Р Е Ш Е Н И Е
№260514/17.2.2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и девети януари, през две хиляди двадесет и първа година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №1133 по описа на Варненски районен съд за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно и кумулативно
съединени искове от „А.С.В.“ ЕАД ЕИК **********със седалище и адрес на
управление ***, бел. П.Д. №28, офис – сграда „Л.“, ет.2, офис №4 срещу З. З. М.,
ЕГН ********** *** за осъждане на
ответника да заплати сумата от
5539,20 лева главница по договор за потребителски кредит № PLUS-15671625/23.01.2018г., от която 1764,19 лева – главница представляваща падежирали погасителни вноски по договор за потребителски кредит № PLUS-15671625/23.01.2018г., за периода
20.08.2018г.-20.01.2020г. и сумата от 3775,01
лева – предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит № PLUS-15671625/23.01.2018г, сумата от 1822,11 лева възнаградителна договорна лихва начислена
върху падежиралите погасителни вноски, за периода
21.07.2018г.-20.01.2020г., сумата от 121,34
лева мораторна лихва начислена върху падежиралите
погасителни вноски по договор за потребителски кредит, за периода
21.08.2018г.-27.01.2020г., сумата от
1411,20 лева по договор за застраховка „Защита на плащанията“, сключена в
полица по силата на сертификат № PLUS-15671625/23.01.2018г., от която сумата
от 604,80 лева - главница
представляваща падежирали погасителни вноски по договор за
застраховка „Защита на плащанията“, сключена в полица по силата на сертификат №
PLUS-15671625/23.01.2018г., за
периода 20.08.2018г. – 20.01.2020г. и сумата
от 806,40 лева предсрочно изискуема главница по договор за застраховка
„Защита на плащанията“, сключена в полица по силата на сертификат № PLUS-15671625/23.01.2018г., както и сумата от 44,61
лева мораторна лихва върху падежиралите
погасителни вноски по договора за застраховка, ведно със законната лихва върху
главниците считано от депозиране на исковата молба в съда – 30.01.2020г. до
окончателно изплащане на задължението, на осн. чл.240, ал.1 вр.
чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се излагат
твърдения, че кредиторът „Б.Н.П.П.П.Ф.„ ЕАД е
отпуснал на ответника потребителски кредит в размер на 6000 лева, за което
между страните бил сключен и договор за потребителски кредит № PLUS-15671625/23.01.2018г. Бил сключен и договор за
застраховка „Защита на плащанията“, който бил обективиран в полица по сертификат № PLUS-15671625/23.01.2018г. Определената застрахователна
премия била уговорена в размер на 1612,80 лева,като заплащането й било
разсрочено на 48 бр. погасителни вноски, които съответстват на погасителните
вноски на кредита. Общата сума, която кредитополучателя следвало да изплати на
кредитора възлизала на 11469,60 лева. Съобразно уговорения погасителен план
ответникът следвало да заплаща по 238,95 лева на месец, като падежа на
последната от общо 48-те погасителни вноски бил уговорен на 20.01.2022г. Първите
6 бр. погасителни вноски по договора за кредит били погасени, като по отношение
на 7-ма погасителна вноска постъпило частично плащане в размер на 110 лева,
което било отнесено от кредитора за погасяване на част от договорната лихва
дължима по седма погасителна вноска.
С приложение №1/12.02.2019г. към
рамков договор за прехвърляне на вземанията от 27.07.2017г., вземането на
кредитора било придобито от ищеца, като същия в качеството му пълномощник на
предишния кредитор уведомил ответника за осъществената цесия. Излагат се
твърдения, като се сочи, че за периода 20.08.2018г. – 20.01.2020г. са падежирали погасителни вноски по договора за кредит от №7
до №24 в общ размер на 1764,19 лева, съответно за остатъка от задължението за
заплащане на главница в размер на 3775,01 лева ищеца се позовава на настъпила
на осн. чл.5 от договора за кредит предсрочна изискуемост на задължението.
Претендира договорна лихва начислена върху падежиралите
погасителни вноски по договора за кредит, както и обезщетение за забава за
периода от настъпване падежа на съответната погасителна вноска (първа от която
на 21.08.2018г.) до сезиране на съда -27.01.2020г.
Твърди, че по договора за
застраховка за периода 20.08.2018г. – 20.01.2020г. са падежирали
погасителни вноски по договора за кредит от №7 до №24 в общ размер на 604,80
лева, съответно за остатъка от задължението за заплащане на главница в размер
на 806,40 лева ищецът се позовава на настъпила по договора за застраховка
предсрочна изискуемост на задължението.
В условията на евентуалност се позовава на съобщаване на договора за цесия и
обявената предсрочна изискуемост на задължението с връчване препис от исковата
молба на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран писмен отговор от ответника, с който предявените искове се оспорват.
Излагат се възражения, като се сочи, че цесията не е съобщена на ответника,
поради което тя не е произвела своето действие. Възразява ответникът да е бил
уведомен за отнасяне на вземането от страна на кредитора като предсрочно
изискуемо.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен по делото е
договор за потребителски паричен кредит № PLUS-15671625/23.01.2018г., по силата на който „Б.Н.П.П.П.Ф.
„ ЕАД е отпуснала на ответника потребителски кредит в размер на 6000 лева.
Уговорена е застрахователна премия в размер на 1612,80 лева, като задължението
за връщане на отпуснатия кредит и дължимата застрахователна премия е разсрочено
на 48 бр. месечни вноски в размер на 238,95 лева, като последната дължима
погасителна вноска е с падеж на 20.01.22г. Уговорен е годишен процент на
разходите в размер на 33,46%, съответно лихвен процент от 27,03%.
Представени по делото са Общи условия към договора за потребителски паричен
кредит.
Представен е сертификат за застраховка № PLUS-15671625, от която се установява, че между „К.Ж>, Клон България“ чрез
„Кардиф Общо застраховане, Клон България“ и ответника е сключен договор за
застраховка „Защита на плащанията“ във връзка с отпуснатия на страната паричен
кредит.
Сключен е договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 27.07.2017г.
между „Б.Н.П.П.П.Ф.„ ЕАД и ищеца, като с Приложени №1
от 12.02.2019г. към договора е индивидуализирано прехвърлянето на вземането
срещу ответника по договор № PLUS-15671625 в общ размер от 8937,72 лева, от които остатък от незаплатена
главница в размер на 5630,80 лева, остатък от договорна лихва в размер на
3085,50 лева и лихва за забава в размер на 221,42 лева.
С пълномощно с нотариална заверка на подписите рег. № 01173/25.01.2018г. „Б.Н.П.П.П.Ф.„ ЕАД упълномощава ищеца да осъществи уведомяване на
осн. чл.99, ал.3 ЗЗД на длъжниците във връзка със сключения рамков договор за
цесия от 27.07.2017г.
Представено по делото е уведомително писмо от „Б.Н.П.П.П.Ф.„
ЕАД чрез пълномощникът си „А.С.В.“ ЕАД, адресирано до ответника, с което се
осъществява уведомление за извършената цесия по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД.
Прието по делото е заключението на в.л. Р.С. по назначената съдебно –
счетоводна експертиза, в което се сочи, че на ответника е отпуснат кредит в
размер на 6000 лева, от които 5790 лева са преведени на 23.01.2018г. по сметка
на страната, след удръжка на такса ангажимент. Общо платената по договора сума
от длъжника възлиза на 1543,70 лева. Задължението на ответника за дължима
главница към момента на депозиране на исковата молба в съда възлиза на 5539,20
лева, редовната договорна лихва в размер на 3085,50 лева, застраховка по кредит
в размер на 91,60 лева, съответно сумата от 123,03 лева лихва за забава върху падежиралите вноски. Според заключението на в.л. ГПР
възлиза на 46,79 %.Не се установяват плащания от страна на длъжника след
депозиране на исковата молба в съда.
При тази установеност
на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
В тежест на ищеца по предявеният
иск е да установи, че между страните е валидно възникнало облигационно
правоотношение по договор за потребителски кредит, че заетата сума е предадена
на заемополучателя, че вземането по договора е придобито от ищеца по силата на
договор за цесия с първоначалният кредитор, както и че цесия е съобщена на
длъжника.
От приетите по делото писмени
доказателства съдът приема, че на 23.01.2018г. между „Б.Н.П.П.П.Ф.
