№ 168
гр. Елин Пелин, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Г. Тодорова
при участието на секретаря Стефка Сл. М.ева
като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело №
20241820100610 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Молителите А. Р. И., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен
представител Р. П. И., ЕГН ********** и Р. П. И., ЕГН ********** двамата с
адрес: гр.София, София парк, к-с “..........”, ............ представлявани от
пълномощника си адв. М. Л. - САК са подали молба по чл.8, т.1 от Закона за
защита от домашното насилие – за издаване на заповед за защита от домашно
насилие, осъществено върху тях от страна на ответника В. В. Г., ЕГН
********** от с............, Община Горна Малина, Софийска област, ул. .......... и
за налагане на мерки за защита по чл.5, ал.1 от ЗЗДН.
В молбата се твърди, че В. и Р. нямат сключен граждански брак, но
имали връзка и от съвместното им съжителство се родил синът им А. Р. И..
На 08.04.2024 г. Р. И. подписал декларация с нотариална заверка на
подписа му, че е съгласен детето А. И. да пътува и пребивава в .......... за
периода от 17-28.05.2024 г., придружаван от майка си В. Г., като за целта
детето да премине границата на Република България.
На 09.05.2024 г. молителят Р. П. И. узнал, че на 12.04.2024 г. на
страницата на Министерството на външните работи било публикувано по
отношение на ..........ска република предупреждение за преустановяване на
1
всякакви пътувания и незабавно напускане на страната /актуално и към
18.05.2024 г., което отговаря на най-високата степен на индекса на риска –
Ниво 5. Било посочено още, че „Във връзка с влошаващата се среда за
сигурност в региона на Близкия изток, МВнР препоръчва: да не се
предприемат пътувания до ..........ската република, освен в случаите на крайна
необходимост; българските граждани, намиращи се на територията на
..........ската република, да напуснат страната при първа възможност, освен ако
престоят им в .......... не е крайно наложителен; българските граждани
намиращи се на територията на страната да се придържат стриктно към
инструкциите за сигурност на местните власти, като допълнително избягват
места, на които се провеждат мероприятия, свързани с голямо струпване на
хора, както и места с религиозна значимост“.
Веднага след като на 09.05.2024 г. Р. П. И. узнал за публикуваната
информация на сайта на Министерство на външните работи, сочеща на реална
опасност за живота, здравето и сигурността на сина си А. Р. И., в случай, че
същият замине за .........., Р. И. се притеснил изключително много и незабавно
известил писмено чрез съобщение в Messenger на Fasebook ответницата В. В.
Г. за съществуващата опасност. В периода 09-17.05.2024 г. Р. И. изпратил
множество писмени съобщения до В. Г., включително и мейл чрез
упълномощения от него адвокат, че категорично се противопоставя синът му
А. Р. И. да пътува и пребивава в ..........ската република при наличие на
официални данни на страницата на МВнР от 12.04.2024 г. за реална опасност
за неговата сигурност, както и че е оттеглил съгласието си и декларацията си
от 08.04.2024 г. за пътуване, поради което същата не бива да бъде използвана
от В. Г.. При комуникацията с В. В. Г., Р. П. И. многократно посочвал, че
извеждането на детето зад граница нарушава закона, неговите и на детето
права и законните интереси, както и че отвеждането на детето в регион на
военен конфликт, поставя живота и здравето му пред реална опасност. В. Г.
отричала без никакви мотиви официалната информация на МВнР и напълно
игнорирала родителските притеснения и воля на бащата, както и интересите
на детето, като при писмената комуникация посочила, че Р. П. И. не е „по
информиран от службите, военното ни министерство и външно“, като се
опитала неуспешно да омаловажи информацията от официалния източник –
сайта на МВнР, демонстрирайки нелегитимна информираност, вероятно
предвид факта, че баща й В.Г. работи в МВнР в българското посолство в ......,
2
.......... и заявила, че има становище, което ще се представи в съда, но не
предоставила такова становище на Р. П. И..
На 10.05.2024 г. Р. П. И. се информирал по телефона на Ситуационния
център на МВнР за актуалната ситуация в .........., като служителят на
външното министерство потвърдил изцяло информацията на сайта на МВнР,
че съществува най-висока степен на риск и предупредил, че не следва да се
осъществяват пътувания в ...........
Освен това Р. П. И. многократно посочил на В. В. Г., че съгласно
Определение № 310/19.04.2024 г. постановено по гр.д. № 395/2024 г. на РС
Елин Пелин постановено по искане на В. В. Г. има право да вземе сина си А.
Р. И. при себе си в периода от 17 до 19.05.2024 г., което той иска да направи
предвид променените обстоятелства за пътуване до ........... В. Г. напълно
игнорирала правата и волята на бащата Р. П. И., като дори преустановила
всякаква комуникация с него и Р. П. И. не успял въобще да осъществи
какъвто и да е контакт на 17.05.2024 г. със сина си А. и В. В. Г.. Тъй като В. В.
Г. отказала да предпази сина си А. от съществуващата опасност в .........., а
пътуването на детето не е наложително, Р. П. И., който на 16.05.2024 г. се
завърнал от задгранично пътуване, при първата възможност на 17.05.2024 г.
оттеглил и пред нотариус дадената декларация за съгласие за пътуване на
детето А. в ...........
На 17.05.2024 г. в 21,10 ч. въпреки несъгласието на Р. П. И., В. В. Г. и
детето А. Р. И. заминали за дестинация ......, .......... с полет ТК-1030 през И..
По този начин В. В. Г. лишила Р. П. И. и детето А. Р. И. от лични
контакти и общуване помежду им в периода от 17 до 19.05.2024 г., през който
детето следвало да бъде взето и да прекара времето си със своя баща,
съгласно постановеното по реда на чл.127, ал.3 от Семейния кодекс
Определение № 310/19.04.2024 г. по гр.д. № 395/2024 г. на РС Елин Пелин, с
което са определени привременни мерки относно личните отношения между
бащата Р. П. И. и детето А. Р. И., което от своя страна представлява и деяние
наказуемо по чл.182, ал.2 от НК.
На 18.05.2024 г. Р. П. И. уведомил и МВР – Главна дирекция
„Гранична полиция“ за извеждането на детето и оттеглената декларация.
След раздялата между Р. П. И. и В. В. Г. настъпила през 2022 г.
последната системно проявява напълно неприемливо поведение, като често е
3
наричала бащата Р. П. И. с обидни думи – „донор“, „дебилен боклук“, „дъно“,
„мръсен боклук“, „идиот“, „смешник“, „лайнар“ и пр., като това се случва и
след комуникацията на 09.05.2024 г., като определила загрижеността за
детето си по следния начин: „Всичко е лъжа при теб и долни, мръсни
действия – как не те е срам, не знам“ и наричайки загрижеността на бащата
„пак циганските ти истории“, а на загрижеността на Р. П. И. по повод
пътуването на детето А. в .......... заявява „.... преустановявам всякаква
комуникация с теб. Няма да ти разпиша нито една декларация повече“,
демонстрирайки отново, че ще използва детето като средство за шантаж над
бащата.
Поведението на ответницата В. В. Г. създава обосновано
предположение и притеснение у бащата Р. П. И., че същата може да промени
едностранно обичайното местопребиваване на детето А. Р. И. и дори да не го
върне в България, като извърши деяние по Хагската конвенция за
гражданските аспекти на международното отвличане на деца.
Извършеното от В. В. Г. на 17.05.2024 г. представлява акт на
домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН спрямо Р. П. И. и А. Р. И.,
които са сред лицата по чл.3, т.2, т.3 и т.5 от ЗЗДН.
Предвид изложеното се иска съдът като вземе предвид вида,
характера, интензитета и времетраенето на извършеното домашно насилие –
извеждането от територията на България на детето А. Р. И. при ясно изразено
несъгласие за това от страна на бащата Р. П. И. и завеждането му в .........., да
наложи мярка по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, като задължи В. В. Г. да се въздържа
от извършване на домашно насилие, както и всяка друга подходяща според
социалните служби и съда мярка за закрила.
Само така В. В. Г. ще разбере, че детето не е нейна собственост, както
и че Р. П. И. е родител с пълноправни родителски права и задължения.
Ответницата В. В. Г., чрез пълномощника си адв. Хорозова – САК
оспорва молбата, като напълно неоснователна. Заявява, че Р. П. И. с изрична
нотариално заверена декларация от 08.04.2024 г. е изразил волята си и е дал
съгласие детето А. да пътува до Република ........... Това, че Р. П. И. към този
момент не е направил справка на сайта на МВнР и не е оценил ситуацията е
негов личен проблем, тъй като незнанието не го извинява, а информацията е
достъпна и публична. На молителя Р. П. И. е било добре известно, че детето
4
ще пребивава на територията на посолството на Република България в ......,
което представлява територия на Р България, а не чужда територия, поради
което не е налице никаква опасност за живота и здравето на А.. При
подписване на декларацията бащата е имал ясното съзнание къде отива
детето, при какви условия ще живее и дали има опасност за неговото здраве и
за неговия живот. До ответницата В. В. Г. не е достигала информация, за
оттегляне на съгласието дадено с декларация, а и това е направено в деня на
пътуването и няма никакво доказателство, че тази воля е достигнала до
ответницата. Всичко това говори единствено за променливото мнение и
отношение на бащата, което води до ежедневен психически тормоз върху
майката и детето, като с поведението си Р. П. И. цели непрекъснато да
упражнява физически и психически тормоз и емоционално да въздейства
върху В. В. Г. и непрекъснато да й налага мнението си в последния момент
или доста след това, като изобличава факти и обстоятелства, които са му били
известни преди това. Именно за да предотврати превратно тълкуване и
непрекъснато убеждаване на съда, че ответницата Г. едностранно иска да
определя правилата на виждане с детето, тя самата е завела иск за определяне
на родителски права и режим на лични контакти, по което дело са определени
от съда привременни мерки спрямо детето и бащата. Предвид изложеното В.
В. Г. е пътувала в чужбина без да нарушава никакви закони и без да нарушава
правата на Р. П. И., защото той е дал своето съгласие за отвеждане на детето.
В този смисъл не е налице нито едно от основните изисквания за вземане на
мерки срещу домашно насилие, няма никакви действия от страна на майката
В. В. Г., които непосредствено да водят до застрашаване на живота и здравето
на детето, с което да са причинени болка, страдание и уплаха у бащата Р. П.
И., тъй като детето е изведено със съгласието на бащата, а неговото отмятане
или промяна на решението, настъпили в деня на пътуването нямат никакво
отношение. Самата заповед за незабавна защита също е издадена в
последствие след като В. и А. са били напуснали вече територията на
Република България. Моли се съдът да отхвърли молбата и да отмени
заповедта за незабавна защита.
Молбата е с правно основание чл.8, т.1 във вр. чл.4, ал.1 вр. чл.3, т.2, т.3
и т.5 от ЗЗДН.
В съдебно заседание молителите поддържат молбата, молят да бъде
издадена заповед за защита от домашно насилие и да бъдат наложени мерки,
5
с които ответникът да бъде задължен да се въздържа от домашно насилие
спрямо молителите, както и да задължи ответника да посещава
специализирана програма за овладяване на агресивното поведение.
Ответникът по молбата оспорва твърденията изложени в молбата в
открито съдебно заседание.
Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за
установено следното:
Видно от Удостоверение за раждане № **********/14.09.2017 г.
издадено от район Искър, Столична община, В. В. Г. и Р. П. И. са родители на
детето А. Р. И., ЕГН **********.
По делото е представена Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН изходяща от
Р. П. И. – лично и като баща и законен представител на малолетното дете А.
Р. И., в която са отразени обстоятелствата посочени в молбата за защита.
Видно от декларация рег. № 11032/08.04.2024 г. по описа на нотариус
Анна Найденова с район на действие Софийски районен съд, Р. П. И. е
декларирал, че е съгласен детето А. Р. И. да пътува в .......... придружаван от
майка си В. В. Г., като за целта пресичат многократно границата на Р
България, което съгласие важи за периода от 17.05.2024 г. до 28.05.2024 г.
Представена е декларация, с която се оттегля декларация-съгласие
издадена от Р. П. И. във връзка с пътуването на детето А. Р. И. в ..........
придружавано от майка му В. В. Г., заверена нотариално на 17.05.2024 г. при
нотариус М.К. с район на действие Софийски районен съд.
Видно от уведомление изпратено по електронната поща до Главна
Дирекция „Гранична полиция“, Р. П. И. е направил изявление, че оттегля
съгласието за пътуване на детето А. Р. И. в .......... за периода от 17-28.05.2024
г. дадено с нотариално заверена декларация.
Представено е електронно писмо с дата 17.05.2024 г. изпратено от М.
Л. до В. Г., с което я уведомява от името на Р. И., че е категорично против
сина му А. И. да пребивава в .......... с оглед официални данни на страницата на
МВнР от 12.04.2024 г., както и че желае да се възползва от правото си
съгласно Определение № 310/19.04.2024 г. по гр.д. № 395/2024 г. на РС Елин
Пелин на личен контакт с детето А. в периода от 17-19.05.2024 г..
6
Представена е молба вх. № К0-07-255/27.05.2024 г., с която В. В. Г. е
поискала на 23.05.2024 г. от посланика в гр....... официален документ, от който
да е видно от коя дата е валидна и влиза в сила степента на риск за град ......
.........., който към момента на искането е определен като 5 на сайта на МВнР.
Установява се от отговор от МВнР – СЦ рег. № 55-42-57/28.05.2024 г.
изпратен до ДП – ......, че във връзка с постъпило запитване от госпожа В. В.
Г. предоставят информация, че индексът на риск за ..........ската република е
променен непосредствено след ескалацията на напрежението в Близкия изток
на 07 октомври 2023 г. и нивото е завишено за последната цифра от пета
степен „Предупреждение за преустановяване на всякакви пътувания и
незабавно напускане на страната.
От служебна бележка изх. № Ко-07-255/29.05.2024 г. издадена от Ясен
Томов – посланик в посолството на Република България в ...... се установява,
че в отговор на молба на В. В. Г. се предоставя информация, че индексът на
риск за ..........ската република е променен непосредствено след ескалацията на
напрежението в Близкия изток на 7 октомври 2023 г. и нивото е завишено на
последна цифра от петстепенната скала – пет – „Предупреждение за
преустановяване на всякакви пътувания и незабавно напускане на страната“.
Видно от писмо изх. № 24ПР-1838/23.05.2024 г. по описа на Дирекция
„Ситуационен център“ при Министерство на външните работи адресирано до
Р. И. и до адв.М. Л. е, че във връзка с постъпила молба за предоставяне на
информация, получена в Министерство на външните работи на Република
България, е предоставено становище, че в МВнР не е постъпвало запитване
от г-жа В. Г. или г-н В.Г., служител в посолството на Република България в
...... и респективно не е било предоставено становище относно нивото на риск
при пътуване и пребиваване на територията на ..........ската република.
По делото са представени екранни снимки на комуникация от
социалните мрежи и извадка от сайта на Министерство на външните работи
касаеща пътувания на български граждани до .........., справка за съдимост на
В. В. Г., справка от ЦПЗ – София ЕООД, информация за предупреждение за
пътуване до Руската Федерация.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните
правни изводи:
Молбата е с правно основание чл.8, т.1 във вр. чл.4, ал.1 вр. чл.3, т.2, т.3
7
и т.5 от ЗЗДН.
Разгледана по същество, съдът я намира за основателна.
Законът за защита срещу домашно насилие урежда закрилата на лицата,
пострадали от всеки акт на домашно насилие от кръга на изброените в чл.3 от
ЗЗДН. Право на закрила имат лицата, които са пострадали от такова насилие.
За квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие,
разпоредбата на чл.2 от Закона изисква той да се изразява под формата на
физическо, психическо, сексуално, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната
свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са
били в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или които
обитават едно жилище.
Не е спорно по делото че страните В. В. Г. и Р. П. И. са били във
фактическо съжителство, от което имат родено едно дете – А. Р. И..
Няма спор и относно факта, че Р. И. е издал нотариално заверена
декларация на 08.04.2024 г., с която е изразил съгласието си детето А. Р. И. да
пътува с майка си до .......... в периода от 17.05.2024 г. до 28.05.2024 г..
Не е спорно и обстоятелство, че на 17.05.2024 г. ответницата Г. и детето
А. Р. И. са заминала за Република .......... и са пребивавали в посолството на
Република България в ...... до завръщането им в България в края на месец май
2024 г..
Спорен е въпроса следвало ли е ответницата Г. да заминава за
..........ската република заедно със сина си А., с оглед твърдението на
молителят Р. И., че считано от 09.05.2024 г. я е уведомил, че оттегля даденото
съгласие за пътуване, поради наличието на опасност за здравето и живота на
пътуващите до .......... от най-високо ниво и причинило ли е това заминаване
акт на домашно насилие по отношение на Р. И. и детето А. И., както и налице
ли е акт на домашно насилие от страна на В. Г. спрямо молителите, във
връзка с осуетения личен контакт на Р. И. и детето А. И. в периода от 17-
19.05.2024 г. във връзка с постановени привременни мерки от
съда. След цялостна и съвкупна преценка на
доказателствата, настоящият състав стигна до извода, че е налице акт на
психическо и емоционално насилие спрямо молителя Р. И. от страна на
ответницата, която извеждайки детето А. И. в .......... без да се съобрази с
8
несъгласието на бащата Р. И. е причинила на последния притеснения,
стресови ситуации и страхове свързани с опазване живота и здравето на сина
му, както е налице и акт на домашно насилие по отношение на детето А., тъй
като предприетото пътуване е довело до реална опасност за неговото здраве и
живот.
Извършените актове на домашно насилие се установяват от
представената от молителя Р. П. И. декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
Съгласно чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН, декларацията по чл.9, ал.3 от цитирания
закон съставлява достатъчно доказателство за основателност на молба за
защита по реда на цитирания закон, но в настоящия случай изложените в нея
факти и обстоятелства се подкрепят и от събраните по делото писмени
доказателства, които ценени в своята съвкупност са безпротиворечиви и
логични и подкрепят изложеното от молителя.
На първо място настоящият състав приема, че изложеното в
декларацията по чл.9 от ЗЗДН досежно уведомяването на ответницата Г. за
оттегляне на съгласието за пътуване на детето А. в .......... обективирано в
издадена от него декларация несъмнено е достигнало до ответницата Г. още
на 09.05.2024 г. и това обстоятелство се установява от представената по
делото кореспонденция по Messenger между молителя Р. И. и ответницата В.
Г. касаеща периода от 09-17.05.2019 г., представена по делото в екранни
снимки на комуникацията. От тази комуникация е видно, че страните
многократно са коментирали темата за заминаването на детето А. за ..........
във връзка със сочената от Р. И. опасност по повод узнаването от негова
страна за наличната на сайта на Министерство на външните работи
информация за преустановяване на пътувания до ..........ската република и
предупреждение за опасност от най-висока степен. Изложеното сочи, че
ответницата Г. макар и към този момент да е притежавала съгласието на Р. И.
за пътуване на детето А. до .......... обективирано в декларацията от 08.04.2024
г, то към 09.05.2024 г. тя вече е била уведомена от бащата Р. И., че същият е
променил своята воля и оттегля съгласието си, предвид установеното от него
съобщение на сайта на Министерство на външните работи за реална опасност
от пребиваване на територията на ..........ската република и притесненията му
за живота и здравето на детето А..
Видно от комуникацията, ответницата В. заявявайки, че това е стара
9
информация и опасност няма и изтъквайки аргумент, че отива в посолството
на Република България, нееднократно е заявила на молителя Р. И., че няма да
се съобрази с волята му и ще пътува с детето А., тъй като не би рискувала
живота на сина си и е достатъчно информирана за опасностите.
В тази насока съдът кредитира и представените от молителите справки
под формата на екранни снимки от сайта на Министерство на външните
работи на Република България, в които е отразено предупреждението за
реална опасност от пътуване до .......... от най-висока степен, тъй като същите
кореспондират и с представената служебна бележка от посланика на
Република България в ......, в която тази информация е потвърдена.
Съдът не кредитира представеното по делото писмо, изпратено от
пълномощника на молителя Р. И. – адв.Л. до ответницата Г. на 17.05.2024 г. ,
с което я уведомява, че оттегля съгласието си за пътуване, тъй като по делото
не се установява същото да е стигнало до знанието на ответницата Г. и в тази
връзка не може да се приеме, че е стигнало до знанието й преди предприетото
пътуване.
С оглед установеното по делото, че ответницата Г. още към 09.05.2024
г. е била уведомена за несъгласието на бащата Р. И. за пътуване на детето и
извеждането му от майката в .........., възраженията й в тази насока, че не е
знаела за оттеглянето на декларацията, съдът приема за неоснователни и
недоказани.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че в случая майката В.
Г. въпреки несъгласието на бащата Р. И., завеждайки детето А. на място, за
което е налице предупреждение на сайта на Министерство на външните
работи, че е с риск от най-висока степен – 5 с Предупреждение за
преустановяване на всякакви пътувания и незабавно напускане на страната е
поставила в риск живота и здравето на детето А. и е застрашила неговата
сигурност, което сочи на извършен акт на домашно насилие спрямо
малолетния А.. Това поведение на ответницата говори, че майката не е
преценила реално рисковете и евентуалната опасност за сигурността на сина
си, доколкото към момента на предприетото пътуване в .......... е бил налице
реален риск за живота и здравето на пътуващите до тази дестинация.
Обстоятелството, че ответницата и детето ще пребивават на територията на
посолството на Република България в гр......., не може да омаловажи риска
10
свързан с интересите на детето, тъй като посолството на Република България
в ...... не може да бъде изключено и липсва информация по делото, че е
територия, която не попада в опасната рискова зона от най-висока степен
обявена за такава от Министерство на външните работи. Действително това
пътуване не е довело до последици, които да са застрашили физическото и
емоционално здраве на детето А. И., но Законът за защита срещу домашно
насилие не изисква да е налице настъпил определен вредоносен резултат.
Достатъчно е поведението на извършителя да е застрашило телесната и
емоционалната сфера на пострадалото лице.
В този смисъл като не се е съобразила с волята на бащата Р. И. да не
пътува на територията на ..........ската република с детето А. И. с оглед
наличието за опасност от най-висока степен и риск свързани с всякакви
пътувания и е предприела заминаването с детето, ответницата е застрашила
живота, здравето и сигурността на сина си А., което несъмнено попада в
хипотезата на чл.2 от ЗЗДН.
С това си поведение ответницата е причинила и сочените от молителя
Р. И. психически и емоционални преживявания, тъй като същият е бил
притеснен от реалната опасност за здравето и живота на своя син по време на
пребиваването му в ..........ската република. За тези притеснения и тревоги
говори неговото поведение, изразяващо се в предприемане на действия по
съдействие от различни институции, като изпратил уведомление до Главна
Дирекция Гранична полиция във връзка с пребиваването на детето А. в ..........
с оглед оттегленото от него съгласие за това, изискал официални справки от
Министерство на външните работи, заверил нотариално нова декларация, с
която оттегля съгласието си дадено в предходна такава, а също и
предхождащата заминаването кореспонденция между страните по Messenger.
Доводите на молителите, че пътуването на ответницата В. В. Г. и
детето А. Р. И. до .......... е станало причина за осуетяване на личните
контакти между детето и бащата Р. И. в периода 17-19.05.2025 г. и това също
е акт на домашно насилие, доколкото е довело до ограничаване на личните им
права останаха недоказани. Страните по делото макар и да се позовават на
постановени по делото привременни мерки по гр.д. № 395/2024 г. не
ангажират доказателства в тази насока, поради което не следва да бъдат
коментирани по настоящото дело.
11
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че от събраните
по делото доказателства се установи наличието на акт на домашно насилие
от страна на ответницата над молителите. Ценени в съвкупност събраните по
делото доказателства коментирани по-горе установяват твърденията,
изложени в молбата и декларирани в приложената декларация по чл.9, ал.3 от
ЗЗДН. В тази връзка съдът приема като доказателство по делото и
представената декларация от молителя по чл.9, ал.3 от ЗЗДН – съдът може да
основе решението си само на декларацията, ако по делото липсват други
събрани доказателства /чл.13, ал.3/. В настоящия случай по делото бяха
събрани и изброените по-горе доказателства, които съдът намира за
достатъчни, за да потвърдят съдържанието на декларацията, а също
потвърждават и изложените обстоятелства в исковата молба. След като
ответницата не обори доказателствената тежест на представената декларация
и доколкото в същата са удостоверени твърдения за извършено домашно
насилие, подкрепени и от събрания по делото доказателствен материал,
подадената молба за защита се явява основателна.
Несъмнено обстоятелствата, посочени в молбата съдържат
признаците на актове на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, а
установеното по делото поведение на ответницата спрямо двамата молители
може да се квалифицира като акт на психическо и емоционално насилие
извършено спрямо молителя Р. И. свързано с напрежението и стреса по повод
пътуването на сина му за периода от 17.05 до 28.052024 г. в държава с най-
висока степен от риск за здравето и живота на пребиваващите и акт на
насилие свързано с действия застрашаващи, здравето, сигурността и живота
на детето Албександър.
Доказателствата, които са ангажирани, ценени в своята съвкупност, са
достатъчни за вземане на мерки по отношение на ответницата по реда на
ЗЗДН. Целта на ЗЗДН е упражняване на превенция срещу случаите на
домашно насилие, а не толкова санкционирането му. Затова съдът приема, че
с действията си, ответницата В. В. Г. е посегнала на психическата
неприкосновеност и емоцоналната сфера на молителителя Р. И. и на
сигурността за живота и здравето на сина си А. И., в следствие на което
спрямо нея следва да бъде наложена мярка за защита по чл.5, ал.1, т.1 от
ЗЗДН – задължаване на ответницата да се въздържа от извършване на актове
на домашно насилие. Искането на молителите за налагането на мярка чрез
12
задължаване на ответницата да посещава специализирана помощ за
преодоляване на агресията съдът намира за неоснователно, тъй като по делото
не се установи агресивно поведение от страна на ответницата спрямо
молителите, което да обуславя извод за прилагане на посочената мярка. С
оглед спецификата на на извършения акт на домашно насилие, за адекватна
мярка съдът намира, че следва да наложи само посочената в чл.5, ал.1, т.1 от
ЗЗДН.
С оглед изхода на делото и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН съдът
следва да осъди ответницата В. В. Г. да заплати по сметка на РС Елин Пелин
дължимата за образуване на производството по делото държавна такса в
размер на 25.00 лева съгласно чл.16 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата В. В. Г. следва да бъде
осъдена да заплати на молителя Р. П. И. сторените по делото разноски в
размер на 1000.00 лева заплатен адвокатски хонорар.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА В. В. Г., ЕГН ********** от с............, Община Горна
Малина, Софийска област, ул. .......... да се въздържа от извършване на
домашно насилие по
отношение на А. Р. И., ЕГН ********** представляван от неговия баща и
законен представител Р. П. И., ЕГН ********** и по отношение на Р. П. И.,
ЕГН ********** двамата с адрес: гр.София, София парк, к-с “..........”, ............
ИЗДАВА заповед за защита от домашно насилие срещу В. В. Г., ЕГН
********** от с............, Община Горна Малина, Софийска област, ул. ...........
ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН В. В. Г., ЕГН **********
от с............, Община Горна Малина, Софийска област, ул. .......... да заплати по
сметка на Районен съд Елин Пелин държавна такса в размер на 25.00
/двадесет и пет/ лева.
ОСЪЖДА В. В. Г., ЕГН ********** да заплати на Р. П. И., ЕГН
********** сторените по делото разноски в размер на 100.00 /хиляда/
13
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в 7-
дневен срок считано от 21.06.2024 г. – денят в който съдът е обявил на
страните, че ще се произнесе с решение на основание чл.15, ал.7 от ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
14