Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
29.09.2023 |
град |
Кърджали |
||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
|||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
На |
13.09.2023 |
година |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
В публично заседание
и следния състав: |
|||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ АЙГЮЛ ШЕФКИ |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
|
и при участието
на |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Секретар |
Мариана Кадиева |
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Прокурор |
Димитрина Д.а от
Окръжна прокуратура - Кърджали |
|
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
51 |
по описа за |
2023 |
година |
||||||
|
|
|||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63в
от ЗАНН,
във вр. с чл.208 и следв.
от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по
касационна жалба от
Д.Т.И., ЕГН **********, с адрес ***, ***, подадена чрез адв.А. А. П.
от АК-***, със съдебен адрес за получаване на призовки и съдебни
книжа - ***, против
Решение №2 от 09.03.2023 год., постановено по
АНД №3/2023
год. по описа на Pайонен съд – Крумовград,
с което е потвърдено наказателно
постановление №22-0289-000272 от 13.01.2023
год., издадено от началника на РУ -
Крумовград към ОДМВР – Кърджали.
Касаторът заявява, че не е
доволен от постановеното по АНД №3 по описа за 2023 год. на Pайонен
съд - Крумовград, Решение №2 от 09. 03. 2023 год., с което е потвърдено НП
№22-0289-000272/13.01.2023 год., издадено от началник РУ Крумовград, което обжалва в срок. Сочи,
че с атакуваното наказателно постановление, на Д. И. е наложено административно
наказание „глоба”, в размер на 1000 лева и „лишаване от правоуправление“, за
срок от 12 месеца. Счита, че атакуваното решение е неправилно, поради нарушение
на материалния закон и че е необосновано. Твърди, че неправилно Pайонен съд - Крумовград е кредитирал събраните по делото
доказателства и е постановил едно неправилно съдебно решение. Моли настоящата
инстанция да постанови решение, с което да да
постановите решение, с което да отмени изцяло постановеното по АНД №3 по описа
за 2023 год. на Pайонен съд - Крумовград, Решение №2
от 09.03.2023 год., с което е потвърдено наказателно постановление
№22-0289-000272/2023 год., издадено от началник на РУ - Крумовград, като
неправилно и незаконосъобразно. Заявява в жалбата, че допълнителни съображения
ще изложи в съдебно заседание.
Редовно призован
за съдебното заседание, касаторът Д.Т. ***, ***, не се
явява и не се представлява. От пълномощника на същия - адв.А. А. П. от АК-***, преди съдебното заседание е депозирана писмена молба, в която
отново моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло постановеното
по АНД №3 по описа за 2023 год. на Pайонен съд -
Крумовград, Решение №2 от 09.03.2023 год., с което е потвърдено НП
№22-0289-000272/2023 год., издадено от началник на РУ - Крумовград, като
неправилно и незаконосъобразно. В молбата твърди, че при
установената фактическа обстановка се доказало, че АУАН, въз основа на който е
издадено атакуваното наказателно постановление, е съставен в отсъствие на
жалбоподателя, само пред свидетелите и въпреки че същият е бил известен, бил е
установен, в нарушение на чл.40 от ЗАНН, актът е бил съставен и подписан първо
от свидетелите, после касаторът Д. И. е бил извикан в
канцелария на РУ - Крумовград, където същият го подписал. Твърди се също, че
неправилно Pайонен съд - Крумовград е кредитирал
събраните по делото доказателства и е постановил едно неправилно съдебно
решение.
Ответникът по
касация – началникът на Районно управмение –
Крумовград към ОДМВР - Кърджали, редовно уведомен за съдебното заседание, не се явява и
не се представлява.
От редовно упълномощения му процесуален представител – главен юрисконсулт при
ОДМВР – Кърджали – С. Ч., преди съдебното заседание е депозирана писмена молба,
в която същият заявява, че оспорва касационната жалба, счита същата за
неоснователна и недоказана, а обжалваното решение за правилно и постановено в
съответствие с материалния закон. Твърди, че от събраните доказателства
безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение и
че правилно е преценен размерът на наложеното наказание, с оглед тежестта на
извършеното нарушение. Твърди също, че в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
предвид изложеното, моли съда да потвърди изцяло постановеното от
първоинстанционния съд решение, с което се потвърждава наказателното
постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР - Кърджали,
а в условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение/!?!–в
случая, с касационната жалба въобще не се претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на касатора, а такова въобще не е и заплащано от
касационния жалбоподател в касационното производство/.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали намира
касационната жалба за неоснователна, както счита, че
процесното административно нарушение е доказано по несъмнен начин. Намира също,
че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което предлага да
бъде постановено
решение, с което да бъде оставено в сила решението на Районен съд – Крумовград.
Кърджалийският административен съд, в настоящия
съдебен състав, като
извърши проверка на атакуваното решение и прецени
допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея
касационни основания, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е
процесуално допустима.
Релевираното
от касатора касационно
основание
всъщност е нарушение на закона,
т.е. касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Разгледана по
същество,
касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение
№2 от 09.03.2023 год., постановено по АНД
№3/2023
год., Крумовградският районен съд е потвърдил
наказателно
постановление №22-0289-000272 от 13.01.2023
год., издадено от началника на
Районно управление – Клумовград към ОДМВР – Кърджали, с което, на Д.Т. И., с адрес ***, ***,
***, с ЕГН **********, са наложени
административни наказания, както следва: по
т.1, с която, на основание чл.175а, ал.1, предл.2/второ/
от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба”, в размер на 3000/три
хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от 12/дванадесет/
месеца, за извършено виновно нарушение на чл.104б, т.1 от ЗДвП и по т.2, с която, на основание чл.183, ал.1,
т.1, предл.2/второ/ от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба”, в размер на 10/десет/ лева, за извършено вниновно
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Със същото решение Районен съд – Кърджали е осъдил Д.Т. И., с адрес ***, ***, ***, с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на МВР – Кърджали сумата
в размер на 80.00/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
За да постанови обжалваното решение,
районният съд е приел за установено от фактическа
страна,
че 28.07.2022 год., около *** часа, жалбоподателят Д.Т.И.,
с ЕГН **********, е управлявал лек автомобил, марка „Ауди А4“, с peг.№***, собственост на И. И. Е., с ЕГН **********, от ***,
***. Жалбоподателят Д.Т.И. се състезавал с друг лек автомобил – „Фолксваген
Пасат“, с peг.№***, управляван от Д. А. М., с ЕГН **********,
от ***, ***. Двата автомобила били застанали в двете ленти на път *** в ***, до
сградата на детската градина, потеглили и се състезавали помежду си, като при
потегляне, водачът Д.Т.И. превъртял гумите на управлявания от него автомобил и
застрашил останалите участници в движението.
На 01.08.2022 год., *** при РУ - Крумовград К. О. О., в присъствието на
свидетелите К. В. Д. от *** и А. М. Ю., също от ***, съставил на жалбоподателя Д.Т.И.
акт за установяване на административни нарушения на чл.104б, т.1 и на чл.100,
ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата. Актът е съставен на водача, за
това, че на 28.07.2022 год., около *** часа, на път *** в ***, до сградата на
детската градина, водачът Д.Т.И. управлявал лек автомобил, марка „Ауди А4“, с peг.№***, собственост на И. И. Е., с ЕГН **********, от ***,
***, като водачът се състезава с автомобил, марка „Фолксваген Пасат“ с рег.№***,
управляван от Д. А. М., ЕГН **********, от ***, ***. При потегляне водачът
превъртал гуми и с това застрашавал останалите участници в движението -
пешеходци и автомобилисти. Жалбоподателят подписал съставения му АУАН, като в тридневния
срок не е подал писмени възражения.
Въз основа на този АУАН, нa 13.01.2023 год. наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление,
с което, на касатора в настоящото производство Д.Т.И.,
с ЕГН **********, с адрес ***, ***, на основание чл.175а, ал.1, предл.2 от Закона за движение по пътищата са наложени административни
наказания „глоба”, в размер на 3000/три хиляди/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“, за срок от 12/дванадесет/ месеца и на основание чл.183, ал.1,
т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 10/десет/
лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Тази фактическа обстановка съдът е приел за установена от показанията на актосъставителя К. О., както и от показанията на
свидетелите К. Д. и А. Ю., които е кредитирал изцяло като достоверни, логични и
кореспондиращи помежду си, както и от писмените доказателства, приобщени по
делото.
При така приетата за установена фактическа обстановка, от правна страна
съдът е приел най-напред, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена
в законоустановеният срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и
следва да бъде разгледана по същество.
По отношение т.1 от наказателното постановление, с което на касатора е било наложено наказание на основание чл.175а,
ал.1, предл.2 от ЗДвП, съдът е посочил, че на
жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по
чл.104б, т.1 от Закона за движение по пътищата и че тази разпоредба от Закона
за движение по пътищата предвижда, че на водача на моторно превозно средство е
забранено да участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за
обществено ползване. Районният съд е приел, че в настоящия случай, от
доказателствата по делото и по-конкретно от събраните в хода на производството
гласни доказателства чрез разпита на актосъставителя О.
и на свидетелите Д. и Ю. се установява, че жалбоподателят Д.Т.И. е управлявал
лек автомобил, марка „Ауди А4“, с peг.№***,
собственост на И. И. Е., с ЕГН **********, от ***, *** и се е състезавал с
автомобил, марка „Фолксваген Пасат“ с рег.№***, управляван от Д. А. М., ЕГН **********,
от ***, ***.
Съдът е приел, че съставеният на жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение е съставен съобразно разпоредбите на ЗДвП и на ЗАНН и
съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, като е посочил, че актът има доказателствена
сила до доказване на противното. Районният съд е кредитирал изцяло показанията
на свидетелите К. Д. и А. Ю., тъй като показанията им кореспондират със
свидетелските показания на актосъставителя К. О. и
приетите писмени доказателства по делото. Съдът е дал изцяло вяра и на приетите
писмени доказателства, като единни и непротиворечиви - заверено копие от акт за
установяване на административно нарушение №22-0289-000272 от 01.08.2022 год., с
дата на получаване 01.08.2022 год.; заверено копие от справка за
нарушител/водач на лицето Д.Т.И.; заверено копие от доклад относно връчване на
НП №22-0289-000272/13.01.2023 год.; заверено копие от сведение от Д.Т. И. от
16.01.2023 год.; заверено копие от Заповед №8121з -1632 от 02.12.2021 год. на
министъра на вътрешните работи. В тази връзка, съдът е приел, че е правилен
изводът на наказващия орган, че водачът е допуснал виновно опасно шофиране,
посредством участването му в нерегламентирано състезание по път, отворен за
обществено ползване, като е посочил, че е безспорно по делото, че път *** е път
отворен за обществено ползване. Съдът е изложил и довод, че подобно поведение в
населените места застрашава живота и здравето на останалите участници в
движението, поради което се характеризира с относително висока степен на
обществена опасност. Поради изложените съображения районният съд е приел, че
жалбоподателят, като е използвал пътя за нерегламентирано състезание, е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в
разпоредбата на чл.104б, т.1 от ЗДвП. Освен това, решаващият съдебен състав е счел,
че процесната деятелност категорично не разкрива
белезите на „маловажен случай“ на административно нарушение по смисъла на чл.28
от ЗАНН, доколкото не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност
от обичайните нарушения от същия вид. При тези съображения съдът е извел извод,
че обжалваното наказателно постановление в тази му част – по т.1, следва да
бъде потвърдено.
По отношение т.2 от наказателното постановление, с което на касатора е било наложено наказание на основание чл.183, ал.1,
т.1, пр.2 от ЗДвП, районният съд е посочил, че съгласно разпоредбата на чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него. Приел е за безспорно установено по
делото, че жалбоподателят не е представил контролния талон към свидетелството
си за управление при проверката и че събраните по делото доказателствата
обосновават по безспорен начин факта на извършване на административно нарушение
по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, от страна на жалбоподателя. Съдът е посочил, че към
момента на извършената проверка, жалбоподателят И. действително не е представил
контролния талон към свидетелството си за управление на МПС и че причината за
непредставянето му е преходното му изземване със съставен му АУАН за нарушение
на ЗДвП, видно от справката за нарушител/водач, приета като доказателство по
делото/на лист 6 и
лист 7 от делото/, но и че жалбоподателят не е представил съставения му
преди това АУАН на контролния орган като документ, който съгласно разпоредбата
на чл.157, ал.6 от ЗДвП, замества изцяло иззетия контролен талон за срок до
един месец от издаването му. Поради това е извел извод, че обжалваното
наказателно постановление и в тази му част – по т.2, следва да бъде потвърдено.
С оглед на изложеното решаващият състав на Крумовградския
районен съд е обосновал и цялостния си окончателен извод, че наказателното
постановление се явява правилно и законосъобразно и че като такова, следва да
бъде потвърдено изцяло.
При извършената служебна проверка, в
съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от
надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в
надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд.
