РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. К., 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анна П. Донкова-Кутрова
при участието на секретаря Гергана Кр. Бабикова
като разгледа докладваното от Анна П. Донкова-Кутрова Административно
наказателно дело № 20255320200108 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление № 23-0281-000487/01.06.2023 година на
Началника на група Пътен контрол при РУ на МВР- К. към ОД на МВР П. на
К. Д. Ц. ЕГН ********** от гр. К., ул. ***, на основание чл. 177 ал. 1 т. 2 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 161 т. 3 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят
Ц. и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 7-дневен
срок. Счита, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, излага конкретни съображения. Моли съда да отмени
наказателното постановление. В съдебно жалбоподателят, чрез процесуалния
си представител поддържа жалбата.
Ответната по жалбата страна – Началника на група Пътен контрол при
РУ на МВР- К., не изпраща представител.
Карловски районен съд, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намери следното:
1
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което и допустима.
Разгледана от съда е основателна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
разпита на актосъставителя Г. Г. и приложените и приети писмени такива –
справка за нарушител/водач, Заповед № 8121з- 1632/02.12.2021г., Заповед №
8121К-3410/05.04.2023г., Заповед № 317з-11675/31.12.2021г., АУАН, докладна
записка, приемо-предавателен протокол, извлечение от ТР, възражение,
международно свидетелство за управление на МПС, издадено в К. на френски
език и в превод на български език, свидетелство за управление на МПС,
издадено от К. на френски и в превод на български език, съдът намира за
установено следното:
На 20.05.2023 г., служители на РУ на МВР К., сред които свидетелят Г.,
изпълнявали служебни задължения по безопасност на движението по
пътищата. Около 20.15ч. на път I-6 км. 254+ 200м. спрели за проверка лек
автомобил Рено Меган Сценик с рег. № ****, управляван от жалбоподателя.
При проверката жалбоподателят представил свидетелство за управление на
МПС, издадено от К.. Превод на същото не представил.
Въз основа на констатираното при проверката, бил съставен процесния
АУАН, с който било прието, че жалбоподателят е осъществил нарушение на
чл. 161 т.1 от ЗДвП - управлява МПС със свидетелство, невалидно за Р.Б.,
защото държавата, в която е издадено не е договаряща страна по Конвенцията
за движение по пътищата, тъй като на 20.05.2023г. в 10.15ч. на път I-6 км.
254+ 200м. управлява чуждо МПС Рено Меган Сценик с рег. № **** с посока
на движение от изток към запад, като при извършената проверка се установи,
че водачът няма валидно свидетелство за управление на МПС.
На 01.06.2023г. компетентният орган Началникът на група Пътен
контрол при РУ на МВР К. е издал атакуваното наказателно постановление, с
което на жалбоподателя на основание чл. 177 ал. 1 т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 161
т. 3 от ЗДвП, тъй като управлява МПС със свидетелство, невалидно за Р.Б.,
защото не е придружено от легализиран превод на български език - на
20.05.2023г. в 10.15ч. на път I-6 км. 254+ 200м. управлява чуждо МПС Рено
Меган Сченик с рег. № **** с посока на движение от изток към запад, като
2
при извършената проверка се установи, че водачът няма валидно свидетелство
за управление на МПС.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери
изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност. Съдът намери, че същото страда от съществени пороци,
касаещи задължителното му съдържание, поради което е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено само на това основание, без да е необходимо се
изследва въпроса извършено ли е административното нарушение,
квалификацията му, както и размерът на наказанието.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
издаване на наказателното постановление следва да бъдат спазени
задължителните изисквания, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН, като по отношение на датата, мястото, обстоятелствата по извършване
на нарушението, описанието на нарушението, правната квалификация и
индивидуализиращите белези на нарушителя същите следва да си
кореспондират, а не следва да се налице неясноти или противоречия. Такива
съдът констатира относно обстоятелствата по извършване на нарушението,
описанието на нарушението и правната квалификация. В АУАН е прието, че
жалбоподателят управлява МПС с невалидно свидетелство, тъй като
държавата, в която е издадено не е договаряща страна по КДП, а в НП, че
същото е невалидно, тъй като не е придружено с легализиран превод на
български език. Съответно при тези факти различна е и възприетата от
контролния и наказващия орган правна квалификация на извършеното
нарушение – в АУАН същото е прието да е нарушение на чл. 161 т. 1 от ЗДвП,
а в НП – на чл. 161 т. 3 от ЗДвП. Наказващият орган вероятно е приел, че
действа в хипотезата на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН, когато наказателното
постановление се издава и при допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността
на нарушителя и неговата вина. Съдът счита обаче, че посочената хипотеза е
била неприложима, а при ангажирането на административно наказателна
отговорност на жалбоподателя е допуснато съществено нарушение, което
ограничава правото му на защита. Принципът е, че законосъобразното
издаване на наказателното постановление изисква съответствие между
деянието, вменено на нарушителя така, както е описано в акта и в
наказателното постановление. Необходимо е да има единство в съдържанието
3
на АУАН и НП и то следва да възпроизвежда в НП както посочените в АУАН
законови разпоредби, които са нарушени, така и фактическото описание на
конкретното нарушение. Изискването на закона е да има идентичност на
фактите и обстоятелствата, които определят от фактическа и правна страна
деянието като нарушение, описани в АУАН и тези, залегнали в НП. В случая, в
съставения АУАН е описано, че нарушението се изразява в управление на
МПС от лице с невалидно свидетелстово за управление на такова, предвид, че
държавата издала го, не е договаряща по КДП. В наказателното
постановление, са посочени други факти – че свидетелство не е придружено с
легализиран превод на български език. Съответно при разликата в приетите за
осъществени факти нарушението е квалифицирано различно. Действително
наказващият орган може по реда на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН да преквалифицира
деянието, но само в случай, че фактическите обстоятелства, приети за
установени в акта, сочат на друг вид нарушение. В случая обаче идентичност
на твърдените в АУАН фактически белези на деянието и тези в НП не е
налице- в АУАН и НП се твърдят различни факти, обуславящи разбираемо
различни нарушения. С наказателното постановление е недопустимо да се
вменяват нови обстоятелства, които в случая напрактика променят и подменят
фактическия състав на нарушението, прието за установено в АУАН. Налице е
и съществена непълнота в съдържанието, тъй като липсва изложение в частта
на двата акта касая обстоятелства, при които е извършено нарушението-
представил ли е жалбоподателят свидетелство за управление на МПС, коя е
издалата го държава и единствено чуждестранният документ ли е представил.
Единствено при изричното посочване на тези обстоятелства в АУАН,
административно-наказващият орган би могъл да преквалифицира
нарушението, без да засегне правото на защита на жалбоподателя.
По същество, съгласно чл. 161 от ЗДвП свидетелство за управление на
моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на
територията на Република Б. за категорията, за която е издадено, в следните
случаи: 1) държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията
за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на
приложение № 6 към конвенцията; 2)държавата, в която е издадено, е
договаряща страна по Споразумението между страните по
Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили
при условията на чл. IV, буква "а" от него; 3)свидетелството е придружено от
4
легализиран превод на български език; 4)свидетелството е международно и
отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението
по пътищата; 5)свидетелството е издадено от държава - членка на
Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Ш..
Споразумението между страните по Северноатлантическия договор се
прилага само към водачи с определен статут - водачът да е от въоръжените
сили на съответната държава. Двете международни конвенции регулират
отношенията между различни държави, в зависимост от това кои от тях са
страни по съответната конвенция. Затова съществуват и различни правила за
признаване и валидност на чуждестранно СУМПС в зависимост от това коя
държава е издала свидетелството и кой международен договор се прилага в
съответния случай.
