Решение по дело №549/2018 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 253
Дата: 22 юни 2018 г. (в сила от 6 декември 2018 г.)
Съдия: Пламен Стоянов Георгиев
Дело: 20185640200549
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 април 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 253                                         22.06.2018 г.                         град Хасково

         

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,

на пети юни две хиляди и осемнадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                              Съдия: Пламен Г.

 

Секретар: Кристина Стоева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Пламен Г.

АНД № 549 по описа на Районен съд - Хасково за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от „КС Логистик” АД, град София, чрез адв. В.С. *** срещу Наказателно постановление № 22 - 004553 от 23.02.2018 г. на Директора на дирекция „Инспекция по труда”, град София, с което на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда на дружеството - жалбоподател, в качеството му на работодател, е наложена административна санкция – имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение по чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, като при неговото издаване, наказващият орган неправилно бил квалифицирал представения договор между дружеството – жалбоподател и лицето Нено Димов Ненков, наименован „граждански договор“, като трудов, регулиран от разпоредбите на КТ, а не от тези на ЗЗД, като излага конкретни и подробни съображения в подкрепа на въведените оплаквания срещу санкционния акт. Твърди се в подадената жалба, че наказващият орган бил издал процесното наказателно постановление при неправилен анализ на фактическата обстановка по случая, позовавайки се на отразяване в ИС на ИА ГИТ и ведомости за заплати, без да съобрази причините за това отразяване, а именно дадени указания от контролните органи. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление на Директора на дирекция „Инспекция по труда”, град София.

            В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството – жалбоподател, редовно призовано, се представлява от упълномощения по делото процесуален представител - адв. В.С. ***, който заявява, че поддържа подадената жалба и в хода по същество и представени писмени бележки развива подробни съображения за нейната основателност, с които мотивира искането си за отмяна на наказателното постановление.

            Административнонаказващият орган - Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, град София, чрез процесуалния си представител – Николай Андонов, ст. инспектор в Отдел „Трудови правоотношения и правно осигуряване“ в ИТ – София, правоспособен юрист оспорва жалбата и в хода по същество навежда конкретни аргументи за неоснователност на същата. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

          Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени поотделно и в съвкупност събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

          На 10.01.2018 г. била извършена от свид. Г.М.Й., свид. Д.Г.К., двете на длъжност главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ - София проверка по спазване на трудовото законодателство на място в обект на контрол: офис с адрес: град София, р-н „Красна поляна“, бул. „Александър Стамболийски“ № 205, бл. Б, ет. 3, ап. 303, стопанисван от „КС Логистикс“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Красна поляна“, бул. „Александър Стамболийски“ № 205, бл. Б, ет. 3, ап. 303, представлявано от В.И.К., ЕГН: ********** и управлявано от Съвет на директорите: Петронка Маринова Г., ЕГН **********, Стойчо Иванов Костов, ЕГН **********. В хода на проверката, на която присъствало лицето Красимир Г. Губеров била връчена от контролните органи на ДИТ – София призовка, с която били изискани необходимите документи за осъществяване на последваща проверка за спазване на трудовото законодателство.

          Впоследствие, на 17.01.2018 г. и 25.01.2018 г. в Дирекция „Инспекция по труда“-София въз основа на изискани и представени документи, била извършена последваща проверка, като констатациите, до които достигнали контролните органи били обективирани в Протокол за извършена проверка, изх. № ПР1800851 от 25.01.2018 г.

          В хода на проверките на място и по документи, и след справка от ИС на ИА ГИТ – София било възприето от контролните органи, че между „КС Логистикс“ АД в качеството на възложител и Нено Димов Ненков-изпълнител, ЕГН: ********** – изпълнител бил сключен в град Хасково, въз основа на Заповед № 05/04.10.2017 г. на В.К., представляваща дружеството – жалбоподател при липса на свободен шофьор на трудов договор към момента на издаването й, Граждански договор от 04.10.2017 г. С така сключения граждански договор Възложителят възлага, а Изпълнителят приема да извърши курс /да натовари/ МПС „Скания“ с регистрационен номер СА 6894 ТН/С 4725 ЕК по дестинация България-Турция-България. В т. 2 от договора е записано, че срокът на договора е от 04.10.2017 г. до 06.10.2017 г., като връщайки се в Република България, превозът следвало, съгласно цитираната заповед, да бъде поет от водача - титуляр на товарния автомобил. В т. 3 на договора било вписано, че Възложителят се задължава да заплати на изпълнителя следната сума за извършената работа в срок от седем работни дни след подписването на протокол за приемане на работата, а именно: 62,73 лева“.

          При преглед на представената ведомост за начисляване и изплащане на трудови възнаграждения за м. октомври 2017 г., било констатирано от органите на ДИТ – София в лицето на свидетелите, изброени по - горе, че на Нено Димов Ненков с посочена във ведомостта длъжност „шофьор-между.“, било начислено трудово възнаграждение за извършената от него работа през посочения месец. Видно от ведомостта лицето било с основна заплата 460.00 лева, а чистата сума за получаване за месец октомври 2017 г. било в размер на 48.88 лева. Получаването на възнаграждението е удостоверено с подпис във ведомостта. Отбелязването във ведомостта било във връзка с кореспонденция, водена по електронната поща от главния счетоводител на дружеството – жалбоподател – свид. Денка Господинова Янева – Стойкова с инспектор по приходите от съответната ТД на НАП и указания за необходимост от представяне на фишове за изплатени заплати във връзка със сключения граждански договор. Първоначално свид. Янева – Стойкова се опитала да обясни, че нямало как да представи такива, с оглед характера на правоотношението, но впоследствие поради разясняване на възможността да бъде предизвикана ревизия на дружеството, изпълнила указанията, като получената при изпълнение на гражданския договор сума била върната, за което бил съставен ПКО, а впоследствие плащането било оформено като по трудово правоотношение.  През месец декември 2017 г., след като от дружеството – жалбоподател бил изискан във връзка със съставените фишове и трудов договор, свид. Янева – Стойкова, отговаряща и за човешките ресурси в „КС Логистикс“ АД, град София пристъпила към оформяне на такъв с пресъздаване на съдържанието на сключения граждански договор, цитиран по – горе, но същият останал неподписан от лицето Нено Ненов.

          Във връзка с констатациите в хода на проверката и след като контролните органи приели за установено, че „КС Логистикс“ АД в качеството на работодател не били сключили с Нено Димов Ненков, ЕГН: ********** трудов договор в писмена форма и не били уредили отношението по предоставяне на работна сила от Нено Ненков в полза на дружеството като трудово правоотношение и квалифицирали тези факти като осъществяващи признаците на състав на административно нарушение по Кодекса на труда, на 25.01.2018 г. в Д”ИТ”, София, срещу дружеството - жалбоподател е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 22 - 004553 от свид. Г.М.Й..

          Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на В.И.К. като представител на дружеството, сочено като извършител на административно нарушение, която подписала акта, без да впише в него обяснения или възражения, а на същата дата чрез това лице бил връчен и екземпляр от съставения акт за установяване на административно нарушение. Възражения срещу процесния АУАН не са постъпили допълнително в рамките на законоустановения срок от връчване на екземпляр.

          При издаване на наказателното постановление, административно - наказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение, като допълнително вписало място на извършване на нарушението – в предприятието на дружеството и датата на неговото установяване.

          Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Г.М.Й. и Д.Г.К. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с начина на осъществяване на процесната проверка на място и по документи по отношение на дружеството – жалбоподател и констатациите, до които са достигнали, както и тези, свързани с неговото съставяне като еднопосочни със събрания писмен доказателствен материал, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи, като вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. По отношение на гласните доказателствени средства, ангажирани от страна на жалбоподателя чрез разпита в качеството на свидетел на лицето Денка Господинова Янева - Стойкова следва да се отбележи, че изложеното от нея относно извършените в качеството й на главен счетоводител в дружеството  - жалбоподател и служител, отговарящ за човешките ресурси съответства на житейската логика и на приобщените по делото доказателства, което способства кредитирането им от съда с доверие. Значението на фактите, съдържащи се в нейните и в показанията на останалите посочени по – горе свидетели по делото ще  бъде анализирано по същество в изложението на правните изводи на съда.

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

          Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Според чл. 62, ал. 1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. По силата на чл. 414, ал. 3 от КТ Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение, а в чл. 416, ал. 5 КТ е предвидено, че наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административно наказание.

          При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на последното на процесуално основание. Действително, не са допуснати нарушения по чл. 40 от ЗАНН при съставяне на процесния АУАН в присъствие на лице, представляващо по закон дружеството – жалбоподател, чрез което лице актът е предявен и подписан, като е обезпечено правото на защита в пълен предоставяне от закона обем, в този аспект от дейността. Съставеният акт за установяване на административно нарушение обаче, не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, тъй като в него не е вписано място на извършване на нарушението, което е съществен негов белег, характеризиращ го от обективна страна и задължителен реквизит по чл. 42, т. 3 ЗАНН на акта, с който се отпочва административнонаказателното производство и с който се повдига и съответното административнонаказателно обвинение. По този начин е допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като е довело до ограничаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице в аспекта да узнае всички факти от състава на нарушение, което му се вменява.  

