Решение по дело №3881/2020 на Районен съд - Варна

 

                   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 260270/20.10.2020г.        Година 2020        Град Варна

 

                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                   четвърти състав

На седемнадесети октомври             Година две хиляди и двадесета

 

 

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ

 

 

     като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 3881 по описа за две хиляди и двадесета година.

 

 

                  

                        Р  Е  Ш  И:

 

 

                           

 

     ПОТВЪРЖДАВА НП №23-0000750/31.08.2020г. на Директор на РД „АА“ гр. Варна, с което на М.П.М. е наложено административно наказание  ГЛОБА в размер на 100 лева на основание чл.93 ал.2 от ЗАвП.

 

ОСЪЖДА М.П.М., ЕГН ********** да заплати на РД „АА“ – Варна, на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт в размер на 120 / сто и двадесет/ лева.

 

 

 

 

     Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите са изготвени.

 

 

                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:  

 

 

     МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на М.П.М. против НП на Директор на РД „АА“ гр. Варна, с което му е наложено административно наказание глоба.

     В жалбата си въззивника оспорва характера на извършения превоз. Счита, че е извършен обществен превоз на товари, а не такъв за собствена сметка, поради което Наредба Н-8 е неприложима. Не е извършена проверка дали е било необходимо издаването на визирания в НП документ и в този смисъл обвинението е непълно. Счита още, че е налице непълнота на обвинението доколкото не е описано дали се касае за заповед на ЕТ или управляващ ЮЛ или упълномощено от тях лице; дали е следвало изобщо такава заповед да се издава.  Алтернативно смита, че е налице хипотеза на маловажен случай на административно нарушение. Моли за отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си чрез процесуален представител.

По същество поддържа основанията за отмяна на НП, изложени с жалбата.

 Представител на органа, издал наказателното постановление оспорва жалбата.

По същество моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

     След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 17.06.2020г. служители към РД“АА” Варна, сред които св. К. осъществявали пътен контрол над движението на ППС, извършващи превоз на товари. КПП било устроено в гр. Варна, на ул.“Девня“, на около 100 метра преди кръстовището с бул. „Република“, в посока към жп- гара.

Около 09,35 часа спрели за проверка товарен автомобил  категория 2 - „Ивеко“ с рег.№В5349НК, управляван от въззивника М., който извършвал превоз на товари за собствена сметка – земно влажен бетон.

При проверка на документите на въззивника, последния не представил заповед на ръководителя на лицето, за чиято сметка се извършва превозът.

След като констатирал горното, св. К. пристъпил към съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В съдържанието на акта било описано установеното нарушение и била посочена правна квалификация на същото. В графата за възражения въззивника вписал, че няма  такива.

 Възражения не постъпили и  в тридневния срок.

     Впоследствие на 31.08.2020г. било издадено НП, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение. На описаното нарушение била дадена правна квалификация по чл.18 ал.4 от Наредба №Н-8 от 27.06.2008г. на МТ и въззивника бил санкциониран на осн. чл.93 ал.2 от Закона за автомобилните превози.

 

     Гореизложената фактическа обстановка е безспорна между страните и се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства- показанията на св. К.; заповед №6 от 31.05.2020г.; товарителница; заявка; трудов договор; снимков материал и др.

     След служебна проверка на двата документа съдът констатира, че и актосъставителя и административнонаказващият орган са изпълнили задълженията си, произтичащи от ЗАНН - акта за установяване на административно нарушение е бил съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя; спазен и тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му. И акта за установяване на административно нарушение и съставеното наказателно постановление съдържат всички реквизити, изискуеми се от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

     Правилно описания от административно наказващия орган фактически състав е бил съотнесен към санкционната разпоредба на чл.93 ал.2 от ЗАвП и е било наложено предвиденото административно наказание, което е с императивно определен размер.

Що се отнася до доводите за отмяна на НП, наведени с жалбата и в съдебно заседание, съдът констатира тяхната неоснователност, предвид на следното:

 

В жалбата си въззивника оспорва характера на извършения превоз. Счита, че е извършен обществен превоз на товари, а не такъв за собствена сметка, поради което Наредба Н-8 е неприложима. Не е извършена проверка дали е било необходимо издаването на визирания в НП документ и в този смисъл обвинението е непълно.

Съдът не споделя позицията на въззивника, доколкото от всички събрани в хода на административнонаказателното производство по безспорен и категоричен начин се установява, че е извършен превоз за собствена сметка.

Видно от съдържанието на приложените заявление от 29.06.2020г. ; заповед №6 от 31.05.2020г.; товарителница и заявка, на 17.06.2020г. е бил извършен именно превоз за собствена сметка , към който са относими изискванията на Наредба №Н-8 от 27.06.2008г. на МТ.

Въззивникът счита още, че е налице непълнота на обвинението доколкото не е описано дали се касае за заповед на ЕТ или управляващ ЮЛ или упълномощено от тях лице; дали е следвало изобщо такава заповед да се издава.

Както вече беше посочено по- горе, към вида на извършвания превоз са относими изискванията на Наредба №Н-8 от 27.06.2008г. на МТ. Конкретизация дали заповедта следва да изхожда от ЕТ или управляващ ЮЛ или упълномощено от тях лице не представлява съществен елемент от обвинението, поради което и същата не е била необходима в обстоятелствените части на АУАН и НП.

Кой е конкретния ръководител, както и съдържанието на конкретната заповед за превоза са установими от доказателствения материал по делото, като следва да се отбележи и  че тези доказателства са изхождат именно от ръководителя на лицето, за чиято сметка е извършван превоза и Заповед №6 от 31.05.2020г. е била връчена лично на въззивника, видно от надлежното отбелязване върху нея, и в този смисъл визираните от защитата факти са били известни на лицето, извършващо превоза.

 

 Алтернативно се счита, че е налице хипотеза на маловажен случай на административно нарушение.

 

Съдът намери, че правилно от страна на наказващия орган не е била приложена хипотезата на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретния случай не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид /напротив- степента на обществена опасност на нарушителя се явява завишена, видно от приложената справка за нарушител/ и в този смисъл правилно е било прието, че въззивника следва да бъде санкциониран за извършеното административно нарушение.

 

     Като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че  следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

 

С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт.

 

 

 

     Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

                    

 

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: