ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 54
гр. Перник, 17.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
Членове:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20221700600083 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.345, ал.1 вр. чл.306, ал.1 т.4 НПК.
С определение № 116/ 02.03.22 г. по ЧНД № 232/22 г. състав на районен съд
Перник е оставил без разглеждане предложение от прокурор при Районна прокуратура -
гр.П. за произнасяне касателно веществени доказателства по реда на чл.306 ал.1 т.4 НПК,
депозирано по НОХД No232/2022 г. по описа на ПРС, с рег. No *** г. по описа на съда.
Против така постановеното определение е постъпил частен протест в срок. В
същият са изложени доводи за това, че съображенията на районния съд са неправилни, тъй
като процесуалният кодекс не дели веществените доказателства на относими или
неотносими към „предмета на обвинението и делото“, а след приключило по съдебен ред с
окончателен съдебен акт наказателно производство, единственият предвиден ред в
процесуалния закон за разпореждане с всички веществени доказателства е именно този по
чл.306, ал.1, т.4 от НПК, където компетентен да се произнесе е съдът. Прокуратурата не
разполага с правомощия да се произнася относно въпросите, включени в посочения текст, в
т.ч. и по реда на чл. 243 НПК, както се сочи в атакуваното определение, тъй като такова
произнасяне е предвидено при прекратяване на наказателното производство, каквото в
случая няма, поради липсата на основания за това, а след приключило със съдебен акт
наказателно производство, такова произнасяне е и процесуално недопустимо.
Неоснователен бил доводът на съда, че не е ясно дали е влязло в сила постановлението на
СП-С. за частично прекратяване на производството, тъй като в този случай изпращането на
делото на РП- П. по компетентност не би било възможно. Няма обаче пречка това
обстоятелство да бъде проверено от съда по служебен ред, чрез извършване на справка в
1
съответната прокуратура. Непроизнасянето от страна на съда по въпроса с веществените
доказателства е процесуално недопустимо, както процесуално недопустимо било
вменяването на решаването на този въпрос в задължение на прокуратурата, след
преминаването на делото в съдебна фаза. По така изложените съображения се моли отмяна
на протестираното определение.
Въззивния съд, след като взе предвид съображенията на страните и доводите в
протестираното определение, намери следното:
Пред районен съд Перник, по реда на чл.382 НПК, е било образувано
наказателно от общ характер дело 232 от 2022 г. Предмет на същото е било изготвено
споразумение между адв.Б., като защитник на подсъдимия Й. и РП П. представлявана от
прокурор Т. за престъпление по чл.339 НК. Предмет на престъплението са били следните
******************************************************************************
Районния съд е одобрил споразумението в тази му част, като е постановил
описаните веществени доказателства да бъдат отнети в полза на Държавата на основание
чл.53, ал.1 б.“б“ НК.
Със споразумението описано по- горе е било предвидено съдът да се произнесе и
по веществени доказателства, които са били иззети от подсъдимия Й., но не са били
включени в предмета на обвинението, а именно:
*******************************************************************
Районния съд е утвърдил споразумението и в тази му част, като е постановил
описаните ************* да се предадат на служба КОС при ** РУ МВР П..
В споразумението са били описани и трета група веществени доказателства, а
именно:
********************************************************.
Видно от материалите по приложеното досъдебно производство № 85/21 г. на ОД
МВР П. част от последно посочените веществени доказателства са иззети, а друга част
доброволно предадени /л.246- л.280 по т.2 ДП 85/ от лицето Х. И. Н. по ДП 292/19 г. по
описа на ГДБОП МВР от обекти представляващи жилище и търговски обект собственост на
същия. Привлечен като обвиняем по последно цитираното ДП Н. е дал обяснения относно
тези вещи, видно от които той ги смята за своя собственост.
С постановление от 28.07.21 г. наблюдаващите прокурори от СпП С. по ДП
292/19 г. на ГДБОП МВР са прекратили наказателното производство по това ДП по
отношение на Х. И. Н. и незнайно защо са постановили всички материали, които касаят
иззетите от този обвиняем веществени доказателства, заедно с други материали касаещи
обвиняемия /тогава/ Й. да бъдат изпратени на РП П. за образуване на производство по
чл.339 НК. Изложените в цитираното постановление съображения за евентуална
съучастническа дейност между Й. и Н. касаят единствено веществените доказателства
иззети от Й., но не и тези от Н.. Вместо да съобрази това и да върне материалите, които
касаят веществените доказателства иззети от Х. Н. на прокурорите от СпП за произнасяне
2
по реда на чл.243, ал.2 НПК, прокурора от РП П., също незнайно защо, без каквато и да е
правна или фактическа връзка с обвиняемия Й. и повдигнатото му обвинение, е включил
веществените доказателства иззети от и собственост на Н. към споразумението на
подсъдимия Й.. Пред прокурора от РП П., приел на производство изпратените му от СпП
материали, също е стояла възможността за преценка на дейността на Н. съобразно
постановлението на СпП, но такава очевидно изобщо не е извършвана или ако е извършена,
то, с оглед липсата на обвинение против Н., извода е, че по отношение на него липсват
данни за извършено престъпление. След като по отношение на последния не е повдигнато
обвинение прокурора е следвало или сам да върне веществените доказателства на Н. или да
изпрати материалите в тази им част на СпП за произнасяне. Вместо това искането относно
тях пред районния съд е било да бъдат върнати на Н. в производството по чл.382 НПК
касаещо единствено Й..
При всичко така изложено, правилно и в пълно съответствие със закона съдията
от районен съд Перник е постановил, след изрично съгласие на страните, изваждане на
иззетите от Н. веществени доказателства от предметния обхват на споразумението одобрено
от него по НОХД 232/22 г.
Правилно и законосъобразно, на следващо място, районния съдия е оставил без
разглеждане искането по реда на чл.306, ал.1 т.4 НПК внесено след одобряване на
споразумението от РП П. по НОХД № 232/22 г. за произнасяне по веществените
доказателства-
*******************************************************************************
Цялостния прочит на нормите касаещи образуването на досъдебно производство
и събиране на доказателства в него водят до извода, че последното не е самоцелна дейност, а
е пряко свързано със събиране на данни целящи да докажат извършването на конкретно
престъпление и участието на обвиняемия в него- вж. чл.102 НПК. В същия смисъл е и
разпоредбата на чл.104 НПК. Именно поради това императивните изисквания към
обвинителния акт посочени в чл.246, ал.2 НПК изискват в обстоятелствената му част да се
посочат не просто всички доказателствени материали, а само тези, от които се установяват:
престъплението извършено от обвиняемия; времето, мястото и начинът на извършването
му; пострадалото лице; размера на вредите. Следователно, от целият събран доказателствен
материал, за целите на съдебната фаза на наказателния процес може и следва да послужи
само тази част от него, която отговаря на критерия за относимост към престъплението и
неговия автор. В този смисъл изключително неправилно е застъпеното в частния протест
разбиране, че единствено съдът може и трябва да се произнесе винаги по същество относно
всички веществени доказателства. Очевидно, когато тези доказателства нямат нищо общо
нито с престъплението за което едно лице е привлечено, като обвиняем, нито с останалите
посочени по- горе обстоятелства предвидени в чл.246, ал.2 НПК това не е така. Съдът може
да постанови и връщане на част или всички веществени доказателства на прокуратурата,
какъвто е настоящия казус. Още повече, че за конкретния случай следва изрично да се
отбележи, че процесните такива нито са предавани от РП П. на РС Перник, нито са
3
приемани от последния. Следователно, те не са и описани като веществени доказателства в
съответната за това деловодна книга при районния съд. Тези веществени доказателства са
налични единствено, като предложение за произнасяне по тях включено в изготвеното
споразумение. След като правилно и законосъобразно е установил, че те нямат каквато и да
е връзка нито с подсъдимия Й., нито с повдигнатото му обвинение, с други думи нямат нищо
общо с предмета на делото, районния съд в точно съответствие със закона е отказал да се
произнесе по тях. На практика това означава, че компетентния за това прокурор следва да се
произнесе по реда на чл.243, ал.2 НПК, както по принцип е следвало да стане още с
прекратяване на наказателното производство по отношение на обвиняемия Н. или в
производството пред РП П. с постановление по чл.199, ал.1 НПК. В случая без каквото и да
е правно значение е обстоятелството дали постановлението на специализираните прокурори
от 28.07.21 г. по ДП 292/19 г. на ГДБОП МВР е влязло в сила или не. Този факт не може да
дерогира задължението им по чл.243, ал.2 НПК или пък задължението на последващия
прокурор от РП П. да върне веществените доказателства, които не са му необходими за
конкретното обвинение.
Да се приеме тезата застъпена в частния протест означава на практика, че по
конкретно дело, срещу конкретен подсъдим могат произволно да се прилагат веществени
доказателства нямащи нищо общо с предявеното обвинение. И още по- лошо, по този начин
съдът да бъде задължен да се произнася по тези веществени доказателства собственост
и/или иззети от трето лице неучаствуващо, като страна в производството, без да се даде
възможност на това лице да изрази становище по тяхната съдба.
Водим от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение частния протест срещу определение № 116/ 02.03.22 г. по
ЧНД № 232/22 г. с което състав на районен съд Перник е оставил без разглеждане
предложение от прокурор при Районна прокуратура гр.П. за произнасяне по веществени
доказателства по реда на чл.306 ал.1 т.4 НПК, депозирано по НОХД No232/2022 г. по описа
на ПРС, с рег. No *** г. по описа на съда.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4