Определение по дело №115/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по чл.248 от ГПК вр. чл.144 от АПК.

Делото е образувано по жалба от Е.Г.С. ***, против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020г. с изх.№02-260-6500/2184 от 10.03.2022г., издадено от Зам. изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ в частта на извършените намаления на субсидията по схеми и мерки: Подмярка 13.1/HP 1, Подмярка 13.2/HP 2, СЕПП, Мярка 12/Натура 2000, СПП, СПК, ЗДП, СЗ-ДККП, СЗ-П и СЗ-КЛЧ, и в частта на наложените санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания в размер на 50984.12 лева по СЗ-ДККП, 16384.09 лева по СЗ-КЛЧ и 609.17 лева по СПК.

С постановеното по делото решение УП е отменено в обжалваните му части и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне като на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 1010.00 лв., представляващи внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение. По отношение на адвокатското възнаграждение е уважено възражението на ответника за прекомерността му като с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, и обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на адвокатската услуга, е присъдено такова в размер на 1000 лв.

С Молба вх.№7299/02.10.2023г. жалбоподателят чрез пълномощника си отправя искане на основание чл.248 от ГПК да се измени постановеното по делото решение в частта за разноските като се присъди адвокатско възнаграждение в поискания размер от 8779лв. В молбата се излагат съображения, че делото е с материален интерес и неправилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл.8, ал.2, т.7 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вместо на чл.7, ал.2, т.5 от същата. Сочи се, че в случая адвокатският хонорар е уговорен в минималния размер по чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. и липсва основание за намалението му, както и че подобно намаление е недопустимо, предвид възможността адвокатът, съгласил се да поеме защита под минимума, предвиден в наредбата, подлежи на дисциплинарна отговорност. Визира се конкретно решение на настоящия съдебен състав, в което разноските са присъдени съобразно материалния интерес по съответното дело. Сочи се, че настоящото решение е единственото, в което адвокатското възнаграждение, договорено съобразно минималните прагове по Наредба № 1 от 9.07.2004г. в производство с материален интерес, се намалява съществено - над 8 пъти, като липсва практика в тази посока.

Допълнителни аргументи относно основателността на искането за изменение на решението в частта на разноските се излагат в Молба вх.№7380/04.10.2023г.

Предвид изложеното, се прави искане решението в частта му на разноските да се измени като такива за адвокатско възнаграждение се присъдят в пълния претендиран размер от 8779лв.

В указания едноседмичен срок чл.248, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, в който се излагат съображения, за допустимост, но неоснователност на искането. Сочи се, че делото е без материален интерес като предвид изричната разпоредба на чл.8, ал.2, т.7 от Наредба № 1 от 9.07.2004г., определянето на възнаграждението по аналогия, съобразно §1 от ДР на Наредбата, е недопустимо. Цитира се съдебна практика. Моли се искането на жалбоподателя да бъде отхвърлено. Претендират се разноски за настоящото производство и в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендирани такива от жалбоподателя в случай, че се установи такива действително да са направени.

Съдът намира искането за допълване на постановеното по делото решение в частта му за разноските за допустимо като подадено в срока по чл.248, ал.1 от ГПК от страна по делото. Разгледано по същество, искането е основателно.

В случая се претендира адвокатски хонорар от 8779.00лв., договорен и заплатен по банков път съгласно Договор за правна защита и съдействие от 28.03.2023г. /л.201/, и представено извлечение от банкова сметка /***.204/. При постановяване на решението в частта му на разноските е уважено възражението за прекомерността на адвокатския хонорар, като съдът констатира, че е преценявал размера му съобразно минималния такъв по чл.8, ал.2, т.7 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, относим към административни дела без материален интерес, каквото не е настоящото.

Съобразно материалния интерес по делото, възлизащ общо на 157 416,74 лв /намаления по схеми и мерки в размер 89 439,36 лв + санкции за бъдещ период в размер 67 977,38 лв/ , адвокатският хонорар в случая е договорен и изплатен в размер под минималния такъв, определен в разпоредбата на чл.8, ал.1 вр. чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004г., при което положение възражението за прекомерността му се явява неоснователно. Предвид последното, постановеното по делото решение в частта му на разноските следва да се измени като вместо разноски в размер на 1010.00 лева, на жалбоподателя следва да се присъдят такива в размер 8789.00лв, включващи платената държавна такса от 10.00 лв и направените разноски за адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер от 8779.00лв.

Следва за пълнота на мотивите да се посочи, че съдебната практика /вкл. на касационната инстанция/ при определяне на разноски по дела с предмет, идентичен с този по настоящото, е разнопосочна, доколкото се застъпва както становището, че делото е с материален интерес, така и обратното становище за липса на такъв. В тази връзка настоящият състав не се съобразява с цитираното от ответника определение като поддържа досегашното си становище, изразено в предходни съдебни актове, че по дела с предмет уведомителни писма на ДФЗ от вида на процесното, разноските за адвокатско възнаграждение следва да се определят съобразно материалния интерес.

Водим от горното и на основание чл.144 от АПК вр. чл.248 ал.1 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение №708/26.09.2023г., постановено по адм.д.№115/2023г. по описа на Административен съд – Хасково в частта му за разноските както следва:

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" - София да заплати на Е.Г.С. ***, разноски по делото в размер 8789.00лв, (осем хиляди седемстотин осемдесет и девет) лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Съдия: