РЕШЕНИЕ №
10.03.2017 г., гр. Пазарджик
Пазарджишкият
районен съд, ХVІ граждански състав, в публично заседание на двадесет и четвърти
февруари две хиляди и седемнадесета година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР: Р.Д.
разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 3393 по описа на съда за 2016 год.
Производството
е по реда на глава 25 от ГПК, образувано е по иск за присъждане на издръжка,
дължима от родител на ненавършило пълнолетие дете, считано от предявяването на
иска и за период от една година преди това.
Исковете са с правна квалификация по чл.
143 и чл. 149 от СК и са предявени от П.Т.Л. като майка и законна
представителка на малолетното и дете И.Т.Г. срещу Т.Й.Г., баща на детето, за
присъждане на издръжка за детето в размер 150 лв. месечно както занапред от
предявяването на иска (05.10.2016 г.), така и за една година назад, считано от
предявяването на иска (общият размер на претендираната издръжка за минало време
е 1800 лв.)
В исковата молба се твърди, че преди три
години родителите на детето се разделили, като оттогава само майката отглежда
детето, а бащата не полага никакви грижи и не дава издръжка – за последната
година е дал като издръжка за детето само два пъти по 50 лв. Майката живее с
детето под наем и заплаща месечен наем от около 200 лв., а трудовото и
възнаграждение е около 500 лв.; ответникът работи на автомивка „Визаж“ в
Пазарджик доходът му е около 1000 лв. месечно, няма други ненавършили
пълнолетие деца, няма заболявания, живее в жилището на майка си.
Ответникът е представил отговор, с който
оспорва иска по размер, като счита, че следва да бъде осъден да заплаща
минималния размер на издръжката, тъй като е безработен и не отговарят на
истината твърденията за дохода му. По отношение на издръжката за минало време
оспорва и твърденията на ищцовата страна, че не е давал издръжка – твърди, че
част от сумите е превел по банков път, а останалите са дадени в брой, купувал е
и вещи за детето.
По
делото се установява следната фактическа обстановка:
Не
е спорно, че П.Л. и Т.Г. са родители на детето И., което е на 5 години към
момента, и не живеят заедно вече повече от три години, като детето се отглежда
от майката.
П.Л.
работи като продавач в магазин и получава месечно възнаграждение в размер около
500 лв. (545 лв. брутен размер за м. август 2016 г.). Тя живее с детето в
жилище, собственост на членове на нейното семейство, и не заплаща наем. Детето
посещава детска градина.
Ответникът
е трудоспособен, без сериозни здравословни проблеми, с изключение на бъбречни
кризи в редки случаи, но няма постоянна работа и постоянни доходи – не се
доказаха твърденията на ищцовата страна, че той работи на автомивка и получава
около 1000 лв. месечно.
И
двамата родители нямат други деца, на които да дължат издръжка.
В
рамките на последната година преди предявяването на иска ответникът е давал
суми за издръжка на детето в размер 350 лв., изпратени с пощенски записи, а
отделно от тях е дал в брой 50 лв. на майката през лятото на 2016 г.
Горните
факти се установяват от писмените доказателства и показанията на свидетелите, в
частност тези на С. Т. и Р. А.. Показанията на двамата не следва да се
кредитират изцяло, доколкото двамата са близки на ответника и би могло да се
очаква да са склонни съзнателно или несъзнателно в показанията си да завишават
размера на сумите, давани от ответника като издръжка за дъщеря му. Няма
съмнение обаче, не се оспорва и от ищцовата страна, че поне веднъж, през лятото
или късната пролет на 2016 г. свидетелят Тодоров е предавал сума на майката на
детето – 50 лв. според самия свидетел и 60-70 лв. според Апостолова. Няма
основание за съмнение и в това, че ответникът е купувал понякога дрехи и
подаръци за детето, като обаче за размера няма точни данни дали са купувани
такива дрехи и подаръци в периода от една година назад от предявяването на
иска, извън споменатите от Апостолова 180 лв. за подаръци за рождения ден през
февруари 2017 г. или 18 лв. като цена на конкретна дреха (блуза), също купена
след предявяването на иска.
Въз
основа на установените факти съдът намира следното:
Макар
да не работи и да няма постоянен доход, ответникът е трудоспособен и не е
спорно, че дължи издръжка на дъщеря си.
Майката,
която освен това полага непосредствените грижи за детето, има постоянни, но
също невисоки доходи, което означава, че според доходите си не би могла да
поеме по-голяма част от издръжката на детето в сравнение с бащата.
Ако
се приеме, че законово определеният минимум на издръжката от 115 лв. към
момента (определен за времето след 01.01.2017 г., или малко след предявяването
на иска) отговаря на задължението за издръжка на един родител с ниски доходи и
при възможно най-нисък размер на нуждите от издръжка на детето (т.е. дете в
съвсем ниска възраст и без здравословни и други проблеми), евентуално при
наличие на още едно дете или деца на същия родител, то в настоящия случай би
следвало да се определи размер, малко по-висок от минимално определения –
ответникът има нисък доход, но няма и задължения за издръжка към други деца, детето
е в сравнително ниска, но не бебешка възраст, а доходите на майката не
позволяват тя да поеме по-голямата част от издръжката, като за ответника остане
част, по-близка до минималния размер. Съдът намира, че на така изложените
обстоятелства би отговарял размер на издръжката, която бащата да заплаща, от 125
лв. месечно.
За
периода от една година преди предявяването на иска следва да се определи малко
по-нисък размер от този – както с оглед инфлацията, така и заради малко
по-ниската възраст на детето в този период, или 115 лв. месечно, а общо за
целия период – 1380 лв. От тях следва да се приспаднат платените от ответника
350 лв. по банков път и 50 лв. в брой, като се присъди разликата от 980 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Осъжда Т.Й.Г.,***, да заплаща на
малолетната си дъщеря И.Т.Г., ЕГН **********, чрез нейната майка и законна
представителка П.Т.Л., ЕГН **********,***, издръжка в размер 125 лв. месечно, считано
от 05.10.2016 г., заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като
отхвърля иска за разликата над 125 лв. до 150 лв. месечно.
Осъжда Т.Й.Г.,***, да заплати на
малолетната си дъщеря И.Т.Г., ЕГН **********, чрез нейната майка и законна
представителка П.Т.Л., ЕГН **********,***, издръжка в общ размер 980 лв. за
времето от 05.10.2015 г. до 04.10.2016 г., заедно със законната лихва считано
от 05.10.2016 г., като отхвърля иска за разликата над 980 лв. до 1800 лв.
Допуска предварително изпълнение
на решението.
Осъжда Т.Й.Г. да заплати по
сметката на Пазарджишкия районен съд държавна такса в размер 180 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок, считано от обявяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: