Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 10.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в публично съдебно заседание на десети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от съдията гр. дело №10606 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК от Г.К.Ч. срещу С.Н.С. за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на Поземлен имот с идентификатор №***, находящ се в гр.Варна, район „Приморски“, местност „***“ с площ от 1183 кв.м., при граници : ПИ с идентификатори №№**.
Ищецът твърди, че е собственик на процесния имот въз основа на давностно владение, за което бил съставен НА №**, том II, дело №***. Излага, че в титула му за собственост имотът е посочен със стар идентификатор парцел пл.№***в кв.70 по плана на Вилната зона на гр.Варнам при съседи : изток –**, север – **, запад –Почивен дом на Българо-съветското дружество, юг- ** и площ от 1600 кв.м.Сочи, че имотът попада в непосредствена близост до оградата на Двореца “**“. Преди да бъде обособен като отделен поземлен имот попадал в площта на стар имот пл.№**, за който бил отреден парцел ** по РП на *** от 1936г. като целият стар имот бил с площ 9 дка, собственост на Е. Г.П. В последващите кадатстрални и регулационни планове за местността /КП Крайбрежието от 1956г., Регулационен план на м.Абатко от 1961г. / имотът бил обособен като отделен поземлен имот в реални граници и с нов идентификатор XIV – *В в кв.70 по плана на Вилна зона Варна, представляващ лозе-хавра с площ от 1600 кв.м. След снабдяването с КНА от 1992г. владението на имота не било прекъсвано и бил владян от ищеца в старите си граници както преди 1992г. и досега. Излага, че имотът е ограден, не е запуснат и изоставен и ищецът заплащал всяка години данъците и таксите за него. След справка при плащането на данъците ищецът установил, че след влизане в сила на КК на гр.Варна през 2008г. имотът бил с намалена площ и че ответницата се снабдила с КНА за собственост по давност на 24.03.2017г. и имотът бил обявен за продажба. Твърди, че никога не е прекъсвал владението си върху имота, като за него се грижи друг човек-управител, тъй като ищецът не работил в България. Този човек се грижел и за другия имот на ищеца, който се намирал в непосредствена близост на процесния по вътрешно-имотната му граница с №10135.2568.82. Излага, че всички непосредствени съседи на имота го познават като негов собственик и не били споменавали никога името на ответницата. В условията на евентуалност претендира да е собственик на имота въз основа на давностно владение от 05.03.1992г. до 24.03.2017г.
В срока по чл.131 ГПК ответната страна С.Н.С. е депозирала отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва идентичността на процесния имот с идентификатор *** със стар имот ***В в кв.70, описан в КНА 65. Твърди, че към датата на съставяне на КНА на ищеца, действащ за местността, в която се намира имотът е бил КП на к.к.“*“ от 1990г., като в този план не съществувал имот ***В. Същестувал имот 100 с посочване на номера по предходния план /РП от 1961г./ - имот № ***А. По РП от 1961г. имот ***А в най-южната си част граничел с двореца „***“ . В последващия КП от 1990г. част от имот имот ***А /северната част/ била обособена като самостоятелен имот с нов номер по КП от 1990г. - №100, който изглеждал идентичен на процесния ПИ с идентифкатор №***. Имот ***А в кв.70 по плана от 1961г. граничел пряко в най-южната си част с двореца „***“, а в последващия план от 1990г. обособения нов имот №100 граничел в южната си част с имот №99. В КНА на ищеца не била описана като пряка граница двореца „***“ , която била южна граница на имота по плана от 1961г. В разписния лист към плана от 1990г. нямало отбелязване за собственик на имот №100, а ищецът бил записан като собственик на имот №99. Излага, че ПИ с идентификатор №*** представлява част от УПИ имот ***А в кв.70 по РП от 1961г. По силата на Разпореждане №93 на бюрото на министерски съвет от 10.05.1973г. на РБ и оценителен протокол от 22.03.1974г. от ** било отчуждено вилно място с площ от ** кв.м., представляващо парцел ***А в кв.70 по РП от 1961г. като бил съставен АДС №13657/22.07.1977г. Със Заповед №715/25.05.1992г. на Кмета на Община Варна имотът по АДС №13657/22.07.1977г. бил отписан от актовите книги и се възстановявал въз основа на Разпореждане №15 на МС от 24.07.1991г. Със Заповед №580/28.04.1992г. на Кмета на Община Варна била определена сума в размер на 2499 лева, която ** следвало да внесе по сметка на Община Варна с оглед възстановяването на имот ***А . Сумата, която била получена като обезщетение при отчуждаването на имота била преведена от ** още на 30.09.1991г. в размер на 3444.14 лева. Ответницата твърди, че притежава имота от покойния си съпруг А.