РЕШЕНИЕ
№ 135
гр. Монтана, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на осемнадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Таня Живкова
при участието на секретаря Соня Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20221600500094 по описа за 2022 година
Въззивното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на К.
ЕООД гр. М., подадена чрез п. адв. З.М., против решението на РС М. № 14/14.01.2022г. ,
постановено по гр. дело № 1878/2021г. по описа му в ЧАСТТА , с която е прието, че
Заповед № */12.05.2021г. за прекратяване ТПО с К. К. е незаконосъобразна, както и в частта
за разноските.
Твърди се във въззивната жалба , че решението е немотивирано и неправилно.
Поддържа, че от мотивите на съда не става ясно по какви причини е приета за
незаконосъобразна заповедта за у., съответно не е извършена преценка на всички събрани
по делото доказателства. Изложени са доводи за произнасяне на съда по непредявен иск,
поради липса на изложени в исковата молба обстоятелства , сочещи незаконосъобразност на
у.. Поддържа се също така, след излагане на конкретната фактическа обстановка, че от
събраните по делото доказателства безспорно е установено извършено от К.К.
дисциплинарно нарушение, като работодателят е спазил изискванията на КТ за налагането
на наказанието дисциплинарно уволнение. Относно разпределение отговорността за
разноски се поддържа, че съдът не е съобразил изхода на спора и неоснователност на два от
предявените искове, съответно дължимите разноски са в размер на 430 лева , а не размера
посочен от съда 100 лева. Иска се отмяна на решението и отхвърляне като неоснователен
иска за признава у. за незаконно със съответно разпределение отговорността за разноски .
Въззиваемата страна К. К. чрез пълномощник адв. Ц.Д. с подаден в срок писмен
1
отговор оспорва основателността на жалбата . Претендира разноски.
При въззивното разглеждане на делото не са искани и допускани доказателства.
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата, като обсъди събраните в производството
доказателства, предвид становищата на страните и въз основа на закона , приема следното:
Въззивната жалба е допустима като подадени в срок от легитимирано лице, имащо
правен интерес от отмяна на обжалвания в съответната част съдебен акт .
Атакуваното решение на районен съд М. е валидно и допустимо постановено в
производство с правно основание чл. 357 и сл. във връзка с чл. 186 и сл. от Кодекса труда /
КТ/ .
К. К. е предявил срещу К. ЕООД гр. М. иск за отмяна като незаконосъобразно п. на т.
му правоотношение с ответното дружество със запис в т. му книжка. В исковата молба е
изложил съображения, че с уведомление от 28.04.2021г. са му поискани обяснения, като е
дал писмен отговор до р. . на 02.07.2021г. чрез Еконт е получил т. си книжка с отразяване, че
ТПО е п. на основание чл. 330 във връзка с чл. 190,ал.1,т.2,3 и 7 от КТ. Твърди, че з. за
прекратяване на ТПО не му е връчвана, като не е разбрал какво е становището на р. по
дадените от него обяснения. При така поддържаните доводи е поискал от съда да отмени
като незаконосъобразно уволнението му , извършено със запис в трудовата книжка.
С доклада по чл. 146,ал. 1 от ГПК съдът е приел, че е сезиран с иск с правно
основание чл. 344,ал.1,т.1 от КТ, като е прието за безспорно между страните, че страните са
били в трудово правоотношение, което е прекратено със З.№ */12.05.2021 г. на у. на
дружеството – ответник на основание чл.330, ал.2, т.6 във връзка с чл.190 ал.1 т.2, 3 и 7 от
КТ, като спорът между страните е относно спазването на материалноправните и
процесуалните правила от работодателя при извършване на у., което обуславя неговата
законност, за което доказателствената тежест се носи от ответника.
Делото е разгледано в едно съдебно заседание, в което е прието за решаване.
С постановеното по делото решение, първостепенният съд е приел, че з. за налагане
на д. наказание "у." е немотивирана с оглед изискванията на чл. 195 от КТ, като в нея не са
посочени фактически основания (мотиви), въз основа на които е наложено наказанието -
описание на лицето, извършило нарушението, конкретното действие, респективно
бездействие на ищеца, което съставлява простъпките и нарушението на т. дисциплина и на
задълженията по индивидуалното му т. правоотношение, с неговите обективни признаци -
време и място на извършване, както и субективните такива, нарушеното правило за
поведение или задължение на р.. Прието е, че работникът трябва да знае фактическите и
правни основания за у. си, за да може, в случай че реши, да осъществи надлежна защита на
т. си права, както и че нарушенията на т. дисциплина с техните обективни и субективни
признаци очертават рамката на спора и че само при конкретно описание съдът може да
извърши проверка дали са спазени императивните изисквания на закона, свързани с
изпълнение на процедурата по налагане на наказанието по чл. 193 от КТ, както и тази по
2
същество - налице ли е виновно неизпълнение на т. задължения и правилно ли са приложени
критериите за определяне на наказанието. По тези съображения с обжалваното решение е
приел за незаконно извършеното със з. № № * от 12.05.2021 г. п. на т. правоотношение
между К. К. и „К.” ЕООД.
В останалите части, с които съдът се е произнесъл по осъдителни искове за
заплащане т. възнаграждение и обезщетение за неползван п. годишен о. решението не е
обжалвано и е влязло в сила.
Обжалваното решение , с което съдът е отменил като незаконосъобразно у. на ищеца,
поради наложено му д. наказание „у. „ е правилно . Решението е постановено от
първостепенния съд при правилно установена предвид събраните по делото при спазване
процесуалните правила фактическа обстановка със съответното приложение на материалния
закон, като направените фактическите и правни изводите , съдържащи се мотивите изцяло се
споделят от въззивния съд, към които препраща с оглед предоставената му от чл. 272 от ГПК
процесуална възможност.
По наведените от въззивника доводи МОС намира следното:
По делото е установено, че страните са в т. правни отношения по сключен на
16.04.2021г. т. договор , по които ищецът изпълнява длъжността „ш. а., както и че ТПО е п.
със з. № */12.05.2021г. , връчена на ищеца на 27.05.2021г. при о. за получаване чрез к. фирма
Е.. Видно от приложената в първоинстанционното производство з. № */12.05.2021г. в
същата е посочено, че на основание чл. 330,ал.1,т.6 във връзка с чл. 190,ал.1,т.2,3 и 7 от КТ
се прекратява ТПО с К. К. на д. ш. а.. Други обстоятелства в з. не са изложени. При това
съдържание на оспорената з. безспорно е по делото, че същата не отговаря на изискванията
на чл. 195,ал. 1 от КТ , като в нея липсва описание на нарушенията с техните обективни и
субективни признаци, както и времето на извършването им , за които се налага най-тежкото
д. наказание. Липсва и препращане към друг документ , в който нарушенията са описани.
Съгласно чл. 186 от КТ нарушение на т. дисциплина е в. неизпълнение на т. задължения.
Съществен елемент от съдържанието на з. за налагане на д. наказание е описание от
фактическа страна на допуснатите от страна на р. н. на т. дисциплина. Без описание на
фактическото основание, поради което е п. т. правоотношение , р. или с. няма възможност да
разбере причината, поради която т. правоотношение е п., а съдът не е в състояние да
извърши проверка и въз основа на това, да заключи дали уволнението е законосъобразно.
При оспорване з. на у. предмет на преценка с оглед събраните по делото доказателства е
извършено ли е посочено от фактическа страна в з. нарушение на т. дисциплина. При липса
на посочено конкретно такова в самата з., то не може да се извърши преценката дали
твърдените от страна на р. нарушения и събраните в тази насока доказателства са относими
към оспорената з.. Затруднена и е защитата на ищеца, тъй като е в неизвестност за фактите,
поради които му е наложено наказание , съответно не е в състояние да посочи конкретни
доводи за незаконосъобразност. Действително част от нарушенията са описани в искането за
обяснения, но препращане към това искане в з. липсва, поради което и не може да се приеме
за част от съдържанието й.
3
След като з. не отговаря на формалните изисквания за съдържание, предвидени в чл.
195,ал. 1 от КТ, то съдът не дължи обсъждане на събраните по делото писмени
доказателства, относими към поддържаното от р. нарушение на т. дисциплина – н. на р. в ч.
последователни дни –от 20 до 23.04.2021г. , както и другите поддържани нарушения,
сочени в уведомителното писмо от 28.04.2021г. . Дори и да са установени от събраните по
делото доказателства, то не е установена връзката им с оспорената з. при липса в същата на
фактическо описание на извършени нарушения .
Предвид гореизложеното въззивната жалба е неоснователна , а решението на РС М.
правилно, поради което следва да се потвърди.
По отношение на жалбата срещу решението в частта за разноските, съдът приема
следното:
Безспорно е установено, че искът за заплащане на т. възнаграждение, предявен в
размер на 1300 лева е уважен за сумата 30.95 лева, а в останалата част е отхвърлен като
неоснователен, като изцяло е отхвърлен искът за заплащане обезщетение за н. п. годишен о.
. Установените в първоинстанционното производство разноски на ответника са 650 лева
платено адвокатско възнаграждение за предявените три иска, без да е разграничено за всеки
един от тях , поради което и следва да се приеме, че за всеки от исковете е договорено
възнаграждение в размер на 216 лева. С оглед изхода на спора му се следват общо разноски
в размер на 427 лева , поради което и следва да се присъдят допълнително разноски за
първата инстанция в размер на 327 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 от ГПК на въззиваемата страна се
следва заплащане на направените в настоящето производство разноски, установени в размер
на 100 лева, платено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ с адвокат
Ц.Д..
Водим от гореизложените мотиви, Окръжен съд М.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Районен съд М. № 14 от 14.01.2022г. , постановено
по гр. дело № 1878/2021 г. в обжалваната част, с която е признато за установено , че З. № *
от 12.05.2021 г. за п. на т. правоотношение между К. К. и „К.” ЕООД на основание чл.330
ал.2 т.6 във връзка с чл.190 ал.1 т.2, 3 и 7 от КТ е незаконосъобразна, като ПРАВИЛНО .
ОСЪЖДА К. К., ЕГН **********, от град М., ул.Т. № *, да заплати на „К.” ЕООД,
ЕИК ***, град М. допълнително сумата 327 лева разноски за първоинстанционното
производство, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „К.” ЕООД, ЕИК ***, град М. да заплати на К. К., ЕГН ********** сумата
от 100 лева разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчване на страните.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5