Решение по дело №11590/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4849
Дата: 8 декември 2022 г.
Съдия: Николай Мариусов Урумов
Дело: 20221110211590
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4849
гр. София, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
при участието на секретаря МАДЛЕН М. ВЪЛКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20221110211590 по описа за 2022 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемата Р. А. Г., с ЕГН **********, родена на ***
г., българка, български гражданин, с висше образование, разведена,
неосъждана, за ВИНОВНА в това, че на 12.07.2022 г., около 21:01 ч., в гр.
София, по бул. „Андрей Сахаров”, с посока на движение от ул. „Методи
Андонов“ към бул. „Александър Малинов“, управлявала моторно превозно
средство - лек автомобил „Опел Вектра” с рег. № С **** ХР, без свидетелство
за управление на моторно превозно средство, в едногодишен срок от
наказването й по административен ред за управление на МПС без съответно
свидетелство за правоуправление – с НП 21-4332-013918/08.07.2021 г.,
издадено от Началник сектор към „ОПП”-СДВР, влязло в законна сила на
03.09.2021 г. – престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, поради което на
основание чл. 343в, ал. 2, вр. чл. 78а от НК я ОСВОБОЖДАВА от
наказателна отговорност и й налага административно наказание „глоба” в
размер на 1000 /хиляда/лева.

Решението подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
1
от днес пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ
към решение по НАХД № 11590/2022 г. по описа на 112-и състав на СРС.


Обвинението е повдигнато от Софийска районна прокуратура (СРП),
против Р. А. Г., с ЕГН **********, родена на *** г., българка, български
гражданин, с висше образование, разведена, неосъждана, за това, че на
12.07.2022 г., около 21:01 ч., в гр. София, по бул. „А. С.”, с посока на
движение от ул. „М. А.“ към бул. „Ал. М.“, управлявала моторно превозно
средство - лек автомобил „Опел Вектра” с рег. № ** **** **, без
свидетелство за управление на моторно превозно средство, в едногодишен
срок от наказването й по административен ред за управление на МПС без
съответно свидетелство за правоуправление – с НП 21-4332-
013918/08.07.2021 г., издадено от Началник сектор към „ОПП”-СДВР, влязло
в законна сила на 03.09.2021 г. – престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.
С Постановление от 12.09.2022 г. и на основание чл. 375, вр. чл. 242, ал.
1, пр. 3-то и чл. 199 от НПК СРП е внесла на 15.09.2022 г. материалите по
делото в СРС, НО, с предложение, на основание чл. 78а от НК, обвиняемата
да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
В съдебното заседание СРП, редовно призована, не изпраща
представител.
Обвиняемата се явява лично и с процесуалния си представител –
адвокат М.. Последният иска от съда да признае обвиняемата за невинна, като
приеме, че осъщественото деяние е малозначително и на основание чл. 9, ал. 2
от НК да я оправдае изцяло. В условията на алтернативност, защитата иска
налагане на минимално наказание по реда на чл. 78а от НК.
Обвиняемата Г. иска от съда да я признае за невинна, като приеме, че
деянието покрива критериите на чл. 9, ал. 2 от НК. В даденото й право на
последна дума тя иска от съда да постанови решение съобразно нейните
показания.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Обвиняемата Р. А. Г., с ЕГН **********, е родена на *** г.,
българка, български гражданин, с висше образование, разведена, неосъждана.
Същата не е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание.
Обвиняемата била неправоспособен водач на МПС, тъй като е била
лишена от право да управлява МПС по смисъла на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП,
1
поради отнемането на всички контролни точки. СУМПС на Г. било иззето със
заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 14-4332-
002479/2014 г., на основание чл. 171, ал. 4 от закона за движението по
пътищата.
На същата е наложено наказание по административен ред за управление
на МПС без съответно свидетелство за управление с наказателно
постановление № 21-4332-013918/08.07.2021 г., влязло в сила на 03.09.2021 г.
Наказателното постановление е връчено лично на Р. Г. срещу подпис.
На 12.07.2022 г., около 21:01 ч., в гр. София, макар да е била наясно, че е
наказана по административен ред за управление на МПС без съответно
свидетелство за това, Г. отново управлявала моторно превозно средство – лек
автомобил марка Опел, с рег. № ** **** **, по бул. „А. С.“, с посока на
движение от ул. „М. А.“ към бул. „Ал. М.“. Тя била спряна за проверка от
служителите на ОПП СДВР Кр. Б. и В. Д., които лично възприели Р. Г. да
управлява посочения по-горе лек автомобил. В хода на извършената проверка
било установено, че обвиняемата управлява МПС в едногодишния срок от
лишаването й по административен ред да управлява МПС, след което било
образувано настоящото досъдебно производство.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно:
показания на разпитаните свидетели – Кр. Б. и В. Д., писмени доказателства и
доказателствени средства - ЗЗПАМ № 14-4332-002479/2014 г., НП № 21-4332-
013918/08.07.2021 г., влязло в сила на 03.09.2021 г., справка от Отдел Пътна
полиция за нарушенията на ЗДвП на водача. Съдът взе предвид и справката за
съдимост на обвиняемата и останалите доказателства, които бяха приобщени
към доказателствения материал по делото и прецени по реда на чл. 378, ал. 2
от НПК.
Най-напред съдът намира, че обясненията на подсъдимата не следва да се
кредитират, защото нейните твърдения, че е помагала на друг човек, който е
водила в болница, не са подкрепени от никакви доказателства и са
голословни. По делото не е съобщено нито името на това лице, нито никакви
други обстоятелства, които да дадат на съда възможност да го
индивидуализира и разпита като свидетел. Съдът намира, че дори тези
твърдения да са верни, то те пак не са обстоятелство, което изключва
отговорността на лицето, защото действията по управлението на МПС, които
могат да бъдат приети за крайна необходимост обхващат момента, до който
лицето е закарано до болничното заведение. А подсъдимата е спряна за
проверка след като тя сочи, че е оставила лицето в Окръжна болница. В този
случай обаче е налице неправомерно поведение, защото дори да е оставила
болно лице, то същата е могла да повика правоспособен водач, който да
върне автомобила, с който е дошла (т.нар. drink and drive например).
Единствената част, в която съдът кредитира обясненията на обвиняемата е
тази, в която същата сочи, че действително е управлявала автомобила, както и
2
че е съзнавала, че е лишена от такова право с влязло в сила наказателно
постановление. В тази част съдът ги кредитира, защото са напълно
подкрепени от останалите доказателствени източници.
Съдът възприе и кредитира събраните по делото гласни доказателствени
средства на свидетелите Б. и Д., както и писмените доказателства, тъй като
същите кореспондират изцяло помежду си - липсват противоречия между тях,
и преценени, че в съвкупност описват пълно и цялостно фактическата
обстановка по делото по безспорен и несъмнен начин.
Доколкото по делото няма противоречив доказателствен материал, съдът
намира, че не е нужно да обсъжда поотделно събраните доказателства – арг. а
contrario от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК. Събраните по делото доказателства
по категоричен и еднопосочен начин доказват извършеното от Г. деяние, за
което е внесено предложение от СРП тя да бъде освободена от наказателна
отговорност.

При така установените фактически констатации, съдът намира
следното от правна страна:
Настоящият съд намира, че обвиняемият Р. Г. е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2
от НК.
Безспорно е установено, че на 12.07.2022 г., около 21:01 ч., в гр. София,
по бул. „А. С.“, с посока на движение от ул. „М. А.“ към бул. „Ал. М.“, Г. е
управлявала моторно превозно средство – лек автомобил марка Опел, с рег.
№** **** **, без съответно свидетелство за правоуправление на МПС, в
едногодишния срок от наказването й по административен ред за управление
на МПС без съответно свидетелство за управление, наложено й с НП № 21-
4332-013918/08.07.2021 г., влязло в сила на 03.09.2021 г. – престъпление по
чл. 343в, ал. 2 от НК.
Ето защо СРС е на мнение, че са налице всички елементи от състава на
престъплението от обективна страна – налице е влязло в сила
административно наказание за управление без СУМПС и обвиняемата след
наложеното й наказание отново е управлявала МПС, без наличието на
свидетелство за правоспособност, в едногодишния срок от влизане в сила на
наказателното постановление. Последното е връчено лично на лицето и е
влязло в сила на 03.09.2021 г. Съдът намира, че деецът ясно е съзнавала, че е
наказана по административен ред и въпреки това е управлявала МПС отново
без СУМПС в едногодишния срок от наказването й за това. Доколкото
деянието по настоящето дело е извършено на 12.07.2022 г., то е видно, че
същото попада в 1-годишния срок, посочен в разпоредбата на чл. 343в, ал. 2
от НК. На следващо място, съдът намира, че по категоричен начин е
установено обстоятелството, че обвиняемата е неправоспособен водач.
От субективна страна съдът намира, че деянието е извършено в условията
3
на пряк умисъл, тъй като Г. е вменяема, като същата е съзнавала
общественоопасния характер на постъпката си и последиците от нея, но
въпреки това я е извършила, при положение че е имала психическата годност
да се въздържи от това си действие.
Съдът намира, че са налице условията на чл. 78а, ал. 1 от НК за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание: обвиняемото лице е пълнолетно лице; не е осъждана за
престъпление от общ характер и не е освобождавана от наказателна
отговорност по реда на Глава осма, Раздел IV от НК; за престъплението се
предвижда наказание лишаване от свобода до три години; с деянието не са
били причинени съставомерни имуществени вреди. Р. Г. не представлява
голяма обществена опасност, а целите на наказанието могат да се
осъществяват по този начин – чрез налагане на административно наказание.
При индивидуализацията на размера на административното наказание
съдът не намира отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което
намира, че минималното наказание ще се окаже достатъчно за постигане на
превъзпитанието на дееца. Ето защо, то следва да бъде определено към
минимума, предвиден в закона – глоба в размер на 1000,00 лв. /хиляда лева/.
Съдът не може да постанови лишаване от правоуправление на СУМПС,
доколкото не може да се лишава от права лице, което не притежава такива, а
освен това, за състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК изобщо
законът не е предвидил такава възможност.
В заключение съдът намира, че деянието не представлява малозначителен
случай, а е такова с типичната за вида си обществена опасност и засяга
значително обществените отношения, предмет на регулиране с нормата на чл.
343в, ал. 2 от НК. Този състав на съда намира, че в този случай не може да
става дума за формално осъществяване на състава на престъплението и за
незначително засягане на обществените отношения, предмет на регулиране с
нормата на чл. 343в, ал. 2 от НК. Ето защо, възраженията за наличие на
малозначителност са неоснователни.
Доколкото по делото няма сторени разноски, то съдът не дължи
произнасяне по тях.
Въз основа на горепосочените мотиви, 112-и състав на СРС постанови
своето решение.

Мотивите са обявени на 29.12.2022 г.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Николай Урумов
4