С., като знаела от него, че го е платил на собственика, който назовавал дядо *** и били съставили писмен договор за платената цена. Били се разбрали по-късно да подпишат нотариален акт, но А. С. починал и ответницата нямала възможност да открие въпросния дядо **, тъй като не знаела нищо за него. Излага, че ** фигурира като граница на имота, закупен през 1964г. от ** – майка на ищеца/ НА №*, том VI, дело **./, който бил с №** А и площ от 1647 кв.м. Площта на имота на майката на ищеца била сходна с описаната в КНА на ищеца площ 1600 кв.м. , което водело до извод, че КНА се отнася за имота на неговата майка, а не за процесния. Същото се установявало и от предствената от ищеца заповед №**.2008г. , с която било разрешено на собствениците на ПИ 196 да преминават през ПИ 81, ПИ 82 и ПИ 197 като заплащат обезщетение за преминаването. В заповедта бил посочен ищеца като собственик на имот 82. В Разпореждане №93 на бюрото на министерски съвет от 10.05.1973г. на РБ и оценителен протокол от 22.03.1974г. било отчуждено в полза на държавата вилно място с площ от 1612 кв.м., съставляващо парцел ** А в кв.70, собственост на ** Ч./майка на ищеца/, Г.К.Ч., СК.Ч./сестра на ищеца/, К. О. Ч./баща на ищеца/ и О. К.Ч./брат на ищеца/ Всичко водело до извод, че ищецът притежава акт за собственост на ПИ с идентифкатор №***, поради което не можел да се легитимира като собственик на процесния имот. Твърди, че ищецът не е придобил имота към 1992г., тъй като същият е бил държавна собственост предвид законовата забрана за това. Оспорва и твърденията в евентуалност ищецът да е придобил имота за периода 05.03.1992г. до 24.03.2017г. , тъй като през 1992г. имотът бил възстановен на бившия му собственик, а след това бил владян от А. С. до смъртта му през ноември 1993г. ,а след това до настоящия момент от ответницата. Излага също, че ищецът от доста години живее извън България, не е декларирал имота, не е заплащал данъци за него.
Отправя искане за отхвърляне на иска.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по
вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Представен е договор от 05.09.**., съгласно който ** продава на Г.К.Ч., представляван от баща си К. О Ч. лозе-хавра с площ от 1600 кв.м. в землището на гр.Варна, м-ст **, курорта **, при съседи : АЧ., И С, почивен дом на Б.С.Д. , О Ч..
На 16.03.**. е издаден Оценителен протокол №1323 за оценка на имот ***а в к.**, собственост на ***.
Парцел ** в кв.70 на к.** е актуван с АДС №13657/** като бивша собственост на **.
С Оценителен протокол от 13.04.1992г. е извършена оценка на имота на *** парцел *а по плана на вилна зона к.к. *.
Със Заповед №580/28.04.1992г. на Кмета на Община Варна е извършена оценка на обезщетението и подобренията в имота *** собственик на имот, находящ се в кв.70 парцел ***а по плана на Вилна зона, к.к. *.
Представена е разписка за извършено плащане към ГНС от ***.
С КНА за собственост върху недвижим имот №**, том II,
дело №***. Г.К.Ч. е признат за собственик
по давностно владение и покупка на
Лозе-хавра, находяща се в м-ст Манастира, землището на гр.Варна, с пространство
от 1600 кв.м., незастроена, съставляваща парцел с пл.№** по плана на вилната зона на гр.Варна, при
съседи : изток –**.;
север-** Ч.; запад – почивен дом на БСД-во; юг- ** като парцелът е в кв.70.
В Заповед
№0422/21.02.2008г., издадена от Кмета на Община, в която е разрешено на
собственика на ПИ ** право
на преминаване през ПИ 81; 82 и 197, Г.К.Ч. е вписан като собственик на ПИ 82.
С
КНА за собственост върху недвижим имот №**, том I,
рег.№**. на нот. №**-Веселин Петров, вписан в СВ под №**, том XV,
дело **, вх. рег. №**., С.Н.С. е призната за собственик на Поземлен
имот с идентификатор *** по КК на гр.Варна, находящ се в гр.Варна, м-ст“Св. Св.
Константин и Елена“ с площ от 1183 кв.м. с трайно предназначение на територията
: урбанизиране; начин на трайно ползване : ниско застрояване /до 10 м/, стар
идентификатор : няма, номер по предходен план 5680083, при съседи : ПИ с
идентификатори : ***.
Представена е нотариалната преписка по издаване на акта. В същата се съдържа
молба-декларация за снабдяване с КНА за собственост по давност, оспорени по
отношение на тяхната автентичност от ищеца. Съгласно проведената СГЕ подписът, положен в
Молба-декларация не е изпълнен от С.С., както и ръкописният текст в тази
декларация „С.Н.С.“ не е изпълнен от нея. С декларация, приложена по делото С.С.
е изложила, че в действителност не е подписала декларацията, а това е било
сторено от нейна близка, като потвърждава всички извършени от нея действия по
подаване на декларацията.
Съгласно удостоверение от Община Варна, Д“Местни данъци и такси“ Г.К.Ч.
е подал декларация по чл.14 ЗМДТ с вх.№23239/03.06.1998г. за имот в гр.Варна,
кв.Св.св. Константин и Елена с площ от 1600 кв.м.
Съгласно удостоверение от ОД на МВР
–Варна Г.Ч. е осъществявал множество задгранични пътувания/влизане и излизане
от и в РБ/ за периода 2008г. – 2018г.
Представени са разписки, съгласно които Н.З. е получавал суми за право на преминаване през ПИ *** от С.Ч.,
семейство Ч. за 2015г., 2008г. и 2017г., 2018г. и 2019г.
Със Споразумение от 02.09.2016г. ***Ч. лично за себе си и като пълномощник на Г.К.Ч.
от една страна и от друга страна В.Н.
З. и Б. Н. З.чрез пълномощника им Н. И. З. са договорили във връзка със Заповед
№0422/21.02.2008г. на Кмета
на Община В.С.Ч. като собственик на имот *** и Г.Ч. като собственик на имот *** да заплащат
на В. З.и Б. З. сумата от 306.25 лева за право на преминаване през имот **.
Съобразно Договор за охрана с технически средства на обект №5627/29.05.2018г.
С.Ч. е възложила на ЕТ“***“ да извършва охрана със сигнално-охранителна
техника на обект, находящ се в гр.Варна, КК“Св.св. Константин и Елена“, м-ст „*“ имот ** и ***. Издадено е удостоверение от Пето РУ на
06.02.2019г., съгласно което ЕТ“**“ е депозирал уведомление до Пето РУ за поет
обект за охрана- имот ***.
Представени са пълномощни от Г.Ч. към адв.Петър Владов, адв.Тодорка Рачева
за представителство във връзка с имот Св.св. Константин и Елена.
Съгласно договор от 11.12.1995г. А* Ч., С* Ч., Г.Ч. чрез пълномощник адв.Тано Танов са отдали под наем на **, **
и ** лозе и овощна градина с
площ от 4 дка.
Представена е декларация от Г.Ч./ л.268 от дело/, с която същият е
декларирал че притежава лозе от 1600 кв.м. в м-ст Манастира, курорт *.
Декларацията е заверена на 25.08.1995г. от Консула при Българска консулска
служба във Вашингтон.
С нотариално заверено на
13.05.1985г. пълномощно от нот.Людмила
Гонова Г.Ч. е упълномощил майка си А. Ч. да го представлява във
връзка с лозе в м-ст Манастира.
С договор от 22.05.1998г. адв.Тано Танов като
пълномощник на К. О. Ч., А.Г.Ч.,
О.К.Ч., Г.К.Ч. и С.К.Ч.
е отдал под наем на ** лозе и овощна
градина от 4 дка в м.**, замлището на
гр.Варна с.з. Константин и Елена. На
гърба на договора са налични разписки за изплащани суми за наем от Н. З.
На
08.07.1998г. Г.Ч. е подал декларация по чл.14 от ЗМДТ за притежаван от него
имот от 1600 кв.м. в Св.св. Константин и Елена по нот.акт **
С договор от 12.06.2001г. адв.Тано Танов като
пълномощник на К. О. Ч., А Г Ч., О К.Ч., Г.К.Ч.
и С К.Ч. е отдал под наем на *** лозе и овощна
градина от 4 дка в м.*, замлището на
гр.Варна с.з. Константин и Елена.
Със Заповед №805/13.04.2001г. на Кмета на
Община Варна е определено право на преминаване за обслужване на имоти пл.№№**
в, като последният е посочен като собствен на Г.Ч..
С договор от 05.09.2001г. К. О Ч. от свое име и
като пълномощник на А.Г.Ч.,
О. К.Ч., Г.К.Ч. и С. К.Ч.
е отдал под наем на ** лозе и овощна градина от 4 дка в землището на гр.Варна м. Константин и Елена.
С договор от 25.09.1994г. К. О. Ч. чрез адв.Тано Танов е отдал под наем на *** лозе и овощна градина от 4 дка в
землището на гр.Варна м. Константин и Елена.
В Постановление за оказване на съдействие от
18.11.2003г. на ВРП по преписка №11156/2003г. се сдържат данни, че С.Ч. е
подала жалба срещу *** като наемател на
имот от 4000 кв.м. затова, че били превеждани суми за заплащане на разходи за
ток и вода, които той не бил заплатил и че отказвал да освободи имота.
На 23.06.2016г. С.С. е подала декларация по
чл.14 ЗМДТ за имот *** в м.Св.Св. Констатин и Елена, като е вписала, че
притежава същия от 2000г. и е придобит по давност.
По делото е изготвена СТЕ. Съгласно
заключението на вещото лице за местността, в която попада процесния имот са
действали следните панове :
- КП от 1936г. на м-ст Старите лозя и РП от 1937г. на Курортно
предградие Лозята на гр.Варна, които са одобрени с Укази на Царя за улична
регулация с №1681/02.06.1973г. и за дворищна регулация №1680/02.06.1937г. По КП
от 1936г. процесният имот *** не е отразен като попада изцяло в ПИ №1567, който
е изцяло в земеделска територия, като в
разписния лист е записан с начин за ползване – хавра, а за негов собственик е
вписана Е.Г.П.; РП от 1937г. на
Курортно предградие Лозята на гр.Варна не е приложен.
-Топографо-геодезически план на Крайбрежието на гр.Сталин, м-ст
Старите лозя от 1956г. – по този план процесният имот не е отразен, като попада
изцяло в ПИ №** А, като в разписния
лист към този план няма вписан имот №** А, има записан имот
№** със собственик : Почивна станция на президиума на НС,
като имот №** А и имот №** са със знак за общност, начинът на ползване,
вписан в РЛ към плана е : ов. Градина, нива.
-Регулационен план на в.з.
Варна, м.*, одобрен със Заповед №1035/19.09.1961г. на КАБ, с
който от ПИ №*А са образувани четири парцела : УПИ II-1173a; УПИ III-1173a ; УПИ
XIII-1173a; УПИ XIV- 1173а, като в РЛ няма
вписани собственици, а процесният имот попада изцяло в УПИ XIV- 1173А, който има площ
от 1660 кв.м. , получена от оцифрения КП и
с площ от 1600 кв.м., описана в
Акт за държавна собственост №13657/**. , вписаната площ на
УПИ XIV- 1173А е 1600 кв.м. и в Заповед №715/**.
на Кмета на Община Варна за отписване на имота от актовите книги по АДС №13657/**.
и на УПИ XIV- 1173В по КНА №65/**. Променен е начина на ползване на имота – от
земеделска територия на урбанизирана : вилна зона.
В Топографо-геодезически план на Крайбрежието от 1956г. са нанесени
изменения за ПИ 1173А, като са
попълнени поземлени имоти с пл. номера ** и
*В, като след извършена справка в Община Варна не се установява наличие за
заповед за това; с попълването на пи *Б е изменена южната граница на УПИ XIV- **, като площ от 118 кв.м. от него е
включена в ПИ *Б, границите на ПИ *В съвпадат със съответните граници на УПИ XIV- ** и с общата граница с ПИ *Б.Със Заповед №Р-18/**.
на Кмета на Община Варна е одобрено попълването на кадастралната основа на
имоти с пл. номера *А и *Г по плана на вилна зона Траката;
-КП на КК „*“ от 1990г. , приет с техническа комисия - по този план процесният имот попада в ПИ
100 с площ от 1033 кв.м. и в ПИ 101 с площ от 150 кв.м., като по този плана
западната граница на ПИ 100 е заснета с полумасивна ограда и не съвпада със
съответната и на ПИ *В по КП 1956г. и с регулационната на УПИ XIV- **о РП 1961г.;
-КП на в.з. Варна, м.Абатко, одобрен със Заповед №РД-02-14-415/06.03.200г.
на МРРБ – процесният имот по този плана е номер 83, територията, в която попада е
урбанизирана, като в РЛ е записано за начин на трайно ползване – индивидуално
застрояване.
За ПИ *** по КК е отреден УПИ VI-83, кв.37 по ПУП-ПРЗ
на КК“Св.св.Константин и Елена„, одобрен със Заповед №РД-02-15-90/12.10.2017г.
на МРРБ, като регулационният план предвижда за УПИ VI-83 нискоетажно
курортно строителство.
Вещото лице е направило заключение, че е налице
частична идентичност на ПИ *** със стар парцел ***в
кв.70 по плана на м-ст *, като процесният
имот попада изцяло в парцел XIV-*,
като границите и площите на двата имота не съвпадат. Процесният ПИ е част от ПИ
1567 по КП от 1936г. и е част от парцел III-* по
РП от 1937г. на Курортно предградие „Лозята“. Като отделен имот процесният имот
е обособен за първи път с РП от 1961г. и представлява УПИ *- * в кв.70. Като планоснимачен имот със съответен номер *В за първи се явява
при попълване на Топографо-геодезически план на Крайбрежието от 1956г., като
няма данни за датата на попълване на имота. Имотът е бил държавна собственост –
АДС №13657/22.06.1977г., с който е отчуждава парцел ***А
в кв.70 с площ от 1600 кв.м. м.курорт „*“ от бившия собственик ***. Налице са данни за провеждане на реституционна
процедура в полза на **. При първоначалното
одобряване на РП на вилна зона от 1961г. имот ***В
не съществува. Експертът счита, че вписването на УПИ XIV -*В в НА от 1992г. е грешно и следвало да бъде записано ПИ *В. С
попълването на ПИ *Б е попълнен и ПИ *А с граници, съвпадащи с УПИ XIII- *А и ПИ 1173В, като е заличен ПИ *А. ПИ *В е с площ от 1542 кв.м.,
получена от цифровия модел. ПИ *В
граничи на север с УПИ II-*; на изток с ПИ *А, на
юг с ПИ * и проектна улица, на запад с почивен дом на
Българосъветската *. При първоначално обявяване на РП от 1961г. площта на имот
с №***А е 1660 кв.м., като площта му в приложените по делото
документи е 1600 кв.м.ПИ *В и УПИ XIV-* са частично
идентични като северните, западните и източните им граници съвпадат. Разлика
има в южните им граници- с попълването на ПИ *Б част от площта 188 кв.м. на УПИ
XIV-* се включва в ПИ *Б. УПИ XIV-* на юг граничи с проектна улица, а ПИ *В граничи с проектна улица и с ПИ *Б.
ПИ 100 по КП 1990г. е частично идентичен
с УПИ XIV-*, като границите и площите им не съвпадат,
двата имота се припокриват с площ от 1033 кв.м.Имотът описан в КНА от 1992г. се
отнася за ПИ *В по плана на в.з.Траката, м.*. ПИ
*** е частично идентичен с ПИ *В, тъй като реално обособена част с площ от 220
кв.м. от ПИ *В са извън границите на ПИ *** и попада в ПИ 10135.2568.195 по КК.
След оглед на място на процесния имот вещото
лице е установило, че същият е ограден – от запад с новоизградена масивна
ограда от съседите, на юг и изток с паянтова ограда от бетонни колове и оградна
мрежа. На север границата е гъсто самозалесена с дървесина и храстова
растителност и не може да бъде достигната. В имота се влиза от врата, изградена
в югоизточната му част на общата граница с ПИ *,
преминавайки през ПИ *.
Свидетелят ** излага, че не познава лично ищеца, но знае, че е син на д-р Ч.. Със семейство Ч. били съседи, имали място, което граничи с
мястото на двамата синове но свидетеля. Неговото място било номер 81 в к.к. „Св. Константин и
Елена“, сега. Семейство Ч. било пряк съсед с около 65м ограда. Техният имот бил от
западната страна на техния имот. Сочи, че имат това място от ноември 1996г.,
когато го закупили. Преди това, този
имот бил на Е. и някакъв доктор. Нямало постройка в
имота им. Мястото било градина, за която
се грижели свидетеля и неговите синове. Много често ходил в имота преди, а сега
през лятото по-често, а през зимата по-рядко. В имота на Ч. не бил виждал непознати лица,
само пълномощника му адв. Танов. В имота виждал д-р Ч. и жена му и С.– дъщерята. В техния имот имало
лозе, плодни дръвчета, имало и постройки. Една хубава масивна сграда, в южната
страна, която била там още през 1996г. Семейство
Ч. оставали да нощуват там. Като имали
време и по-дълго оставали. Излага, че
бил наемател на техния имот и много пъти нощувал там. Когато през 1996г.
синовете на свидетеля купили имота си, в имота на Ч. имало наемател, който се
казвал И. Той стопанисвал имота и направил в него временен метален склад. Тогава мястото било
разградено. През 1996г. имало следи от огради, но отвсякъде можело да се
мине през мястото на свидетеля и тогава
започнал да го загражда със синовете си. Оградата на Ч. била хубава,
солидна. През 1996г. имало две сгради в техния имот - в южната и в северната
част. Мястото на д-р Ч. било достатъчно голямо и било разделено на четири
части. Едната част била на дъщерята С. Другото място като дял на майката се водило, третото място било
на Г. и четвъртото място било на О., другия син, който също свидетелят също не бил виждал.
При
предявяване на Приложение № 2 - комбиниратата скица към СТЕ, свидетелят сочи,
че неговият имот е *.
Излага, че имотът на д-р Ч. обхваща от западната граница на имот **, обозначени като имот * и имот * на комбинираната скица, и очертано в
синьо и червено надолу. През 2001г., семейството му казало, че покрай оградата на „***“ имот * е на дъщерята – С.; * е на
съпругата, *
е на Г.; *
е на О. Цялото място нямало как да се
обработва, но долната част на * било лозе и него го обработвал, и все още имал ракия от него. В * имало малко овошки. В * имало чушки, домати и зеленчукова
градина.Казва, че обработвал имота до края на 2001г. и началото на 2002г. След това в 2001г. сем. Ч. се върнали, но
през пролетта договорът му бил изтекъл. Излага, че си плащал наема през
всичките тези години до 2001г. на адв. Танов, След 2001г. след като семейството заминало адв.
Танов се обадил на свидетеля и казал, че вече договорът е изтекъл. Съученичка
на С.се обадила на свидетеля и му казала, че са се разбрали с Ч. заедно с
нейния познат или приятел, който се казвал Ст. да го работят и помолили свидетеля да им позволи да влизат и той им дал ключ, и им осигурих достъп. В
продължение на две или три години, лятото на втора, трета, четвърта те грижили
за имота. След това вече нямало наематели. След това семейството имало друг пълномощник – Л., с който свидетелят се чувал и
се виждал. След това друг човек не бил виждал. Имотът на д-р Ч. имота, само неговия, си бил и преди със същите огради ограден, дори и
след строителството в следващите години. В имота имало и вътрешни прегради. Имотът
на Г. по дължината отгоре от братовчед му до долу имал една мрежа, която имала
вход. Към настоящия момент я имало тази мрежа частично. От улицата не можело да
се влезе в Ч., преди това трябва да се влезе през мястото на свидетеля. И сега било така. Не бил
виждал или чувал някой да има и да предявява претенции към този имот. Името С.С.
не бил го чувал. Не познавал и не бил
чувал за К. или за К. Със семейство Ч.
поддържали телефонна връзка, понеже те не били в България, през всичките
тези години и си разговаряли за това как вървят нещата, във връзка с проблеми
със строителството, с разрешаване с ПУПове. Връзката им била по телефона и евентуално в някоя година, когато посещавали
имота се чували и се виждали за някакви отношения, както и свидетеля да наглежда мястото им през времето,
когато вече не го стопанисвал и нямало наемател.Казва, че ако някой друг
беше обработвал това място, нямало как
да не го забележи. Сочи, че неговият имот е заключен и че ако някой иска да влезе в имота на Ч., няма как да влезе, без
да влезе преди това през неговия имот. Казва, че плащал наема за имота на
адвоката и разписвал разписки, че му
дава пари. След предявяване на разписка от 27.08.2015г., разписка от
15.02.2013г., разписка от 02.09.2016г., както и споразумение от 02.09.2016г. свидетелят сочи, че почеркът и подписа в тях
са негови. Излага, че е невъзможно да се
премине и стигне до имота на Ч., като се минава покрай оградата на двореца „***“.
След учредяването на Сервитутното право през ноември 2016г. можело да се стигне
до оградата на Ч., но да се влезе в имота не можело, защото имало ограда, която
следва сервитутната зона.
Свидетелят *** излага, че познава Г.Ч. и не познава С.С.. Сочи, че семейството на Г. 64-та година купили място от нейната майка Е. Г. Ст. и като съседи, по лозе, се познавали.
Те купили част от имот на майка й и станали съседи. В момента нямали този имот,
тъй го продали през 2000г. Имотът бил закупен от родителите на Г.Ч. през
64-та година. В имота виждала тяхното семейство – доктора, госпожата, синовете
му... Имотът се намирал на завоя между „***“ и Марек. Докторът си построил
някаква малка вила и го работили мястото. Имало много праскови, череши на
оградата, зеленчуци си съдели. Между мястото на свидетелката и мястото на брат
му имало три метра пътека за тяхното място. Мястото на свидетелката се падало от горната част. Достъпът до мястото на свидетелката било от пътя, зад Ротондата бил входа и от там
се стигало до имота на Ч., това било до момента, в който ги отчуждили - това беше през 74-та година, а след това
достъпът до имота на Ч. бил през имота на проф. Кр.Излага, че живяла там от
68г.до 74г. След това обикаляла имота, но нямало как да го посещава, защото го
отчуждили и го ползвали от МВР и Пожарната. След това им върнали имота
89-91г. От 1991г. до 2000г. посещавала имота всяка събота и неделя, понеже имала
малки деца, които гледала и като почивал съпруга й, всяка събота и неделя били там. Докато семейство Ч. заминали, ги виждала постоянно, а иначе *работел
имота известно време. Имало едни други – баща и син, двама мъже на средна
възраст и по-млад, които работели имота
и тях била виждала за година, две. По-често *го работел. След 2000г. ходила
там, защото имала интерес към страничното място, което било в Българосъветското,
което също било тяхно, но 56-та ли, 60-та, го превзели. След реституцията им го върнали,
но някъде 10г. се съдили с Българосъветското дружество и понеже от горе не ги
пускали да влизат, минавала отдолу през мястото на *, през мястото на С.и на Г. през
мястото, за да види през оградата какво и що. Не можело да се влезе през
улицата, без да се влезе през имота на *, защото нямало улица. Не била виждала
други хора, които да влизат и да имат претенции относно имота на Ч..Сочи, че
имотът на Ч. не бил отчуждаван. Не била виждала или чувала лице с име К.. По НА от 1902г. имотът бил 8,6 дка. След това били продавани части от
него. Тази, част която била продадена на
сем.Ч. било около 4 дка и било накрая, до оградата. Мястото на
свидетелката горе било 1,5 дка и на брат му било 1,5 дка. При предявяване на скица,
Приложение № 2 от СТЕ свидетелката сочи, че имотът, очертан с черно бил техния имот.
В западната част, в неправилна форма, било тяхно място. До пътя било тяхно
място. ІІ -* било на брата на Ч., ІІІ - * било на бащата на свидетелката. Той бил
възстановен. На д-р Ч. било очертанието на имотите *, *, * и *. Имотът на Г.Ч. бил *. Вътре в имота на Ч. нямало огради. От
горната част имота имало огради, но вътре не.: От 64-та година нататък до
72-74г., когато се настанили
полицаите и Пожарната се влизало в имота на Ч. отгоре. След като им
взели имота, била ходила на гости на Ч.. Имотът на *бил на номер *. В детските години, след като Ч.
купили имота, когато децата им били малки нямало огради вътре в имота, а след
това не знае дали е имало поставени огради. За да стигне до нейния имот,
минавала първо през имота на З., след това през имота на С.и после
през имота на Г.. Долу имало проход,
който е покрай оградата на двореца „***“, от там била минавал, за да гледа
нейния имот. Имотът на *се заключвал и той отключвал, за да може свидетелката
да премине. З.,
нямали сграда в техния имот, но били
през целия ден там, защото имало много да го работят. Съпругата му била колежка и се обаждала по телефона, за
да разбера дали е там или не, за да отиде.
Свидетелят Й. А. Д. излага, че познава С.С. от 96-та, 97-ма
година, като бил близък с мъжа й. Знае,
че имат имот в „***“. Ходил там много
пъти, откакто се запознали с него още от края на 90-те години. В имота нямало
нищо. Искал да го купува тогава. Мъжът й му го предложил да го купи. После ходил със С.С., след като починал той, тъй
като някой събарял оградата вътре. Свидетелят не оправял нищо, само я водил дотам. За този имот
се влизало отдолу, покрай оградата на „***“. Нямало врата там. Някакви хора от
Виница имало там и през техния имот се минавало. Покрай оградата на „***“ се
минавало. Сега вече имало път. Тогава имало телена ограда на имота. Достъпът до
този имот бил през имота на тези хора от Виница. Там нямало врата. Имало една
ограда и тя била обща, пък после, през
този имот имало пътека и се стигало до нейния имот, който бил ограден вътре.
Сега имало път, а тогава се минавало покрай оградата на „***“. Те си били
близки с тези хора от Виница, които свидетелят не познава и не знае как се
казват. Никой не отварял в имота на тези
хора, там нямало никой. Както била оградата на „***“, като се тръгне по тази
пътека, имало дървена такава врата с мрежа и от там се влизало, само че имотът бил
по-навътре. Някой път тази врата я заключвали, а друг път я връзвали с
телове. Тази врата се връзвала. Всеки можел да влезе, след като вратата се е
връзвала. Сочи, че много пъти водил С. в
имота й и не е виждал други хора в нейния имот. Не купил имота, защото имало някакъв проблеми с
документите. Излага, че имотът е около
декар и двеста, триста Сочи, че познава доста от съседите на това място, но не знае дали са преки и не бил говорил с никой от тях и не знаел как се
казват.
Свидетелят Г. Б. Б.излага, че познава С.С. от шест, седем
години, тъй като живеел там на „*“, к.к. „Св. Константин и Елена“ и там се
запознали с нея. Те минавали там и по комшийски, понеже строил на „*“ сграда и го
попитали колко струват там апартаментите и т.н., строителството... Знаел, че
има имот и къде се намира - като се слизало от „Марек“ надолу, стотина метра и
вдясно в пресечката второ или трето място се намирал имота. Знаел, че смятали
да строят с някакви съседи там и във връзка с това как е пазара на имотите в „*“,
го посетили. В имота не се влизало от пътя. Свидетелят видял имота само от
пътя, не бил влизал в него и мисли, че бил ограден откъм улицата. Бил около
декар. В имота имало само храсти и може би овощни дървета. Бил ходил няколко
пъти покрай имота, понеже минавал оттам постоянно. Не знае да е имало спор около
собствеността на имота. Името Ч. не му говорело нищо. За първи път видял имота
преди три, четири години.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи :
По предявения положителен установителен иск с правно основание
чл.124,ал.1 ГПК в тежест на ищеца е при
условията на главно и пълно доказване да установи собственическите си права по
отношение на процесния имот.
И двете страни твърдят, че са придобили
процесния имот по давност. Фактическият състав
на соченото придобивно основание по чл.79,ал.1 ЗС включва
два елемента : владение и изтичане на предвидения от закона срок. Владението
следва да отговаря на признаците, посочени в чл.68, ал.1 ЗС, а именно несъменено и
спокойно упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът следва да е осъществявал лично
или чрез друго лице,
считайки тази вещ за
своя.
За установяване на твърденията страните
са събрани гласни показания от
свидетели, водени от ищеца и от свидетели водени от ответника, които са
противоречиви. Така първата група свидетели сочи, че фактическата власт върху
имота е осъществявана от семейство Ч., а
втората група, че фактическата власт е била осъществявана от С.С..
Съдът дава вяра
и кредитира показанията на свидетелите на ищците при
съобразяване на обстоятелството, че
разпитаните Н.*и Х.Ив. се явяват съседи на имота и
разполагат с преки, непосредствени и ежедневни впечатления от него, поради и
което намира същите за обективни и
достоверни. Нещо повече синовете на свидетеля Н. *притежават имот **, през
който единствено се е осъществявал достъпа до процесния имот. Тези свидетели сочат за владелец на имот с
площ от 4 дка семейство Ч. като излагат, че в последствие този имот е бил
разделен на четири, сред които е бил и процесния. Налице е частен писмен
договор от 1964г., съгласно
който *** продава на Г.К.Ч.,
представляван от баща си К. О. Ч. лозе-хавра с площ от 1600 кв.м. в
землището на гр.Варна, м-ст Манастира, курорта *, при съседи : А. Ч.,
И. Ст., почивен дом на Б.С.Д., О. Ч..
Същият не е в предвидена от чл.18 ЗЗД форма на нотариален акт, но датата му е
индиция за периода на установяване на фактическа власт. Показанията на
свидетелите на ищеца са последователни и непротиворечиви и
кореспондират с представените
писмени доказателства, поради което се
кредитират в цялост. Владението е било осъществявано от ищеца чрез трети лица –
наематели и пълномощници. Ищецът е извършвал действия по управление на
имота чрез трети лица и в тази връзка е без значение дали е бил на територията на
РБ, макар и да са налице доказателства, че идвал често от 2008г. до 2018г. Видно от представените договори за наем, че
имотът преди разделянето му на четири парцела е бил отдаван под наем от
семейство Ч. вкл. и Г.Ч.
на трети лица в това число и на свидетеля Н. З. Сестрата на ищеца С.Ч. е подала жалба срещу един от
наемателите през 2001г., за което е била образувана преписка. Проведена е
административна процедура за осигуряване на право на преминаване до четирите
парцела, като видно от документите и заповедта за собственик на имот *в е
вписан Г.Ч.. Съгласно заключението на СТЕ процесният ПИ с идентификатор *** е
частично идентичен с ПИ *В, тъй като реално обособена част с площ от 220
кв.м. от ПИ *В са извън границите на ПИ *** и попада в ПИ ** по КК. Като отделен имот процесният имот е
обособен за първи път с РП от 1961г. и представлява УПИ XIV- * в кв.70. Като планоснимачен имот със съответен
номер *В за първи се явява при попълване на Топографо-геодезически план на
Крайбрежието от 1956г., като няма данни за датата на попълване на имота.
Заключението на вещото лице е, че имотът описан в КНА от 1992г. се отнася за ПИ
*В по плана на в.з.Траката, м.Манастира, тъй като е налице грешка предвид, че
УПИ ***В не е съществувал.
Установява се, че
процесният имот е бил държавна собственост, актуван с АДС №13657/22.06.1977г.,
с който е отчуждава парцел ***А в кв.70 с площ от 1600 кв.м. м.курорт „*“ от бившия собственик ***. Представени са доказателства, че е
проведена реституционна процедура като същият е възстановен на К.Б.
Отписан е от актовите книги със Заповед №715/25.05.1992г. на Кмета на Община
Варна. Предвид на това обстоятелство най-рано давностното владение е било
възможно да бъде осъществявано от ищеца от датата на деактуването на имота.
Същевременно съдът отчита, че свидетелите на ответницата разполагат с откъслечни и непоследователни впечатления от имота, предвид
че излагат, че са го посещавали едва
няколко пъти, придружавайки ответницата. Свидетелят Г. Б. Б.дори не
е влизал в имота, а ответницата само го била завела да му покаже. Дори и да е достоверно разказаното, че С.С.
е посетила имота неколкократно заедно със свидетелите това обстоятелство не установява непрекъснато, несъменено и спокойно упражняване на фактическа власт върху имота. Спорадичните
посещения на имота не са в състояние да обосноват наличието на фактическия състав на разпоредбата на чл.79,ал.1 ЗС и да докажат заявените от ответниците
собственически права върху
имота.
Предвид изложеното съдът намира,че ищецът се легитимира като собственик на
процесния имот на основание заявеното от
него придобивно основание давностно владение за периода от 25.05.1992г. до
заявения в исковата молба 24.03.2017г., с оглед и на което предявеният положителен
установителен иск се явява основателен и
следва да се уважи.
Съобразно изхода на делото следва на основание чл.537,ал.2 ГПК да бъде отменен КНА за собственост върху недвижим имот №* том I, рег.№**. на нот. №205-Веселин Петров, вписан в СВ под №**, том XV, дело *, вх. рег. **..
По разноските :
В полза на ищеца следва да се присъдят направените от
същия разноски, съгласно представения списък по чл.8 ГПК, които следва да се
възложат в тежест на ответника на основание чл.78,ал.1 ГПК, както следва : 249.32
лева за заплатена държавна такса, 350
лева за внесен депозит за СТЕ и 45 лева за д.т. за СУ, 300 лева за СЧЕ и 2500
лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.Н.С., ЕГН : ********** с адрес ***, че Г.К.Ч.,ЕГН: ********** с адрес *** е собственик на Поземлен имот с идентификатор №***, находящ се в гр.Варна, район „Приморски“, местност „***“ с площ от 1183 кв.м., при граници : ПИ с идентификатори №№***въз основа на давностно владение за периода 25.05.1992г. до 24.03.2017г., на основание чл.124,ал.1 ГПК.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537,ал.2 ГПК Констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка КНА за собственост върху недвижим имот от 24.03.2017г. №*, том I, рег.№**. на нот. №205-Веселин Петров, вписан в СВ под №*, том XV, дело *, вх. рег. №**7г.
ОСЪЖДА
С.Н.С., ЕГН : ********** с адрес *** да заплати на Г.К.Ч.,ЕГН: ********** с адрес *** сумата от 3444.32 /три хиляди четиристотин
четиридесет и четири лева и тридесет и две ст./ лева, представляваща направените по делото разноски,
на основание чл.78,ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
получаването му пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: