Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1240
01.10.2020
година гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, четиринадесети състав, на двадесет и четвърти
септември две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.
РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
2.
АТАНАСКА АТАНАСОВА
при секретаря С. Х., в присъствието на прокурора Андрей
Червеняков, като разгледа докладваното от съдията Атанасова касационно административно
наказателно дело № 1027 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и е образувано по
повод постъпила касационна жалба от А.И.А. с ЕГН **********, с постоянен адрес:***,
против решение № 225 от 20.02.2020 г. по НАХ дело № 5410/2019 г. по описа на
Районен съд- Бургас.
В жалбата са развити
доводи за незаконосъобразност на решението в обжалваната част, поради нарушение
на закона, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. По
същество се иска отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно
постановление.
В съдебното заседание
процесуалният представител на касатора поддържа жалбата. Не сочи нови
доказателства. Моли за отмяна на решението и на наказателното постановление.
Ответникът по касационната
жалба не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява
становище по жалбата.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Жалбата е подадена от
надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При
разглеждането и́ по същество, съдът намира следното:
С решението, предмет на касационната проверка, е
потвърдено наказателно постановление № 19-0769-004926/10.10.2019 г., издадено
от началник на група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР- Бургас, с което на основание
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложено на касатора А.И.А. административно наказание глоба
в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца,
и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложена на същия глоба в размер
на 10 лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Прието е от съда, че в
производството по издаване на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуални правила, както и че са налице съставомерните
признаци на нарушенията по чл. 174, ал.3 и по чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
поради което правилно е ангажирана отговорността на А..
Решението е правилно.
От фактическа страна по делото е установено, че на 23.09.2019
г. около 04.55 часа в гр. Бургас, ж.к. „Славейков“ до бл. 62, е бил спрян за
проверка лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № А 21 43 МР, управляван от касационния
жалбоподател А.А.. Последният бил поканен до полицейския автомобил за
извършване на проверка с техническо средство, за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта. Изпълнил указанията на полицейските служители, но направената проба
била некачествена, тъй като не подавал достатъчно въздух в техническото
средство, поради заболяване, за което представил на полицейските служители
медицински документи. Полицейският служител му разяснил, че е необходимо да
бъде направено медицинско изследване на кръвта, като за целта съставил талон,
приложен в административнонаказателната преписка, съдържащ указание за явяване
в УМБАЛ Бургас. В определения срок А. се явил в медицинското заведение, но
отказал да даде кръв за анализ, като това обстоятелство било отразено от лекаря
в съставения протокол за медицинско изследване. Съставен бил акт за
установяване на административно нарушение, въз основа на който било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, при
отказ на водача да бъде проверен с техническо средство за установяване
употребата на алкохол или упойващи вещества или неизпълнение на предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични
вещества или техни аналози, се налага на същия административно наказание лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години и глоба в
размер на 2000 лева. Според нормата на чл. 3а, т. 3 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор,
показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища
(доказателствен анализатор), или с медицинско лабораторно изследване, когато физическото
състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство.
В конкретния случай тази хипотеза е налице. Видно от приложените по делото
епикризи, касаторът страда от заболяване- бронхиална астма, което не позволява
да бъде извършена проверка с техническото средство, и следователно
концентрацията на алкохол в кръвта му се установява с медицинско изследване.
Такова изследване не е извършено, поради отказ на същия да даде кръв за анализ,
удостоверен в съставения протокол за медицинско изследване. Ето защо съдът
приема, че законосъобразно е ангажирана отговорността му за това нарушение.
Съдът намира за неоснователни доводите на касатора за
допуснато съществено нарушение в производството по издаване на наказателното
постановление, поради използвана от медицинския специалист, ангажиран с извършване
на медицинското изследване, стара бланка на протокол. Съставеният протокол е
подписан от освидетелствания и от лекаря, съдържа сведения за значимите факти и
съставлява годно доказателство за тях. Действително, в него не са отразени
данни за състоянието на изследваното лице, анамнестични данни за налични
заболявания и приети
лекарствени продукти през последните 24 часа, но, доколкото медицинско
изследване не е извършено, поради отказ на лицето да даде кръв за анализ, тези
обстоятелства са ирелевантни.
При извършената служебна проверка касационната
инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на
обжалваното решение. С оглед горните съображения, не са налице и сочените в
жалбата основания за отмяна решението, поради което същото следва да се остави
в сила.
Мотивиран от горното
и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл. 1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1,
изр.2 от ЗАНН, Бургаският административен съд, четиринадесети състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 225 от 20.02.2020 г. по НАХ дело № 5410/2019 г. по описа на Районен съд-
Бургас.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.