Решение по дело №132/2025 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, съгласно чл.63в от ЗАНН, и на основанията, предвидени в чл. 348 от НПК.

Постъпила е касационна жалба от „Нова лес 2015“ ЕООД с ЕИК: *********, представлявано от управителя И. С. И., с адрес: гр. Попово, ул. „Баба Тонка” №6, действащ чрез процесуалния пълномощник адв. Г. Ц. И. от АК - Търговище, със служебен адрес: гр. Попово, срещу Решение №26 от 12.02.2025г. по АНД №182/2024г. по описа на PC - Попово, с което е потвърдено Наказателно постановление №44-0000276/09.07.2024г. на Началника на ОО „Автомобилна администрация” - гр. Търговище. Визира се незаконосъобразност на обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Касаторът поддържа изложените пред въззивния съд доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП. Като касационен довод същият сочи, че PC – Попово не е установил допуснатото от органа несъответствие между описанието на нарушението в обстоятелствената част на обжалваното НП и приложената санкционна разпоредба, тъй като според последната са визирани две алтернативни форми на наказуемото изпълнително деяние : „назначи” или „допусне”, докато възприетото от АНОрган изпълнително деяние на нарушението се състои в „извършване“ и не съответства на приложената законова норма, чието разширително тълкуване според касатора е недопустимо. Предвид изложените аргументи касаторът моли за отмяна на обжалваното съдебно решение на РСП и за отмяна на потвърденото със същото наказателно постановление.

В с.з. за касатора се явява законният му представител управителят И. С. И., който поддържа касационната жалба и добавя, че към АНД №182/2024г. по описа на PC – Попово е приложено удостоверението му за професионална компетентност, което според него покрива изискванията за квалификация на водача. Наред с това визира несъразмерна тежест на предвидената в закона имуществена санкция в сравнение с далеч по – леко наказуемите нарушения по ЗДвП за управление на МПС без СУМПС.

Ответникът по касационната жалба – Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - град Търговище, Д. С., редовно призован, се явява лично като оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Намира нарушението по НП са доказано. Сочи, че приложеното към АНД №182/2024г. по описа на PC – Попово удостоверение за професионална компетентност на водача е стар екземпляр и няма нищо общо с компетентността, удостоверена с карта за квалификация. Твърди, че наличният по делото пътен лист доказва извършения курс от водача без притежавана карта за квалификация.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище, изразява становище за неоснователност на жалбата, но същевременно апелира към съда да прецени наличието на условията на чл. 28 ЗАНН предвид високия размер на предвидената в закона имуществена санкция.

Настоящият касационен състав, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, поради следните съображения:

С Решение №26 от 12.02.2025г., постановено по АНД №182/2024г. по описа на PC – Попово, е потвърдено изцяло Наказателно постановление №44-0000276/09.07.2024 г. на Началника на ОО „Автомобилна администрация“ - гр. Търговище, с което на „НОВА ЛЕС 2015“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Попово, ул. „Баба Тонка“ № 6, представлявано от И. С. И. - управител, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лв. на основание чл. 96 г, ал. 1 предл. 2 от ЗАвтПр за допуснато нарушение на чл. 7б ал. 1 изр. 1 от Закона за автомобилните превози.

Въз основа на събраните и ценени доказателства районният съд е приел за установена следната фактическа съвкупност:

Административнонаказателното производство срещу „Нова Лес 2015“ ЕООД, представлявано от управителя И. С. И., е образувано за това, че на 19.06.2024 г., в гр. Търговище, [улица], в Областен отдел „Автомобилна администрация“, в хода на комплексна проверка на дружеството - превозвач, е установено, че на 31.05.2024 г. управителят на дружеството е извършил обществен превоз на товари - технологична дървесина, без да притежава валидна карта за квалификация на водач на МПС. Проверката е установила, че водачът на товарен автомобил с рег. № [рег. номер] И. С. И. не е разполагал с изискваната карта за квалификация, видно от справка в информационната система на ИА „Автомобилна администрация“. За установеното е съставен АУАН № 343090 от 19.06.2024 г., а въз основа на последния е издадено Наказателно постановление № 44-0000276 от 09.07.2024 г. от Д. Н. С. - Началник на ОО „Автомобилна администрация“ - гр. Търговище, с което на „Нова Лес 2015“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 7б, ал. 1, изр. 1 от Закона за автомобилните превози.

В хода на проведеното съдебно следствие РСП е приел като доказателства материалите по АНПреписка и представените от жалбоподателя удостоверение за професионална компетентност от 2012г., удостоверение за професионална компетентност от 2001г., както и карта за квалификация на водач на МПС, издадена на 25.09.2024г. РС е събрал и свидетелските показания на извършилите проверката инспектори от ОО „АА“ – Търговище, които е кредитирал като непротиворечиви, последователни, незаинтересовани, непреднамерени и съответстващи на събраните писмени доказателства.

Въз основа на възприетата доказателствена съвкупност районният съд е счел жалбата, с която е сезиран, за допустима, но неоснователна. РСП е обсъдил, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, а в хода на АНПроизводство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

За да направи извода за правилно приложение на материалния закон при ангажиране административно-наказателната отговорност на касатора, районният съдия е приел, че отговорността на дружеството - жалбоподател е ангажирана за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 7б, ал. 1, изр. 1, от Закона за автомобилните превози за това, че същото е допуснало управителят му И. С. И. да извърши обществен превоз на товари с товарен автомобил MAN, рег. № [рег. номер], категория N2, без да притежава валидна карта за квалификация на водача. Предвид установената липса на такава карта към датата на нарушението, съдът е приел, че описаното нарушение е безспорно доказано от обективна страна. Според РСП формата на изпълнителното деяние е допустителство, поради което правилно била приложена санкционната норма на чл. 96г, ал. 1 от ЗАвтПр. Районният съдия е изложил съображения, че притежаването на удостоверение за професионална компетентност не замества задължението за притежаване на карта за квалификация на водача. Според него притежаването на картата е самостоятелно изискване за осъществяване на превоз от вида на процесния, тъй като чрез нея водачът удостоверява, че отговаря на изискванията за квалификация, а наличието на удостоверение може да бъде взето предвид единствено при определяне размера на санкцията, която в случая е предвидена във фиксиран размер. В мотивите на решението са изложени съображения за липса на признаци на маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Обсъдени са доводите във въззивната жалба като е прието, че и без да е назначил лице за водач на МПС, управителят на дружеството е бил водач на МПС и в това му качество следва да притежава карта за квалификация. РСП е коментирал, че не представлява съществено процесуално нарушение обстоятелството, че административното наказание „имуществена санкция“ е наложено на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 1 от Закона за автомобилните превози, докато фактическата обстановка се отнася до предл. 2-ро от същата разпоредба, като е обосновал, че не се касае за назначен служител, а за управителя на дружеството, който лично е управлявал превозното средство, но и в двата случая санкцията е с един и същ размер, поради което неправилното посочване на конкретното предложение в санкционната норма не давало отражение върху вида и размера на санкцията. Според РСП неточността в посочената санкционна норма не е довела до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя. И тъй като, както фактите, така и приложимата санкция оставали непроменени, се изключвала възможността за изменение на наказателното постановление поради допуснатата неточност. Заключавайки, че отговорността на дружеството - жалбоподател е ангажирана правилно, РСП е потвърдил изцяло обжалваното пред него НП.

Настоящият съдебен състав в рамките на извършената касационна проверка по чл.218 от АПК прави следните изводи:

При извършената служебна проверка за валидност и допустимост на проверявания акт съдът не откри основания, които да водят до невалидност или недопустимост на същия. Законен и компетентен съдебен състав на РС – Попово е разгледал и решил делото като се произнесъл по допустима жалба.

При преценката за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила касационният състав установи, че РСП е конституирал надлежните страни и при проведеното съдебно следствие не се установяват нарушения във връзка със събиране на приобщените доказателства. В обжалваното решение са обсъдени всички изложени във въззивната жалба доводи и същото съдържа обстойни мотиви в подкрепа на решаващия извод на съда. При тези данни липсва касационното отменително основание по чл. 348 ал.1 т.2 НПК.

При проверката на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.1 НПК - нарушение на материалния закон, настоящият състав установи наличие на такова по отношение на обжалваното съдебно решение, поради което последното се явява постановено при неправилно приложение на материалния закон.

От описанието на фактическите обстоятелства в НП следва, че АНОтговорност на касатора е ангажирана в качеството му на лицензиран превозвач и като такъв спрямо същия важи изискването на чл. 7б ал.1 изр.1 от ЗАвтПр, визирана в случая като нарушена законова норма. За да се свърже това предписано правило за поведение със съответната санкционна норма, следва да е налице идентичност на установените факти с визираните от законодателя изпълнителни деяния, подлежащи на санкциониране. В случая санкционната норма на чл. 96г ал.1 ЗАвтПр предвижда в хипотезата си, с която свързва предвидените в нея санкционни последици, две алтернативно посочени изпълнителни деяния: „назначи на работа или допусне водач“. В словесното описание на нарушението в обстоятелствената част на НП АНОрган не е посочил нито една от тези две форми, а е приел, че дружеството е извършило обществен превоз на товари с водач, който не притежава карта за квалификация. Това прието фактическо положение органът е субсумирал под санкционното основание по чл. 96г ал.1 предл.1 от ЗАвтПр, което от редакцията на нормата води до извода, че става дума за хипотезата на назначаване на водач без карта за квалификация. Следователно в случая е налице очевидно несъответствие между фактическото и юридическото формулиране на административнонаказателното обвинение, което несъответствие не позволява да се направи еднозначен правен извод по фактите и по приложението на закона от гл.т. на това в какво се изразява деянието, възприето от АНОрган като основание за налагане на санкция по чл. 96 г, ал. 1 от ЗАвтП. Това допуснато от наказващия орган нарушение при индивидуализацията на изпълнителното деяние, изразяващо се в липсата на ясно, точно и непротиворечиво описание на приетото за противоправно поведение, представлява съществено процесуално нарушение и самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. В този смисъл касационният състав не споделя мотивите на РСП за това, че неточността в посочената санкционна норма не представлява съществено нарушени на процесуалните правила. За да се стигне до извода за неточно посочване на санкционната норма следва да е налице прецизно словесно описание на фактическите обстоятелства, които да може да се свържат безспорно с конкретна санкционна норма, каквото описание категорично липсва в издаденото НП. Освен това, РСП необяснимо и недопустимо е подменил в диспозитива на решението си посоченото в НП правно основание за наложената санкция, като вместо визираното от органа основание по чл. 96г ал.1 предл.1 ЗАвтПр е посочил чл. 96г ал.1 предл.2 ЗАвтПр, като по този начин в нарушение на закона без да прилага правомощието си по чл. 63 ал.7 ЗАНН е коригирал приложената от АНОрган санкционна правна норма в смисъла ѝ, отнасящ се до формата на изпълнителното деяние, в което се изразява нарушението.

На следващо място, във връзка съставомерността на изложените в АУАН и в НП факти касационният състав държи да изложи следното:

Правната уредба в ЕО относно началната квалификация и продължаващото обучение на водачи на определени пътни превозни средства за превоз на товари или пътници се съдържа в Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15.07.2003 година, за изменение на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на Съвета. В т. 15 от преамбюлната част на Директива 2003/59/ЕО е предвидено следното: За да удостовери, че шофьор, който е гражданин на държава-членка, е притежател на един от УПК (удостоверение за професионална компетентност), предвидени в настоящата директива, и за да улесни взаимното признаване на различните УПК, държавите-членки трябва да прикрепят хармонизирания код на Общността, определен за тази цел, заедно с датата на изтичане на кода, в свидетелството за управление на превозно средство или новата карта за квалификация на водача на превозно средство, който да се признава взаимно от държавите-членки, хармонизираният модел на която е определен с настоящата директива. Тази карта трябва да отговаря на същите изисквания за сигурност като свидетелството за управление на превозно средство, като се има предвид важността на правата, които той дава за пътна безопасност и равни условия на конкуренция. Предоставената възможност на държавите членки да поставят код на Общността на новата карта трябва да им даде възможност да определят период на валидност на свидетелствата за управление на превозно средство, който не съвпада с датата на изтичане на валидността на продължаващото обучение, при положение че Директива 91/439/ЕИО предвижда всяка държава-членка да си запази правото да определя, на базата на национални критерии, срока на валидност на свидетелствата за управление на превозно средство, които тя издава.

Според чл. 288, § 3 от ДФЕС директивата е акт, който обвързва с оглед постигането на даден резултат държавите-членки, до които е адресиран, като предоставя на националните власти свобода при избора на формата и средствата за постигане на този резултат. В разпоредбата на чл. 10, § 1 от посочената Директива 2003/59/ЕО ясно е регламентирано, че придобитата от водача професионална компетентност, удостоверена първично чрез УПК за начална квалификация или продължаващо обучение, да бъде доказвана при условията на взаимно признаване чрез отбелязване на хармонизирания код "95" на Съюза, предвиден в приложение I към Директива 2006/126/ЕО, редом до съответните категории на свидетелството за управление, в някой от двата посочени в тази разпоредба документа – на свидетелството за управление на превозно средство или на картата за квалификация на водача на превозно средство. Изводът, че тези посочени два документа в случая се явяват равностойни алтернативни варианти за отразяване на професионалната компетентност на водача следва от граматическото и систематично тълкуване на чл. 10 т.1 от директивата: 1/ предвид използвания от съюзния законодател в редакцията на нормата съюз "или", и 2/ от съдържанието на нормата на чл.10 т.1 изр.2 от Директивата, съгласно която ако компетентните органи на държавата членка, в която е получено УПК, не могат да отбележат кода на Съюза на свидетелството за управление на превозно средство, те издават на водача на превозно средство карта за квалификация на водач на превозно средство. От изложеното следва, че както картата за квалификация на водача, така и СУМПС с нанесения в него хармонизиран код, се признават взаимно от държавите-членки на ЕС като с приоритет е отразяването на хармонизирания код в СУМПС, а в случай на невъзможност на компетентните органи да направят отразяване в този документ, тогава издават на водача карта за квалификация. Цитираната разпоредба на Директивата е транспонирана в чл. 4, ал. 1 от Наредба № 41 от 4.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, и според същата водачи - граждани на държава, която е член на Европейския съюз, удостоверяват, че отговарят на изискванията за начална квалификация или периодично обучение: 1. с карта за квалификация на водача, или 2. със свидетелство за управление на моторно превозно средство, на което е маркиран хармонизираният код "95" на Европейския съюз, предвиден в приложение I към Директива 2006/126/ЕО, отбелязан към съответните категории в свидетелството за управление, издадени от компетентния орган на съответната държава.

При така описаната правна регламентация от общностното и националното право и при преценка на събрания от РСП доказателствен материал следва извода, че в хода на АНПроизводство АНОрган не е изследвал въпроса дали СУМПС на водача, посочен в НП, съдържа хармонизирания код "95" с означение на валидността му, с което последният би изпълнил изискванията за квалификация, тъй като ако в СУМПС е налице такова отбелязване, възможно е да не се издава карта за квалификация на водача. Наличните по делото данни за придобита от водача И. професионална компетентност за автомобилен превоз на товари прави още по – наложително извършването на такава проверка. Непроверяването на посоченото обстоятелство обяснява и липсата на отразяването му в съставения АУАН и в издаденото НП, а това освен че води до извода за неспазване на реквизитите по чл. 42, ал. 1, т. 4 и по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, но и до заключението, че в отклонение от изискването на чл. 52 ал.4 ЗАНН АНОрган не е изследвал всички релевантни обстоятелства по случая.

Отделно от това, наличният по преписката превозен билет не представлява достатъчно доказателство за действителното осъществяване на превоза. При липсата на приложен пътен лист или друго доказателство, че на 31.05.2024г.в 09.48 часа водачът И. е управлявал посоченото МПС, превозвайки товари, остава недоказано по несъмнен начин и съдържащото се в състава на нарушението осъществяване на обществен превоз на товари.

При така посочените в настоящото решение допуснати в хода на АНПроизводство съществени процесуални нарушения, които не са установени от районния съд, следва извода за постановено при нарушаване на материалния закон решение на РСП, което следва да бъде отменено изцяло поради наличие на касационното основание на чл. 348 ал.1 т.1 НПК, като решавайки спора по същество касационният съд следва да отмени оспореното пред РСП наказателно постановление поради издаването му при допуснати съществени процесуални нарушения.

По претенцията за разноски с правно основание чл. 63д ал.1 ЗАНН – предвид изхода на правния спор право на разноски има касатора, но поради липсата на направена от същия претенция за присъждане на такива, касационният съд не следва да се произнася по отговорността за разноски.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221 ал.2 изр.1 предл.2 АПК и чл.222 ал.1 от АПК във връзка с чл.63в ЗАНН, касационният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение №26 от 12.02.2025г., постановено по АНД №182/2024г. по описа на PC – Попово, с което е потвърдено изцяло Наказателно постановление №44-0000276/09.07.2024 г. на началника на ОО „Автомобилна администрация“ - гр. Търговище, с което на „НОВА ЛЕС 2015“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Попово, ул. „Баба Тонка“ № 6, представлявано от И. С. И. - управител, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лв. /три хиляди лева/ на основание чл. 96 г, ал. 1 предл. 2 от ЗАвтПр за допуснато нарушение на чл. 7б ал. 1 изр. 1 от Закона за автомобилните превози, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление №44-0000276/09.07.2024г. на началника на ОО „Автомобилна администрация“ - гр. Търговище, с което на „НОВА ЛЕС 2015“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Попово, ул. „Баба Тонка“ № 6, представлявано от И. С. И. - управител, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лв. /три хиляди лева/ на основание чл. 96 г, ал. 1 предл. 1 от ЗАвтПр за допуснато нарушение на чл. 7б ал. 1 изр. 1 от Закона за автомобилните превози

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 223 АПК.