Решение по дело №507/2020 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 352
Дата: 11 декември 2020 г. (в сила от 11 декември 2020 г.)
Съдия: Аглика Гавраилова
Дело: 20204500500507
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 352
гр. Русе , 09.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на
десети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Наталия Георгиева
Членове:Аглика Гавраилова

Антоанета Атанасова
Секретар:Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20204500500507 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
ЗК «Лев Инс»-АД, ЕИК121130788, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. «Симеоновско шосе» №67А, представлявано от изп.директори
М.М.Г. и П.Д., е обжалвало решение №684 от 10.06.2020г. на Русенския
районен съд, постановено по гр.д.N7564/19г., с което предявеният против
дружеството иск е уважен за сумата 5000лв., представляваща част от
дължимо застрахователно обезщетение, претендирано в общ размер на
82024лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.09.2018г. до
окончателното му изплащане.Излагат се оплаквания за неправилност на
решението поради нарушения на материалния закон и на процесуалните
правила. Иска се въззивният съд да го отмени и вместо него да постанови
друго, с което да отхвърли претенцията, при законните последици.
Въззиваемата страна Община Русе, Булстат:*********,представлявана
от кмета П.М., изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Окръжният съд, след като прецени оплакванията по жалбата и провери
събраните по делото доказателства, приема за установено следното :
1
Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в законоустановения
срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
С решението първоинстанционният съд е осъдил жалбоподателя да
заплати на Община Русе сумата от 5000лв., представляваща част от дължимо
застрахователно обезщетение претендирано в общ размер от 82024лв. по
застраховка „Гражданска отговорност“ за причинени вреди по тролейбусната
въздушно-контактна мрежа в гр. Русе, по бул. „България“ в резултат на ПТП
от 21.05.2018г. с товарен автомобил „Сания“ с ДКН ***** и полуремарке
„Шмитц“ ***** управлявани от А.Д.С., ведно със законната лихва върху
присъденото обезщетение считано от 12.09.2018г. до окончателното му
изплащане.
От представения с исковата молба Констативен протокол за ПТП с
пострадали №373/91, се установява, че на 21.05.2018г., около 12.40ч в гр.Русе,
по бул.»България» до пътен възел «Охлюва», е настъпило пътно-транспортно
произшествие, при което водача на МПС – влекач «Скания» с ДКН ***** и
прикачено ремарке с ДКН ***** загубва управление над същото и причинява
щети както върху автомобила и полуремаркето, така и материални щети
върху част от тролейбусната транспортна мрежа, осветителната мрежа и от
Въздушно-контактната мрежа/ВКМ/ – подробно описани в протокола.
Към момента на произшествието, за посочения товарен автомобил е
имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
застрахователно дружество, обективирана в полица
№BG/22/117003182415/9.12.2017г., което е удостоверено и в Констативния
протокол за ПТП. С писмо от 11.06.2018г. Община Русе, като собственик на
увреденото имущество, общината е уведомила ЗК „Лев Инс“ АД като
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС с което е
причинена щета, за настъпване на щетата и е отправила претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение. От данните в това писмо се
установява, че представител на „Общински транспорт - Русе“-АД е подал
искане за заплащане на застрахователно обезщетение и по това искане е
била образувана щета № 1701-1000-00-18-7200-от 23.05.2018г.Искане за
оценка на щети по застраховка №1701-1000-00-18-7200 е представено и по
приложеното ч.гр.д.№4258/18г. на РРС.С писмото от 11.06.2018г. на
2
застрахователя са представени копие от ПТП с пострадали; копие от искане
за оценка; калкулация за възстановяване на щетите, фактура, извлечение от
инвентарна книга; снимков материал и др.относими към установяване на
размера на щетите документи.
От приложеното ч.гр.д.№4258/18г. по описа на РС-Русе, се установява,
че в производство по чл.208 ГПК, образувано по молба на Община Русе от
15.06.2018г., е прието заключение на съдебна автотехническа оценъчна
експертиза, според което стойността на щетите, причинени при процесното
пътно-транспортно произшествие, е 82023лв. Заключението е прието в
съдебно заседание на 06.08.2018г., в присъствие на процесуален представител
на застрахователя.
С влязла в сила присъда №29 от 27.02.2019г. по нохд №2135/18г.,
А.Д.С. е признат за виновен в това, че на 21.05.2018г., в гр. Русе, при
управление на МПС – влекач марка „Скания“ ДКН ***** и полуремарке
„Шмитц“ ***** е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал.1
и чл. 21, ал.1 ЗДвП, следствие на което по непредпазливост е причинил
значителни имуществени вреди на Община Русе, на обща стойност 82 024лв –
престъпление по чл.343, ал.1, б.“а“ вр. чл.342,ал.1,пр.3 от НК и е ангажирана
наказателната му отговорност.С присъдата А.Д.С. е осъден да заплати на
Община Русе сумата от 82024лв. представляваща обезщетение за
имуществени вреди, както и законната лихва върху тази сума, считано от
21.05.2018г. до окончателното изплащане. С писмо от 02.05.2019г. Община
Русе е изпратила на застрахователя копие от присъдата, постановена по нохд
№2135/2018г., с оглед претенцията за заплащане на обезщетение на
причинените имуществени вреди.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира,
че обжалваното решение е правилно. По делото безспорно е установено, че от
пътно-транспортното произшествие, настъпило на 21.05.2018г. по вина на
водача на влекач марка „Скания“ ДКН ***** и полуремарке „Шмитц“ *****
са настъпили на ищеца са причинени и материални щети върху част от
осветителната мрежа и от Въздушно-контактната мрежа, преградни
съоръжения и др. подробно описани в протокола за ПТП, които
представляват общинска собственост.Към момента на произшествието по
3
отношение на товарния автомобил е имало сключена застраховка Гражданска
отговорност при ответника. Съгласно чл. 432, ал.1 КЗ, увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". От
писмените доказателства е установено, че Община Русе е отправила искане
до застрахователното дружество за определяне и изплащане на
застрахователно обезщетение, като е представила съответните относими
документи, с писмо от 11.06.2018г.Представител на застрахователното
дружество е присъствал при приемане на експертизата, от която е установен
размера на щетите. След постановяване на присъдата по нохд №2135/18г. на
РРС, на застрахователя е представен и препис от същата – с писмо
02.05.2019г. Ето защо неоснователно е възражението на ответника, че ищецът
е предявил исковата си молба преждевременно, тъй като не е изпълнено
изискването на чл. 498, ал.3 КЗ, който предвижда, че увреденото лице може
да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не
е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение.Съгласно чл. 496, ал.1 срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното
предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия
представител за уреждане на претенции. Исковата молба е депозирана в съда
на 1.10.2019г., до този момент застрахователното обезщетение не е заплатено,
въпреки отправената още през 2018г. претенция, с която са представени
необходимите документи и е посочена банкова сметка, като с писмо от
02.05.2019г. е представен и препис от влязлата в сила присъда.
Предявеният иск е установен и по размер. Съгласно чл. 300 ГПК,
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това,
дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. В
Решение № 53 от 02.11.1981 г. на ОСНК на ВС е разгледан общият въпрос,
доколко гражданските съдилища са длъжни да се съобразяват и зачитат
влезлите в сила присъди, като приемат за установени съдържащите се в тях
4
правни констатации, без да имат право да преценяват тяхната правилност и
без да могат отново да ги пререшават, поради силата на пресъдено нещо.
Според ОСНК на ВС, силата на пресъдено нещо се разпростира досежно
всички признаци на престъпния състав и досежно правната квалификация на
деянието, и поради това може да се противопостави на всички по отношение
на визираните в чл. 372, ал. 2 НПК /понастоящем отменен, съответно чл. 413
от НПК от 2005 г./ констатации, макар и да не са участвали в наказателния
процес. Влязлата в сила присъда относно размера на присъдените вреди,
когато последните са елемент от фактическия състав на престъплението
формира сила на пресъдено нещо, поради което е задължителна за
гражданския съд. В това решение на Общото събрание е даден пример с
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "а" НК /същият престъпен състав, както в
настоящия случай по присъдата/, при което размерът на причинените
значителни имуществени вреди е елемент от състава на деянието, т. е.
присъдата има сила на пресъдено нещо и съответно гражданският съд е
длъжен да се съобрази с него – виж и актуална съдебна практика – Решение
№ 25/17.03.2011 г. по т. д. № 411/2010 г. на ВКС, ТК. В решение №
127/29.10.2015 г. по т. д. № 1882/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО е разяснено, че
присъдата има задължителен характер относно извършването на деянието с
оглед на всички негови признаци, в т. ч. и относно размера на причинените
вреди, доколкото обаче същите са въздигнати като елемент от престъпния
състав.
По изложените съображения решението на първоинстанционния съд,
с което е уважен искът за сумата 5000лв, частично предявен от общо заявен
размер от 82024лв., представляващ дължимо застрахователно обезщетение по
застраховка ГО, е правилно, и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода спора пред въззивната инстанция жалбоподателят дължи
на въззиваемата страна 100лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.271,ал.1,предл.1 от ГПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 684 от 10.06.2020г. на Русенския
районен съд, постановено по гр.д.N7564/19г. по описа на РРС.
5

ОСЪЖДА ЗК «Лев Инс»-АД, ЕИК121130788, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул. «Симеоновско шосе» №67А, представлявано от
изп.директори М.М.Г. и П.Д. да заплати на Община Русе,
Булстат:*********,представлявана от кмета П.М. 100лв. разноски за
юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6