№ 47
гр. Никопол, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ в публично заседание на седемнадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя В. Наумова
при участието на секретаря Вероника С. Бебенова
като разгледа докладваното от Галя В. Наумова Гражданско дело №
20244420100533 по описа за 2024 година
При тези съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора,
съдът приема, че иска е основателен и следва да се уважи поради следното:
Съгласно § 1, т.1 ДР на ЗПК, „общ разход по кредита на потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Съгласно т.2. на същия
параграф: „Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита за потребителя.
В процесният договор за кредит не е посочено, че неустойката се включва както в
общия разход по кредита, така и в общата дължима сума от потребителя, по смисъла на
посочените легални дефиниции на ЗПК.Съгласно погасителният план неустойката е платима
от длъжника разсрочено, на вноски, с падежи, съвпадащи с падежите на вноските по
договора за кредит.
Съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11, т.7-
12 ЗПК, договорът е нищожен. Общото между всички цитирани основания за нищожност на
договора е, че, за да е нищожен договора, то за тези задължения по договора в него следва
да липса информация, така че при сключването на договора, както и при неговото
изпълнение от длъжника, за последния да е неразбираемо на първо време, каква част от
1
месечната вноска, която дължи, ще се разходва за ГПР, каква част за погасяване на вземането
по главница, дали се дължи лихва.
Същевременно, ако има други разходи, такси по договора, те следва да са посочени в
него. Поради възмездният характер на договора за потребителски кредит, в момента на
сключването му и с оглед внасяне на яснота относно правата и задълженията на
потребителите и за по - пълна защита на интересите им, трябва да бъдат уговорени лихвения
процент по кредита /чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК/ и годишният процент на разходите /ГПР/ по
кредита /чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК/, който изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит - чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Изчисляването на ГПР се извършва, като се допусне, че кредиторът и потребителят
изпълняват своите задължения в съответствие с първоначално определените срокове. В
чл.1,т.9 договора ясно е посочено, че размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителняте вноски са посочени в погасителният план към договора. Видно от самият
погасителен план, в него е посочено, какъв е размера на дължимите суми по кредита и какво
включват те, както в проценти, така и като суми в табличен вид.
Неизпълнението на задължението на ответника да предостави обезпечение на
кредитора,обаче, увеличава задължението на заемателя с повече от пет пъти размера на
законната лихва, съгласно заключението на ВЛ, т.е. включването му в ГПР, същото би било
над 2229 %. Посоченият в договора ГПР е 36%, поради което и същият не отговаря на
действително уговореното, а надвишава разходите по кредита с 2229 %. Неустойката следва
да се включи в ГПР, тъй като отговаря на определението „общи разходи по кредита“, по
даденото от СЕС тълкуване на чл.3 от Директива 2008/48, както следва: „общи разходи по
кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и
всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора
за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните /такси/;
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално
застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на
договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му
при предлаганите условия.По същество ГПР, представлява, общите разходи по кредита за
потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е
приложимо, включително разходите, посочени в член 19, параграф 2.“.
Както се посочи по – горе, посоченият в договора ГПР е по – нисък от действително
предвидения по договора, което се получава чрез заобикаляне на закона – предвижда се, чрез
въвеждане на института на неустойката – позволено от закона правно средство, да се
постигне забранен от закона резултат – нарушаване на разпоредбата на чл.19,ал. ЗПК, който
забранява ГПР над 5 пъти законната лихва. Нищожността на разпоредба на договора,
посочваща ГПР, влече нищожност на целия договор, защото същият не би бил сключен от
ответното дружество както без разпоредбата, предвиждаща неустойката по чл.27 от
договора, така и без ГПР. Ето защо, искът е основателен, съобразно, съображение 56 от
2
Решение на СЕС по дело С –714/2022 /, съгласно което: “ С оглед на изложените
съображения на втория и третия въпрос следва да сеотговори, че член 10, параграф 2, буква
ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен ГПР,включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от
тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница.“/ поради което така предявеният иск, се явява основателен и следва да се уважи.
Предвид изхода на делото, следва да бъдат присъдени направените от ищеца
разноски по производството, съгласно представеният списък по чл.80 от ГПК, както следва –
400лв., за заплатен адвокатски хонорар, 50лв. за заплатена д.т. и 490.10лв., за заплатено
възнаграждение за ВЛ.
Водим от горното, съда
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявеният иск от Н. Л. Т. с ЕГН **********
против „Л.“ ООД с ЕИК *********, че договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние № *****/20.04.2024г., сключен между тях, е нищожен на основание чл.26, ал.1
пр.1 вр. чл.22 ЗПК във връзка с чл.11,ал.1,т.10 ЗПК.
ОСЪЖДА „Л.“ АД с ЕИК ********* да заплати на Н. Л. Т. с ЕГН **********,
направените разноски по производството в размер на – 400лв., за заплатен адвокатски
хонорар, 50лв. за заплатена д.т. и 490.10лв., за заплатено възнаграждение за ВЛ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Плевен в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Никопол: _______________________
3