№ 12820
гр. София, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20211110142839 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата
288,81 лева, представляваща стойност на потребена топлинна енергия, доставена в имот,
находящ се в гр. София, ж.к. Люлин, бл. 27, вх. Ж, ап. 106, аб. № 138248, с която ответникът
се е обогатил неоснователно за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва от 12.04.2021 г. до окончателното изплащане, сумата 43,56 лева, представляваща
лихва за забава върху вземането за стойност на потребена топлинна енергия за периода от
31.12.2018 г. до 31.03.2021 г., сумата 15,84 лева – цена на извършена услуга дялово
разпределение през периода от 01.05.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно със законната лихва от
12.03.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата 3,27 лева - лихва за забава върху
вземането за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до
31.03.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
20458/2021 г., по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че ответникът е потребявал топлинна
енергия за стопански нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. Люлин, бл.
27, вх. Ж, ап. 106, за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. Сочи, че въпреки отправена
покана до ответника, страните не са сключили писмен договор за доставка за топлинна
енергия до процесния обект. Поддържа, че освен топлинна енергия, през периода от
01.05.2018 г. до 29.02.2020 г. ответникът е ползвал и услуга дялово разпределение, като не е
заплатил дължимите суми за това, с което се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца.
Твърди, че предвид забавата на ответника, последният дължал и лихва за забава върху
главниците. По така изложените съображения предявява разглежданите искове и моли да
бъдат уважени.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявените искове с твърдение, че през исковия период не е ползвал процесния
имот, тъй като не е имал достъп до него.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Холидей и райзен“ ЕООД изразява
становище, с което поддържа, че дяловото разпределение за процесния имот е извършено в
съответствие с действащата през процесния период нормативна уредба.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
обедняването си – количеството и стойността на доставената през исковия период топлинна
енергия, обогатяването на ответника – че същият е консумирал тази енергия, както и
наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до
имот на ответника при липса на валидно основание за това имуществено разместване в
отношенията между двата субекта. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил задължението си към ищеца.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност. Съгласно §
1, т. 43 от ДР на ЗЕ потребител на енергия или природен газ за стопански нужди е физическо
или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или
общинския бюджет.
Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
небитови нужди е необходимо между страните да се сключи писмен договор. В този смисъл
е и чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди,
който предвижда, че продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен
договор с всеки купувач.
В разглеждания случай ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на
сключен между страните писмен договор и наличието на неоснователно обогатяване от
ответника. Между страните не се спори, а и не се установява, между тях да е сключван такъв
договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди до горепосочения имот по чл.
149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. При това положение се налага извод, че страните не са били обвързани от
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за небитови нужди.
От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
123, том I, рег. № 4841, дело № 113 от 10.06.2005 г. се установява, че ответникът ET „Арти-
С. С.“ е придобил собствеността върху процесния недвижим имот, находящ се на адрес гр.
София, общ. Люлин, ж.к. Люлин, бл. 27, вх. Ж, ап. 106. Ангажираните от ответника
доказателства - счетоводен амортизационен план и протокол от 26.11.2020 г. не доказват
твърденията му за наличие на спор за собствеността на имота. Нещо повече – доколкото
ответникът не е навел твърдения и доказателства имотът да е бил предоставен за ползване
на трето лице, то следва да се приеме, че именно собственикът се е обогатил със стойността
на предоставената в неговия имот топлинна енергия. Тъй като обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника произтичат от един и същ юридически факт, то следва да се
приеме за доказано, че е осъществен фактическият състав на чл. 59 ЗЗД, като в тежест на
ответника ET „Арти-С. С.“ е възникнало задължение да заплати стойността на
предоставената в имота топлинна енергия, която е в размер на 288,81 лева. Размерът на
доставената топлинната енергия не е спорен между страните, поради което това
обстоятелство е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване с доклада по делото,
срещу който страните не са възразили. При това положение предявеният от ищеца иск за
сумата от 288,81 лева - стойност на потребена топлинна енергия в процесния имот през
исковия период е основателен и следва да бъде уважен в цялост.
Неоснователна обаче се явява претенцията на ищеца за заплащане на начислените
суми за дялово разпределение. Доколкото между страните няма сключен писмен договор,
общите условия на ищеца, предвиждащи, че таксите за дялово разпределение се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение, не обвързват
ответника. От друга страна не са ангажирани доказателства по делото ищецът да е заплатил
тези суми на фирмата за дялово разпределение, поради което не може да се приеме нито, че
2
ответникът се е обогатил със спестяване на такъв разход, нито, че ищецът е обеднял с
направата или с дължимостта му. Поради това искът за сумата от 15,84 лева, представляваща
стойността на услугата за извършване на услугата дялово разпределение за периода от
01.05.2018 г. до 29.02.2020 г. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата се определя съобразно уговореното от страните. Поради липсата
на сключен между страните писмен договор общите условия не обвързват ответника. Те
обвързват единствено потребителите на топлинна енергия за стопански нужди, сключили с
доставчика писмени договори при общи условия. Доколкото липсва предвиден срок за
плащане от страна на ответника на задължението му по чл. 59 ЗЗД за ползваната топлинна
енергия, длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. При това положение
ответникът дължи лихва за забава от датата на поканата и то за задължения, които вече са
възникнали, т.е. ответникът следва да е поканен да заплати именно задълженията, които се
претендират по настоящото дело.
По делото е приложена покана - от 29.07.2020 г., от която обаче от една страна не се
установява ответникът да е поканен да заплати именно процесните задължения, а от друга
страна не се установява да е получена от ответната страна. Върху същата се съдържа
отбелязване, че е получена от представител на ответника, но не са ангажирани доказателства
за наличието на законна представителна власт или упълномощителна сделка в полза на
фактическия получател. Доколкото в случая не са налице данни връчването да е станало
чрез поща, куриер и пр., то не може да се приеме, че въобще връчването е осъществено на
адреса на ответника, за да се счете, че Надя С.а е действала като пълнолетно лице от адреса,
което да поеме задължение да предаде поканата на ответника. Отделно от това приложената
покана е изпратена едва на 29.07.2020 г., поради което същата не представлява
доказателство за изпадането в забава на ответника на твърдяната от ищеца дата – 31.12.2018
г. Предвид изложеното се налага извод за неоснователност на иска за сумата от 43,56 лева –
мораторна лихва върху вземането за главница за потребена топлинна енергия, поради което
същият следва да бъде отхвърлен.
С оглед неоснователността на предявения главен иск за сумата от 15,84 лева – стойност
на услугата дялово разпределение, неоснователен се явява и акцесорният такъв за мораторна
лихва в размер на 3,27 лева, който също следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
претендираните и направени разноски в настоящото производство за платена държавна
такса в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, които
съразмерно на уважената част от исковете възлизат на сумата в общ размер на 102,71 лева.
Дължимите в полза на ищеца разноски в заповедното производство за платена държавна
такса в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева,
съразмерно на уважената част от исковете възлизат на сумата в общ размер на 61,63 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съобразно
отхвърлената част от предявените искове, но доколкото не претендира и не са налице данни
за такива, разноски не следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Топлофикация София“ ЕАД, с
ЕИК *********, срещу ET „Арти-С. С.“, с ЕИК *********, иск с правно основание чл. 422
3
ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че ET „Арти-С. С.“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ж.к. Разсадника, ул. „Атон“, бл. 75, вх. Б, ет. 2, ап. 33, дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Ястребец“ 23Б, сумата в размер на 288,81 лева, представляваща стойност на
потребена топлинна енергия, доставена в имот, находящ се в гр. София, ж.к. Люлин, бл. 27,
вх. Ж, ап. 106, аб. № 138248, с която ответникът се е обогатил неоснователно за периода от
01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 12.04.2021 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за сумата в размер на 43,56 лева - лихва
за забава върху вземането за стойност на потребена топлинна енергия за периода от
31.12.2018 г. до 31.03.2021 г., за сумата в размер на 15,84 лева – цена на извършена услуга
дялово разпределение през периода от 01.05.2018 г. до 29.02.2020 г., както и за сумата в
размер на 3,27 лева - лихва за забава върху вземането за цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 31.03.2021 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20458/2021 г., по описа на СРС, 74 състав.
ОСЪЖДА ET „Арти-С. С.“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, ж.к. Разсадника, ул. „Атон“, бл. 75, вх. Б, ет. 2, ап. 33, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Ястребец“ 23, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 102,71 лева –
разноски в исковото производство и сумата в размер на 61,63 лева – разноски в заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД – „Холидей и райзен“ ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4