Правилата за валидност, предвидени в Женевската конвенция от 1949 г.,
се прилагат само за свидетелства, издадени от договарящи държави по нея,
които не са страни по Виенската конвенция от 1968 г. Това е така, тъй като по
силата на изрична разпоредба от Виенската конвенция /чл. 48 тя отменя и
замества Женевската конвенция в отношенията на страните по нея.
Следователно за държави, подписали и двете конвенции, ще се прилагат
правилата на Виенската конвенция, а Женевската конвенция от 1949 г. се
прилага само за държави подписали я, които не са се присъединили към
Виенската конвенция от 1968 г. Към момента Женевската конвенция от 1949 г.
урежда взаимоотношенията между Б. и следните държави, които не са страни
по КДП: А., А., А., Б., Б., Б., Б., Б. Ф., К., К., К., К., К., Д. р., Е., Ф., Г., Х., И.,
И., И., Й., Л., Л., Л., М., М., М., М., М., Н., Н.З., Н., П.Н.Г., П., Р., С.Л., С.,
Ш.Л., С., Т., Т. и Т., У., С., Я., Я..
Свидетелството за управление, издадено от държава-членка на
Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Ш., е
валидно на територията на Б. за категорията, за която е издадено, съгласно
Закона за движението по пътищата, който транспонира Директива
2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г.
относно свидетелства за управление на превозни средства, без да е
необходимо да се представят допълнителни документи. Това означава, че
5
всеки, притежаващ свидетелство за управление, издадено от някоя от
горепосочените държави, без оглед на гражданството му, има право да
управлява МПС на територията на Б. при спазване на изискванията за
минимална възраст за съответната категория, определени в Закона за
движението по пътищата. Няма ограничение по отношение на срока, в който
лицето може да управлява с притежаваното от него национално свидетелство,
това е единствено срокът на валидност на самото СУМПС. Според горното в
Б. се признават и са валидни чуждестранни национални свидетелства, които не
са издадени от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава -
страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или
от Конфедерация Ш., ако те отговарят на конкретните изисквания съдържащи
се в Женевската конвенция за движение по пътищата от 1949 г., Виенската
конвенция за движение по пътищата от 1968 г. и Споразумението между
страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните
въоръжени сили, както и в Закона за движението по пътищата, в зависимост от
това към кой договор се е присъединила държавата, издала свидетелство,
както и в зависимост от статута на водача.
В процесният случай от доказателства по делото се установява, че се
касае за свидетелство, издадено от К., която не е страна по Виенска конвенция
от 1968 г. Поради това за нея е приложима Женевската конвенция за движение
по пътищата от 1949 г., която К. е подписала.
Съгласно Женевската конвенция на територията на Б. се признават
чуждестранни свидетелства без оглед на гражданството на водача, издадени от
договаряща страна за съответната категория, стига водачът да е навършил 18
години, като за водачи на мотоциклети договарящите държави могат да
признаят свидетелствата им и ако не са навършили 18 години. В случая
нашето законодателство предвижда 16-годишна възраст за водачи,
притежаващи свидетелства за категориите АМ и А1. Друга особеност е, че
шофьорите могат да управляват с националното си свидетелство за срок до 1
година от влизането си в Б.. Конвенцията допуска в българското
законодателство да се предвидят допълнителни изисквания за валидност на
чуждестранно СУМПС, особено ако то не отговаря на образеца в
приложението към Конвенцията - чл. 24, 25 и Приложение № 9 от Женевската
конвенция от 1949 г. В българското законодателство, обаче, не са уредени
допълнителни изисквания, от което следва, че свидетелства, издадени от
6
договаряща страна по Конвенцията, са валидни и се признават на територията
на Б. автоматично. Това пряко задължение на Б. по силата на Женевската
конвенция от 1949 г. вр. чл. 48 от Виенска конвенция от 1968 г. е
имплементирано и в чл. 161, т. 1 от Закона за движението по пътищата.
Настоящият състав не споделя разбирането на част от съдебната
практика, че наличието на легализиран превод е условие за валидност на
свидетелството. Такова изискване няма в Женевската конвенция от 1949 г.,
нито във Виенска конвенция от 1968 г. Разпоредбата на чл. 161, т. 3 от ЗДвП е
самостоятелно основание за зачитане на чуждестранни свидетелства за
управление на МПС, а не кумулативно изискване наред с останалите визирани
в чл. 161, т. 1, 2, 4 и 5 от същия закон. Тя се прилага за свидетелства за
управление на МПС издадени от държави, които не са страни по нито един от
международните договори - Женевска конвенция за движение по пътищата от
1949 г., Виенска конвенция за движение по пътищата от 1968 г. и
Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно
статута на техните въоръжени сили. Такива чуждестранни свидетелства за
управление се признават на територията на Б., ако са придружени от
легализиран превод. В Закона за движението по пътищата са предвидени
ограничения по отношение на български граждани и чужденци, дългосрочно
пребиваващи в Б., притежаващи признато за валидно чуждестранно
национално свидетелство, когато то не е издадено от държава членка на
Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Ш..
Ограничението се отнася единствено до срока, в който посочените лица имат
право да управляват в Б. с чуждестранното свидетелство, отговарящо на
изискванията за валидност съгласно приложимия за него режим. Така: 1.
когато български гражданин притежава такова свидетелство, може да
управлява на територията на Б. в срок до 3 месеца от датата на влизането си в
страната - чл. 162, ал. 1 от ЗДвП. 2. когато чужденец, дългосрочно пребиваващ
в Република Б., притежава такова свидетелство, може да управлява на
територията на Б. до една година от датата на издаване на документ за
пребиваване. Представеното от жалбоподателя СУМПС, издадено от О., К.,
отговаря на изискванията на чл. 24, чл. 25 и Приложение 9 от Женевска
конвенция за движение по пътищата от 1949 г. Има всички необходими
реквизити, в период на валидност е и посочената категория отговаря на
7
управлявания автомобил.
На следващо място жалбоподателят е български гражданин.
Разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че българските граждани
могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република
Б. с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от
държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от
Конфедерация Ш., в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. По
делото няма официални данни кога жалбоподателят е влязъл в Р.Б. с оглед
изискването на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП. Административно-наказващият орган е
следвало да изследва въпроса кога жалбоподателят е влязъл в страната, както
и не твърди, че датата на нарушението е след изтичане на три месечния срок
от влизането на лицето в страната.
Нарушението по чл. 161, т. 3 от ЗДвП, не попада и в нито една от
хипотезите на посочената санкционна разпоредба на чл. 177, ал. 1 от ЗДвП,
тъй като не се твърди, че жалбоподателят е неправоспособен водач, той
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него моторно превозно средство, не е загубил
правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, свидетелството му за управление на
моторно превозно средство не е било временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, не е било
обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Поради
това и санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 1 от ЗДвП, не е приложима. За
това нарушение изобщо не е предвидено наказание в ЗДвП, поради което би
била приложима разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП, но доколкото деянието е
несъставомерно, а и предвид пороците при издаване на АУАН и НП, то съдът
не следва да изменя НП, а да го отмени.
По изложените съображения наказателното постановление следва да
бъде отменено.
При този изход на делото и стореното изрично искане от процесуалния
представител на жалбоподателя, в полза на последния следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв.
По изложените мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0281- 000487/01.06.2023
година на Началника на група Пътен контрол при РУ на МВР- К. към ОД на
МВР П., с което на К. Д. Ц. ЕГН ********** от гр. К., ул. ***, на основание
чл. 177 ал. 1 т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лева за нарушение на чл. 161 т. 3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР П. да заплати на К. Д. Ц. ЕГН ********** от гр.
К., ул. *** сумата от 300 (триста) лева, представляваща направени разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – П. в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
Г.Б.
9