„ ЕАД и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор
за паричен кредит, по силата на който кредиторът е предоставил на длъжника
сумата от 6000 лева. По повод предоставения на ответника потребителски кредит е
сключена и застраховка „Защита на плащанията“ със застрахователното дружество „К.Ж>,
Клон България“ при уговорена в договорът за потребителски кредит
застрахователна премия в размер на 1612,80 лева. Страните по договора са постигнали
съгласие задължението под формата на дължима главница, застрахователна премия и
договорна лихва за бъде разсрочено на 48 бр. равни месечни вноски, последната
от които с уговорен падеж на 20.01.2022г. Общата стойност на дължимите от
кредитополучателя суми за погасяване на задължението са определени на 11469,60
лева, при ГПР от 33,46 %.
От заключението на съдебно –
счетоводната експертиза на в.л. С., което се кредитира като обективно и
компетентно дадено, съдът приема, че общото заплатените по договора от
ответника суми за погасяване на задължението му възлизат на 1543,70 лева, като
последното установено частично плащане е с падеж 14.12.2018г. От така
заплатената обща погасителна сума, сумата от 460,80 лева е послужила за
погасяване на задължението за главница, 771,30 лева за погасяване на
договорната лихва и 311,60 лева за дължимата застрахователна премия.
По силата на Приложение
№1/12.02.2019г. към рамков договор за цесия от 27.07.2017г. ищецът е придобил
от „Б.Н.П.П.П.Ф. „ ЕАД вземане срещу ответника на
обща стойност 8937,72 лева. С приложените към договора за цесия се
индивидуализира предмета на сделката, като приложението, което по своята
същност представлява допълнителен анекс към договора за цесия следва момента, в
който между кредитира и длъжника е възникнало валидно облигационно
правоотношение. Цедедентът е упълномощил цесионера с
пълномощно с нотариална заверка на подписите рег. № 01173/25.01.2018г. (л.33)
да осъществи уведомяване на длъжниците по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД, във връзка
с така осъществена цесия. Въз основа на делегираната му представителна власт
ищцовото дружество с писмо №УПЦ/УПИ –С-БНП/
PLUS-15671625 е отправило уведомление по чл. 99, ал.3 ЗЗД до ответника на адрес
съвпадащ с неговия постоянен и настоящ такъв, съобразно наличната по делото
справка от НБД „Население“. По делото няма данни така отправеното съобщение да
е получена от ответната страна.
В исковата си молба ищецът
релевира изявление за връчване на съобщението по чл. 99, ал.3 ЗЗД до ответника,
с получаване на препис от същата от страната. В тази насока са и възраженията
на ответника, чрез адв. Г., в качеството му на
назначен от съда особен представител на страната. Така при липсата на
доказателства за връчване на съобщението по чл. 99, ал.3 ЗЗД преди сезиране на
съда, следва да бъде поставен въпроса дали уведомлението за осъществената цесия
може да бъде извършено в хода на съдебното производство, с връчване на
приложените доказателства ведно с препис от исковата молба на ответника, като
бъде отчетена и хипотезата, че последният в съдебното производство се
представлява от назначен от съда особен представител.
В предявената на 30.01.2020г.
искова молба, ищецът в качеството му на цесионер
прави изявление за съобщаване на цесията с приемане препис от исковата молба от
ответника. Към исковата молба, като писмено доказателство е приложено и
пълномощно с нотариална заверка на подписите рег. № 01173/25.01.2018г. (л.33),
от което произтича надлежно възникналата за него представителна власт. На
21.08.2020г. на ответника, чрез назначеният от съда особен представител са
връчени препис от исковата молба, ведно с писмените доказателства към нея.
Разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД задължава предишния кредитор да
осъществи уведомяване на длъжника за осъщественото прехвърляне на задължението
в полза на новия кредитор, като това уведомление няма действие по отношение
редовността на цесията, а има за цел да сведе до знанието на длъжника на кого
следва да продължи за заплаща задължението си. Съдебната практика е константна
при разбирането си около това, че новия кредитор може да осъществи тази дейност
по уведомяване на длъжника, стига да бъде надлежно упълномощен от стария
кредитор. Именно в такава насока са и ангажираните по делото писмени
доказателства, от които се установява, че ищцовото дружество в качеството му на
пълномощник на кредитора „Б.Н.П.П.П.Ф.„ ЕАД уведомява ответника за осъществената цесия. За
пълнота на изложението следва да бъде посочено, че съдебната практика приема,
че уведомяването за осъщественото прехвърляне на вземането може да бъде
осъществено и в хода на съдебното производство с получаване на препис от
исковата молба и придружаващите от документи, като бъде прието, че надлежно на
длъжника е съобщена цесията, включително и в хипотезата, при която последния в
съдебното производство се представлява от назначен от съда особен представител.
Към исковата молба е представено нарочно пълномощно, по силата на което
цесионера, като упълномощен от цедента може да осъществява дейност по уведомяване
на длъжниците във връзка с цесията. Препис от исковата молба, към която се
съдържа и самия договор за цесия, уведомленията до страните и пълномощното, с
което ищецът е упълномощен да осъществи уведомяване на страните по чл. 99, ал.3 ЗЗД е връчен на ответника, поради което
следва да бъде прието, че цесията е съобщена. При тези доводи съдът намира, че
възраженията на ответника в тази насока са неоснователни.
На следващо място ответникът
релевира възражения във връзка с това, че кредитора не е уведомил длъжника за
намерението си да отнесе вземането, като предсрочно изискуемо преди да
прехвърли вземането си в полза на ищеца по силата на договора за цесия.
С т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. по
тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика
от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва
с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право
да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще счита
целия кредит или непогасения остатък от кредита
за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил
падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
При разглеждане на въпроса за
предсрочната изискуемост на кредита, следва да бъде взето в предвид формата на
процесуална защита, при която кредиторът е сезирал съда, като следва да се
съобрази дали това е установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, с който ще бъде
търсено установяване вземането в полза на кредитора, с оглед издадена в негова
полза заповед за изпълнение за парично задължение или предмет на исковото
производство е предявен осъдителен иск. В първата хипотеза съдебната практика е
категорична относно обстоятелството, че изявлението на банката – кредитор за
предсрочна изискуемост на кредита, достигнало до длъжника в хода на процеса не
може да бъде отчетено като относим факт по реда на
чл. 235, ал.3 ГПК. В съдебното производство, при предявен установителен иск по
реда на чл. 422 ГПК, за приложение на предсрочната изискуемост е необходило
същата да бъде обявена на длъжника преди депозиране на заявлението в съда. Във
втората хипотеза на предявен осъдителен иск (вкл. и в хипотезата на предявен в
условията на евентуалност осъдителен иск при наличието на главен такъв по реда
на чл. 422 ГПК), обстоятелствата досежно уведомяването на длъжника за
намерението на кредитора да отнесе вземането си за предсрочно изискуемо стоят
по различен начин. Общото между двете хипотези, е, че винаги кредитора следва
да обяви на длъжника вземането си за предсрочно изискуемо. В съдебното
производство по предявен осъдителен иск кредиторът - ищец може да стори това
включително и като релевира изявление в тази насока в исковата си молба, която
следва да бъде връчена на ответника – длъжник. С получаване на препис от същата
и с оглед изявлението на кредитора, на длъжника следва да бъде прието, че е
обявена предсрочната изискуемост по договора за кредит. В тази хипотеза
включително по подбие на връчването на уведомлението по чл. 99, ал.3 ЗЗД, не е
пречка и следва да бъде зачетено изявлението на кредитора за обявяване предсрочна
изискуемост на вземането при получаване на препис от исковата молба и
приложените към нея писмени доказателства от особения представител на
ответника, в който смисъл и Решение №198/18.01.2019г., постановено по т.дело №
193/2018г. на ВКС, І т.о.
За да бъде даден цялостен отговор
на повдигнатият от ответника въпрос относно обявената предсрочна изискуемост,
следва да бъде отговорно и на въпроса дали обявяването на същата следва да бъде
осъществено от стария кредитор или това е възможност, която може да бъде
реализирана и от цесионера, който е придобил това вземане.
С договорът за прехвърляне на
вземането (цесия) върху новия кредитор преминават всички права, които старият
кредитор е имал по отношение на длъжника във връзка със съществуващото към момента
на сключване на цесионната сделка вземане към
длъжника, в това число и да обяви кредита за предсрочно изискуем при наличието
на предвидените в договора предпоставки за това. На това право на новия
кредитор отговоря правото на длъжника, който от своя страна може да
противопостави всички свои възражения, които има по отношение на стария
кредитор, в това число и липсата на изрично обявена предсрочна изискуемост, в
който смисъл и Решение № 204/25.01.2018г., постановено по т.дело № 2230/2016г.
на ВКС, І-во т.о. Изложеното налага извода за наличие
на реципрочност на правата на новия кредитор и
длъжника по отношение на задължението, което е възникнало по повод валидно
сключения договор на кредит със стария кредитор.
При тези съображения съдът не
споделя възражението на ответника, като намира, че надлежно ищецът в качеството
му на цесионер е обективирал
волеизявление в исковата си молба за обявяване на вземането по договора за
кредит от 23.01.2018г. за предсрочно изискуемо, което изявление е достигнало
знанието на ответника с връчване на препис от исковата молба и приложените към
нея доказателства на ответника, чрез особеният му представител на 21.08.2020г.,
съобразно приложената на л.78 от делото разписка.
Главницата от 5539,20 лева в
процесния случай е формирана от падежирали
погасителни вноски по договора за кредит, както и предсрочно изискуеми такива.
От заключението на в.л. С., което се кредитира като обективно и компетентно
дадено, съдът приема, че за периода 20.08.2018г.-20.01.2020г., размера на дължимите
подежирали погасителни вноски за дължимата главница
възлизат на 1764,66 лева. Установява се, че последната вноска за погасяване на
дължимата главница е заплатена от ответника на 20.07.2018г., след което
плащания за погасяване на това задължение не са направени.
В разпоредбата на чл.5 договора
за потребителски кредит е уговорено, че при неплащане на две или повече вноски,
вземането по договора за кредит става предсрочно изискуемо в целият му размер,
включително и по отношение на определените в договора надбавки, без да е
необходимо съобщение от страна на кредитора до длъжника. Съдът не приема
уговорената в договора, т.нар. автоматична предсрочна изискуемост на
задължението, но зачита изявлението на ищеца в исковата молба в тази насока,
приемайки че на длъжника – ответник в производството по делото е обявено това
изявление с получаване на препис от исковата молба. От заключението на съдебно
– счетоводната експертиза, съдът приема, че до осъществяване уведомлението на
ответника за намерението на кредитора да отнесе вземането, като предсрочно
изискуемо (21.08.2020г.), е допуснато просрочие на значителен брой повече от
посочените в чл.5 от договора две погасителни вноски, поради което намира за
настъпили обективните факти, които предпоставят
настъпването й. В заключението по приетата по делото съдебно – счетоводна
експертиза се посочва, че общия размер на дължимата главница към момента на
сезиране на съда възлиза на 5539,20 лева, като плащания за погасяване на задължението вещото лице не
установява в хода на процеса. От тези 5539,20 лева, 1764,66 лева са
задълженията по падежирали погасителни вноски за
главница, при което размера на предсрочно изискуемите такива възлизат в размер
на 3774,54 лева.
По изложените съображения
предявеният иск осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати сумата от
5539,20 лева главница по договор за
потребителски кредит № PLUS-15671625/23.01.2018г., от която
1764,19 лева – главница представляваща падежирали
погасителни вноски по договор за потребителски кредит № PLUS-15671625/23.01.2018г., за периода
20.08.2018г.-20.01.2020г. и сумата от 3775,01 лева – предсрочно изискуема
главница по договор за потребителски кредит № PLUS-15671625/23.01.2018г, следва да бъде уважен, ведно със законната лихва
върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда -30.01.2020г.
до окончателно изплащане на задължението.
Поради уважаване на главният иск,
то следва да бъде уважен и акцесорния такъв за присъждане на лихва за забава,
която се дължи върху падежиралите погасителни вноски,
поради което ответникът следва да заплати и сумата от 121,34 лева лихва за
забава, за периода 21.08.2018г.-27.01.2020г.
Уговорената в
договора за кредит възнаградителна лихва (договорна лихва) се дължи на
кредитора до обявяване вземането за предсрочно изискуемо. Съгласно Тълкувателно решение 3/2017 г. от 27.03.2019
г. по т.д. № 3/2017 г. на
ОСГТК на ВКС размерът на вземането
на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за
заем/кредит следва да се определи
в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична
сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване
на предсрочната изискуемост
до датата на плащането. Уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора. Предсрочната изискуемост има гаранционно – обезпечителна функция съгласно чл.71 ЗЗД, независимо че съдържа
и елемент на санкция.
Изменението на договора поради
неизправност на заемополучателя
има за последица
загуба на преимуществото на
срока при погасяване на задължението
(чл.70, ал.1 ЗЗД) за длъжника.
Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия
за него риск
преустановява добросъвестното
ползване на паричната сума от длъжника,
поради което уговореното възнаграждение за ползване за
последващ период - след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи.
Предсрочната изискуемост в случая
е обявена на 21.08.2020г., като предмет на претенцията за дължима договорна
лихва е единствено тази, която е формирана от настъпилите по падеж погасителни
вноски за периода 21.07.2018г.-20.01.2020г. Съдът намира, че тази претенция е
доказана по своето основание и размер. В заключението си експерта сочи, че
същата възлиза на 1932,11 лева за процесния период, но съдът приема, че този
размер е погрешно изписан поради допускане на техническа грешка при
изчисленията поради прибавяне на сумата от 110 лева, която на 14.12.2018г. е
заплатена от ответника и отнесена към задължението му за погасяване на застрахователна премия. Тази констатация и
отнасяне на сумата от 110 лева към погасяване на задължението за застраховка,
в.л. правилно е посочило в таблица на л.3 от заключението си.
При тези съображения и този
осъдителен иск следва да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да заплати
сумата от 1822,11 лева възнаградителна договорна лихва начислена върху падежиралите погасителни вноски, за периода
21.07.2018г.-20.01.2020г.
С оглед сключения договор за
потребителски кредит е сключена и застраховка „Защита на плащанията“, която е
обективирана в сертификат за застраховка №
PLUS-15671625. Уговорената застрахователна премия възлиза на 1612,80 лева, като
заплащането й е разсрочено на 48 бр. месечни вноски. От заключението на съдебно
– счетоводната експертиза на в.л. С. се установява, че за погасяване на
задължението за заплащане на застрахователната премия ищецът за периода
20.02.2018г. – 20.07.2018г. е осъществил 6 бр. плащания от по 33,60 лева, като
на 14.12.2018г. е осъществено допълнително плащане в размер на 110 лева, което
е отнесено към погасяване на задължението по това перо, а на 20.11.2018г. е
постъпила частично плащане в размер на 24,40 лева, вместо дължимите 33,60 лева.
Общия размер на заплатената от ответника застрахователна премия възлиза на
311,60 лева. При отчитане на последно осъщественото плащане експерта е отнесъл
същото, като задължение за периода 20.08.2018г.-20.10.2018г., при което общото
задължение за падежирали погасителни вноски за
задължението за плащане по главница по застрахователната премия възлиза на
494,80 лева, а не в размер на посочения в исковата молба 604,80 лева. По
отношение на предсрочната изискуемост съдът вече изложи мотиви, като тук
посочва, че за периода от последното погасяване на задължението по това перо,
което е отнесено на 20.10.2018г. до обявяване на предсрочната изискуемост
21.08.2020г. е допуснато просрочение на повече от две
погасителни вноски, поради което фактическия състав обуславящ настъпването й
следва да се счита за настъпил. За периода от последно настъпилото частично плащане
20.11.2018г. до 20.01.2020г. размера на дължимата предсрочно изискуема главница
за погасяване на задължението за плащане на застрахователна премия експерта
изчислява на 898 лева. При тези съображения и доколкото съдът в тази част на
претенцията е сезиран за сумата от 806,40 лева, то искането следва да се уважи.
С оглед гореизложеното и при
данните от съдебно – счетоводната експертиза съдът намира, че следва да уважи
този иск в размер на 1301,20 лева
главница по дължима застрахователна премия, от която 494,80 лева - главница
представляваща падежирали погасителни вноски по
договор за застраховка „Защита на плащанията“, сключена в полица по силата на
сертификат № PLUS-15671625/23.01.2018г., за
периода 20.08.2018г. – 20.01.2020г. и сумата от 806,40 лева предсрочно
изискуема главница по договор за застраховка „Защита на плащанията“, сключена в
полица по силата на сертификат № PLUS-15671625/23.01.2018г., като за
разликата над уваженият размер от 1301,20 лева до пълно предявеният размер от
1411,20 лева предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По отношение на акцесорната
претенция за лихва за забава върху падежиралите
погасителни вноски по главницата за заплащане на застрахователна премия, съдът
намира, че претенцията е частично основателна за сумата от 30,79 лева и за
периода от 20.11.2018г. до 24.01.2020г., като за разликата над уваженият размер
от 30,79 лева до пълно предявеният размер от 44,61 лева, като и за периода
21.08.2018г. до 19.11.2018г. претенцията следва да бъде отхвърлена. Съдът
отчита частично уважения размер от 494,80 лева по задължението за главница
представляваща падежирали погасителни вноски по
договор за застраховка „Защита на плащанията“, поради което и акцесорната
претенция е частично основателна.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени съдебно – деловодни разноски и заплатено
възнаграждение за процесуално представителство съразмерно уважената част от
предявените искове или сумата от 2153,28 лева, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
осъжда З. З. М., ЕГН ********** *** да заплати на „А.С.В.“ ЕАД ЕИК **********със
седалище и адрес на управление ***, бел. П.Д. №28, офис – сграда „Л.“, ет.2,
офис №4 сумата от 5539,20 (пет хиляди петстотин тридесет и
девет лева и 20 ст.) лева главница по договор за потребителски кредит № PLUS-15671625/23.01.2018г., от която 1764,19 лева – главница представляваща падежирали погасителни вноски по договор за потребителски
кредит № PLUS-15671625/23.01.2018г., за
периода 20.08.2018г.-20.01.2020г. и сумата от 3775,01 лева – предсрочно
изискуема главница по договор за потребителски кредит № PLUS-15671625/23.01.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от депозиране на исковата молба в съда -30.01.2020г. до
окончателно изплащане на задължението, сумата
от 121,34 (сто двадесет и един лева и 34 ст.) лева лихва за забава, за
периода 21.08.2018г.-27.01.2020г.,върху падежиралите
погасителни вноски в размер на 1764,19 лева вноски, сумата от 1822,11 (хиляда
осемстотин двадесет и два лева и 11 ст.) лева възнаградителна договорна лихва
начислена върху падежиралите погасителни вноски от
1764,19 лева, за периода 21.07.2018г.-20.01.2020г., сумата от 1301,20 (хиляда триста и един лева и 20
ст.) лева главница по дължима застрахователна премия, от която 494,80
лева - главница представляваща падежирали погасителни
вноски по договор за застраховка „Защита на плащанията“, сключена в полица по
силата на сертификат № PLUS-15671625/23.01.2018г., за
периода 20.08.2018г. – 20.01.2020г. и сумата от 806,40 лева предсрочно
изискуема главница по договор за застраховка „Защита на плащанията“, сключена в
полица по силата на сертификат № PLUS-15671625/23.01.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда
-30.01.2020г. до окончателно изплащане на задължението, като отхвърля
предявеният иск в частта за разликата над уваженият
размер от 1301,20 лева до пълно предявеният размер от 1411,20 лева, сумата от 30,79 (тридесет лева и 79 ст.)
лева лихва за забава върху падежиралите
погасителни вноски по главницата за заплащане на застрахователна премия в
размер на 494,80 лева, за периода от
20.11.2018г. до 24.01.2020г., като отхвърля
предявеният иск в частта за разликата над уваженият размер от 30,79 лева до пълно предявеният размер от 44,61 лева, като и за периода 21.08.2018г. до
19.11.2018г., на осн. 240, ал.1 вр. чл. 79,ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
осъжда З. З. М., ЕГН ********** *** да заплати на „А.С.В.“ ЕАД ЕИК **********със
седалище и адрес на управление ***, бел. П.Д. №28, офис – сграда „Л.“, ет.2,
офис №4 сумата от 2153,28 (две хиляди
сто петдесет и три лева и 28 ст.) лева, съдебно – деловодни разноски и
заплатено възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :