№ 403
гр. София, 07.02.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в закрито заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цветанка Бенина
като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело №
20221100900193 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба вх. № 5115/31.01.2022г., депозирана от
Д. СТ. Б. против „Б.“ЕАД и „Б.Е.Х.“ЕАД. Сочи се, че едноличен собственик на
капитала на първия ответник - „Б.“ЕАД е „Б.Е.Х.“ЕАД, което дружество е 100 %
собственост на българската държава. В този смисъл дружеството „Б.“ЕАД се явява
публично предприятие по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗПП, като приложими са
разпоредбите на ЗПП и ППЗПП относно избора, назначаването и освобождаването на
управителния му орган. В исковата молба се излагат твърдения, че ищцата е била
избрана за член на Съвета на директорите на „Б.“ЕАД въз основа на проведена
конкурсна процедура при спазване на нормативните изисквания за това и въз основа на
взето решение на Съвета на директорите на „Б.Е.Х.“ЕАД, обективирано в протокол от
13.07.2021 г. Сочи се, че в противоречие със заложените в ЗПП основни цели за добро
управление и прозрачност на дейността на публичните предприятия и в нарушение на
установените нормативни правила, е взето решение на заседание на Съвета на
директорите на „Б.Е.Х.“ЕАД, обективирано в протокол № 6 от 28.01.2022 г., с което
ищцата е освободена като член на Съвета на директорите на „Б.“ЕАД, заедно с
останалите легитимно избрани такива, като на тяхно място са избрани нови пет
членове. Ищцата претендира да бъде прогласена недействителността на така взетите
решения, обективирани в протокол № 6 от 28.01.2022 г. от заседание на Съвета на
директорите на „Б.Е.Х.“ЕАД, поради противоречието им с императивните правила на
ЗПП – чл. 21, ал. 1 и ППЗПП и водещо до заобикаляне на основните цели и принципи,
установени в чл. 1 от ЗПП, както и да бъде признато за установено съществуването на
мандатното правоотношение между ищцата и „Б.“ЕАД, като валидно възникнало въз
основа на редовно проведена конкурсна процедура.
Съгласно задължителните разяснения в Тълкувателно решение № 1/2002г. на
ОСГК на ВКС, решенията на общото събрание на търговско дружество могат да бъдат
възприети като нищожни единствено при преценка според критериите за това,
съдържащи се в Търговския закон, като неприложими са общите правила според ЗЗД за
нищожност на правните сделки. При еднолични търговски дружества, решенията от
компетентността на общото събрание се взимат от едноличния собственик на капитала.
Изключването на приложението на общите правила по ЗЗД е свързано с пораждане
правните последици от решенията на органа на дружеството в правната сфера на трето
лице, каквото се явява търговското дружество. В случая, при обосноваване
основателността на исковете си, ищцата се е позовала именно на противоречие на
взетите решения със закона – в частност ЗПП, което е недопустимо и я лишава от
1
правния интерес от търсената защита.
Освен това, правният си интерес от предявяване на исковете ищцата обосновава
със защита на публичния интерес и в този смисъл интересът и целите, възприети в
установените правила и норми на ЗПП и ППЗПП. Защита на нарушено право ищцата
може да търси, обаче, в случай, че същото произхожда пряко от съществувалото между
нея и ответното дружество мандатно правоотношение по сключения договор за
управление, каквото не се твърди да е налице. Недопустимо е упражняването на права
от ищцата в защита на публичния интерес.
Доколкото не се излагат твърдения, които да обосноват нищожност на
решенията предмет на установителните искове по смисъла съобразно мотивите по-
горе, не се установява да е налице процесуална легитимация на ищцата за
предявяването им. Легитимиран да иска прогласяването на нищожност на взето от
управителния орган решение може да бъде правен субект, който е съдружник в
търговското дружество, респ. се намира в членствено правоотношение по смисъла на
чл. 71 ТЗ, каквото не се твърди по отношение на ищцата.
С оглед гореизложеното, предявените искове предмет на разглеждане в
настоящото производство, съдът намира за процесуално недопустими, поради което
исковата молба подлежи на връщане на основание чл. 130 ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА, на основание чл. 130 ГПК, искова молба вх. № 5115/31.01.2022г.,
депозирана от Д. СТ. Б. против „Б.“ЕАД и „Б.Е.Х.“ЕАД, като ПРЕКРАТЯВА
образуваното въз основа на нея производство по т. дело № 193/2022 г. по описа на
СГС, ТО, VІ-5 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
апелативен съд в 1-седмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
2