Р Е Ш Е
Н И Е
№ 182
гр. Несебър, 17.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично
заседание на единадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа гр. д. № 938 по описа на Районен съд Несебър за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 330 ГПК.
Производството е образувано по подадена Е.И.Г. и С.П.Г. молба за
прекратяване на гражданския им брак по взаимно съгласие. Към молбата е
представено постигнато споразумение за прекратяване на сключения между страните
граждански брак. В съдебно заседание молителите лично и чрез процесуалния
си представител поддържат молбата и молят постигнатото между тях споразумение
да бъде утвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съобразно чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното по делото удостоверение за сключен
граждански брак, издадено от община Плевен (на л. 5), молителите сключили
граждански брак на 21.06.1997г., за което бил съставен акт за граждански брак №
***/21.06.1997г. От удостоверението се установява, че съпругата се съгласила да
носи фамилно име след брака: Г..
Молбата за развод по взаимно съгласие е допустима, а
разгледана по същество е основателна.
С оглед заявеното от съпрузите в молбата и в съдебно
заседание, следва да се направи извод, че между тях е налице сериозно и
непоколебимо взаимно съгласие за развод. При това мотивите за развода са без
значение, поради което съдът не следва да ги издирва в настоящото производство.
Представеното по делото споразумение урежда всички въпроси, свързани с
възникналото между страните брачно отношение, намерили отражение в разпоредбата
на чл. 51, ал. 1 СК.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК вр. чл. 50 и чл. 51 СК бракът между молителите следва да бъде прекратен, а
представеното споразумение - утвърдено.
С оглед разпоредбата на чл. 7, т. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК молителят Г. следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху
стойността на дела, формиран с постигнатото споразумение в частта му относно
уреждане на имуществените отношения (в тази насока е напр. Определение № 686 от
5.10.2012г. на ВКС по ч. гр. д. № 579/2012г., IV г. о., ГК). В случая видно от представеното удостоверение
№ ********** от 19.09.2018г. за застрахователна стойност на процесния автомобил
(на л. 6), делът, който със споразумението се поставя в полза на Г. е в размер на 500 лв. Държавната такса, която се дължи е в размер на 2 на сто върху стойността
на дела - в размер на 10 лв.
На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК молителите следва да доплатят по сметка
на Районен съд Несебър държавна такса в размер на още 15 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 330, ал. 3 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 50 СК сключения в гр. Плевен
граждански брак между Е.И.Г., ЕГН **********, и С.П.Г., ЕГН **********, за което е
съставен акт за граждански брак № ***/21.06.1997г. от Община Плевен.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между Е.И.Г., ЕГН **********, и С.П.Г., ЕГН **********, споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК, както
следва:
1. Страните не
притежават семейно жилище;
2. След прекратяването на
брака съпругата ще запази фамилното си име – Г.;
3. Страните не си
дължат издръжка един спрямо друг след прекратяването на брака;
4. В дял на С.П.Г. се
поставя и същият става изключителен собственик на следното МПС, придобито по
време на брака: лек автомобил марка „Мерцедес 190 Д” с рег. № ******** , рама №
*****************, двигател № ************, дата рег. – 02.05.1984г./25.04.2008г.;
Застрахователната
стойност на автомобила е 500 лв.;
5. Движимите вещи
страните са поделили извънсъдебно и нямат претенции един към друг;
С настоящото
споразумение страните уреждат отношенията помежду си и за в бъдеще няма да имат
каквито и да е било претенции един спрямо друг.
ОСЪЖДА Е.И.Г., ЕГН **********, и С.П.Г., ЕГН **********, да заплатят по сметка на Районен съд - Несебър държавна
такса при допускане на развод по взаимно съгласие в размер на 15 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.
7, т. 1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, С.П.Г., ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд гр.
Несебър сумата от 10 лв.,
представляваща държавна такса върху стойността на неговия дял съобразно
постигнатото по делото споразумение относно имуществените отношения.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: