрофорна система, на стойност 3100 лв., която бъде събрана от
етажните собственици. Общото събрание е компетентно да взема решения за
основен ремонт и/или основно обновяване на сградата – чл.11, ал.1, т.10, б. „в“
ЗУЕС. Разходите за ремонт се разпределят между собствениците на самостоятелни
обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на
сградата – чл.48, ал.3 ЗУЕС. От изложеното следва, че е налице основание за
претенцията на ищеца, а именно – взето от общото събрание на етажните
собственици решение за изграждане на хидрофорна система в етажната
собственост, като както се посочи по-горе, това решение не е оспорвано от
ответника по реда на чл.40 ЗУЕС и като такова е влязло в законна сила и обвързва
всички етажни собственици. В този смисъл не подлежи на преценка имало ли е
необходимост от поставянето на нов хидрофор в сградата, или не, а направените
от ответника възражения в този смисъл са неоснователни. Досежно размера на
иска, по делото се установи, че ответникът притежава самостоятелен обект с
идентификатор № *****, ведно с 4,407 % идеални части от общите части на
сградата и 0,032 % ид. части за притежаваното от него избено помещение, или
общо 4,439 % ид.части. Съразмерно с този размер на идеалните части, етажният
собственик може да бъде задължен за сумата от 137,61 лв., до който размер следва
да се уважи иска, като до пълния му предявен размер от 142 лв. подлежи на
отхвърляне.
Ищецът претендира и обезщетение за забава по отношение на вноските за
поддръжка на общите части на сградата за периода от 01.04.2020 г. до 27.11.2020
г. в размер от общо 3,87 лв. Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД когато длъжникът е в забава,
той дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Кога
настъпва моментът на забавата е определено в нормата на чл.84 ЗЗД, като при
липса на определен срок за изпълнение – ал.2 (какъвто е настоящият случай),
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. По делото е
представено предупреждение по чл.6 ЗУЕС (стр.19 от делото), видно от което
ответникът е уведомен за наличие на задължение по отношение на два
притежавани от него самостоятелни обекта, но нито един от тях не е процесният, а
10
именно – СОС на адрес гр. ***** ап.**. Поради това не са налице предпоставките
за уважаване на иска за обезщетените за вреди и същият следва да се отхвърли
като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На
основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с уважената
част от исковете в размер на 222,57 лв. за исковото производство и 172,82 лв. за
заповедното производство, или общо 395,39 лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК
ответникът има право на разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с
отхвърлената част от исковете, в размер на 238,15 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „Алфа
Инвест“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Шести септември“ № 82, ет.9, дължи на Етажна собственост,
находяща се в гр. *****, представлявана от професионалния ***** „Информатор
ББС“ ЕООД, ЕИК: *********, по предявените установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.48, ал.3 ЗУЕС и чл.51, ал.1 ЗУЕС, във вр.
чл.6, ал.1, т.9 и т.10 ЗУЕС сумата от 137,61 лв. (сто тридесет и седем лева и
шестдесет и една стотинки) – за изграждане на хидрофор в сградата в режим на
ЕС, находяща се в гр. *****, сумата от 37,50 лв. (тридесет и седем лева и петдесет
стотинки) – неизплатени месечни вноски за поддръжка и управление на етажната
собственост за периода от месец юли 2020 г. до ноември 2020 г. вкл., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №262199/ 07.12.2020 г.,
издадена по ч.гр.д. № 15887 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, IV гр.с.,
КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата от 137,61 лв. до пълния предявен
размер от 142 лв., за разликата от 37,50 лв. до пълния предявен размер от 97,50 лв.
и за периода от месец март 2020 лв. до месец юни 2020 г., искът за признаване на
дължимостта на сумата от 91 лв. – еднократна вноска във фонд „Ремонт“, както и
искът за лихви в общ размер от 3,87 лв. за периода от 01.04.2020 г. до 27.11.2020
г.
ОСЪЖДА „Алфа Инвест“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 82, ет.9 да заплати на
основание чл.78, ал.1 ГПК Етажна собственост, находяща се в гр. *****,
представлявана от професионалния ***** „Информатор ББС“ ЕООД, ЕИК:
11
********* сумата от 395,39 лв. (триста деветдесет и пет лева и тридесет и девет
стотинки), представляващи съдебно деловодни разноски пред първата инстанция
и в заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Етажна собственост, находяща се в гр. *****, представлявана от
професионалния ***** „Информатор ББС“ ЕООД, ЕИК: ********* да заплати на
основание чл.78, ал.3 ГПК на „Алфа Инвест“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 82, ет.9
сумата от 238,15 лв. (двеста тридесет и осем лева и петнадесет стотинки) –
разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
12