          На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазени са формата и редът за издаването му и по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити, но само формално, като в процеса на реализиране на отговорността е допуснато съществено процесуално нарушение. То се изразява във въвеждане на нови фактически твърдения относно мястото на извършване на нарушението и датата на неговото установяване за пръв път едва със санкционния акт, което действие е недопустимо и засяга в основана степен правото на защита. Вместо да разпореди съставянето на нов акт за установяване на административно нарушение, в който деянието да бъде надлежно описано откъм всички характеризиращо го от обективна страна признаци – дата, място, начин на извършване, наказващият орган е пристъпил към издаване на санкционния акт, въвеждайки твърдения за тези признаци и конкретно за мястото на нарушението, без да е налице съответно административнонаказателно обвинение. Изложеното обосновава извод за необходимост от отмяна на наказателното постановление на процесуално основание без да се обсъждат доводи по същество.

          За пълнота на изложението е необходимо все пак да се отбележи, че действително от материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се потвърждават в известна степен, като анализът следва да бъде съсредоточен основно по въпроса относно действителната воля на страните по сключения граждански договор за вида на възникналото между тях правоотношение, за да се прецени приложимостта на императивните разпоредби на Кодекса на труда при уреждането му. Доказано е, че между дружеството – жалбоподател и лицето Нено Димов Ненов не е бил сключен трудов договор, пред осъществяване на процесния превоз на товари от последния, каквото принципно е изискването на чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда в момент преди постъпването му на работа /в случая е налице изготвен трудов договор в писмена форма между страните, останал неподписан от водача на автомобила, но за обстоятелствата, наложили това, съдът ще вземе отношение по – нататък, което е станало в по – късен момент – след извършване на работата, а това поставя въпроса за вида нарушение – по чл. 62, ал. 1 от КТ, което изискване формално е изпълнено или по чл. 61, ал. 1 КТ – сключването на трудовия договор да стане преди постъпване на работа, което съдът намира за недокрай ясно в случая/. Решаващо в случая обаче е, че спорен се явява предшестващият въпрос, а именно този за наличието на основание възникналото между страните по представения и приет като писмено доказателство граждански договор правоотношение да бъде квалифицирано от съда като трудовоправно. Този въпрос е разрешен с разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, въвеждаща изискването отношенията при предоставянето на работна сила, да се уреждат само като трудови правоотношения. Такъв извод, не би могъл да се мотивира от характера на учреденото между „КС Логостик“ АД, град София и лицето Нено Димов Ненов правоотношение, което не представлява по своята същност трудовоправно. В тази връзка следва да се има предвид, че съществен белег на трудовото правоотношение, който го отличава от гражданския договор, респ. договора за изработка или поръчка е този, че дължимата престация е работна сила, а не резултат, като характерни са още подчиненост и зависимост на работника или служителя от работодателя и многократност и продължителност на изпълнението. Тези белези съдът намира, че в конкретния случай не са налице едновременно реализирани, изхождайки от представените по делото доказателства и характера на осъществяваната от Нено Ненов работа. Действително, това е работа, за която в дружеството е имало наети лица по трудовоправоотношение и тъкмо липсата на свободно такова лице е мотивирало сключването на граждански договор. С него обаче не се прикрива друг вид правоотношение, а именно трудовоправно, тъй като страните не са целели да бъде уговаряно работно време, работното място, но най – вече организация на изпълнението, като основни елементи на трудовото правоотношение, и в особена степен не са се поставили в йерархическа зависимост, поради което липсва основание да се приеме, че действителната същност на това конкретно правоотношение се изразява в престиране на работна сила в смисъла по КТ, налагащо регулиране на взаимоотношенията между страните с императвините разпоредби на този нормативен акт. В случая не е доказано  осъществяването от обективна страна признаците на състав на административно нарушение по чл. 414, ал. 3, вр. чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда, тъй като изискването за сключване на трудов договор с оглед характера на отношенията между тези лица не е възникнало и в конкретния случай не се е стигнало до заобикаляне на императивните изисквания на чл. 1, ал. 2 КТ и чл. 61, ал. 1 КТ, съобразно смисъла и целта на закона. Извод, който не само не се опровергава, но всъщност се подкрепя от доказателствата за предприето действие по „преоформяне“ на правоотношението между страните като трудовоправно и причините за това – неправилни указания от контролни органи на администрацията, при това не в установената форма. Отношението на лицето Нено Димов Ненов към това последващо действие пък е показателно за неговата действителна воля, с оглед отказа да подпише изготвения впоследствие трудов договор за периода на извършваната работа, възложена му от дружеството – жалбоподател. Основание за отмяна на наказателното постановление, освен поради допуснати съществени процесуални нарушения, така и по същество – като неправилно, поради липса на нарушение.

          Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22 – 004553 от 23.02.2018 г. на Директора на дирекция „Инспекция по труда”, град София.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                            

                                                                     Съдия: