Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, ……04.2021г.
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-А състав в закрито заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
като разгледа
докладваното от съдия Йовчева гр.дело № 13133 по описа за 2020 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435,
ал.2, т. 6 ГПК.
Образувано е по жалба на В.П.Х. и И.К.Х.срещу
разпореждане от 04.11.2020г. на ЧСИ А.П., с рег.№ 849 на КЧСИ по изпълнително
дело № 20148490401363, с което е отказано прекратяване на производството по
делото на основание чл.433, ал.1, т. 8 ГПК. Жалбоподателите – длъжници
поддържат, че съдебният изпълнител неправилно е приложил т.10 от Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015г.
по тълк.д.№ 2/2013г.
на ВКС, ОСГТК, тъй като за периода от 01.12.2014г. до 11.04.2017г. не са
извършвани конкретни изпълнителни действия в рамките на конкретен изпълнителен
способ, водещи до прекъсване на давността, поради което е настъпила
перемпция. Твърдят, че към момента на
налагането на запор на банковите им сметки на 11.04.2017г., изпълнителното
производство е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т. 8 ГПК и съдебният
изпълнител е следвало да зачете настъпилана перемпция. Сочат, че последващите
извършени изпълни действия, включително плащане на суми от длъжника В.Х., е
незаконосъобразно. С оглед така заявените доводи молят съда да отмени
обжалваното разпореждане.
По делото са депозирани мотиви от ЧСИ А.П.,
в които е изложено становище за неоснователност на жалбата.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени събраните
по делото доказателства, намира за
установено следното:
Изпълнително дело № 20148490401363по
описа на ЧСИ А.П., с рег.№ 849 на КЧСИ е образувано по молба от 06.10.2014г. на
взискателя „Топлофикация София“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 28.08.2014г.,
издаден от СРС, 87 състав по гр.д.№ 33381/2014г., с който всеки от длъжниците В.П.Х.
и И.К.Х.са осъдени разделно да заплатят парични
суми на „Топлофикация София“ ЕАД. С молбата взискателят е възложил на основание
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ на съдебния
изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжниците, да прави справки,
да набавя документи и други, както и да определи начина на изпълнението. С
молба от 07.10.2014г. е посочена банкова сметка ***, по която да се превеждат
събраните суми.
През м. декември 2014г. е конституирана
Държавата, като присъединен взискател, а с молби от 01.12.2016г. и 10.03.2017г.
взискателят е поискал извършване на нови
изпълнителни действия с
посочване на изпълнителни способи.
През м. април
2017г. и през 2019г. са наложени запори върху банкови сметки на длъжниците в
Банка ДСК ЕАД, в ТБ А. Б. АД и Уни
Кредит Булбанк АД.
С молба от 27.01.2020г. длъжниците са
поискали прекратяване на изпълнителното производство, с твърдения за настъпила
перемпция в периода 06.10.2014г. – 11.04.2017г.
С обжалваното разпореждане от
04.11.2020г. на ЧСИ А.П. е отказано прекратяване на производството по
изпълнителното дело, по съображения, че в посочения период взискателят е
поискал извършването на изпълнителни действия и способи по смисъла на т. 10 от
ТР № 2/2015г. по т.д. № 2/2013г. на ВКС. Отделно е изложил мотиви, че доводите
на длъжниците касаят прилагане на института на погасителната давност, който е
различен от перемпцията и като юридически факт не може да бъде преценявана в
рамките на изпълнителното производство.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Подадената жалба
от длъжниците в изпълнителното производство е депозирана в срока по чл.436,
ал.1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по
чл.435, ал.2, т.6 ГПК
/отказ
да прекрати принудително изпълнение/,
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, е
неоснователна.
Съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК, изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение
на делата за издръжка. Прекратяването на изпълнителното производство поради
т.нар. перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само
да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Смисълът на тази правна
норма е свързан с това, че в изпълнителният процес взискателят има задължението
със своите действия да поддържа неговата висящност, която не е обусловена само
от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на
предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното
производство зависи от взискателя, от това какви изпълнителни способи ще иска
да бъдат приложени от съдебния изпълнител, от искането за повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. В настоящия
случай не се установява поддържаното от длъжниците по изпълнението основание за
прекратяване на изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.8 ГПК - поради
това, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. Противно на доводите в жалбата, т. нар.
перемпция е налице, когато взискателят въобще не е поискал извършването на
изпълнителни действия, а не когато такива са поискани, но не са приложени
поради някаква причина, вкл. поради липсата на притежавано от длъжника
имущество. За да настъпи перемпцията е необходимо бездействие на взискателя в
продължение на две години, каквото не е налице, когато същият е отправял
искания за насочване на изпълнението с посочване на изпълнителен способ, без
значение дали той е приложен, но ако е приложен или се прилага бездействие също
не е налице в периода на прилагането. В този смисъл следва да се отбележи, че съгласно
мотивите към т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС – ОСГТК по тълк.д.№ 2/2013г. реалното извършване на
изпълнителни действия /а не само поискването им/ е от значение за прекъсването
на давността по чл.
116, буква "в" ЗЗД, а не за наличието на прекратителното
основание по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. В настоящия случай от данните по изпълнителното дело е
видно, че не е налице период на 2-годишно бездействие на взискателя, доколкото
същият, с молби от 01.02.2016г. и 10.03.2017г., е поискал извършването на изпълнителни
действия за събиране на паричните вземания,
предмет на делото. По отношение на въпроса за предпоставките за настъпване на
перемпция е налице нова съдебна практика, съгласно която перемпция не настъпва,
ако след поискването на един изпълнителен способ в продължение на две години
взискателят не е поискал нов изпълнителен способ, тъй като перемпцията и
давността са различни правни институти, като перемпцията е без значение за
давността – така решение № 37/24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020г. на ВКС, ІV
ГО. В мотивите на цитираното решение се сочи, че двугодишният срок за перемпция
започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение, т.е.
осъществяването на всички поискани способи е приключило /успешно или
безуспешно/ или поисканите не могат да се осъществят по причина, за която
взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не
е оказал необходимото съдействие и така осуетява прилагането на съответния
способ. В случая такова бездействие не е налице. Правилни са и мотивите на
съдебния изпълнител, че в настоящото производство не може да бъде преценявано
наличието на погасителна давност.
Ето защо правилен и законосъобразен се
явява отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство с
обжалвания акт.
При
така изложените съображения, жалбата следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а обжалваното постановление-потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
Така мотивиран, Софийски
градски съд
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на В.П.Х. и И.К.Х.срещу
разпореждане от 04.11.2020г. на ЧСИ А.П., с рег.№ 849 на КЧСИ по изпълнително
дело № 20148490401363, с което е отказано прекратяване на производството по
делото на основание чл.433, ал.1, т. 8 ГПК.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.