Р Е Ш Е Н И Е № 478

 

гр. В.,   16.01.2020г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

          В.ският районен съд, четвърти наказателен състав, в публичното заседание на седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                            Председател: Андрей Дечев

                                                         Съдебни заседатели: ………...……...…

                                                                             Членове:……...……………

при секретаря П. Йорданова и в присъствието на

прокурора………………………………… като разгледа докладваното от

съдията Дечев…………… НАХД № 858……

по описа………… за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

                                                                                                                          

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Ц.П.А., ЕГН **********, с адрес: ***, против Наказателно постановление №НП 27 – 455/ 09.05.2019 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ /ИАМН/ - гр. С., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 116, ал. 1 от Закона за лечебните заведения – „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лв. за извършено административно нарушение по т. 11 от раздел VII. глава IV от МС „Спешна медицина", Раздел VII „Времеви рамки за изпълнение на дейностите в СО", т. 11 „Всички лабораторни и образни изследвания при спешни пациенти с асоциирана триажна категория А1 трябва да бъдат извършени и интерпретирани до 15 мин. от възникване на искането.", от Наредба №3/06.10.2017 г. за утвърждаване на МС.“Спешна медицина"", издадена на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.

          Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като  заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Същият заема идентично становище в с.з. лично и чрез процесуалния си представител 

          Процесуалният представител на въззиваемата страна заема  становище в с. з. да се потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.   

          От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

           В 7.04 часа на 03.10.2018 г. в ЦСМП гр. В. е постъпило повикване от К.Н.. Реанимационният екип е приел повикването,  тръгнал е веднага и е пристигнал на адреса в 7.09 часа. В 7.20 часа екипът тръгнал от адреса, като пациентът е транспортиран до „Спешно отделение“  на МБАЛ „Св. Петка" АД  - гр. В.. Приложен е Фуроземид 2 амп.. поставен е на кислородна маска по време на транспорта. Видно от издаден Фиш за спешна медицинска помощ № 7591/03.10.2018 г.. пациентът е докаран в „Спешно отделение“ на МБАЛ „Св. Петка" АД - гр. В. в 7.25 часа. с оплаквания от задух и прилошаване. Отразени са стойности RR 180/100. Поставена с работна диагноза: “Остра левостранна сърдечна недостатъчност". Приложен е Фуроземид 2 амп., поставен е на кислородна маска по време на транспорта. Прегледът в Спешно отделение е регистриран в Лист за преглед на пациент в КДБ/СО - № 017122 от д-р Ц.А., дежурен лекар, с час на постъпване 07.25 ч. и час на напускане 08.05 ч. В анамнеза е отразено: „Пациент с ХБН па постоянна хемодиализа. в понеделник е трябвало на бъде на диализа 2-ра смяна, но той не се е явил. От тази нощ е със силен задух, заема ортопноично положение, не може да лежи на ниско". В частта обективно състояние: “Увредено общо състояние, кожа бледа, отслабено везикуларно дишане с влажни хрипове двустранни, RR 180/100, РСД 109 уд./мин., корем над нивото на гръдния кош. неболезнен, физиологична перисталтика. Назначено е ЕКГ“ В частта терапия е отразено: „Две амп. Фурантрил i.v. направени от ЦСМП. 2 амп. Хлофазолин i.v.". В 7.28 часа е извършена рентгенография на гръден кош и бял дроб, която с разчетена от д-р Илиева специалист образна диагностика. Заключението е: “Алвеоларен белодробен оток. Хилусни сенки уголемени с ретуширани очертания. Свободни к.д.с. Диафрагми нормално позиционирани с резки и гладки контури. Сърце -аортна конфигурация." В 7.30 часа е проведена консултация с д-р Ф., дежурен лекар - кардиолог от Отделение по кардиология, отразена в Допълнителен лист към Лист за преглед на пациент. Д-р А. твърди, че е направила 2 амп. Хлофазолин без ефект. RR си останал 180/100, Sat 02 - 88%. На пациента му било направено ЕКГ, назначен рентген на бял дроб и е консултиран с дежурен кардиолог в 7.30 ч. През цялото време в „Спешно отделение“ пациентът е бил с кислородна маска - 4 л/мин. На рентген бил откаран със седяща количка и е върнат в  „Спешно отделение“, А. предала случая на свидетеля д-р М. , информирала я за състоянието на пациента и извършените спрямо него медицински дейности и в 8.00 ч. си била тръгнах, тъй като и било свършило дежурството и тя нямала право да извършва каквито и да било манипулации спрямо пациента при това положение." При постъпването в Спешно отделение К.Н. е бил в увредено общо състояние, бледа кожа. с данни за тахикардия, неефективно дишане и кислородна сатурация 88%., състояние отговарящо на триажна категория А1, съгласно Медицински стандарт “Спешна медицина".

         Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля М.В. - актосъставител, свидетелите Миглена М. – Димитрова и С.Ф.,  от приетите в с.з. писмени доказателства и от административно-наказателната преписка.

          Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.

          Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:          

          Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

          Жалбоподателката А. е наказана с процесното наказателно постановление за нарушение на Глава четвърта „Характеристика на структурите за болнична медицинска помощ осъществяващи, медицински дейности от обхвата на медицинската специалност „спешна медицина", Раздел VII „Времеви рамки за изпълнение на дейностите в СО, т. 11 „Всички лабораторни и образни изследвания при спешни пациенти с асоциирана триажна категория А1 трябва да бъдат извършени и интерпретирани до 15 мин. от възникване на искането.", от Наредба №3/06.10.2017 г. за утвърждаване на МС „Спешна медицина", издадена на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. На основание чл. 116, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лв.

            Съгласно разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от ЗЛЗ, въз основа на която е ангажирана административно наказателната отговорност на на жалбоподателката д-р Ц.А., административно нарушение представлява извършването на "дейност по болнична медицинска помощ в нарушение на разпоредбите на този закон или на нормативните актове по прилагането му". За разлика от останалите норми от Глава 14 на ЗЛЗ "Административно наказателни разпоредби", които предвиждат конкретни състави на нарушения, нормата на чл. 116, ал. 1 от ЗЛЗ е обща. На основание чл. 116, ал. 1 от ЗЛЗ може да бъде санкционирано неправомерно поведение, с което са нарушени разпоредби от закона или такива от нормативни актове по прилагането му. Несъмнено, такъв нормативен акт е Наредба №3/06.10.2017 г. за утвърждаване на МС “Спешна медицина“, която е издадена от министъра на здравеопазването, във връзка с разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ, според която "лечебните заведения осъществяват дейността си при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента". Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването". Същественото в случая е, че до изменението на чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ (с бр. 72 на ДВ от 2015 г.) задължението за спазване на съответния медицински стандарт се е отнасяло само до лечебните заведения, като след 2015 г. кръгът на задължените субекти е разширен и в тях са включени и физически лица - медицинските и другите специалисти. За нарушения на съответния медицински стандарт обаче е предвидена специалната санкционна разпоредба на чл. 116а от ЗЛЗ, която след последната си редакция със същия бр. 72 на ДВ от 2015 г., както и към настоящия момент, дословно гласи: "Лечебно заведение, което извършва дейност по болнична медицинска помощ в нарушение на утвърдените медицински стандарти, се наказва с имуществена санкция от 2000 до 5000 лв. ". Тоест, дори да се касае за законодателна празнота, очевидно е налице различие в субектите на задължението по чл. 6, ал. 1 от ЗЗЛ и субекта на административно-наказателна отговорност по чл. 116а от ЗЛЗ.

        Нарушението, вменено на жалбоподателката А. е за това, че е нарушила Глава четвърта „Характеристика на структурите за болнична медицинска помощ осъществяващи, медицински дейности от обхвата на медицинската специалност „спешна медицина", Раздел VII „Времеви рамки за изпълнение на дейностите в СО, т. 11 „Всички лабораторни и образни изследвания при спешни пациенти с асоциирана триажна категория А1 трябва да бъдат извършени и интерпретирани до 15 мин. от възникване на искането.", от Наредба №3/06.10.2017 г. за утвърждаване на МС „Спешна медицина", издадена на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.  Административна санкция за извършване на дейност по болнична медицинска помощ в нарушение на утвърдените медицински стандарти обаче, е предвидена със специалния текст на чл. 116а от ЗЛЗ само за лечебно заведение, но не и за физически лица. След като Наредбата е издадена на основание чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ, задължението да осъществяват дейността си при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ е била именно на съответното лечебно заведение, а не на съответния медицински специалист.

         Санкционната норма на чл. 116, ал. 1 от ЗЛЗ ангажира административно - наказателната отговорност на всяко наказателно отговорно лице, извършващо дейност по болнична медицинска помощ в нарушение на разпоредбите на закона или на нормативните актове по прилагането му. Така формулиран съставът на административното нарушение изисква поведението на жалбоподателката д-р Ц.А.  да бъде отнесено конкретно към съответната правна норма, регламентираща дължимото поведение на изпълнителя на медицинската дейност. Нещо, което в настоящия случай не е сторено. Сочената за нарушена норма на Наредбата за утвърждаване на Медицински стандарт „Спешна медицина“ установява времевите рамки за изпълнение на дейностите в „Спешно отделение“. Никъде в АУАН и НП не е посочено каквото и да било нормативно изискване А. да е била задължена да извърши посочените лабораторни изследвания на пациента в конкретния случай при установена диагноза и при спецификата на заболяванията, като това очевидно нормотворецът е оставил на преценката на лекуващия лекар. В АУАН е посочено, че е следвало да извърши и интерпретира изследванията до 15 мин. От асоцииране на триажна категория А1, а в НП е посочена времева рамка 15 мин. от възникване на искането за това, като последното е записано в МС „Спешна медицина“. Не е съобразена при издаване на НП разпоредбата на т. 14, Раздел VII, Глава IV от Медицински стандарт „Спешна медицина“:  „Времевите индикатори се спазват задължително при прием в СО, като е допустимо неспазването им в не повече от 10 % от случаите.“, като не е обсъдено дали конкретният случай попада в тази хипотеза. Това посочване на т. 11 без да се обсъдят всички съотносими факти – престоят на пациента в шокова зала, времевия отрязък, през който А. е била дежурен лекар, извършената образна диагностика, рентгенография, консултация с кардиолог, ЕКГ, както и необсъждането на необходимостта от твърдяните неизвършени лабораторни изследвания,  обосновава извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Липсата на достатъчно конкретна и ясна обосновка на фактическите и правни основания за ангажиране на административно наказателната отговорност на дадено лице винаги съставлява съществено нарушение, тъй като ограничава упражняването на правото му на защита и възпрепятства съдебния контрол за законосъобразност. В този смисъл в случая се касае за незаконосъобразност на наказателното постановление.

          В този смисъл Съдът намира, че  НП е незаконосъобразно и необосновано и ще следва да бъде отменено.

          Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен съд

Р  Е  Ш  И :

           

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление №НП 27 – 455/ 09.05.2019 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ /ИАМН/ - гр. С., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 116, ал. 1 от Закона за лечебните заведения – „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лв. за извършено административно нарушение по т. 11 от раздел VII. глава IV от МС „Спешна медицина", Раздел VII „Времеви рамки за изпълнение на дейностите в СО",  т. 11 „Всички лабораторни и образни изследвания при спешни пациенти с асоциирана триажна категория А1 трябва да бъдат извършени и интерпретирани до 15 мин. от възникване на искането.", от Наредба №3/06.10.2017 г. за утвърждаване на МС “Спешна медицина“, издадена на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения.

          Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..                                                    

 

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ : А.Д