Р Е Ш Е Н И Е
№728/26.4.2022г.
гр. Пловдив, 26 април 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, І отделение, ІX състав, в публично
съдебно заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от съдия
СТОЯНОВ адм. дело № 3204 по описа на
съда за 2021 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс АПК, във връзка с чл. 148 от Закона за ветеринарно медицинската
дейност/ЗВМД/.
Образувано е по жалба на Б.П.А., ЕГН **********
***, чрез адвокат С. срещу Акт от 15.10.2021 г. за обезщетение на умрели/убити
животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни
суровини, фуражни добавки и инвентар, издадена от директора на Областна
дирекция по безопасност на храните /ОБДХ/ – Пловдив към Българската Агенция по
безопасност на храните /БАБХ/, в частта на размера на определеното обезщетение.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения
акт и се иска изменението му като се определи обезщетение до действителната
стойност на унищожените животни, алтернативно неговата отмяна и връщане на
преписката за ново произнасяне на административния орган. Поддържа се, че
обезщетението е незаконосъобразно определено, тъй като не е взета предвид отчетена инвестиционната
стойност на стоката. Твърди се, че
кокошките носачки от различните породи се
отличават с различно тегло, различна производителност спрямо другите породи,
като тези показатели са различни и в зависимост от възрастта. Жалбоподателят твърди, че определеното обезщетение нарушава принципите,
въведени в европейското законодателство и по-специално Регламент 349/2005 г. относно
правилата за финансиране от общността на спешни мерки и на кампанията за борба
с някои болести по животните. Сочи се, че обезщетението се явява
несъразмерно, тъй като не отчита стойността на животните, които
жалбоподателят е загубил. Твърди се, че размерът на
обезщетението е определен на база общата окрупнена цена за
всички кокошки носачки без значение от тегло, преживяемост, производителност и други
показатели. Подробни съображения в горната
насока се излагат с писмена защита. Претендира разноски.
Ответникът – директора на ОБДХ към БАБХ, чрез процесуалния представител –
юрисконсулт Ц., поддържа становище за неоснователност на жалбата и
моли да бъде отхвърлена. Претендира са присъждане на съдебни
разноски.
Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно
уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не взема
участие.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете
страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Правната норма на чл. 148 от ЗВМД не
съдържа изрична уредба относно обжалването на акта за обезщетение, а единствено
регулира контрола върху отказа за изплащане на обезщетение с мотивирана
заповед. Въпреки това, доколкото нормата на чл.
120, ал. 2 от Конституцията въвежда обща клауза за
оспорване по съдебен ред на всички административни актове, които засягат
съответния правен субект, освен изрично посочените със закон, съдът намира че
процесният акт подлежи на съдебно обжалване, така както е посочено и в неговото
съдържание. По правилата на АПК съдебният контрол се прилага
за индивидуалните административни актове, общите административни актове и
подзаконовите административни актове.
За всяка една от посочените категории актове е характерно, че съдържа
властническо волеизявление на административен орган или приравнен на него
правен субект, с което се създават права или задължения или непосредствено се
засягат права, свободи
или законни интереси на граждани и организации. В случая издаденият акт за обезщетение засяга пряко правната сфера
на адресата. Жалбата е подадена в предвидения в чл.
149, ал. 1 процесуален срок и при
наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
Със заповед № РД 11-690/12.03.2020г.
на изпълнителния директор на БАБХ е обявено първично
огнище на Инфлуенца А (грип) по птиците в животновъден обект рег. № ***, намиращ се в землището на
с. Маноле, община Марица, област
Пловдив, собственост на Б.А..
Възложено е също на Директора на ОДБХ – Пловдив да организира
принудителното унищожаване на животните в констатираното огнище като
собственикът бъде обезщетен съгласно чл. 141 – 148 от ЗВМД.
Със заповед № 145 от 12.03.2020г.
на директора на ОДБХ – Пловдив, в изпълнение на
заповед № РД 11-690/12.03.2020г. на
изпълнителния директор на БАБХ, е наредено
комисия от длъжностни лица да организира принудително убиване по хуманен
начин и обезвреждане на птиците в обекта.
В попълнен протокол
за загробване на животни № 5 от 23.03.2020 г. е отразено загробването на общ
брой кокошки - носачки 39120 броя, на възраст 20 седмици, тегло на животните
-72 370 кг., всички от порода „Ломан Браун“, собственост на Б.А..
Жалбоподателят е
подал
заявление вх. № 1249/24.03.2020г. до директора на ОДБХ –
Пловдив за изплащане на обезщетение на основание чл. 147, ал.
1 от ЗВД за унищожени 39120 броя стокови – носачки в животновъден обект с рег. № ***,
намиращ се в землището на с. М., община М.,
област П.
На 15.10.2021 г.
директорът на ОДБХ – Пловдив е издал оспорения Акт за обезщетение на
умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход,
фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, с който определил на Б.А.
обезщетение за кокошки носачки от порода Ломан
Браун (39 120
бр.), с общо тегло 72 370 кг. в
размер на 125 200,10 лв. Размерът на обезщетението е определен на база данни от
НСИ за IV- то тримесечие на 2019
г. по цена 1,73 лв. за килограм живо тегло. Цената е приложена
общо за целия брой на животните по вид.
В хода на
съдебното производство от НСИ с писмо рег. №
07-07-7/28.01.2022 г. са
представени данни за реда, методиката и способите, по които се събират
статистическите данни за цените в селското стопанство. Отбелязано е, че относно цените на производител селскостопанските
животни се наблюдават единствено по тяхното предназначение (майка или за
угояване и клане), без да се събират данни за порода. За
птиците от кокоши вид се събира информация единствено за цени на продадените от
земеделските стопанства кокошки – носачки, групирани по качество, но не и по
породи или възраст. Наблюдаваните цени са на изхода на
земеделското стопанство, без значение дали стопанството продава на друго
стопанство, на предприятие (например кланица) или изнася животните директно на
външни пазари. В този смисъл е удостоверено, че НСИ не разполага с данни
за цените на продадени от земеделските стопанства кокошки – носачки на
предприятия за производство на яйца; кокошки – носачки, порода Ломан Браун,
на възраст 20
седмици.
Относно източника на
данните за четвъртото тримесечие на 2019г., с писмо
рег. № 07-07-7/28.01.2022 г., от НСИ е представен
списък на дружествата, подали информация за цените на кокошки – носачки в
наблюдението за цените на производител в селското стопанство.
В хода на съдебното
производство
е приета комплексна съдебна
експертиза с вещо лице агроном и вещо лице експерт – счетоводител, според която търговски операции с птици се извършват както следва: на еднодневна
възраст, на 16 седмици, 18 седмица, преди започване на продуктивен период и на
птици над 70 седмици, когато се изпращат за клане. Няма данни за осъществявани
сделки с птици. Съдът кредитира експертизата като обективна,
безпристрастна и компетентно изготвена.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, предвид
разпоредбата на чл. 148 от ЗВМД,
която дава правомощия на директорите на ОДБХ да издават актове от вида на
процесния.
Актът е издаден в
изискуемата от закона писмена форма съобразно разпоредбата на чл. 59 от АПК.
При издаването на
акта са спазени предвидените ЗВМД процедурни правила, като административният
орган не е допуснал съществени нарушения, които да ограничат правото на защита
на жалбоподателя, респ. да обосноват незаконосъобразността и отмяната на
оспорения акт на това основание.
Оспореният акт е
съответен на материалния закон.
Според чл. 140, ал. 1 от ЗВМД изпълнителният директор на БАБХ или
определени от него длъжностни лица разпореждат със заповед унищожаването на
болни, съмнително болни или контактни животни. Правилото на
чл. 141, ал. 1
от ЗВМД предвижда
собствениците на животни да се обезщетяват със средства от бюджета на БАБХ и по
чл. 108, ал. 1 за заразени и контактни животни, унищожени с
цел ликвидиране на болестите по чл. 47, ал. 1.
Разпоредбата на чл. 144, ал. 1 от ЗВМД (изм.
ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила
от 14.02.2020 г.) предвижда, че обезщетението
за животни се определя по: 1. цени на производител за
живо тегло за конкретния вид и категория животни, предоставени от Националния
статистически институт за тримесечието, което предхожда възникването на
болестта, или 2. оценка, включително по породна принадлежност и развъдна
стойност, направена от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в
животновъдството за животни, за които се прилага развъдна програма, одобрена от
министъра на земеделието, храните и горите или от компетентен орган на друга
държава членка. Алинея трета на посочената норма предвижда, когато
няма определени цени по реда на ал. 1, т. 1, изпълнителният директор на БАБХ или оправомощено от него
лице да възложи определянето им на независим оценител.
Нормата на чл. 144, ал. 5
от ЗВМД гласи, че в случаите по ал. 1, т. 1 и ал. 3
максималният размер на обезщетението се определя в наредбата по чл. 109.
Според чл. 5, ал. 1 от
Наредба за условията и реда за разходване на средствата за обезщетяване на
собствениците на животни в случаите по чл. 47, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската
дейност (приета на основание чл. 109
във връзка с чл. 108, ал. 2,
т. 1, чл. 144, ал. 5 и
чл.
148, т. 1 от ЗВМД с ПМС № 81 от
27.04.2020 г., обн., ДВ, бр. 40 от 5.05.2020 г., в сила от
5.05.2020 г.), обезщетението за животни се определя съгласно чл. 144 от ЗВМД.
Цитираната правна
регламентация води до извода, че актуалната към дата на издаване на
административния акт редакция на законовите текстове е била правилно приложена
за конкретния случай от административния орган. Последният, след като е
разполагал с информацията по чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВМД, получена след
реализиране на епизоотичния риск и унищожаването/убиването на заразените
кокошки – носачки, е бил длъжен да се съобрази с цитираната разпоредба.
Релевантни в случая се явяват данните, предоставени от Националния
статистически институт – цени на производител за живо тегло за конкретния вид и
категория животни. След като такива са били на разположение на издателя на
оспорения акт, за него задължението по чл. 144, ал. 3
от ЗВМД не е било налице. Обявените от НСИ цени отговарят на
изискуемите съгласно чл. 144, ал. 1,
т. 1 от ЗВМД условия. В тази връзка всички наведени пред съда
доводи в насока относимост за случая на пазарните цени към момента на
умъртвяването им се явяват неоснователни, а доказателствата в тази насока -
лишени от правна тежест. Изключението от процедурата по чл. 144, ал. 1,
т. 1 от ЗВМД ще бъде приложимо само при хипотезите на ал. 1, т. 2
или ал. 3 от ЗВМД,
каквито в конкретния казус не са налице.
За фактическия състав на
обезщетението по чл. 144, ал. 1,
т. 1 от ЗВМД, респ. за
данните, предоставяни от Националния статистически институт, релевантни се
явяват
цените на
производител за живо тегло по показателите „вид“ и „категория“ на животните.
По смисъла на § 1, т. 33 от ДР на ЗВМД "Животни" са бозайници,
птици, земноводни, влечуги, риби, молюски, ракообразни, други гръбначни и
безгръбначни животни, отглеждани от човека със стопанска и нестопанска цел или
обитаващи дивата природа.
По аргумент от приложение № 2 към чл. 6, ал. 1, т. 2 и 3 от Закон за биологичното разнообразие
(обн., ДВ, бр. 77 от 9.08.2002 г.) животните се разделят в класове: бозайници,
птици, влечуги, земноводни и др.
Според пар. 1, т. 13 от ПЗР на Наредба № 44 от
20.04.2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти
(обн., ДВ, бр. 41 от 19.05.2006 г.) под понятието „птици“ се разбира кокошки, бройлери,
пуйки, патици и гъски. По смисъла на т. 1 и т. 9 "Бройлер" е птица от
вида Gallus gallus, отглеждана за производство на месо, а "Кокошка
носачка" е кокошка над 18-седмична възраст от вида Gallus gallus, която се
отглежда за добив на яйца за консумация.
Понятието за кокошка носачка се
съдържа и в § 1, т. 1 от Наредба № 25 от 14.12.2005 г. за минималните
изисквания за хуманно отношение при отглеждане на кокошки носачки (обн., ДВ,
бр. 42 от 23.05.2006 г.) - кокошка над 18-седмична възраст от вида "Галус
Галус", която се отглежда за добив на яйца за консумация.
Същият смисъл се разкрива и в §1,
т.1 от Наредба № 1 от 9.01.2008 г. за изискванията за търговия с яйца (обн.,
ДВ, бр. 7 от 22.01.2008 г.), според която "Яйца" са яйца в черупка,
които не са счупени, инкубирани или топлинно обработени яйца и които са снесени
от кокошки от вида Gallus gallus и са предназначени за директна човешка
консумация или за приготвяне на яйчени продукти.
Според § 1, т. 36 от ДР на ЗВД
"Животновъден обект" е всяко място, където временно или постоянно се
отглеждат или настаняват животни, с изключение на ветеринарни клиники или
амбулатории.
Съгласно чл. 13 от Закона за
животновъдството /ЗЖ/ обектите за отглеждане на селскостопански животни се
регистрират по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност и подлежат на
вписване в Системата за идентификация на животните и регистрация на
животновъдните обекти на Българската агенция по безопасност на храните с
уникален номер.
По правилото на чл. 13, ал. 5 от ЗЖ животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел
добив на суровини и храни, които се предлагат на пазара, се определят като
ферми.
Видно от съдържанието на чл. 150 от ЗВМД, нормативно е налице разграничение
между понятията „вид“ и „порода“ животни, които предвид обсъдените легални
дефиниции се отнасят като общо към частно. В този смисъл породата на животното
от съответния вид се явява ирелевантана при определяне размера на обезщетението по
чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВМД, респ. не
е необходимо данните, предоставяни от Националния статистически институт, да
бъдат диференцирани според този признак.
По отношение на втория показател –
„категория“, в закона не се съдържа легално понятие, но смисълът на този термин
може да бъде изведен от съдържанието на изисквания към параметрите на жизнената
среда на животните, разписани в Приложение № 2 - № 7 към Наредба № 44 от 20.04.2006 г. Така под
категория при животни клас - бозайници следва да се разбира предназначението на
вида животно (кон, крава, овца, свиня - за работа, угояване, разплод и др.) и
неговата възраст и пол (подрастващи, за разплод, майки и др.). По аргумент от
Приложение № 7 за животните от кокоши вид понятието „категория“ се кумулира във
вида на кокошката според възраст (подрастващи и родители) и тип (яйценосен и
месодаен). Това разбиране кореспондира и с обсъдените по – горе легални понятия
за „бройлер“ и „кокошка - носачка“ от вида Gallus gallus.
Според чл. 148 от ЗВД, въз
основа на документите по чл. 147 директорът на ОДБХ съставя акт за
обезщетение по образец, утвърден от изпълнителния директор на БАБХ, в срок до
30 работни дни от датата на умъртвяването, унищожаването или на смъртта на
животните, когато същата е настъпила след датата на обявяване на съмнение за
възникване на болест по чл. 47, ал. 1,
и изплаща обезщетението в срок до 30 дни от датата на влизането в сила на
изготвения акт със средства от бюджета на БАБХ или с целево предоставени
средства от държавния бюджет; при определяне на размера на обезщетението може
да се наложи коефициент на редукция, определен съгласно наредбата по чл.
109.
При така
формулираната законова хипотеза на чл. 144, ал. 1,
т. 1 от ЗВМД без значение, при определяне размера на
обезщетението, са обстоятелства като тегло, преживяемост, вид, количество,
възраст на животното, продуктивност, начин на отглеждане, породата на животното
от съответния вид и др., респ. не е необходимо данните, предоставяни от
Националния статистически институт да бъдат диференцирани според изброените или
други подобни признаци.
В случая несъмнено
понятието "цена на производител", с което борави законодателят в
текста на чл. 144, ал. 1,
т. 1 от ЗВМД, не се покрива с понятието "пазарната
цена". Съгласно относимата за случая правна регламентация, предвидената
база за обезщетение "цена на производител" за разлика от пазарната
цена, не изследва цената на придобиване на актива, нито се покрива с общата му
себестойност, тъй като не включва всички опериращи разходи на стопанството.
Ясно е, че с приложимите норми не се цели пълно компенсиране на пострадалото от
реализирания епизоотичен риск лице, нито обезщетяване на пропуснати ползи от
дейността. Обезщетението по чл. 141,
във връзка с чл. 144 от ЗВМД
няма характера и предназначението на субсидия, държавна помощ, насочена към
пълното възстановяване на стопанството за извършване на обичайната му дейност.
В обобщение следва да се
приеме, че за нуждите
на обезщетението по чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВМД, в разглеждания казус от значение се явяват статистическите
данни от НСИ за цените на производител за живо тегло на кокоши вид Gallus
gallus от категория кокошки – носачки,
над 18-седмична възраст. Видно от постъпилата от НСИ информация за четвъртото
тримесечие на 2019г. тези данни са получени от
подадените от земеделските производители цени на изхода на стопанството за
конкретния кокоши вид от категория – носачки. Тези именно данни е използвал и административния орган при определяне размера на дължимото обезщетение за
унищожените 39120 броя
кокошки – носачки, собственост на жалбоподателя.
При така обсъдената
фактическа и правна реалност определената стойност на обезщетението за
унищожените/убити кокошки - носачки е законосъобразна. Административният орган
е съобразил волята на законодателя за установяване единен, общ, достъпен,
публичен и обективен механизъм за определяне на обезщетенията по реда на чл. 141- чл. 148 от ЗВМД
посредством използването на данни, разработвани по еднотипен и еднообразен
начин от специализирания държавен орган в областта на статистиката. При
събирането, отчитането, анализа и изследването на информацията, необходима на
НСИ за формиране на данните, визирани в чл. 144, ал. 1,
т. 1 от ЗВМД, не се държи сметка за конкретните специфики на
дейността на всяко едно от предприятията, чрез които се набира нужната
информация. Необходимо и достатъчно условие е тази информация да дава
възможност на националния орган, осъществяващ статистическата дейност на
държавата, да формира статистически данни относно това какви са цените на
производител за съответния вид и категория животни на тримесечна база.
Следователно, при наличие на данни от НСИ за съответния животински вид и
категория, погиналите поради настъпил епизоотичен риск животни следва да бъдат
обезщетявани съобразно правилото на чл. 144, ал. 1,
т. 1 от ЗВМД – т. е. по цени на производител за живо тегло за
съответния вид и категория животни, независимо от конкретната производствена и
стопанска цел, с която животните са били отглеждани и реализирани (за продажба
на друго стопанство за клане, за износ за добив на продукти или др.),
респективно независимо от специфичните им подвидови и възрастови характеристики
или други специфични характеристики.
Всички наведени от
жалбоподателя съображения биха били основателни при действието на старата
редакция на чл. 144., ал.
1, т. 1 от ЗВМД (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в
сила от 18.07.2017 г.), която предвиждаше обезщетението за животни да се
определя по пазарни цени за месеца, който предхожда възникването на болестта.
Новият текст на законовата разпоредба обаче въвежда критерии, различен от
прилагания до 14.02.2020 г., от когато е в сила новата редакция нормата. Ето
защо заключението на вещото лице не следва да се кредитира, тъй като обратно би
довело до неправилно прилагане на материалния закон. Действителната стойност на
погиналите животни в животновъдния обект на жалбоподателя, която стойност
несъмнено се различава от стойността им в живо тегло по цени на производител,
са ирелевантни за предмета на делото, тъй като нямат отношение към преценката
за съответствие на процесния акт с разпоредбите на ЗВМД. Последният установява
като единствен критерий "цени на производител", такива, каквито се
съдържат в изследванията на НСИ, за съответния вид и категория животни, на
тримесечна база. Както вече се посочи себестойността на животните, както и
тяхната пазарна цена, изчислена чрез някой от методите, установени в § 1, т. 10 от
ДР на ДОПК, не са включени в механизма за определяне на
обезщетението, съгласно действащото понастоящем и към процесния период правило
на чл. 144, ал. 1,
т. 1 от ЗВМД. Поради това неотносима към предмета на спора е и
всяка съпоставка или препратка към стойността на получени от жалбоподателя
обезщетения в предходни години, тъй като техният размер е бил определян при
действието на различна по съдържанието си правна норма – чл. 144, ал. 1,
т. 1 от ЗВМД, в редакция - ДВ, бр. 58 от 2017 г. (така и в Решение № 12892
от 16.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5774/2021
г., V о.).
Неоснователно е
твърдението за неспазване на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК.
Същият е приложим при упражняване на правомощия от административен орган в
условията на оперативна самостоятелност. В случая, в съответствие със закона,
издателят на оспорения акт е действал в условията на обвързана компетентност,
без да има възможност за преценка относно размера на дължимото обезщетение.
По изложените
съображения съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с приложимите
материалноправни разпоредби, на които се основава, при спазване на
административнопроизводствените правила и съобразяване с целта на закона,
поради което жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
За разноските:
Предвид изхода на делото на
ответника следва да се присъдят сторените съдебни разноски за юрисконсултска защита. По реда на чл. 78, ал.
8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.
24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн.,
ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Ето
защо, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.П.А., ЕГН ********** *** срещу Акт от 15.10.2021 г. за обезщетение на умрели/убити
животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни
суровини, фуражни добавки и инвентар, издадена от директора на Областна
дирекция по безопасност на храните – Пловдив към Българската Агенция по безопасност
на храните.
ОСЪЖДА Б.П.А., ЕГН ********** ***, да заплати на
Областна дирекция по безопасност на храните – Пловдив, сумата от общо 100 лева (сто лева),
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: