РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Бургас, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно
гражданско дело № 20212000500327 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Х. Й. Н. от гр.Ямбол, представлявани от
пълномощник адв.Я.Д., против решение №260019 от 04.02.2021г. по гр.д.№ 376/2020г. на
Ямболския окръжен съд, с което е отхвърлен искът и против Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ за сумата от 60 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в
причинена смърт на нейния брат К. Й. К., настъпила в резултат на пътно транспортно
произшествие на 30.09.2018г., в едно със законната лихва.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон и съдебната практика. Според въззивницата, тя е материално
легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинената на брат и
смърт, тъй като между нея и пострадалия е установена по делото дълбока емоционална
връзка, която надхвърля традиционните общоприети добри взаимоотношения, характерни за
тази категория роднини, по смисъла на ТР №1 от 21.06.2018г. по тълк.д.№1/2016г. на
ОСНГТК на ВКС. Сочи се като неправилна оценката на решаващия съд на обстоятелството,
че малолетният син на загиналия К., А., загубил двамата си родители в процесното ПТП, е
настанен за отглеждане при ищцата, негова леля, на която е учредено настойничество, като
тя е поела ангажимент да се погрижи за всички въпроси и проблеми във връзка със смъртта
на родителите, касаещи търговска дейност и кредитни задължения. Тези житейски
1
обстоятелства въззивницата счита, че покриват условията, визирани в посоченото
тълкувателно решение, обосноваващи надхвърлящи традиционно, обичайно развили се
отношения между брат и сестра и сочещи на изключителна връзка между тях. Заявено е още,
че в съдебната практика са изложени различни от процесните житейски обстоятелства,
сочещи на изключителна връзка между братя и сестри, които обаче са примерни, а не
изчерпателно изброени, поради което и в тази насока следва да се прави преценка от съда,
съобразно конкретния случай. На следващо място се изтъква продължителността на
търпените от ищцата болки и страдания, предвид постоянното напомняне за загубата на брат
и от малкия му 3-годишен син А.. Наведени са и доводи за изключителните болки и
страдания на Н. от загубата на нейния брат, установени от показанията на разпитаните по
делото свидетели. Направено е искане за отмяна на решението и постановяване на ново, с
което искът да бъде уважен изцяло, в едно с присъждане на съдебните разноски.
В срока по чл.263 ГПК е подаден отговор от Сдружение „НББАЗ“, с който се оспорва
въззивната жалба. Обжалваното решение се сочи за правилно, обосновано и
законосъобразно, съобразено със съдебната практика, предвиждаща обезщетение за
неимуществени вреди при смърт на брат, само по изключение, при надхвърляне на
обичайните братски отношения за местните нрави. Заявено е, че примерите от съдебната
практика сочат на конкретни житейски ситуации, при които е налице заместваща грижа в
живота на починалия, при липсващи родителска близост, грижи и подкрепа, т.е когато „най-
близките на починалия“ са други лица, извън посочените в ПП №4/1961г. и ПП №5/1969г. –
съпруг, деца, родители. Обстоятелството, че ищцата, като определена за настойник, е поела
грижата за малолетното дете и неговите имуществени дела, въззиваемото дружество намира
за правилно оценено от първата инстанция, тъй като не сочи на по-дълбока от обичайната
връзка между сестрата и брата, като се има предвид, че бабата и дядото на детето са по-
възрастни. Още повече, че последните ежедневно полагат грижи за своя внук наравно с
ищцата. Претендира се обжалваното решение да бъде потвърдено, с присъждане на съдебни
разноски.
Постъпила е и въззивна жалба от Сдружение „НББАЗ“ против определение № 260158
от 16.04.2021г., с което на основание чл.248, ал.1 ГПК е изменено постановеното основно
решение на Окръжен съд-Ямбол в частта за разноските, като присъдената в полза на
ответника сума от 3 432 лв. е намалена на 1 716 лв. Изложени са съображения, че разноските
са поискани от ответника и в с.з. на 13.01.2021г. и е представен списък по чл.80 ГПК за
размер от 3 432 лв. Възражение за прекомерност не е направено от противната страна, което
изключва възможността за намаляване на присъдената сума с основното решение.
Направено е искане за отмяна на обжалваното определение.
В отговор на насрещната страна, жалбата се оспорва като неоснователна и се
претендира същата да бъде оставена без уважение. Като неотносими към мотивите на съда в
атакуваното определение се сочат оплакванията в жалбата на ответника, тъй като съдебният
акт е обоснован с представена едва с писмените бележки след приключване на устните
състезания по делото фактура за разноски, която е недопустимо доказателство.
Жалбите са подадени в срок от надлежно легитимирани страни против подлежащи на
2
обжалване съдебни актове, което сочи на допустимост.
По съществото на спора, след преценка на възраженията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и с оглед предвиденото в закона, съдът намира следното:
Обжалваното решение, преценено служебно съобразно изискванията на чл.269 ГПК,
настоящата инстанция намира за валидно и допустимо, като постановено от законен състав
на компетентния съд, при изискуемите от закона форма и съдържание и в редовно развило
се исково производство по допустима искова претенция.
По правилността на решението:
Искът е за обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат
на ПТП, предявен против НББАЗ по силата на сключена за участвалия в процесното ПТП
автомобил застраховка „Гражданска отговорност“ с чуждестранно застрахователно
дружество и има правното си основание в чл.511, ал.1, т.2, вр. чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45,
чл.52 ЗЗД.
Безспорно е по делото, че на 30.09.2018г., в резултат на ПТП, настъпило на път 1-7 в
посока гр.Е., ГКПП-Л., причинено от турския гражданин А. К., при управлението на товарна
композиция-влекач „Мерцедес Актрос 1844“, рег. №*, в нарушение правилата за движение
по пътищата-чл.21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП, при настъпил удар с лек автомобил „Ситроен Ксара
Пикасо“ с рег. № *, управляван от К. Й. К. от гр.Я., брат на въззивницата, е причинена
смъртта на последния, за което е налице влязла в сила присъда на 22.01.2020г. Тъй като
произшествието е причинено от водач на автомобил, застрахован за „гражданска
отговорност“ в словашка компания, която няма номиниран кореспондент за обработка на
щети, настъпили на територията на Р България, правилно претенцията е насочена към
НББАЗ, предвид чл.511 КЗ.
Спорният въпрос в разглеждания казус е за това, дали въззивницата-ищца е от кръга на
лицата, които са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от непозволено увреждане, изразяващо се в причинената смърт на нейния брат. Липсата на
изрична уредба в законодателството ни е наложило лицата с право на обезщетение да бъдат
определяни през годините чрез тълкувателна дейност на ВС и ВКС, изхождайки от принципа
за справедливост по чл.52 ЗЗД. Съгласно актуалната съдебна практика в ТР №1/2016г. от
21.06.2018г. на ВКС по тълк.д.№1/2016г., ОСНГТК, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в Постановление №4 от 25.05.1961г. и Постановление №5 от 24.11.1969г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди. В тълкувателното решение изрично е посочено, че особено близка
привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци
и внуци. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала
толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални
болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
3
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за
неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на
обезщетение няма да е достатъчна само формална връзка на родство, а ще е необходимо
установяване на понесени болки и страдания, които да обосновават изключение от
разрешението, залегнало в постановленията №4/61г. и №5/69г. на Пленума на ВС, че в
случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Съобразно цитираната задължителна съдебна практика, следва да се установи
емоционалната връзка на ищцата с нейния брат и последвалите търпени болки и страдания
от загубата на последния.
За установяване на горното, пред първата инстанция са разпитани свидетелите Й. В.
и Щ. В., които са родители на ищцата и загиналия. Същите заявяват, че Х. и К. израснали
заедно като деца. Когато станали пълнолетни и създали свои семейства, продължили
близките им отношения. Живеели в един град, в отделни жилища. Събирали се по празници.
Като им съобщили за катастрофата, отишли в болницата, Х. също дошла веднага, всички
били в шок, Х. била срината, изпитвала мъка и тъга по брат си. Заедно ходят на гроба на
починалия. Ищцата без колебание взела решение да отглежда детето на брат си, загубило и
двамата си родители при процесното ПТП. Другата баба на детето А. /родено на
10.03.2015г./ имала здравословни проблеми и затова леля му Х. поела този ангажимент. Тя в
продължение на 3-4 месеца се занимавала с наследството-родителите имали кредити, имали
магазини, стока. Трябвало да се оправи с всичко, да продаде магазините и стоката. Детето не
е забравило родителите си, по съвет на психолог са му казали всичко по щадящ начин
/загиналите са ангелчета, духчета/ и го водили на гробищата. То пишело бележки до мама и
тати да дойдат на рождения му ден и на Коледа.
Видно от приложените по делото заповед от 09.10.2018г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“-Ямбол, детето А. е настанено временно в семейството на леля и
свако-Х.Н. и Н. Н.. Със заповед от 16.10.2018г. на органа по настойничество при Община
Ямбол, кмета на общината, за настойник на А. е определена Х.Н., зам. настойник-Щ. В. и
съветници-Й. В. и Й. К.. Издадено е удостоверение от 16.10.2018г. на назначения настойник.
При горните доказателства, настоящата инстанция намира, че в случая не се доказва
толкова трайна и дълбока емоционална връзка на ищцата с починалия и брат, с толкова
силна привързаност, която да е довела до продължителни морални болки и страдания от
неговата смърт, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за загуба
на брат.
