РЕШЕНИЕ
№ 546 гр. Пловдив, 14.03.2016год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в
публично заседание на 14.01.2016
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при секретаря Д.Т.,
като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 3120 по
описа за 2014 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят „Тандем-Био“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.***********, със
съдебен адрес ***,чрез адвокат С.А., иска от съда да отмени отказ на заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“, обективиран в уведомително писмо с изх.№
01-2600/6472 от 24.09.2014г. за предоставяне на финансова помощ и прекратяване
на агроекологичен ангажимент по направление „Биологично растениевъдство“,на
основание чл.18,ал.2,т.2 от Наредба № 11/06.04.2009г. за условията и реда за
прилагане на мярка 214“Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007-2013г., във връзка с чл.21 от Регламент/ЕС/ №
65 на Комисията от 27.01.2011г. за определяне на подробни правила за прилагане
на Регламент/ЕО/ № 1698/2005г.
Твърди, че отказът е
незаконосъобразен поради нарушение на материалния и на процесуалния закон- липса
на делегирани правомощия в полза на зам.изпълнителния директор за издаване на
акта, а от тук и липса на компетентност за издаване на отказа, неспазване на
разпоредбата на чл.37,ал.1,т.3 и на разпоредбата на чл.65 от Наредба № 11. Излага
съображения за това, че дружеството е имало сключен договор за контрол и
сертификация на биологично производство,преработка,търговия с биологични
продукти с „Балкан Биосерт“ООД,че производствените процеси в стопанството му са
в съответствие с проиводствените изисквания,заложени в Регламент № 834/3007 и
Регламент № 889/2008, че е упражняван постоянен контрол върху производството
муче са спазвани всички нормативно установени изисквания. Представя писмени доказателствени средства.
Претендира разноски.
Ответникът Заместник изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“, оспорва жалбата. Прави възражение за
просрочие и иска същата да бъде оставена без разглеждане. По същество твърди,че
не са били изпълнени изискванията на чл.37,ал.1,т.3 от Наредба 11 и поради това
правилно е постановен оспорвания отказ.
Съдът, като разгледа
становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по
делото доказателства,намери за установено следното:
Обжалваният отказ е
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Постановен е с
уведомително писмо изх.№ 01-2600/6472 от 24.09.2014г.,което е връчено на ръка
на пълномощника на жалбоподателя Й.И.Й. на дата 07.10.2014г. Представената по
делото обратна разписка е с дата на изпращане 21.10.2014г. Следователно,
жалбата е депозирана в срок. Сроковете при подаване на съответната жалба по
пощата се броят до момента, в който същата е била изпратена с поставено
съответно пощенско клеймо, а не до момента на получаването й в администрацията.
Ето защо жалбата е
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество,
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Отказът, който се оспорва
е издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ Ж.Ж..
Видно от протокол № 66
от заседание на УС на ДФ“Земеделие“ от 29.08.2014г. е,че Ж.Ж. е бил избран за
заместник-изпълнителен директор на фонда,като със Заповед № ОЗ-РД/1811 от
02.09.2014г. изпълнителният директор Лозана Василева му е делегирала правомощия
да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни
плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, както и за
одобрените и неодобрените за участие площи,животни и пчелни семейства по мярка
214 Агроекологични плащания. Делегирано е изрично и издаването на уведомителни
писма за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 214“Агроекологични
плащания“.
Оспореният административен акт е издаден на
основание чл. 18, ал.2,т.2 от Наредба № 11/2008 г., според който ДФ „Земеделие”
прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица
възстановяват получената финансова помощ съобразно разпоредбите на ал. 4, когато не са изпълнили изискванията на чл. 37, ал. 1, т. 3.
Тоест, предвидения в нормата орган е ДФ „Земеделие“. Изпълнителният
директор на фонда организира и ръководи дейността на фонда и го представлява – чл. 20, т. 2
и 3
от ЗПЗП
и именно той е компетентен да издава индивидуални административни актове от
вида на оспорвания.
Съгласно §1, т. 1
от ДР на АПК,
административен орган е органът, който принадлежи към системата на
изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия,
овластен въз основа на закон. Съгласно чл. 4, ал. 1
от АПК,
установяващ принципа на законност, административните органи действат в рамките
на правомощията си, установени от закона.
С оглед общите разпоредби на АПК,
компетентността на един орган да издава административни актове следва да е
установена със закон. За да може компетентният административен орган, в случая
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие”, да предостави временно и частично
част от своите правомощия на друго длъжностно лице или орган, това предоставяне
трябва също да е допуснато от закона. Такава законова възможност към момента на
издаване на оспорения административен акт не е налице с оглед редакцията
на чл.20а от ЗПЗП,действаща към датата на издаване на уведомителното
писмо.
Възможност за делегиране на правомощия е
предвидена в действащия към същия момент Устройствен правилник на
ДФ“Земеделие“, издаден от Министерски съвет. Този правилник регламентира
структурата и организацията на работа във фонда и неговата администрация.
Същият е по-нисък по степен от закона нормативен акт и издаден не от
законодателния орган. Следователно, след като в закона не е предвидена
възможност за делегация, то такава не може да се извърши на основание по-нисък
по степен нормативен акт, а извършеното делегиране не води до валидно
прехвърляне на правомощия. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 4/2004г.
на ВАС, според което делегирането представлява
възможност, предвидена в закона и не могат да се делегирани правомощия, които
законът определя като изрична компетентност на съответния орган. В случая, тази
изрична компетентност е била налице до момента на изменение на нормата на
чл.20а от ЗПЗП.
Нещо повече, дори и на основание на разпоредбите на приложения от
изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ Устройствен правилник, не може да се
изведе възможност за делегиране на правомощия на заместник изпълнителния
директор да издава актове, с които да прекратява агроекологичен ангажимент и да
отказва финансова помощ,каквото в случая е сторено с разгледаната по-горе
заповед. В разпоредбата на чл.11 от същия правилник е записано, че изпълнителният
директор може да делегира на заместник изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда със заповед част от предоставените
му от управителния съвет правомощия за вземане на решения и/или сключване
на договори за финансово подпомагане, както и правомощията си, произтичащи от правото на ЕС
или от националното законодателство, в т.ч. за вземане на решения, произнасяне
по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане.
Никъде в нормата не се съдържа възможност да се делегират правомощия за
постановяване на откази,респ. за прекратяване
на агроекологични ангажименти, което,
с оглед на това, че се касае за хипотеза
на делегация, би трябвало да е предвидено изрично и в самата норма на
правилника.
Поради изложеното следва да се приеме, че
ответникът, като орган, издал оспорвания акт не е носител на административни
правомощия по силата на закон и постановения от него акт е издаден при липсата
на компетентност, въпреки че действията са извършени в изпълнение на изрична
заповед за делегиране на правомощия. Такива реално не са прехвърлени валидно, а
разпореждане за заместване няма, нито се твърди да има.
Едва с изменението на чл.20а от Закона за подпомагане на земеделските
производители съгласно Държавен вестник, брой 12 от 2015 г.,
е предвидено, че изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие"
може да делегира със заповед определени свои правомощия на
заместник-изпълнителните директори.
Ето защо обжалваният акт е издаден при липсата
на компетентност и поради това е нищожен.
Поради нищожността на акта, съдът не разполага с
възможност да се произнесе по спора по същество с оглед разпоредбата на
чл.173,ал.2 от АПК. Преписката следва да се изпрати на компетентния
административен орган за издаване на законосъобразен акт.
С оглед изхода на спора, в полза на
жалбоподателя се дължат сторените по делото разноски. Представен е списък на
разноските, ведно с доказателства за направени такива, видно от който е, че
освен заплатената държавна такса за издаване на съдебно удостоверение в размер
на 5лв., е заплатено и адвокатско възнаграждение в размер на 8000лв. без ДДС.
Договореното възнаграждение е прекомерно, тъй като надвишава в значителна
степен фактическата и правна сложност на делото. Затова и направеното
възражение на ответника за прекомерност, съдът намира за основателно и на
основание чл.78,ал.5 от ГПК следва да се присъди такова в по-нисък размер. Като
се съобрази с нормата на чл.7,ал.1,т.4 вр. с §1 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото оспорваният акт е
с предмет такъв, че не може да бъде определен и оценен размерът на материалния
интерес, най-малкото защото конкретния размер на дължимото от страна на
земеделския производител връщане на получена финансова помощ, респ. на дължима
финансова помощ от страна на административния орган, са въпроси, които ще са
предмет на последващи административни актове, подлежащи на самостоятелен
съдебен контрол, то от тук, дължимото се адвокаско възнаграждение за настоящото
производство съдът определя в размер на 600лв.
Констатира се, че в хода на настоящото
производство не е била събрана дължимата държавна такса в размер на 50лв. Задължение
за заплащане на същата лежи върху жалбоподателя, независимо от изхода на спора.
Ето защо последният следва да бъде осъден за заплати по сметка на
Административен съд Пловдив дължимата държавна такса.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на уведомително писмо с изх.№ 01-2600/6472 от
24.09.2014г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавне фонд
„Земеделие“,с което са постановени отказ за предоставяне на финансова помощ и
прекратяване на агроекологичен ангажимент по направление „Биологично растениевъдство“,на
основание чл.18,ал.2,т.2 от Наредба № 11/06.04.2009г. за условията и реда за
прилагане на мярка 214“Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007-2013г., във връзка с чл.21 от Регламент/ЕС/ №
65 на Комисията от 27.01.2011г. за определяне на подробни правила за прилагане
на Регламент/ЕО/ № 1698/2005г.
ОСЪЖДА „Тандем-Био“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.*********** да
заплати по сметка на Административен съд гр.Пловдив държавна такса в размер на
50/петдесет /лева.
ОСЪЖДА Държавен фонд
„Земеделие“ да заплати на „Тандем-Био“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.*********** сумата от 605/шестстотин и пет/ лева
разноски за производството.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
Секретар: ДТ
МЗ