№ 862
гр. София, 28.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно частно
гражданско дело № 20221000500237 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. на СГС № 356927/20.10.2021 г. – п. к. 15.10.2021 г.,
подадена от Н. С. К. от гр. ***, ул. „***“ № 31, бл. 6, ет. 12, с ЕГН:********** чрез адвокат Д.Т.
от АК – Благоевград срещу определение № 274283/01.10.2021 г., постановено по гр. дело №
7591/2020 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение като
неоснователно искането на жалбоподателката за изменение в частта за разноските на
постановеното по делото решение № 263599/02.06.2021 г., поправено с решение №
264637/09.07.2021 г.
Жалбоподателката излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на изводите
на съда, че: 1) независимо от уважаването на иска, предвид характера на производството и липсата
на възможност за установяване на произхода на малолетния от бащата по друг начин, освен по
съдебен ред, принципните разрешения на чл. 78 ГПК не намирали приложение; 2) ответникът не
бил дал повод за завеждане на делото; 3) тъй като решението касаело гражданското състояние на
двете страни по спора, както и на малолетния А., било несъмнено, че решението ползвало както
ищцата, така и ответника; 4) и двете страни имали поведение, довело до завеждането на иска; 5) не
можело да се приеме, че било процесуално представителство на ищцата и по друг иск, освен
предявения по чл. 69 СК; 6) изводите на съда били в противоречие със съдебната практика по
сходни казуси, съгласно която при уважаването на иска по чл. 69 СК ответникът следвало да бъде
осъден да заплати разноските по делото, дори и в случай когато в хода на производството той
припознае детето, а в настоящия случай ищецът дори не бил припознал детето след завеждане на
делото, поради което на още по-голямо основание следвало да отговаря за сторените от ищцата
разноски.
Поради това, жалбоподателката моли апелативния съд да отмени обжалваното определение
и вместо него постанови ново, с което да измени в частта за разноските решение №
1
263599/02.06.2021 г., поправено с решение № 264637/09.07.2021 г., двете по гр. дело № 7591/2020
г. по описа на Софийски градски съд.
В едноседмичния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК не е подаден отговор от насрещната страна –
ответника в производството П. М. М..
Софийският апелативен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата
по делото намира частната жалба за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал.
1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, а разгледана по същество – за неоснователна, поради следните съображения:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по предявен от Н. С. К. иск с
правно основание чл. 69 СК да се признае за установено по отношение на П. М. М., че
малолетното дете А. е заченато и произхожда от ответника, което обстоятелство се впише в
съставения акт за раждане на детето с всички произтичащи от това последици, като при
уважаването на иска, упражняването на родителските права да бъде предоставено на ищцата, а
ответникът бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка в размер на по 200 лв., считано от датата
на раждане на детето.
Исковите претенции са били уважени с постановено по делото и влязло в сила решение №
263599/02.06.2021 г. (поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 264637/09.07.2021 г.), с което
обаче съдът не е уважил искането на ищцата да й бъдат присъдени направените от нея разноски по
делото, които съгласно представения списък по чл. 80 ГПК са в размер на 680 лв., от която сума 80
лв. – заплатена държавна такса и 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
В срока за обжалване на решението ищцата е подала молба по чл. 248 ГПК за изменение на
постановеното по делото решение в частта му за разноските като такива се присъдят в полза на
молителката.
С обжалваното определение, съдът е оставил без уважение искането по съображения, че:
независимо от уважаването на иска, предвид характера на производството и липсата на
възможност за установяване на произхода на малолетния от бащата по друг начин, освен по
съдебен ред, принципните разрешения на чл. 78 ГПК не намирали приложение; ответникът не бил
дал повод за завеждане на делото; тъй като решението касаело гражданското състояние на двете
страни по спора, както и на малолетния А., било несъмнено, че решението ползвало както ищцата,
така и ответника; и двете страни имали поведение, довело до завеждането на иска; не можело да се
приеме, че било осъществено процесуално представителство на ищцата и по друг иск, освен
предявения по чл. 69 СК.
С оглед на така установеното, настоящият съдебен състав намира следното:
Предмет на производството пред Софийски градски съд е предявен от Н. С. К. срещу П. М.
М. иск с правно основание чл. 69 СК, т.е. касае са за специално исково производство по ГПК,
регламентирано в глава двадесет и седма (производство по дела за гражданско състояние) – чл.
331-335 ГПК, по отношение на което обаче, доколкото в посочените разпоредби няма особени
правила, намират приложение общите разпоредби на ГПК, в частност и нормата на чл. 78 ГПК,
уреждаща въпросите относно присъждане на направените от страните разноски по делото.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска, поради което и след като в случая исковите претенции са уважени изцяло с
2
постановеното по делото решение, то и на основание цитираната разпоредба на ищцата следва да й
бъдат присъдени направените от нея разноски, за което ответникът бъде осъден да й ги заплати.
Последният може да бъде освободен от отговорност за заплащане на разноски (при уважаване на
иска) само при наличието на кумулативно дадените предпоставки за това, визирани в чл. 78, ал. 2
ГПК – ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска. В случая
не е налице нито една от двете хипотези. Ответникът не е оспорил фактическите твърдения по
исковата молба, включително твърдението на ищцата, че е уведомила ответника за
забременяването и като за наличието на знанието на ответника за това обстоятелство е
направеното от него волеизявление пред съда в проведеното по делото съдебно заседание, че
никога не е искал да има дете от „тази жена“, даже и предложил аборт. Въпреки това ответникът
не е извършил припознаване на детето си, поради което и установяването на биологичния
произход на роденото от Н. С. К. дете А. би могло да се реализира именно с предявения от нея иск
по чл. 69 СК. Освен това, видно е че ответникът в нито един момент от производство не е признал
иска, като ирелевантно относно отговорността за разноските е императивната разпоредба на чл.
334 ГПК, че по иск за гражданско състояние не се постановява решение при признание на иска (по
реда на чл. 237 ГПК).
Поради това, след като не са налице основанията по чл. 78, ал. 2 ГПК за освобождаване на
ответника от отговорност за заплащане на разноски, то и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК същият
следва да бъде осъден да заплати на ищцата претендираните от нея такива съобразно представения
списък по чл. 80 ГПК, а именно: 80 лв. – заплатена държавна такса и 600 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение, извършването на които се установява от приложените по делото
платежни нареждания (л. 4 и л. 14) и договор за правна защита и съдействие (л. 61).
По така изложените съображения молбата на Н. С. К. по чл. 248 ГПК се явява основателна,
съответно и настоящата й частна жалба, поради което обжалваното определение следа да бъде
отменено и вместо него постановено ново, с което се измени първоинстанционното решение в
частта му за разноските като ответникът П. М. М. бъде осъден да заплати на Н. С. К. сумата от 680
лв., представляваща направени по делото разноски, от която сума 80 лв. – заплатена държавна
такса и 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя определение № 274283/01.10.2021 г., постановено по гр. дело № 7591/2020 г. по
описа на Софийски градски съд и вместо него постановява:
Изменя решение № 263599/02.06.2021 г., (поправено с решение № 264637/09.07.2021 г.),
постановено по гр. дело № 7591/2020 г. по описа на Софийски градски съд като:
Осъжда П. М. М. от гр. ***, ж. к. „*** " бл. 428, вх. В, ет. 5, ап. 59, с ЕГН:********** да
заплати на Н. С. К. от гр. ***, ул. „***“ № 31, бл. 6, ет. 12, с ЕГН:********** сумата от 680 лв.
(шестстотин и осемдесет лева), представляваща направени по делото разноски.
Настоящото определение подлежи на обжалване с частна касационна жалба при наличие на
предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд на Република
България в едноседмичен срок от връчването на препис от същото на страните по делото.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4