Решението на Крумовградския районен съд, също така, е
допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице процесуални
пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не
са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
При извършената
касационна проверка на обжалваното решение, при така описаната в същото
фактическа обстановка, установена въз основа на приобщените по делето писмени и
гласни доказателства, настоящият съдебен състав счита, че не са налице
посочените в касационната жалба основания за отмяната му. За да постанови своя съдебен акт, Крумовградският
районен съд е събрал всички необходими доказателства – и писмени, и гласни, при
спазване на съдопроизводствените правила. Касационната инстанция в настоящия
състав намира, че приетата от районния съд в мотивите към обжалваното решение
фактическа обстановка е правилно и вярно установена, при спазване на
принципите за служебното начало и обективната истина и напълно се подкрепя от събраните по делото доказателства – приложената
административнонаказателна преписка и подробните показания на разпитаните в
хода на производството по делото свидетели – актосъставителя К. О. О. и на
двамата свидетели – К. В. Д. и А. М. Ю., посочени в съставения срещу касатора
АУАН, като в случая всъщност, и тези двама свидетели са очевидци на извършеното
от касатора деяние, описано в съставения акт и в издаденото въз основа на него процесно
наказателно постановление, като съдът намира за нужно да отбележи, че нито един
от тези двама свидетели не е полицейски служител и не в такова качество е
посочен като свшидетел в акта. Показанията на тези двама свидетели са
подробни и абсолютно непротиворечиви, допълващи се в отделни дребни детайли,
като и двамата много подробно описват цялата фактическа обстановка по случая.
От показанията им безпротоворечиво става ясно, че те познават както касатора Д.
И. и са го разпознали като водач на единия от двата леки автомобила, така са разпознали и
водача на другия автомобил – Д. М., негов ***, както и безпротиворечиво са
посочили марката на двата автомобила, участвали в нерегламентираното състезание, като
единият свидетел дори е посочил и цвета на управлявания от касатора Д. И. лек
автомобил. В показанията си, дадени в съдебно заседание, свидетелите са посочили
безпротиворечиво и времето, по което е извършено нарушението, посочили са
мястото, от което са потеглили двата автомобила, пътя, по който са се движили след
това, т.е. по който са се състезавали. Единият от тези двама свидетели - А. М. Ю., се е обадил на тел.112 и е съобщил за
случилото се, което се потвърждава и от приобщеното по делото, като
доказателство, писмо с рег.№195850-141 от 22.02.2023 год. на Районен център 112
– Кърджали към Дирекция „Национална система 112“, като по повод това съобщение
на място е отишъл и полицейски автопатрул. Така, във връзка с това оплакване в касационната жалба,
настоящият съдебен състав счита, че
показанията на тези двама свидетели правилно са възприети
и кредитирани от въззивния съд, при липса на оборващо ги доказателство. Предвид
горното съдът намира за напълно несъстоятелен доводът в касационната жалба, че
Районен съд – Крумовград неправилно кредитирал събраните по делото
доказателства и поради това постановил едно неправилно решение. Настоящата
съдебна инстанция намира, че районният съд е събрал, проверил и оценил всички
допустими, относими и необходими доказателства и въз основа на тях е направил
законосъобразни правни изводи, които съответстват на данните по делото и на материалния
закон и то по отношение и на двете описани в процесното наказателно
постановление нарушения на различни разпоредби от ЗДвП.
По отношение оплакванията в подадената преди съдебното заседание молба от
пълномощника на касатора, че при установената фактическа обстановка се доказало,
че АУАН, въз основа на който е издадено атакуваното НП, е съставен в отсъствие
на жалбоподателя, само пред свидетелите и въпреки, че същият бил известен и е бил
установен, в нарушение на чл.40 от ЗАНН, актът бил съставен и подписан първо от
свидетелите, после касаторът бил извикан в канцелария на РУ - Крумовград,
където го подписал, съдът намира следното:
Неясно защо се твърди, че АУАН , въз основа на който е издадено
процесното наказателно постановление е съставен в отсъствие на нарушителя, при
положение, че в показанията си, дадени в съдебно заседание на 15.02.2023 год.,
актосъставителят К. О., на два пъти, ясно и категорично е заявил, че актът е
съставен в присъствието на нарушителя Д. И. и на другото лице, участвало в
нерегламентираното състезание, включително вторият път ясно е заявил това по
повод зададен му въпрос от процесуалния представител на жалбоподателя, но
последният явно не е възприел този отговор или не го е осмислил. От
доказателствата по делото става ясно, че при пристигането на място в *** на
датата 28.07.2023 год., след получения сигнал на тел.112, полицейските служители
не са установили двамата водачи, участвали в нерегламентираното състезание, но в
хода на проверката същите са били установени, били са поканени в РУ –
Крумовград и на 01.08.2023 год., там е бил съставен АУАН против касатора, въз
основа на който впоследствие е издадено и процесното наказателно постановление.
Освен това, от приобщените по делото доказателства става ясно, че преди
съставянето на акта, на същата дата - 01.0.2023 год., двамата водачи са дали и
писмени сведения по случая, приложени по делото/на л.40 и на л.42/, в които и двамата
са потвърдили описаното впоследствие в акта деяние. Съставеният в РУ –
Крумовград на 01.08.2023 год. АУАН, в присъствието на нарушителя – касатора Д. И.,
му е бил предявен, същият го е подписал, вписал е в него, че няма възражения,
като е получил и екземпляр от акта, за което се е подписал и на разписката за
получаване. Предвид това, съдът намира за напълно неоснователно и голословно
оплакването за допуснато нарушение на чл.40 от ЗАНН, при съставянето на АУАН,
въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление.
По отношение на бланкетното оплакване в
касационната жалба за необоснованост на атакуваното решение, съдът намира за
нужно да отбележи и следното:
Съгласно чл.63в
от ЗАНН,
решението
на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс и
по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Тези основания за
обжалване са изброени конкретно в нормата на чл.348, ал.1 от НПК и сред тях не се
съдържа основанието „необоснованост”
на съдебния акт, поради което това
оплакване не би следвало да се обсъжда от касационния съд. Независимо от това, настоящият състав намира за нужно да отбележи, че необосноваността
на решението се изразява в опорочени
фактически констатации на съда не поради допуснати от него процесуални
нарушения, а поради допуснати от него грешки при формиране на неговото вътрешно
убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките на
съда при прилагане на правилата на логиката, на опитните правила, на каузалните
връзки между явленията, на данните на науката, като тези грешки
неизбежно водят до неистински фактически констатации, а оттам и до неправилни
правни изводи. В случая, настоящият състав намира, че такива грешки
районният съд категорично не е допуснал при постановяване на атакуваното
решение, като въз основа на приобщените по делото писмени и гласни
доказателства, е направил верни и логични фактически констатации, въз основа на
които е извел и правилни и законосъобразни правни изводи. При това
положение, след като Крумовградският районен съд е
установил и съобразил всички описани по-горе факти и обстоятелства и е
потвърдил процесното наказателно постановление и по двете му
точки,
като правилно и законосъобразно, е постановил едно правилно и законосъобразно
решение, което освен всичко друго, е и обосновано. За пълнота на изложението следва да се посочи, че от настоящата съдебна
инстанция не са констатирани допуснати нарушения на съдопроизведствените
правила в хода на производстото пред районния съд,
които да обосновават незакосъобразност на обжалваното
в настоящото касационно производство съдебно решение.
Ето защо, с
оглед на всичко гореизложено, касационната инстанция в настоящия съдебен състав
намира касационната жалба на Д.Т.И. от ***, ***, подадена
чрез упълномощения му
процесуален представител – адвокат А. А. П. от АК-***, за неоснователна и недоказана, като всички
изложени по-горе съображения водят до извода, че решението на Крумовградския
районен съд, като правилно, обосновано и законосъобразно - постановено при правилна
преценка на събраните доказателства, при правилно приложение на материалния
закон и без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, следва с
решението по настоящото дело да бъде оставено в сила.
При този изход на делото и с оглед своевременно изразената претенция за
присъждане на разноски, в депозираната преди съдебното заседание молба от
процесуалния представител на ответника
по касация, съдът намира, че на основание чл.63д, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН,
следва на ответника по касация да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП,
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП, а
съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението
за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В случая по делото е
проведено едно съдебно заседание, в което не е взел участие процесуалният
представител на ответника, но същият е депозирал писмена молба преди съдебното
заседание, в която е изложил доводи за неоснователност на жалбата и в подкрепа
на обжалваното решение, поради което следва да се присъди възнаграждение в
минималния регламентиран размер от 80.00 лева. Юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде присъдено в полза на Областна дирекция на МВР - Кърджали, в
качеството й на юридическо лице и в структурата на която се намира наказващият
орган – издател на процесното наказателно постановление.
Водим от горното
и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/, във връзка с чл.217, ал.3, предл.4/четвърто/ от
АПК и във връзка с чл.63в
от ЗАНН и чл.63д, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №2 от 09.03.2023
год., постановено по
АНД №3/2023 год. по
описа на Pайонен съд – Крумовград.
ОСЪЖДА Д.Т.И., с адрес ***, ***, ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на МВР – Кърджали, с адрес – ***, с
ЕИК ***, направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80.00/осемдесет/
лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.