Налице е формалната родствена връзка, която действително сочи на близкия
родствен и семеен кръг, включен в обхвата на лицата, които по изключение са материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане,
изразяващо се в причинена смърт на родственик, но при посочените в цитираното
тълкувателно решение кумулативни изискуеми условия.
В разглеждания казус не се установяват тези условия-изключителна, повече от
нормалната за братските отношения привързаност и емоционална връзка, както и
надхвърлящи нормално присъщите морални болки и страдания на ищцата от загубата на
4
нейния брат. Обстоятелствата, че като деца са израснали заедно, в последствие като семейни
да поддържали близки отношения, събирали се по празници, сочат на нормални и обичайно
добри братски отношения на привързаност и подкрепа, но не могат да обосноват
изключителност в емоционалната връзка.
На следващо място, не е налице и изключителна тежест на търпените от ищцата
морални болки и страдания от загубата на нейния брат, обоснована от интензитет и
времетраене, надхвърлящи нормално присъщите за съответната родствена връзка. В тази
насока, установеното от свидетелските показания за изживявани от ищцата шок и покруса,
мъка и тъга от смъртта на брат и не сочат на изключителен интензитет и продължителност,
надхвърлящи нормалните, присъщи при загубата на брат.
Предпоставките за прилагане на изключението за обезщетение за неимуществени
вреди при смърт на близки на лица, извън кръга на най-близките, очертани с постановления
№4/61г. и № 5/69г. на Пленума на ВС, според ТР № 1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК, са
разяснени в актуалната съдебна практика в решение №92 от 17.11.2020г. на ВКС, ТК, II т.о.
При преценка за наличието им следва да се отчита обстоятелството, че традиционно за
българския бит отношенията, както между баба/дядо и внуче, така и между братята и
сестрите, се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална
близост. Поради това, за да се приеме, че между тези роднини е налице особено близка
връзка, необходимо е освен формалното родство с произтичащата от него близост, да са се
проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от
близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. Такова обстоятелство
например за връзката между братята и сестрите, представлява израстването им сами като
деца поради загуба на родителите или продължително отсъствие на същите за работа в
чужбина /така и в решение № 372 от 14.01.2019г. по т.д. № 1199/2015г. на ВКС, II т.о./. В
случая, житейски обстоятелства от такъв характер не са налице.
Изтъкнатите във въззивната жалба обстоятелства за поетите от Х.Н. грижи за
малолетното дете на починалия, назначаването и за настойник на детето и ангажимента за
оставеното от брат и наследство, не са от такъв характер, че да обосноват изключителни
близост и емоционална връзка между брата и сестрата, надхвърляща обичайните за това
родство. Те сочат на установена след процесното ПТП особени и изключително близки
отношения, като родителски, но между детето и неговата леля. Фактът на поетите грижи от
ищцата за А. е настъпил след кончината на пострадалия и не може да обоснове особени, над
обичайните близки отношения и дълбока емоционална връзка между Н. и загиналия и брат.
Що се отнася до довода на въззивницата, че отглеждайки детето, то ще и напомня
постоянно за брат и и страданието по неговата загуба, следва да се отбележи, че това
напомняне и страдание обичайно е винаги налице при всеки спомен за загубения близък
родственик и контакта с детето на починалия, което се обуславя от обичайната братска обич,
дори и без настойническа връзка.
При горните съображения, настоящата инстанция счита, че макар и в разглеждания
случай да е налице формална родствена връзка брат/сестра между ищцата и пострадалия при
процесното ПТП, за техните отношения не се установява създадени изключителна
5
привързаност и емоционална връзка в повече от нормалната, както и търпени болки и
страдания, надвишаващи обичайните за този вид родство, поради което и предявеният иск за
обезщетение на сестра, която е извън най-близкия родствен кръг-родители и дете на
починалия, е неоснователен.
Като е стигнал до горния извод и е отхвърлил исковата претенция,
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което е обосновано от
доказателствата по делото и приложимия закон, поради което следва да бъде потвърдено.
Настоящата инстанция споделя напълно изложените там мотиви и за пълнота препраща към
същите, съобразно разпоредбата на чл.272 ГПК.
По обжалваното определение по чл.248 ГПК:
С първоинстанционното решение Х.Н. е осъдена да заплати на НББАЗ сумата от 3
432 лв., разноски по делото. Съдът е изложил съображения за представени по делото
доказателства-два броя фактури, от които се установява, че ответното бюро е заплатило
адвокатско възнаграждение в размер на 3 432 лв.
С молба от 22.03.2021г. Н. е направила искане по чл.248 ГПК за изменение на
решението в частта за разноските, като възложената в нейна тежест сума от 3 432 лв. бъде
намалена на 1 716 лв., тъй като първата фактура за посочената сума е депозирана
своевременно с отговора на исковата молба, а втора фактура на същата стойност е
представена едва с писмените бележки след приключване на устните състезания по делото,
което сочи на недопустимост на въпросното доказателство като преклудирано.
С обжалваното определение № 260158 от 16.04.2021г., първоинстанционният съд е
уважил искането и е намалил присъдените на ответника разноски от 3 432 лв. на 1 716 лв.,
поради несвоевременното представяне на втора фактура за платено допълнително
адвокатско възнаграждение от още 1 716 лв. с писмените бележки по делото, т.е. след
приключване на устните състезания.
Безспорно е от фактическа страна, че с отговора на исковата молба, към
пълномощното на адвокатско дружество „З.В. и Т. Я.“ са представени фактура и извлечение
от сметка, установяващи платена от бюрото сума от 1 716лв., адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по гр.д. № 376/2020г. на ОС-Ямбол, съставляваща
минималния размер по Наредба №1/2004г. на ВсАС, с добавен ДДС, съобразно предявения
първоначално иск от 30 000 лв. В последното по делото заседание на 13.01.2021г., след
изслушване на свидетелите, ищцовата страна е направила изменение на иска по размер от
30 000 лв. на 60 000 лв., в едно със законната лихва, което е прието за разглеждане от съда.
Последвало е приключване на съдебното дирене и провеждане на устните състезания, в хода
на които процесуалният представител но ответното бюро е представил списък с разноските с
посочен предварително размер на 1 716 лв., като е заявил, че претендира разноски в цялост,
включително и върху изменената по размер част от иска, като са представени доказателства
за извършването на част от тях. На списъка с разноските е коригирал сумата от 1 716 лв. на 3
432 лв. С депозирани писмени бележки по делото, НББАЗ е представило фактура №560 от
13.01.2021г., в едно с преводно нареждане от същата дата за сумата от 1 716 лв.,
представляваща платено от бюрото допълнително адвокатско възнаграждение.
6
При горните фактически обстоятелства се налага изводът за надлежно доказани по
делото направени от страна на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 3 432 лв., като плащането е извършено на части-първоначално на сумата от 1716 лв.,
минимален размер съобразно цената на иска от 30 000 лв., а в последствие на допълнително
сумата от 1 716 лв., съобразно направеното увеличение на иска от 30 000 лв. на 60 000 лв. в
последното по делото заседание. Представянето с писмените бележки на доказателство за
второто плащане, направено в дена на приключилото последно заседание, следва да се
приеме за своевременно сторено, тъй като това е била първата възможност за ответника да
предприеме това процесуално действие в отговор на увеличението на иска, предполагащо
по-висок размер на адвокатското възнаграждение от първоначално платеното и доказано
такова.
С оглед на изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо
него постановено друго, с което искането на ищцата по чл.248 ГПК за изменение на
решението на първата инстанция в частта за разноските следва да бъде отхвърлено.
Предвид резултата от въззивното обжалване, в полза на НББАЗ следва да бъдат
присъдени направените в настоящото производство съдебни разноски в размер на 3 051 лв.,
от които 2 676 лв.-адвокатско възнаграждение за защита по въззивната жалба срещу
първоинстанционното решение, 360 лв.-адв.възнаграждение за защита по жалбата срещу
определението на първата инстанция по чл.248 ГПК и 15 лв.-държавна такса по жалбата
срещу същото определение.
Възражението на въззивната страна по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение пред настоящата инстанция е неоснователно. При
осъществената защита във въззивното производство с материален интерес от 60 000 лв.,
минималното адвокатско възнаграждение по Наредба №1/2004г. на ВсАС е в размер на 2
330 лв. плюс 446 лв. ДДС, или общо 2 776 лв., т.е. търсената сума от 2 676 лв. е под
минимално допустимата и не може да бъде присъдена в по-нисък размер. По отношение на
адвокатското възнаграждение за въззивната жалба против определението по чл.248 ГПК,
минималния размер по наредбата, при материален интерес от 1716 лв., е 243 лв. плюс ДДС
48,60, или общо 291,60 лв. Посочената сума е близка до платената от ответника-360 лв.,
поради което настоящата инстанция счита, че при особените обстоятелствата по казуса
/увеличение цената на иска, плащане на адв. хонорар на две части/ адвокатското
възнаграждение от 360 лв. не се явява прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност
на конкретния спор.
Мотивиран от посоченото, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260019 от 04.02.2021г., постановено по гр.д.№
7
376/2020г. на Ямболския окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение № 260158 от 16.04.2021г., постановено по същото дело на
основание чл.248 ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата Х. Й. Н. за изменение на решение
№260019 от 04.02.2021г., постановено по гр.д.№376/2020г. на Ямболския окръжен съд в
частта за разноските.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8