№ 480
гр. Бургас, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20242120106333 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 1-во и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от Г. А. К. с
ЕГН **********, с адрес С. ********** чрез адв. Н. К. от БАК, против О. Е.
Р., гражданка на Руската Федерация, родена на *** г., ЛНЧ **********, с
адрес гр. Бургас, ****
Ищецът твърди, че има по силата на договор за наем, сключен на
17.06.2020 г. е предоставил за временно и възмездно ползване на ответницата
за срок от една година, считано от 01.10.2020 г. собствената си земеделска
земя: Нива, съставляваща имот №180.24, в землището на с. Момина църква,
общ. Средец с площ от 18, 39 дка. Договорената наемна цена била в размер на
20 лв. на декар, която следвало да се заплати до 30.09.2021 г. Дължимата
наемна цена била в размер на 367, 80 лв.
Твърди, че по силата на още един договор за наем, сключен на
17.06.2020 г. е предоставил за ползване под наем за срок от една година,
считано от 01.06.2020 г., собствената му земеделска земя в землището на с.
Момина църква, общ. Средец, а именно: Нива в местността Чорканица с
площщ 9 100 дка, съставляваща имот №2.68, Нива в местността „Манков
кладенец“ с площ 16.273 дка., съставляваща имот №51.64, Нива в местността
„Малски орман“ с площ 3.570 дка, съставляваща имот №62.36, Нива в
местността „Връшев дол“ с площ 30.030 дка., съставляваща имот №29.49,
Нива в местността „Попови лъки“, с площ 4.404 дка., съставляваща имот
№68.20, Овощна градина в местността „Правия камък“, с площ 1.809 дка.,
съставляваща имот №94.13, Нива в местността „Лахтев дол“ с площ 6.601
1
дка., съставляваща имот №137.19, Нива в местността „Ходжовица“, с площ
15.419 дка., съставляваща имот №143.26, Нива в местността „Сталев
кладенец“ с площ 6.006 дка., съставляваща имот №171.8, Овощна градина в
местността „Пашов баир“ с площ от 8, 522 дка., представляваща имот
№187.30. Договорената наемна цена била в размер на 20 лв. на декар, която
следвало да му се заплати до 30.09.2021 г. Дължимата наемна цена била в
размер на 2040, 68 лв. за общо 101, 934 декара по този договор.
Моли ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца следните суми:
сумата от 367, 80 лв., представляваща неплатена наемна цена за периода
01.10.2020г. до 01.10.2021 г. по договор за наем на земеделска земя на следния
недвижим имот: Нива, съставляваща имот №180.24, в землището на с.
Момина църква, общ. Средец с площ от 18, 39 дка., както и сумата от 129, 97
лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 01.10.2021
година до 16.09.2024 година, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане; сумата в размер на 2040, 68
лв. по договор за наем на земеделска земя на следните недвижими имоти:
Нива в местността Чорканица с площщ 9 100 дка, съставляваща имот №2.68,
Нива в местността „Манков кладенец“ с площ 16.273 дка., съставляваща имот
№51.64, Нива в местността „Малски орман“ с площ 3.570 дка, съставляваща
имот №62.36, Нива в местността „Връшев дол“ с площ 30.030 дка.,
съставляваща имот №29.49, Нива в местността „Попови лъки“, с площ 4.404
дка., съставляваща имот №68.20, Овощна градина в местността „Правия
камък“, с площ 1.809 дка., съставляваща имот №94.13, Нива в местността
„Лахтев дол“ с площ 6.601 дка., съставляваща имот №137.19, Нива в
местността „Ходжовица“, с площ 15.419 дка., съставляваща имот №143.26,
Нива в местността „Сталев кладенец“ с площ 6.006 дка., съставляваща имот
№171.8, Овощна градина в местността „Пашов баир“ с площ от 8, 522 дка.,
представляваща имот №187.30, както и сумата от 715, 59лева, представляваща
лихва за забава, начислена за периода от 01.10.2021 година до 16.09.2024
година, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска
до окончателното изплащане. Претендират се разноски. Представя
доказателства.
В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от
страна на ответника О. Е. Р., с който исковата молба се оспорва като
неоснователна.
Оспорва автентичността на представените с исковата молба два
договора за обработване на земя под наем от 17.06.2020 г., като твърди, че
подписите и на двете страни са подправени. Отделно ако били автентични,
посочва, че били и подменени страниците.
Счита процесните договори за нищожни, поради липсата на съгласие.
При подписване на договора ответницата е живяла със съпруга си М.И.М. с
когото били сключили граждански брак на *** г. Съпругът й работел като
полицай в Гранична полиция, като едновременно с това обработвал
земеделска земя в землището на с. Момина църква и гр. Болярово. Няколко
2
месеца след брака им, съпругът й я помолил да подпише няколко листа като й
обяснил, че това му било нужно за обработване на земите, тъй като той нямал
право да ги подписва. Навежда доводи, че ответницата се е доверила на
ищеца, като не е имала представа какво в действителност подписва.
Излага, че обезщетение за забава не се дължи, доколкото падежът на
задължението не е ясно определен. Прави възражение за погасителна давност,
като твърди, че главното задължение е погасено с кратката три – годишна
давност на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД.
Моли за отхвърляне на предявения иск от страна на ищеца срещу
ответницата О. Е. Р.. Прави доказателствени искания. Претендират се
разноските.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен договор за обработване на земя под наем от
17.06.2020 г., сключен между Г. А. К. и О. Р. за следния недвижим имот: Нива,
съставляваща имот №180.24, в землището на с. Момина църква, общ. Средец с
площ от 18, 39 дка.
В чл.3 от договора било уговорено, че наемодателят се задължавал да
осигури ползване на наетата земя за целия договорен период, който бил за
срок от една година, считано от 01.10.2020 г. В чл.7, ал.1 от договора била
уговорена наемна цена в размер на 20 лв. на декар. В чл.8 е посочено, че
наемното плащане можело да се уговори в стойност и натура по количества,
утвърдени на база на пазарни цени в момента на извършване на наемното
плащане. В чл.10 е посочено, че наемателят се задължавал да се издължи с
арендодателите в срок до 10.08 всяка година, когато плащането е в натура и в
срок до 30.09. всяка година, когато плащането е в стойност.
По делото е представен договор за обработване на земя под наем от
17.06.2020 г., сключен между Г. А. К. и О. Р. за следните недвижими имоти:
Нива в местността Чорканица с площщ 9 100 дка, съставляваща имот №2.68,
Нива в местността „Манков кладенец“ с площ 16.273 дка., съставляваща имот
№51.64, Нива в местността „Малски орман“ с площ 3.570 дка, съставляваща
имот №62.36, Нива в местността „Връшев дол“ с площ 30.030 дка.,
съставляваща имот №29.49, Нива в местността „Попови лъки“, с площ 4.404
дка., съставляваща имот №68.20, Овощна градина в местността „Правия
камък“, с площ 1.809 дка., съставляваща имот №94.13, Нива в местността
„Лахтев дол“ с площ 6.601 дка., съставляваща имот №137.19, Нива в
местността „Ходжовица“, с площ 15.419 дка., съставляваща имот №143.26,
Нива в местността „Сталев кладенец“ с площ 6.006 дка., съставляваща имот
№171.8, Овощна градина в местността „Пашов баир“ с площ от 8, 522 дка.,
представляваща имот №187.30.
В чл.3 от договора било уговорено, че наемодателят се задължавал да
осигури ползване на наетата земя за целия договорен период, който бил за
срок от една година, считано от 01.06.2020 г. В чл.7, ал.1 от договора била
3
уговорена наемна цена в размер на 20 лв. на декар. В чл.8 е посочено, че
наемното плащане можело да се уговори в стойност и натура по количества,
утвърдени на база на пазарни цени в момента на извършване на наемното
плащане. В чл.10 е посочено, че наемателят се задължавал да се издължи с
арендодателите в срок до 10.08 всяка година, когато плащането е в натура и в
срок до 30.09. всяка година, когато плащането е в стойност.
По делото е представено заявление по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ във
връзка с чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ за стопанска година 2020/2021 г., подадено от
О. Р. за имоти, находящи се в землището на с. Момина църква, с ЕКАТТЕ
29221, общ. Средец, описани в приложение 1, съответно представено по
делото.
По делото е представено писмо от Държавен фонд „Земеделие“,
съгласно което О. Р. е кандидатствала по Схеми по директни плащания на
площ през 2021 г. и Натура 2000 в землищата на с. Момина църква и
Болярово. Оторизирана била сумата от 19 601, 97 лв.
По делото е прието заключение по неоспорена от страните съдебно –
почеркова експертиза, съгласно което двата представени по делото договора
удостоверяват единни документи. Нямало е подмяна на страници. Не можело
да се каже дали подписите са изпълнени по едно и също време, тъй като няма
утвърдена методика за изследване по давност.
Вещото лице посочва, че подписите за наемотадел в двата договора са
положени от Г. К., а подписите наемател в двата договора са положени от О. Р..
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
В тежест на ищцовата страна по предявения главен иск е да установи
установи кумулативното наличие на следните предпоставки: наличие на
валидно наемно правоотношение между страните в рамките на исковия
период с уговорена наемна цена в посочения от ищеца размер; че ищецът е
изпълнил своето задължение да предаде имота на ответника.
По делото се установява наличието на валидно възникнало наемно
правоотношение между страните по делото, както и изпълнение на
задълженията на ищеца по договора.
Страните по делото са били обвързани от договорни правоотношения по
повод наемане на земеделски земи, като ищецът е предоставил за възмездно
ползване описаните в исковата молба земи на ответницата. Представените по
делото договори съдът намира за действителни и годни да породят
облигационна обвързаност между страните по делото.
Следва да се посочи, че на осн. чл.193 от ГПК е открито производство
по оспорване на автентичността на представените договори за наем от
17.06.2020 г., като в тази връзка по делото е допусната съдебно – почеркова
експертиза. Същата категорично установява, че подписите, положени и на
двата договора, са на ищеца и ответницата по делото. Съдът кредитира
заключението на вещото лице като пълно, обосновано и небудещо съмнение
досежно правилността си. Същото е и неоспорено от страните по делото.
4
По отношение на твърдението, че страните са подменени, съдът отново
намира, че възраженията в този смисъл са неоснователни, като аргументи за
това отново се черпят от приетото по делото заключение по съдебно –
почерковата експертиза. Съгласно същото двата представени по делото
договора удостоверяват единни документи. Нямало е подмяна на страници.
По тези съображения съдът намира и това възражение за неоснователно.
По отношение на възражението, че е налице уговорка за персонална
симулация, доколкото съпругът на ищеца е следвало да е страна по договора,
но предвид наличието на юридически пречки за това, като страна по договора
привидно е посочена ответницата, съдът намира същото за неоснователно.
Липсват каквито и да е доказателства по делото, които да обосновават тази
теза, като самото неявяване на ищеца в съдебно заседание за даване на
обяснения по реда на чл.176 от ГПК не може да обоснове обратния извод.
Това е така и още повече, предвид представените медицински доказателства,
обосноваващи невъзможност на ищеца да се яви в съдебно заседание.
На следващо място следва да се посочи, че от представените по делото
доказателства се установява, че ответницата е подала заявление по чл.70, ал.1
от ППЗСПЗЗ за участие в масиви за ползване по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ за
имотите, предмет на наемните договори. Отделно от представеното по делото
писмо от Държавен фонд „Земеделие“ се установява, че ответницата се е
ползвала от средства по схеми, предоставяни на земеделски производители
през 2021 г. Представените писмени доказателства значително разколебават
твърденията за наличие на персонална симулация, доколкото страна по
възникналите административни правоотношение и заявителка отново е била
ответницата, като отделно са в насока, че действително процесните
земеделски земи са предоставени на ответницата за ползване.
Така или иначе по делото липсват доказателства в подкрепа на
твърденията на ответницата. Действително тя е направила доказателствено
искане за допускане на един свидетел в режим на довеждане, но съгласно
чл.165, ал.2 от ГПК свидетелски показания се допускат в хипотеза, когато
страната се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е
привидно, но само ако има писмени доказателства, изходящи от другата
страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които
правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно. В настоящия
случай липсват такива, поради което и свидетелски показания в настоящия
случай са недопустими, поради което и съдът е оставил без уважение
направеното доказателствено искане в тази насока.
Съдът намира, че възражението за погасяване на вземанията на ищеца
по давност е неоснователно. За да се прецени началния момент, от който
започва да тече давностния срок, следва да се обсъди от кой момент е
настъпила изискуемостта на задълженията на ответницата. В чл.84 от ЗЗД е
посочено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. В чл.10 от всеки от процесните
договори за наем е уговорено, че наемателят се задължава да се издължи в
5
срок до 10.08 всяка година, когато плащането е в натура и в срок до 30.09.
всяка година, когато плащането е в стойност. Съдът намира, че така
формулирана, клаузата на чл.10 от договора не е ясна и е противоречива.
На тълкуване според критериите на чл. 20 ЗЗД подлежат неясните,
непълни и неточни уговорки, пораждащи съмнение и спор между страните
относно действителното им съдържание, като тълкуването следва да се
извърши съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД - да се издири действителната
воля, уговорките да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла,
произтичащ от договора с оглед целта му, обичаите в практиката и
добросъвестността /Така Решение № 220 от 31. 07. 2014 г. по гр. д. № 6126/13
г., IV г. о., Решение № 430 от 20. 01. 2015 г. по гр. д. № 1673/2014 г. на ВКС, IV
г. о., Решение № 67 от 30. 07. 2014 г. по т. д. № 1843/2013 г. на ВКС, II т. о. и
др./. Съдът следва да тълкува договора, съобразно изразената воля като се
съобразяват граматическите и логическите правила, като приложи всички
предвидени в чл. 20 от ЗЗД критерии, а именно тълкува отделните уговорки
във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от целия договор, като
изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността.
При извършване на тази своя дейност, съдът следва да отчете и
обстоятелствата при сключване на договора и поведението на страните /Така
Решение № 26/26.4.2017 г. по гр. д. № 50246/16 г. на 3 ГО на ВКС, Решение №
81 от 7.07.2009 г. по т. д. № 761/2008 г. на ВКС, 1 ТО/.
Съдът намира, че по отношение на двата, сключени договора падежът на
задълженията е настъпил на 30.09.2021 г. Това е така, доколкото първият
договор е сключен за периода от 01.10.2020 г. до 01.10.2021 г., а периодът на
втория договор е от 01.06.2020 г. до 01.06.2021 г. Следва да се съобрази, че
процесните договори са такива за наем на земеделски земи. Съгласно
Тълкувателно решение № 2 от 20.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2015 г.,
ОСГТК, договорът за наем с предмет отдаване за възмездно ползване на
земеделска земя, към който са приложими разпоредбите на Закона за
задълженията и договорите, е действителен, независимо от наличието на
специална законова регламентация относно реда и начина на отдаване за
възмездно ползване на обекти, посочени в чл.1,ал.3 от специалния ЗАЗ. От
това следва, че по отношение на договорите за наем на земеделски земи не са
приложими разпоредбите на ЗАЗ, включително и тези, които уреждат
плащанията по арендните договори /чл.8 от ЗАЗ/. Въпреки това обаче, следва
да се посочи, че в ЗАЗ е уреден принципът, че плащането, ако не е уговорено
друго, се дължи в първия работен ден след изтичането на стопанската година
/чл.8, ал.5 от ЗАЗ/. В допълнителните разпоредби на същия закон е
дефинирано, че под „стопанска година“ се разбира времето от 1 октомври на
текущата година до 1 октомври на следващата година. Това е и обичайният
период, който е съобразен с биологичните цикли на земеделската продукция,
свързани с узряването и събирането на реколтата, което е и основният
икономически смисъл на правоотношенията по повод на земеделските земи.
Това се отнася както за арендните договори, така и до голяма степен на
6
договорите за наем.
По тези съображения, съдът намира, че и падежът на задълженията и по
двата договора е настъпил през годината, следваща сключването на договора,
тоест 2021 г., в случая 30.09.2021 г. Това е така предвид изложените по – горе
съображения, но и поради това, че има възможност за извършване на плащане
на наемната цена и в натура. Следва да се посочи, че срокът за това е до
10.08., като е логично това да е на следващата година, доколкото в рамките на
този период от време може да се отговори на въпроса по отношение на
даваната от съответната земя продукция. По същите съображения, няма
логика срокът за заплащане на наемната цена в пари да се тълкува, че е по –
различен, тоест за различна година от тази, за която е определено плащането в
натура.
Налице е още един аргумент, за да се приеме, че падежът на
задълженията е настъпил едва към 30.09.2021 г., а това е, че сключеният
между страните договор за обработване на земя под наем от 17.06.2020 г., за
следния недвижим имот: Нива, съставляваща имот №180.24, в землището на
с. Момина църква, общ. Средец с площ от 18, 39 дка, е за периода от
01.10.2020 г. до 01.10.2021 г. Няма как да се приеме, че падежът на
задължението за плащане на наемната цена е настъпил през 2020 г., доколкото
това означава да се приеме, че датата на падежа е настъпила преди започване
на действието на самия договор, което е нелогично, предвид и характерът на
договора – за обработване на земеделска земя, което предполага и събиране на
земеделска продукция, което пък от своя страна да породи възможността за
плащане на задължението за наемна цена в натура. Следва да се посочи, че
двата договора са сключени на една и съща дата – 17.06.2020 г., като това е
аргумент и индиция за волята на страните по отношение на действието и на
двата договора, както и по – конкретно задължението за плащането на
наемната цена.
По тези съображения, съдът намира, че падежът на задълженията по
двата договора е определяем, посочен е в самите тях, като е настъпил на
30.09.2021 г. Давностния срок на задълженията, съгласно разпоредбата на
чл.111, ал.1, б. „в“ от ЗЗД е тригодишен, доколкото се касае за задължения за
заплащане на наем. Без значение е обстоятелството, че наемното плащане е
уговорено еднократно и не е периодично. С цитираната по – горе разпоредба
изрично е предвидено, че вземанията за наем се погасяват с изтичането на
тригодишна давност. Общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД е приложима
за всички останали вземания, извън посочените в чл. 111 ЗЗД, като в случая
без значение за вида на вземането, което е за наем, е вида и характеристиките
на отдадения под наем имот и срока на действие на договора. Въпреки това и
предвид предявяването на исковата молба на 16.09.2024 г., съдът намира, че
давностния срок не е изтекъл, доколкото не са изминали три години от
настъпване на изискуемостта на задълженията на ответницата по двата
договора за наем. По тези съображения, съдът намира възраженията за
погасяване по давност за неоснователни.
7
По отношение на исковете за лихва за забава, съдът намира, че същите
са основателни и доказани, доколкото падежът на задълженията на
ответниците е определен и е настъпил в деня, посочен в договорите за наем за
плащане на паричната престация, която е и по – късната от двете възможни,
тоест 30.09.2021 г. На следващия ден длъжникът по договорите е изпаднал в
забава /арг. от чл.84 от ЗЗД/.
По отношение на вземането за договор №9 за обработване на земя под
наем от 17.06.2020 г., за следния недвижим имот: Нива, съставляваща имот
№180.24, в землището на с. Момина църква, общ. Средец с площ от 18, 39 дка,
вземането за лихва за забава за периода от 01.10.2021 г. до 16.09.2024 г. е в
размер на 128, 97 лв. Предвид обстоятелството, че размерът на предявения иск
е за сумата от 129, 97 лв., то за разликата същият следва да бъде отхвърлен.
По отношение на вземането за договор №10 за обработване на земи под
наем от 17.06.2020 г., за описаните в исковата молба недвижими имоти,
вземането за лихва за забава за периода от 01.10.2021 г. до 16.09.2024 г. е в
размер на 715, 59 лв.
При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени
направените от него разноски. В исковото производство ищецът е направил
следните разноски: 800 лв. за платен адвокатски хонорар и 181, 63 лв. за
заплатена държавна такса.
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 232, ал. 2, предл. 1-во, О. Е. Р., гражданка на
Руската Федерация, родена на *** г., ЛНЧ **********, с адрес гр. Бургас,
**** ДА ЗАПЛАТИ на Г. А. К. с ЕГН **********, с адрес С. **********
следните суми: сумата от 367, 80 лв., представляваща неплатена наемна цена
за периода 01.10.2020г. до 01.10.2021 г. по договор за наем на земеделска земя
на следния недвижим имот: Нива, съставляваща имот №180.24, в землището
на с. Момина църква, общ. Средец с площ от 18, 39 дка., както и сумата от
128, 97 лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от
01.10.2021 година до 16.09.2024 година, ведно със законната лихва, считано
от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане; сумата в
размер на 2040, 68 лв. по договор за наем на земеделска земя на следните
недвижими имоти: Нива в местността Чорканица с площщ 9 100 дка,
съставляваща имот №2.68, Нива в местността „Манков кладенец“ с площ
16.273 дка., съставляваща имот №51.64, Нива в местността „Малски орман“ с
площ 3.570 дка, съставляваща имот №62.36, Нива в местността „Връшев дол“
с площ 30.030 дка., съставляваща имот №29.49, Нива в местността „Попови
лъки“, с площ 4.404 дка., съставляваща имот №68.20, Овощна градина в
местността „Правия камък“, с площ 1.809 дка., съставляваща имот №94.13,
Нива в местността „Лахтев дол“ с площ 6.601 дка., съставляваща имот
№137.19, Нива в местността „Ходжовица“, с площ 15.419 дка., съставляваща
8
имот №143.26, Нива в местността „Сталев кладенец“ с площ 6.006 дка.,
съставляваща имот №171.8, Овощна градина в местността „Пашов баир“ с
площ от 8, 522 дка., представляваща имот №187.30, както и сумата от 715,
59лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 01.10.2021
година до 16.09.2024 година, ведно със законната лихва, считано от датата
на предявяване на иска до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата от 128, 97 лв. до предявения размер от 129, 97 лв.,
представляваща лихва за забава, начислена за периода от 01.10.2021 година до
16.09.2024 година върху главницата от 367, 80 лв., представляваща неплатена
наемна цена за периода 01.10.2020г. до 01.10.2021 г. по договор за наем на
земеделска земя на следния недвижим имот: Нива, съставляваща имот
№180.24, в землището на с. Момина църква, общ. Средец с площ от 18, 39 дка.
ОСЪЖДА О. Е. Р., гражданка на Руската Федерация, родена на *** г.,
ЛНЧ **********, с адрес гр. Бургас, **** ДА ЗАПЛАТИ на Г. А. К. с ЕГН
**********, с адрес С. ********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата
в размер 981, 63 лв., представляваща дължимите разноски в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9