№ 25361
гр. София, 10.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20251110101822 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба от С. Р. С. срещу ЗД
“ФИРМА АД.
Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, чието
приемане е допустимо.
Следва да се допусне съдебно-автотехническа експертиза по въпросите, формулирани
от ищеца и от ответника.
Доказателствените искания на ищеца за задължаване на ответника да представи
намиращи се в него документи по реда на чл. 190 ГПК ще се остави без уважение, защото
досието по заведената щета е представено с отговора, а съществуването на твърдяното
застрахователното правоотношение между страните с не се оспорва от ответника.
Искането на остветника за задължаване на ищеца да представи удостоверение за
наличие на тотална щета от компетентните органи по реда на чл. 190 ГПК ще се остави без
уважение, доколкото ищецът не твърди такъв документ да е съставен.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-автотехническа експертиза по въпросите,
поставени в исковата молба и в отговора.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Й. Д. Й.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на САТЕ в размер на 600 лева, вносими поравно от
страните.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания по чл. 190 ГПК на страните.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.07.2025 г., от
10,30 часа, за когато да се призоват страните и да им се връчат преписи от настоящото
определение, а на ищеца да се връчи препис и от отговора на исковата молба.
ПРИКАНВА страните към спогодба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:
1
Предявениса при условията на обективно съединение осъдителни искове с правно
основание чл. 405, ал.1 КЗ за сумата от 1500 лв., представляваща незаплатена част от
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за причинени имуществени вреди на
лек автомобил марка „Х“, модел „**“ с рег. № ******* по щета № ******* от
застрахователно събитие-ПТП, настъпило на 16.11.2024г. и представляващо покрит
застрахователен риск, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане., и с прано основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 15,90 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 17.12.2024г. до 13.01.2025г.
Ищецът твърди, че на 16.11.2024 г. в срока на застрахователното покритие по договор
за имуществено застраховане, сключен с ответника, по имуществена застраховка „Каско“, по
негова вина настъпило ПТП, при което били нанесени щети върху застрахования лек
автомобил марка „Х“, модел „**“ с рег. № *******. Твърди, че своевременно уведомил
ответника, който образувал щета № *******, по която на 17.12.2024г. му изплатил
обезщетение в размер на 3 564,98 лв. Твърди, че така изплатеното обезщетение не било
достатъчно за отстраняване на вредите, като в тази връзка излага, че по цени на официалния
сервиз за марката стойността на увредените части била 18 110 лв., а на труда за
отремонтирането на автомобила – 7 567,38 лв. При така изложените твърдения иска от съда
да осъди ответника да му заплати сумата от 1500 лв., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и разноските по делото.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок за това, с който оспорва
предявения иск като неоснователен. Не оспорва твърденията на ищеца за наличието на
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско на МПС“, както и
обстоятелството, че щетите са настъпили вследствие на покрит застрахователен риск. Не
оспорва, че по заявление за образуване на преписка и изплащане на застрахователно
обезщетение е образувал претенция №******** от 20.11.2024г., по която след оглед и опис
на констатираните увреждания, е определено и изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 3 564,98 лв. Оспорва предявения главен иск по размер с конкретни съображения,
че автомобилът бил възстановен, при което отговорността на застрахователя се
ограничавала с действително извършения разход за ремонт. Излага, че не е налице причинна
връзка между щетата на детайла „таван“ и застрахователното събитие. Оспорва
относимостта на представените от ищеца проформа фактури, издадени от официалния
сервиз за марката, тъй като ремонтът не бил осъществен от него. Прави възражение за
намаляване на застрахователното обезщетение с конкретни съображения, че с поведението
си при инцидента ищецът е нарушил правилата за движение по пътищата, а от там и
задължението си по чл. 18, ал. 1 т. 1 от Общите условия за полагане грижата на добър
стопанин на автомобила и вземане на необходимите мерки за опазването му от увреждане.
При условията на евентуалност навежда възражение, че обезщетението следвало да бъде
определено при условията на тотална щета, като иска приспадането на стойността на
запазените части и вторичните суровини. Оспорва акцесорния иск като неоснователност със
съображения за неоснователност на главния иск и непредставяне на удостоверение за
тотална щета. Иска от съда да отвърли иска, като му присъди разноски.
За основателността на предявения иск по чл. 405 КЗ в тежест на ищеца е да докаже
при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ относно процесния лек автомобил,
настъпването в срока на застрахователното покритие на договора на соченото
застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, причинна връзка между
застрахователното събитие и настъпилите вреди и действителия размер на вредите.
В тежест на ответника е да докаже възражението си, че размера на обезщетението
следва да се определи при условията на тотална щета, както и стойността на запазените
части.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването
на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
2
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил главния дълг на падежа.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 вр. чл. 153
ГПК безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че към
момента на настъпване на твърдяното застрахователно събитие между страните е било
налице валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ , че
по заявление на ищеца при ответника е образувана претенция № ******** от 20.11.2024г.,
по която на 17.12.2024г. ответникът е заплатил на ищеца застрахователно обезщетение в
размер на 3564,98лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3