РЕШЕНИЕ №122
11.05.2020 г., гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД
СТАРА ЗАГОРА, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На единадесети
май две хиляди и двадесета година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА ХРИСТОВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Христова в.гр.д. №1204 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила жалба от В.И.Б.
чрез процесуалния ѝ представител адв. Ж.З. срещу отказ на съдебния
изпълнител по изп. дело №4268/2019 г. по описа на ЧСИ Гергана Илчева, рег.
№765, да събере в нейна полза разноски за адвокатско възнаграждение по
посоченото изпълнително дело, прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК. Счита, че отказът е неправилен и незаконосъобразен. Аргументира се, че
както за събиране на разноските на взискателя не е необходимо друго
изпълнително основание освен постановлението на съдебния изпълнител, същото
следвало да се отнася и за разноските на длъжника. Сочи, че правилото на чл.
78, ал. 4 от ГПК, уреждащо право на ответника на разноски при прекратяване на
делото, е общо и се прилага и в изпълнителния процес. Моли да бъде отменен
отказът на ЧСИ да приеме за събиране сумата за заплатено от длъжника адвокатско
възнаграждение и да бъде върнато делото на ЧСИ за събирането и изплащането
ѝ в полза на длъжника. Претендира разноски в настоящото производство.
Взискателят по делото, „Гаранционен фонд“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ №2, ет. 4,
представляван от изпълнителния директор и председател на УС Борислав Иванов
Михайлов и от изпълнителния директор Стефан Стоилков, чрез адв. С.М. ***, взема
становище за недопустимост, евентуално – за неоснователност на жалбата. Излага,
че отказът на ЧСИ да събира разноски на длъжника не представлява обжалваем акт
по разноските в изпълнението, както и че е недопустимо длъжникът да иска
събиране на разноски без изпълнителен титул. Сочи, че правото на взискателя на
разноски е в пряка-причинно следствена връзка с правото му да образува
изпълнително дело за удовлетворяване на вземане, за което разполага с
изпълнителен титул, за разлика от длъжника, който не разполага с такъв. Счита
отказа на ЧСИ за правилен и моли жалбата да бъде оставена без разглеждане като
недопустима, евентуално – да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна, а
обжалваното постановление – да бъде потвърдено като правилно и обосновано.
В мотивите си ЧСИ Гергана Илчева излага съображения за
недопустимост на жалбата. Сочи, че постановлението за разноски не е пряко
изпълнително основание и въз основа на него не може да се пристъпи към
принудително изпълнение в същото изпълнително дело. Излага, че длъжникът не
разполага с правна възможност да обжалва акта на съдебния изпълнител, с който
се присъждат или се отказва присъждането на разноски в негова полза при
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433 от ГПК, тъй
като то не е сред посочените в чл. 435, ал. 2 от ГПК актове. Моли жалбата да
бъде оставена без разглеждане като недопустима, а в случай че бъде приета за
разглеждане – да бъде отхвърлена като неоснователна.
Окръжният съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени данните по делото, констатира от фактическа и правна страна следното:
Изпълнително дело №4286/2019 г. по описа на ЧСИ Гергана
Илчева, рег. №765, е било образувано срещу В.И.Б., въз основа на издаден от СГС
по гр.д. №11869/2013 г. изпълнителен лист, с който е била осъдена да заплати на
взискателя, „Гаранционен фонд“, сумата от 35.65 лева – разноски по делото, и
сумата от 831.20 лева – юрисконсултско възнаграждение, или дълг в общ размер на
866.85 лева.
С постановление изх. №9478/07.02.2020 г. ЧСИ Гергана
Илчева прекратява производството по изп. дело №4286/2019 г. и отказва да приеме
за събиране разноски в размер на 160 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение, поради липса на издаден от съда изпълнителен титул.
Постановлението е връчено на процесуалния представител на
длъжника на 17.02.2020 г., а настоящата жалба е подадена на 24.02.2020 г.,
поради което същата е подадена в законния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК от
надлежна страна по изпълнителното дело. С нея се атакува действие на съдебен
изпълнител, подлежащо на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК. Това е така, тъй като обжалваният отказ на съдебния изпълнител да приеме
за събиране разноски в размер на 160 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение, по своята същност представлява постановление за разноски в
изпълнението. То е едно от изрично посочените в процесуалния закон (чл. 435,
ал. 2, т. 7 от ГПК) действия на съдебния изпълнител, за които на длъжника е
призната правна възможност да инициира съдебен контрол за процесуална
законосъобразност на изпълнението. Поради изложеното жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Отговорността за разноски в гражданския процес е уредена
и произтича от процесуалния закон и се съдържа в общите правила на ГПК. Тя е
обективна, безвиновна и обхваща единствено действително извършените по делото
разноски на страната. Отговорността за разноски е правото на едната страна да
иска и задължението на другата страна да заплати направените от страната, в
чиято полза съдът е решил спора, разноски. Правото на разноски представлява
имуществено субективно право, а вземането за присъдени разноски е парично
(Решение №45 от 18.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 532/2009 г., I ТО).
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК длъжникът не отговаря за
разноски в изп. производство в два случая: когато не е дал повод за предявяване
на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това, и когато
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда (Решение
№82/08.05.2012 г. по гр.д. №1891/2010 г., IV ГО на ВКС и Решение №640/04.10.2010
г. по гр.д. №920/2009 г., IV ГО на ВКС).
В конкретния случай, видно от приложените в кориците на
изпълнителното дело доказателства, се установява, че към 23.02.2015 г., преди
образуване на изпълнителното производство, действие по което се обжалва пред
настоящия състав, е било извършено извънсъдебно прихващане на вземане на
длъжника Б. към кредитора „Гаранционен фонд“, за събирането на което е било
образувано изпълнително дело №53/2015 г. по описа на ЧСИ Яна Георгиева с район
на действие – ОС Стара Загора, със сумата от 866.85 лева. Това е дало повод на Б.
да поиска прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело №4286/2019
г. на ЧСИ Гергана Илчева, по което искане взискателят „Гаранционен фонд“ е дал
положително становище. Погасяването на дълга на Б. е извършено преди
предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител (02.12.2019
г.), поради което следва да се приеме, че длъжникът не е дал повод за завеждане
на делото и разноските по изпълнението са за сметка на взискателя.
Съгласно чл. 78,
ал. 4 от ГПК, ответникът има право на разноски при прекратяване на делото.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК се намира в гл. VIII – „Такси и разноски“
от част I – „Общи правила“ на ГПК. Предвид систематичното ѝ място в
процесуалния закон, разпоредбата е приложима за всички уредени в ГПК
производства – исково, обезпечително и
изпълнително, доколкото липсват специални разпоредби, които да дерогират
приложението на уредените в Част I общи правила. По аргумент от противното от
разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК при прекратяване на изпълнението по
чл. 433 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на взискателя и
изхождайки от тази норма следва и въпросът за възникване на право за длъжника
да иска насрещно от взискателя за заплащане на разноски, направени от длъжника
при прекратено производство.
В настоящия случай, изпълнително дело №4286/2019 г. е
прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК – поради погасяване на вземането преди образуване на
изпълнителното производство, поради което разноските по изпълнението не са за
сметка на длъжника, а на взискателя. Това означава, че същият дължи и разноските
на длъжника в изпълнителното производство. Налице са доказателства за направени
деловодни разноски за платено от длъжника Б. адвокатско възнаграждение в размер
на 160 лв., в полза на адв. З., по сключен договор за правна защита и представителство
по изп. дело №4286/2019 г. (от дата 08.01.2019 г.), който договор е от дата
преди прекратяване на изпълнителното производство (на дата 07.02.2020 г.), т.е.
разноските са направени своевременно. Разноските за адвокатско възнаграждение
са реално направени по изпълнителното дело, както и са поискани от страна на
длъжника да бъдат заплатени, в случая, от страна на взискателя. В тази насока,
въззивният съд приема, че са налице предпоставките по чл. 78, ал. 4 от ГПК във
вр. с чл. 79, ал. 1, т. 1, пр. първо, от ГПК, поради което и на В.Б. следва да
се присъдят направените по изпълнителното дело разноски за платено адвокатско
възнаграждение.
По изложените
съображения обжалваното постановление следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и направеното искане на
жалбоподателката следва да се присъдят по арг. от чл. 81 от ГПК и направените
от нея разноски в контролно-отменителното производство за адвокатско
възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 24.02.2020 г.
в размер на 200 лв., заплатени в брой, заплатената държавна такса в размер на
25 лв. за обжалване пред настоящата инстанция, и таксите към ЧСИ в размер на 63
лева.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд Стара Загора
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказа на частен съдебен изпълнител Гергана
Илчева, рег. №765, с район на действие ОС Стара Загора по изп. дело №4286/2019
г., с Постановление изх. №9478/07.02.2020
г. да събере разноски в полза на длъжницата
В.И.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Ж.З., представляващи
адвокатско възнаграждение за процесуален представител по посоченото
изпълнително дело в размер на 160 лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ВРЪЩА делото на частен съдебен изпълнител Гергана
Илчева, рег. №765, с район на действие ОС Стара Загора, за събиране и изплащане
на разноските по изпълнителното дело №4286/2019 г. за платено адвокатско възнаграждение в размер на 160 (сто и шестдесет)
лева в полза на длъжницата В.И.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, дължими от
взискателя „Гаранционен фонд“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ №2, ет. 4.
ОСЪЖДА „Гаранционен фонд“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ №2, ет. 4, да заплати на В.И.Б., с ЕГН **********, сумата от 288 (двеста осемдесет и
осем) лева разноски по настоящето дело.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: