№ 9535
гр. С, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110102308 по
описа за 2024 година
Предявени са искове от С. С. Х., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.С Т, бл...., чрез
адв.М., със съдебен адрес гр.С, ж.к.М Л бл...., насочени срещу „С К“ АД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр.Ш, пл.О № 13Б, представлявано от С Н Т, за признаване
за установено, че клаузата за заплащане на неустойка – чл.27 от сключения между страните
договор за паричен заем № .../03.01.2022 г., е нищожна, както и за осъждане на ответника да
върне на ищеца заплатена по договора сума от 25.23 лв. /съобразно допуснатото изменение
на иска в о.с.з. от 14.05.2024 г./, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
12.01.2024 г., до окончателното плащане на дължимото.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ищeцът твърди, че на 03.01.2022 г. е сключил с ответника договор за потребителски
кредит от разстояние № ..., по силата на който той е получил сума в размер на 1100.00 лв.
със срок на погасяване 6 месеца, при ГПР от 42.58 %, фискиран годишен лихвен процент от
36.00 %. Подлежащата на връщане сума е 824.00 лв., а когато не е осигурена гаранция –
1230.56 лв., като срокът е 30 дни. Отбелязва се, че в от договора е установено задължение за
ищеца да предостави обезпечение с банкова гаранция или две физически лица, които да
отговаря на определени условия, като при неизпълнение на това задължение се дължи
неустойка в размер на 619.13 лв. Обяснава се, че доколкото ищецът не е изпълнил
задължението да предостави обезпечение, на него е начислена процесната неустойка, като
към момента на подаване на исковата молба, той се е издъжил изцяло по процесното
правоотношение.
С исковата молба се оспорва действителността както на договора за кредит в цялост,
1
така и на неустоечната клауза на основание чл.19, ал.4 вр. чл.22 ЗПК, чл.26, ал.1, предл.3 от
ЗЗД и чл.143, ал. вр. чл.146 от ЗЗП.
Поддържат се доводи за нищожност на договора изцяло поради противоречие с чл.10,
ал.1 от ЗПК, а именно поради неспазване на предвидената от закона форма, както и поради
противоречие с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК – липса на посочен ГПР по кредита с изчерпателно
изброяване на разходите, които го формират. Становището на ищеца в тази насока е, че
вписаният в договора ГПР не отразява точно неговия размер, който в действителност
надхвърля ограничението по чл.19, ал.4 от ЗПК.
В исковата молба се съдържат доводи за противоречие на уговорената в договора
клауза за неустойка с добрите нрави, тъй като с нея се накърнява принципа на
добросъветност в гражданските и търговските взаимоотношения. С това пък се постига
несправедливо облагодетестване на едната страна за сметка на другата и и като краен
резултат води до значителна нееквивалентност на насрещните престации на страните по
правоотношението. Аргументи в тази насока ищецът черпи от размера на неустойката, който
според него е необосновано висок.
Обосновава се становище за недействителност на процесната клауза и поради
противоречие с чл.143, ал.1 от ЗЗП. Поради това се прави извод за приложението на чл.21,
ал.1 от ЗПК, според която разпоредба клауза в договор за потребителски кредит, която има
за цел или резултат заяобикаляне изискванията на закона, е нищожна.
Подчертава се, че съобразно Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета относно договорите за потребителски кредити, задължение на кредитора е да
извърши предварителна оценка на кредитоспособността на потребителя. Отделно от това
ищецът изразява мнение, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано
пряко с претърпени вреди е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави,
тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и
цели единствено постигането на неоснователно обогатяване
Ищецът навежда и доводи, че неустойката не е включена в ГПР, противно на
приетото в чл.19, ал.1 от ЗПК вр. § 1, т.1 от ДР на ЗПК относно разходите, които се
включват в ГПК. Според ищцата, посочването в договора на по-нисък от действителния
ГПР противоречи на закона, а по същество нарушава изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК.
В същото време, ищецът отбелязва, че тази клауза, както и другите такива в
процесния договор не са индивидуално уговорени между страните, а наложени от ответното
дружество.
В исковата молба се съдържат и доводи да недействителност на договора, обосновани
с размера на предвидената възнаградителна лихва, който надвишава трикратния размер на
законната лихва за необезпечените заеми, респ. двукратния размер на законната лихва за
обезпечените заеми, при което се достига до нарушение на добрите нрави.
По така изложените съображения, от съда се иска да прогласи нищожността на
клаузата за неустойка и да осъди ответника да върне на ищеца 5.00 лв., представляващи част
2
от недължимо заплатените от него 619.13 лв. по договора суми.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявения иск.
Ответникът не оспорва, че с ищеца се намира в облигационно правоотношение по
процесния договор за кредит. В отговора на исковата молба се отбелязва, че същият е
сключен от разстояние като подробно се обяснява процедурата за това. Обръща се
внимание, че инициативата е на ищеца, който е създал личен профил и е попълнил заявка за
кандидатстване за кредит от разстояние. На същия са изпратени по електронен път проект
на договора, погасителен план към него, стандартен европейски формуляр и общи условия.
С оглед на това, според ответника е осигурена възможността на потребителя да се запознае
с условията по кредита и той сам е избрал да даде съгласието си за сключването му,
натискайки бутон „подпис“.
По отношение конкретната клауза за неустойка се твърди, че тя обезпечава
изпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави договореното с кредитора
му обезпечение, като неустойка се начислява само за времето на неизпълнението.
Ответникът се позавава на практика на ВКС, според която за действителността на
неустоечната клауза е от значие дали неизправният длъжник има възможност сам да
ограничи размера на неизпълнението. Доколкото в настоящия случай, такава възможност е
налице, според ответника, клаузата не е недействителна.
Излагат се съображения и че в процентно отношение размерът на неустойката е 0.9%,
който не може да се приеме за прекомерен, въпреки че сам по себе си размерът не е
критерий за действителността на неустоечната клауза, а това е нейната цел, която не може
да излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
Ответникът аргументира становище, че не е налице изначална невъзможност на заемателя да
осигури поръчител в посочения в договора срок, като от неизпълнението на това
задължение, кредиторът търпи вреди, а именно той се лишава от гаранция, че неговото
вземане някога ще бъде удовлетворено.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявения иск, като
присъди на ответника направените от него разноски по делото.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Вземат писмено
становище по съществото на спора.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
счетоводна експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените в настоящето производство искове са с правно основание чл.26 ЗЗД,
чл.146 от ЗЗП и чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
В случая ищецът е предявил иск за неоснователно обогатяване спрямо „С К“ АД за
3
заплатени суми по договор за потребителски кредит, въз основа на нищожни клаузи.
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че
страните са обвързани от облигационно правоотношение по договор за потребителски
кредит, предоставен от разстояние № .../03.01.2022 г. Въз основа на последния, ответното
дружество е предоставило на ищеца в заем сумата от 1100.00 лева, която последният следва
да върне за 6 месеца. Заемът е отпуснат при 36.00% годишен лихвен процент и 42.58 %
ГПР.
Съгласно чл.17 от договора за заем, в срок от 3 дни, считано от датата на подписване
на договора, заемателят следва да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо
се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и сл. от ЗЗД и с в полза на кредитора,
което трето лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на
потребителя по договора, вкл. за погасяване на главница, лихва, неустойки и други
обезщетения, такси и други. Алтернативно е предвидена възможност заемателя да
предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да
заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора в срок от един работен
ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора
за заплащане на тези задължения.
В общите условия на ответното дружество са поставени изисквания, на които трябва
да отговаря както третото лице, така и банковата гаранция, които подлежат на изрично
одобрение от кредитора.
При неизпълнение на това задължение на потребителя, в чл.27 от процесния договор
е предвидено същият да дължи неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по
кредита сума за всеки ден, пред който не е предоставено договореното обезпечение. Самата
неустойка пък се заплаща периодично, заедно с всяка погасителна вноска.
На първо място, с оглед изрично наведените в исковата молба възражения и
задължението на съда по чл.7, ал.3 от ГПК следва да се посочи, че процесният договор за
кредит попада в обхвата на регулация на Закона за потребителския кредит (обн. ДВ, бр.
18/5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г., с последни изм. и доп. с ДВ бр.104/08.12.2020 г.),
който урежда особени изисквания за предоставяне на потребителски кредит. В случая
договорът отговаря на изискванията за форма и съдържание, предвидени в чл.10 и чл.11 от
ЗПК, в редакцията към момента на сключването му. В него са означени дата и място на
сключването, вид на предоставения кредит, извършена е индивидуализация на страните,
посочен е срока на договора, общия размер на кредита и начина на усвояването му, размера
на ГЛП, информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на
разходите по кредита и ясно е означена общата сума, дължима от потребителя, изчислена
към момента на сключване на договора за кредит както и останалите изискуеми реквизити.
Изготвен е и погасителен план, неразделна част от договора с вписана падежна дата и
размер на дължимата сума общо и по отделни компоненти.
4
С клаузата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски
кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите.
В случая в чл.1, т.4 от процесния договор за паричен заем е посочен годишният
процент на разходите по кредита, който е 42.58 % и който не надвишава пределните норми
по чл.19, ал.4 от ЗПК съобразно предвиденото в ПМС № 426/18.12.2014 г./. В чл.1, т.3 пък е
отразен годишния лихвен процент – 36.00% , както и всички разходи, приложими към
момента на сключване на договора за кредит.
Доколкото договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с
възмезден характер, в него следва да е уговорен в момента на сключването му годишният
процент на разходите (ГПР) по кредита - арг. чл.11, т.10 ЗПК, включващ общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит- арг. чл.19, ал.1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява
задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит.
Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на
финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват
граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на
разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за
потребителлски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя - арг. чл.19,
ал.1 ЗПК. В чл.19, ал.3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на
разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от
покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока
или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез
кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания,
свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с
извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите,
свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор,
сключен с потребителя.
Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на
Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя,
на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по
договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и
5
кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност
на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да
получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно
техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат
със себе си и да обмислят.
В чл. 10, б. "ж" от посочената Директива е установено, че в договора следва да се
съдържа информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит; посочват се всички
допускания, използвани за изчисляването на този процент. Тази разпоредба е транспонирана
и съответства на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на
чл.23 от Директивата, съгласно която държавите-членки следва да установят система от
санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното
привеждане в изпълнение, в чл.22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит. В
случая обаче не може да се приеме, че с въвеждане на процесната клауза за неустойка е
допуснато такова нарушение, тъй като в договора е означено по ясен и недвусмислен начин
задължението на потребителя до осигури трето физическо лице, което да поеме солидарно
задължението му, респ. банкова гаранция, като са посочени условията за това и санкцията в
случай на неизпълнение /в глобален размер и в погасителната вноска – видно от
погасителния план/.
По отношение действителността на оспорената клауза на чл.17 и чл.27 от процесния
договор, следва да се посочи, че действително в чл.9 от ЗЗД е утвърдена свободата на
страните да определят съдържанието на договорите, които скюлчат, за която обаче са
въведени две ограничения: съдържанието на договора не може да противоречи на
повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави /в тази насока т.3 от
Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК/. Съобразявайки
тези ограничения, следва да се приеме, че клауза на чл.12 от договора е нищожна доколкото
установява задължение, което противоречи на добрите нрави. Критериите за това се
съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е
неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
По принцип преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за
всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени
критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение
на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /в този смисъл
решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните неустойката може да
изпълнява и наказателна функция. В случая обаче страните са уговорили клауза /чл.19 от
6
договора/ за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на
кредитора в 3-дневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение в чл.27 от
договора са предвидели неустойка в размер на 619.12 лв. /съобразно посоченото в
погасителния план/. Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на
договорно задължение за представяне на обезпечение противоречи и на чл.21, ал.1 ЗПК.
Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. От съдържанието на чл.27
от процесния договор е видно, че размерът на уговорената неустойка е над 1/2 от заемната
сума за срока на целия договор. Предвидено е още предварително, че неустойката ще се
заплаща разсрочено, заедно със всяка вноска по договора, както размера на вноските
нараства. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за
представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до
степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на
заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.
Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на
договорно задължение, неустойката е предвидена да се кумулира към погасителните вноски,
по който начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до
скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин в погасителните вноски,
неустойката по същество представлява сигурна печалба за заемодателя.
Ето защо, съдът приема, че процесната клауза е в нарушение на изискванията за
добросъвестност, води до неравновесие между правата на страните по договора, като
накърнява правата на потребителя. Поради това тази клауза следва да бъде приета за
нищожна.
В същото време и за пълнота на изложението следва да се отбележи, че сама по себе
си нищожността на посочената клауза не влече нищожност на целия договор за кредит,
доколкото същият би бил сключен и без процесната уговорка. Извод в тази насока се следва
от факта, че в случай, че за кредитора предоставянето на обезпечение би било необходимо
условие за възникване на заемното правоотношение, то той би поставил това изискване към
заемателя още преди да сключи договора с него.
Ето защо, съдът приема, че процесната клауза е в нарушение на изискванията за
добросъвестност, води до неравновесие между правата на страните по договора, като
накърнява правата на потребителя.
По така изложените съображения, съдът намира за основателен предявения
7
установителния иск, с който се претендира нищожност на клаузата от процесния договор,
предвиждата заплащане на неустойка.
По осъдителния иск, съдът намира следното:
Неоснователно обогатяване е налице, когато е възникнало по силата на закона
правоотношение между две лица, по силата, на което едното лице, което е получило нещо
без основание, е задължено да го върне на другото лице, за чиято сметка то се е обогатило. У
нас са уредени два основни вида на неоснователното обогатяване ( кондикции)
– престационна и непрестационна (чл.55 и чл.59 от ЗЗД).
В случая се касае за престационна кондикция, при която е дадена сума пари на
основание, което не е съществувало, а именно по нищожна клауза от договор за заем.
Доколкото съдът прие, че оспорената от ищеца клауза от процесния договор, предвиждата
заплащане на неустойка, е нищожна, то заплатените въз основа на нея суми подлежат на
връщане от кредитора.
Видно от заключението по съдебно-счетоводната експертиза, на 08.01.2022 г. за
погасяване на задълженията по процесния кредит е постъпила сумата от 1130.55 лв. Със
същата са закрити задълженията за главница от 1100.00 лв., за неустойка от 25.23 лв., и за
договорна лихва от 5.32 лв.
Доколкото ищецът е платил сумата от 25.23 лв. по нищожна клауза, а именно по
клаузата за неустойка, то тя подлежи на връщане. Ето защо предявеният иск следва да бъде
уважен до пълния предявен размер /съобразно изменението на иска, допуснато в о.с.з. от
14.05.2024 г./.
Ищецът е представил списък по чл.80 от ГПК /л.64 от делото/, вписаните в който
разноски са реално извършени. В тежест на ответника следва да бъдат поставени
заплатените от ищеца такива в размер на 100.00 лв. за държавна такса и 400.00 лв. за
депозит на вещо лице.
Освен това пълномощникът на ищеца претендира възнаграждение, определено по
реда на чл.38, ал.2 вр.ал.1 от Закона за адвокатурата за всеки един от предявените искове. В
случая на л.66 е приложен договор за правна защита и съдействие между ищеца и еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“, от който да е видно, че е договорено процесуалното
представителство да се осъществява безплатно.
Преценката за размера на дължимото адвокатско възнаграждение в хипотеза, при
която процесуалното представителство е осъществено при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА е
предоставена единствено и само на съда. Съдебната практика приема, че това е специфична
хипотеза на определяне на адвокатско възнаграждение, при която съдът се произнася,
съобразявайки само правилата на чл.78 от ГПК, отчитайки че адвокатът вече е предоставил
правната си помощ безплатно, съгласявайки се да получи хонорар след влизане в сила на
съдебния акт, съобразно изхода от спора /в тази насока определение № 3862 от 04.12.2023 г.,
постановено по ч.гр.д.№ 4891/2023 г. по описа на ВКС, III г. о., ГК/. В този случай, съдът /а
не страните/ определя размера на дължимото адвокатско възнаграждение, съобразно
8
правилата на Наредбата на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, видът, съответно цената на иска и осъщественото
процесуално представителство.
При съобразяване на тези обстоятелства и при приложение на чл.7, ал.2, т.1 вр.
чл.2, ал.5 от цитираната наредба, възнаграждението на пълномощника на ищеца възлиза на
960.00 лева /с вкл. ДДС /. Тук обаче следва да бъде отчетено и решение на СЕС по дело С–
438/2022, според което съдът не е обвързан с фиксираните в Наредбата минимални размери
на адвокатските възнаграждения, като задължителни, а единствено като инструктивни,
ориентировъчни относно представата на съсловието за адекватност на адвокатските
възнаграждения, съответно подлежащи на актуализиране. Доколкото сам по себе си размера
на защитавания, оценим парично интерес не предполага съществено различна по
съдържание защита, но от друга страна е задължаващ адвоката в по-сериозна степен, вкл. с
оглед възможни от страна на доверителя последващи претенции за вреди при
неудовлетворителен резултат, настоящият състав намира за достатъчно да изходи от
определените твърди ставки по чл.7, ал.2 в Наредбата, като с оглед спецификата на спора,
сложността му и размера на остатъка от претенцията, над долната му граница, към която са
фиксирани твърдите ставки, евентуално увеличи същия /в този смисъл определение №
50017 от 26.02.2024 г., постановено по т.д.№ 1873/2022 г. по описа на ВКС, I т.о., ТК,
определение № 1079 от 11.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 4232/2022 г. по описа на ВКС,
III г.о., ГК и др./.
Отчитайки действителната фактическа и правна сложност на делото, материалния
интерес по същото, реално предприетите от пълномощника на ищеца действия по неговата
защита, броя проведени съдебни заседания, както и процесуалното поведение на ответника,
настощият състав намира, че следва да определи възнаграждение на адвокатско дружество
„Д. М.“ в общ размер на 500.00 лв. с вкл.ДДС за цялото производство /и по двата предявени
иска/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА по иска на С. С. Х., ЕГН **********, с адрес гр.С,
ж.к.С Т, бл...., насочен срещу „С К“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.Ш,
пл.О № 13Б, представлявано от С Н Т, клаузата на чл.27 от сключения между страните
договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № .../03.01.2022 г.,
предвиждаща начисляване на неустойка при непредставяне на обезпечение по чл.17 от
договора.
ОСЪЖДА „С К“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.Ш, пл.О № 13Б,
представлявано от С Н Т, да заплати на С. С. Х., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.С Т,
бл...., сумата от 25.23 лв., представляваща недължимо платена от него неустойка по договор
за потребителски кредит, предоставен от разстояние № .../03.01.2022 г., ведно със законната
9
лихва от подаване на исковата молба – 12.01.2024 г., до окончателното плащане на
дължимото.
ОСЪЖДА „С К“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.Ш, пл.О № 13Б,
представлявано от С Н Т, да заплати на предоставен от разстояние № .../03.01.2022 г.,
сумата от 500.00 лв., представляваща направени от ищеца разноски по делото, съобразно
изхода му.
ОСЪЖДА „С К“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.Ш, пл.О № 13Б,
представлявано от С Н Т, да заплати на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата, на еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ ..., с адрес гр.С, сума
в размер на 500.00 лв. /с включен ДДС/, представляваща възнаграждение за предоставена
правна защита и съдействие на ищеца С. С. Х., ЕГН **********, по настоящето гр.д.№
2308/2024 г. по описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10