РЕШЕНИЕ
гр.София,15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл.с.МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при
секретаря Цветелина
Добрева, като
разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 15404 по описа за 2019
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 27.08.2019 г. по гр.д. № 57027/17 г., СРС, ГО, 70 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, че Д.А.С., ЕГН **********, дължи на „Р./България/“ ЕАД, ЕИК *******, сумата 703.40 лева, представляваща главница по договор за банков кредит от 15.04.2008г. и анекс № 1/04.08.2009г. към него, ведно със законната лихва от 01.07.2015 г. до окончателното плащане, за която на 12.12.2015г. по ч.гр.д. № 38147/2015г. по описа на СРС, 70-и състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
ОСЪЖДА „Р./България/“ ЕАД, ЕИК *******, да заплати на Д.А.С., ЕГН **********, по предявения насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата 1 048.93 лева, получени без основание на 28.03.2016г. и на 03.05.2017г. недължимо платени съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение, отразени в изходяща от банката справка- извлечение за постъпили по договор за банков кредит от 15.04.2008г. суми за периода от 23.03.2016г. до 14.08.2017г., и сумата от 232.15 лева - разноски по делото, сторени пред СРС, като ОТХВЪРЛЯ насрещния иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за горницата до пълния предявен размер от 1 160.47 лева и иска по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 1 295.26 лева - вреди от такси на ЧСИ и адвокатски хонорар, заплатени по и.д. 20179210400390 на ЧСИ С.П., с per. № 921 в КЧСИ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Р./България/“ ЕАД, ЕИК *******, срещу Д.А.С., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата 254 лева - сторени от банката разноски поради поведението на С.,принудително събрани по и.д.20179210400390 на ЧСИ СТ.П.
Решението е обжалвано
с въззивна жалба от Райфайзенбанк-ответник по насрещния осъдителен иск от Д.С.
с правно основание чл.55 ЗЗД,.С жалбата се твърди, че решението е неправилно,в нарушение на материалния закон
и процесуалните правила .Моли решението да се отмени в обжалваната част и да се отхвърли иска.Претендират се разноски.
По жалбата е депозиран отговор ,с който същата се оспорва.Претендират
се разноски.
Съдът, след като обсъди по
реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Релевантните за
делото факти са установени обосновано от СРС, поради което на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към фактическите изводи на СРС и те стават неразделна част от
настоящите мотиви.Правните изводи на СРС са законосъобразни и на основание чл.
272 ГПК, съдът препраща към тях и те стават неразделна част от настоящите мотиви.
За пълнота : . Ответникът претендира ищецът да бъде осъден да му
върне получените суми за съдебни разноски в размер на сумата 588.47 лева, както
следва: 334.47 лева събрани на 28.03.2016г. и 254 лева събрани на 03.05.2017г.,
както и 572 лева - недължимо платено на 10.05.2017г., юрисконсултско
възнаграждение.
Съгласно чл. 55,
ал. 1 ЗЗД и трайно установената съдебна практика, изразена в ППВС № 1/1979 г.,
в тежест на ищеца по иск по чл. 55, чл. 1 ЗЗД и в трите й хипотези е да докаже
пълно и главно факта на плащането, а в тежест на ответника да установи
наличието на основание за получаване, респ. за задържане на това плащане. В
този смисъл - Р 13/12г. т.д. 15/10г. II т.о. на ВКС.
От представената по делото изходяща от банката
справка-извлечение с постъпили суми за периода от 23.03.2016г. до 14.08.2017г.
е установено твърдението на ответника, че на 28.03.2016г. банката получила
плащане на сумата 334.47 лева, отнесена от нея за съдебни разноски и на
10.05.2017г. получила 572 лева, отнесени за юрисконсултско възнаграждение и 254
лева - за съдебни разноски. Последната сума била събрана от ЧСИ и разпределена на
банката-взискател.
В тежест на банката е да установи в процеса основанието
да задържи така получените суми. В тази връзка следва да се разгледа въпроса за
полагащите се на ищеца разноски в заповедното производство. Определянето им
става към датата на устните състезания.С влязло в сила определение от
09.10.2017г., постановено по ч.гр.д. № 38147/2015г., поради непредявяване на
установителни искове след депозиране на възражение по чл. 414 ГПК от длъжника,
заповедта за изпълнение и изпълнителният лист са обезсилени в частта за
вземането за главница над сумата 703.40 лева, както и за всички вземания за
договорна и наказателна лихва. При това положение сторените от банката в
заповедното производство разноски съдът определя на 384.47 лева, от които
222.98 лева - заплатена държавна такса по сметка на СРС, 111.49 лева - държавна
такса, заплатена по сметка на СГС и 50 лева юрисконсултско възнаграждение за
защита по делото пред СРС. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът-банка има
право на разноски за заповедното производство в размер на сумата 24.26 лева, от
които 21.10 лева - държавна такса и 3.15 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Предвид обстоятелството, че сумите за разноски предварително са били събрани от
ищеца, в настоящото производство съдът следва да съобрази плащането и да не му
ги присъжда.
От заключението на ССчЕ се установява, че към депозирането на
заявлението по чл. 417 ГПК в съда - на 01.07.2015г., по договора за банков
кредит ответникът имал падежирали, изискуеми задължения в размер на общата сума
2 909.28 лева, от които 1 761.63 лева - главница, 990.45 лева - договорна
лихва, включена в месечните погасителни вноски, и 157.20 лева - неустоечни
задължения за наказателна лихва върху просрочена главница. С поведението си
ответникът - длъжник по договора за кредит, дал повод за образуването на
заповедното производство от ищеца. Съдът съобразява тези за заплатена държавна
такса, доколкото юрисконсултското възнаграждение не представлява реално
заплатен от банката разход, сторен по повод именно на образуването на
заповедното дело. Заплатената от ищеца държавна такса за заповедното
производство възлиза на 334.47 лева, за претендирани от ищеца суми в общ размер
11 149.16 лева и съответно падежирали такива в размер на сумата 2 909.28 лева.
Припадащата се на падежиралите задължения част от заплатената от ищеца държавна
такса възлиза на сумата 87.28 лева. С тази сума ищецът е бил увреден от
поведението на ответника и има право да я задържи.
При носена от банката
доказателствена тежест, изрично указана от съда с доклада на делото, да
установи основанието да задържи разликата от 1 048.93 лева, представляваща
горницата над дължимо получените разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение до пълния получен на датите 28.03.2016г. и 03.05.2017г. размер
на разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение от 1 160.47 лева,
ищецът по делото не е ангажирал никакви доказателства в тази връзка. Затова
насрещният иск на ответника по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД правилно е уважен за
сумата 1 048.93 лева.
Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение ,поради което то следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно .
Въззиваемата страна има право на разноски.Сторени са
такива в размер на 300 лв.,които не са прекомерни и следва да бъдат присъдени.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 27.08.2019 г. по гр.д. № 57027/17 г., СРС, ГО, 70 с-в .
ОСЪЖДА ОСЪЖДА
„Р./България/“
ЕАД, ЕИК *******, да заплати на Д.А.С., ЕГН **********, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата 300 лв. за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.