О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 271
гр.Велико Търново 15.07.2021г.
Великотърновският
административен съд, десети състав, в закрито заседание на петнадесети юли две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивелина Янева
като разгледа докладваното от съдията Янева адм. дело N 402 по описа за 2021год. на Административен съд Велико Търново, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по реда на чл. 34, ал. 6 от ДОПК.
Образувано е по жалба от ЕООД „Спринк“ с адрес на управление гр. Велико Търново, с. Беляковец
5031, Стопански двор против Заповед № П-04000421102586-023-001 / 18.06.2021г.
на орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, с която спряно искане на
ЕООД „Спринк“ за възстановяване или прихващане вх. №
20090#33/22.12.2020г. по описа на ТД на НАП Велико Търново за срок от
18.06.2021г. до 18.06.2022г.
В жалбата се твърди, че заповедта е
постановена в противоречие със закона, тъй като посоченото в нея гражданско
дело № 162 / 2020г. по описа на Окръжен съд Велико Търново няма обуславящо
значение за произнасянето по искането за възстановяване на недължимо платени
данъци.
Ответникът не изразява становище по същество
на спора.
Съдът, като обсъди оплакванията в жалбата
и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
С Решение № 574 от 04.01.2019г. по
АХД № 791/2018г. по описа на административен съд е обявен за нищожен Ревизионен
акт № Р-04000414002829-091-001/05.04.2016 г., поправен с Ревизионен акт за
поправка № П-04000416076795-003-001/28.04.2016 г., издадени от органи по
приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърдени с Решение № 202/04.07.2016
г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” –
Велико Търново при ЦУ на НАП, в оспорваната част, с която по ЗДДС е начислен
ДДС в размер на 234861,34 лева и е отказан данъчен кредит в размер на 84615,39
лева, в резултат на което са определени лихви в размер на 214017,54 лева, а по
ЗКПО е установено допълнително задължение за корпоративен данък общо в размер
на 536098,78 лева и лихви – 347310,93 лева, в т. ч. лихви за авансови вноски в
размер на 38585 лева, а за 2012 г. е намалена декларираната данъчна загуба на
43204,51лв.
Решението е потвърдено с Решение №
8036/29.05.2019г. по КАД № 1493/2019г. по описа на Върховния административен
съд.
ЕООД „Спринк“ подава искане за прихващане или възстановяване
вх. № 20090#33/22.12.2020г. по описа на ТД на НАП Велико Търново за възстановяването
на недължимо събрана сума в размер на 3 097 682.71лв. и съответната
им законна лихва по посочения ревизионен акт.
В срока по чл. 129, ал. 3 от ДОПК, изтичащ на 21.01.2021г. не е издаден
АПВ от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново. Мълчаливия отказ е
обжалван пред Директора на Дирекция „ОДОП“ Велико Търново, който спира
производството поради наличие на образувано съдебно производство преюдициално за спора. Заповедта за спиране на
производството е оспорена пред Административен съд Велико Търново и с
Определение № 192 / 02.06.2021г. е отменена. Решаващия орган се произнася като
отменя мълчаливия отказ и връща преписката на органа по приходите. След
връщането е постановена и процесната заповед за спиране на производството, като
се твърди наличието на преюдициално съдебно
производство - гражданско дело № 162 / 2020г. по описа на Окръжен съд Велико Търново.
Съгласно удостоверение от Окръжен съд Велико Търново образуваното гражданско
дело № 162 / 2020г. е със страни ЕООД „Спринк“ и ЕООД
„Унилик“ и трето лице помагач – Националната агенция
по приходите. Предметът на делото е чл.26, ал.2, пр. първо и чл.26, ал.1,
предложение първо от ЗЗД. Производството е висящо и е насрочено за 05.10.2021г.
Жалбата е подадена от легитимирано лице и
при спазване на 14-дневния срок по чл.34, ал.5 ДОПК,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна.
Въз
основа на така установените данни от административната преписка, съдът намира,
че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган, в установената
писмена форма, при спазване на процесуалните правила за издаването му, но в
нарушение на материалния закон.
Спирането на административното производство по подадено
искане за прихващане или възстановяване е допустимо в хипотезите на чл.34 от ДОПК. Наличието на образувано съдебно производство е основание за спиране на
административното производство ако предметът на съдебното производство е преюдициален по отношение на висящото административно
производство. В конкретния случай от представеното съдебно удостоверение не
може да се направи извод за изпълнението на законовото условие. От
представената административна преписка не става ясно защо наличие на спор между
две търговски дружества е от значение за възстановяване на недължимо заплатени
задължения за данъци по отменен ревизионен акт. Дори да се приеме, че е налице
договор за цесия с длъжник Националната агенция за приходите, то от съдебното
удостоверение не е видно, че именно този
договор е предмет на съдебното производство. Същевременно органът по приходите
не се позовава на наличието на цесия, за
която да е изпълнено законовото условие за уведомяване на длъжника /НАП/, което
отново би било основание да се откаже възстановяването на сумата на задълженото
лице, но не и до спиране на производството. Ако цесията не е призната от
длъжника /НАП/, то това е основание за възстановяване на сумата на
жалбоподателя, а не за спиране на производството.
Следва да се отбележи и факта, че
административното производство се спира за определен срок – една година. Този
срок не кореспондира с основанието за спиране – наличие на съдебно
производство. Спирането не е до приключване на съдебното производство, поради
което и са налице противоречия между соченото фактическо и правно основание за
спиране и разпоредения диспозитив
за спиране за определен срок.
От друга страна, хипотезата по чл. 34,
ал. 1, т. 2 от ДОПК предполага да е образувано такова
административно, наказателно или друго съдебно производство, което да е от
значение за изхода на конкретното ревизионно производство. В случая изложените
мотиви, не обусловят преюдициалност на производството
по искане за прихващане или възстановяване. На практика не са представени
никакви доказателства, обуславящи преюдициалност на
резултата от производствата.
По изложените съображения съдът намира, че
оспорената заповед е немотивирана и издадена в противоречие с материалноправните разпоредби, поради което следва да бъде
отменена.
Водим от горното и на основание чл. 34,
ал. 6 от ДОПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ Заповед № Заповед № П-04000421102586-023-001 / 18.06.2021г. на орган по
приходите при ТД на НАП Велико Търново.
ВРЪЩА преписката за продължаване на
процесуални действия.
Съдия: