№ 287
гр. Шумен, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й.Р.К.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно
наказателно дело № 20243630201184 по описа за 2024 година
Обжалван е ЕФ за налагане на глоба, серия „К” № 4498142 на ОДМВР - Шумен, с
който на Г. Н. Г. ЕГН ********** от гр.Бургас, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182,
ал.2, т.2 от ЗДВП, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, за
извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДВП.
Жалбоподателката, моли за отмяна на издадения електронен фиш, излага твърдения за
изтекъл давностен срок и нарушена процедура на заснемане.
В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката не се явява лично, не
изпраща процесуален представител.
Представителят на АНО оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде
потвърдено. Излага доводи, че визираната в чл.80, ал.1, т.5 от НК относителна давност е
била прекъсвана, поради което към настоящият момент не е изтекла. Твърди, че не е изтекла
и абсолютната давност, регламентирана в чл.81, ал.3 от НК и прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
На 14.02.2021г. в 16,24 часа в обл. Шумен, път I-2 км 108+500 / П В Белокопитово/,
посока на движение към гр. Шумен, при ограничение 60 км/ч, въведено с ПЗ В-26 и
отчетен толеранс от - 3км с АТСС „ARH CAM S 1“ била засечена скорост на движение на
МПС - л.а. “Тойота Корола“ с рег. № А5611НН - 78 км/ч.
При направена справка било установено, че собственик на автомобила е Г. Н. Г., ЕГН
**********.
За заснето нарушение, от ОДМВР - Шумен бил издаден електронен фиш серия „К” №
4498142 на ОДМВР, в който, при текстовото описание на нарушението, са посочени дата,
час и място на извършване, техническото средство, с което е установено, разрешената
скорост на движение от 60 км/ч., установена скорост на движение от 78 км/ч., тъй като била
отчетена допустимата грешка при измерването от «-3км» и превишението от 18 км/ч.
На жалбоподателката, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДВП е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, за извършено нарушение
на чл.21, ал.1 от ЗДВП.
Видно от приложена по делото докладна записка /стр.46/ е видно, че на 08.12.2023г.
жалбоподателката е била търсена на адреса си в гр. Бургас, където не е била установена.
Служителите на РУ - Бургас установили от масивите на МВР телефон за връзка със същата
и бил проведен разговор, в който е била запозната с процесния ЕФ и въпреки заявеното от
1
нея, че ще се яви за получаването му, не се е явила в сграда на 05 РУ - Бургас.
Издаденият ЕФ бил връчен едва на 17.06.2024г. Жалбоподателката не е представила в
ОДМВР - Шумен писмена декларация с данните на друго лице, което да е извършило
нарушението, респ. копие на свидетелството му за управление. Не са направени и
възражения по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, както и изготвеното с техническото средство веществено
доказателство - снимка.
Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел Х., доколкото
пресъздава непосредствено възприети от него обстоятелства. Фактическата обстановка се
изяснява и от представеното по делото схема на процесния пътен участък с нанесени пътни
знаци към датата на нарушението.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Събраните доказателствата по делото безспорно установяват противоправно
управление на МПС на посочените в ЕФ дата, час и място.
В ЕФ правилно при текстовото описание на нарушението е посочена установена
скорост на движение, превишението, като е била отчетена допустимата грешка при
измерването.
Посочена е също така максимално допустима скорост - 60км/ч. Административното
нарушение е установено чрез допустимо от закона техническо средство, което е одобрен тип
средство за измерване и е било технически изправно, видно от представения Протокол от
проверка №81- С - ИСИ/29.10.2020г. на БИМ. С оглед гореизложеното, съдът намира, че
доказателствата по делото безспорно установяват противоправно управление на МПС в
посочения пътен участък, респективно факта на извършване на нарушението, санкционирано
с процесния електронен фиш.
В конкретния случай нарушението е установено с автоматизираното техническо
средство ARH CAM S 1, представляващо стационарно преносим уред за контрол на
скоростта /СПУКС/ на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации. При
използването на системата за контрол контролният орган, независимо, че присъства, то той
не се намесва в работата й, а единствено слага начало и край на работния процес, като го
позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след приключване на
контрола, го демонтира. са спазени изискванията за използване на АТСС. Попълнен е и
съответният протокол, съгласно чл.10 от Наредба №8121з/12.03.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Съгласно посочената разпоредба, за всяко използване на мобилно
АТСС за контрол се попълва протокол за всяко място за контрол, който се съпровожда със
снимка на разположението на уреда. В административно - наказателната преписка се
съдържа, както съставен протокол, отговарящ на утвърдения образец, така и снимка на
мястото, където е било разположено техническото средство. Отразеното в протокола място
за контрол е идентично с въведената в СПУКС локация, видно от приложения снимков
материал, както и с посоченото в ЕФ място на извършване на нарушението. В случая не са
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на електронния фиш, както
и при заснемането на установеното нарушение. Фактическите констатации, отразени в
електронния фиш, се потвърждават от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът намира, че правилно е определен и субектът на нарушението.
Процесният автомобил е собственост на Г. Н. Г., ЕГН **********. Съобразно чл. 188,
ал. 1 от ЗДвП жалбоподателката, в качеството на собственик, е наказателно отговорното
лице, чиято отговорност следва да бъде ангажирана и не е посочила пред административно-
наказващия орган лице, на което да е било предоставено управлението на МПС на
посочената дата и час в ЕФ. Правилно е квалифицирано нарушението, което е било
осъществено по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДВП. Правилно е приложена и съответната
административно-наказателна разпоредба на ЗДВП, предвид установеното превишение от 18
км/ч. Посочената разпоредба предвижда административно - наказателна отговорност за
водачите на МПС, които превишат разрешената максимална скорост в населено място от 11
до 20 км/ч., а именно глоба в размер на 50 лева.
По отношение твърденията за изтекла давност, съдът намира следното:
Според чл.34, ал.1 б.”в от ЗАНН, задължителна предпоставка за законосъобразното
започване и развитие на административно-наказателното производство е същото да бъде
инициирано в рамките на законовия тримесечен давностен срок от откриване на нарушителя
или в рамките на една година от извършване на нарушението.
2
Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН не намира приложение по отношение на ЕФ, тъй като е
свързана само и единствено с производството по издаване на НП, започващо със
съставянето на АУАН /в този смисъл е и практиката на ШАС - Решение №274/25.10.2019 г.
по КАНД №266/ 2019 г., Решение №118/ 25.06.2020г. по КАНД № 58/2020г./.
Доколкото ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института на давност за
погасяване на административно-наказателното преследване (извън сроковете за съставяне на
АУАН и издаване на НП), предвид указанията, дадени с Тълкувателно постановление на
ВАС и ВКС №1/27.2.2015 г., в производството по издаване и обжалване на ЕФ, следва да
намерят приложение текстовете на чл.80 и чл.81 от НК.
Касае се за наложено наказание „глоба“, съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК и чл.81 ал.3 от
НК, като относителната давност е три години, а абсолютната - 4 години и половина“. В
чл.81, ал.2 от НК са посочени случаите, при които давността се прекъсва, респективно
започва да тече нов давностен срок, а именно - давността се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, предприето за преследване и то само спрямо лицето, срещу което е
насочено преследването, като след свършване на действието, с което е прекъсната
давността, започва да тече нова давност. В ал.3 от същия законов текст е въведена и т.нар.
„абсолютна давност“, а именно - независимо от спирането или прекъсването на давността,
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока, предвиден в чл.80, ал.1, т.5 от НК.
Процесното нарушение е извършено на 14.02.2021г., от която дата е започнала да тече
тригодишната относителна давност за извършеното от жалбоподателката нарушение.
Същата е била прекъсната на 08.12.23г., с предприетите действия за връчване на ЕФ чрез
служители на РУ - Бургас, на които обжалвания ЕФ е бил изпратен за връчване.
След това действие е започвала да тече нова тригодишна давност, съгласно чл.81 ал.2
от НК. Издаденият ЕФ бил връчен едва на 17.06.2024г.
Към настоящия момент няма изтекъл тригодишен период от извършване на
нарушението, който да не е бил прекъснат, поради което визираната в чл.80, ал.1, т.5 от НК
относителна давност не е изтекла. Регламентирана абсолютна давност в чл.81, ал.3, във
връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК, в случая също не е изтекла, тъй като от извършване на
нарушението до настоящия момент не са изминали четири години и половина.
Съобразявайки всичко изложено, съдът намира, че жалбата е неоснователна.
Административно - наказващият орган е направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото и доколкото е осъществено
процесуално представителство от юрисконсулт, се явява основателно, съгласно разпоредбата
на чл.63д, ал.3 от ЗАНН. Размерът на възнаграждение се определя от съда, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от
80 до 150 лева. В настоящия случай процесуален представител на АНО е осъществил
процесуално представителство в две открити съдебни заседания, делото не се отличава с
някаква фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да бъде
определено и присъдено възнаграждение в минималния размер, а именно 80 лева.
По гореизложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕФ за налагане на глоба, серия „К” № 4498142 на ОДМВР -
Шумен, с който на Г. Н. Г., ЕГН ********** от гр.Бургас, на основание чл.189, ал.4, във вр. с
чл.182, ал.2, т.2 от ЗДВП, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева,
за извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДВП..
ОСЪЖДА Г. Н. Г., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР - Шумен
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00лв. (осемдесет лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.Шумен
на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
3