Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………./23.11.2020г.,
гр. София
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, I-27 състав, в
публично заседание проведено на тринадесети юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. АНДРЕЕВА
при участието
на секретаря Вероника Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 460 по описа на съда за 2020 год., съобрази следното:
Производството по делото е образувано по предявен от И.Д.Х.
***, против П.на Република България иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 55 550лв.,
представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от обвинение в извършването на престъпление по чл.313 от НК, по което е бил оправдан с влязло в сила решение по ВНАХД № 5991/2018г. по описа на СГС - 12
състав, ведно със законната
лихва, считано от датата на влизане на решението в сила - 10.04.2019г., до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че с постановление на СРП ищецът е бил
привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.313 ал.1 от НК, като досъдебното производство е приключило с внасянето от СРП на постановление за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание. С решение от 13.10.2017г. по НАХД №
1890/2017г. по описа на СРС – 122 състав ищецът бил признат за виновен по повдигнатото
му обвинение и му било наложено наказание глоба, на основание чл.78а от НК. Въз
основа на подадена от ищеца жалба било образувано ВНАХД № 5991/2018г. по описа
на СГС – 12 състав, като след продължително съдебно следствие, решението на
районния съд било отменено, а ищецът бил признат за невиновен. По време на
цялото производство - от 2013г. до 2019г., ищецът изпитвал ужас, че може да
бъде осъден и че ще остане без работа, а е в напреднала възраст, притеснявал се
и относно продължителността на делото, както и от поведението на
представителите на ответника в досъдебното и съдебното производство, което му
се отразило негативно. Воденото разследване му причинило здравословни проблеми,
като преживял стрес, унижение и срам от гаврата с него, постоянно изпитвал
дискомфорт. Реномето му, градено в продължение на години, било съсипано, като съседи,
близки и роднини вече имали негативно отношение към него. Самочувствието му се
сринало. Ищецът излага, че през целия му живот не бил унизяван по такъв
брутален начин, като дори в полицията се държали с него като с престъпник.
Силно се влошило здравословното му състояние, тъй като получил исхемична болест
на сърцето, триклонова коронарна болест, артериална хипертония трета степен,
хипертонично сърце, захарен диабет, дислипидемия, обезитас, холелитиаза. След преглед
в УМБАЛ“Света Екатерина“ ЕАД му била предписана оперативна интервенция, след
което претърпял перкутанна коронарна интервенция в Александровска болница в клиниката
по кардиология през м.10.2018г., както и през м.11.2018г. претърпял перкутанна
короналнарна интервенция в същата болница. През м.01.2019г. претърпял
интервенция на долен крайник в Александровска болница, а през м.05.2019г. и
перкутанна коронарна интервенция. През м.06.2019г. се наложило отново да
постъпи по спешност в клиниката по кардиология. Всички тези неизлечими болести
довели и до инвалидизирането му с ЕР на ТЕЛК № 1425/17.09.2019г., с което му
била призната 50% трайно намалена
работоспособност. След квалифицирано медицинско изследване на 02.08.2019г. било
констатирано и наличието на тежка степен на обструктивна сънна апнея. Ищецът
твърди, че не бил страдал от всички тези заболявания преди да бъде образувано
наказателното производство срещу него и че същите са в причинна връзка с него.
Прави се искане за уважаване на предявения иск и се претендира присъждането на
сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, като я оспорва и счита исковата претенция за
недоказана. Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между обвинението
и вредите, за които се претендира обезщетение. Поддържа се, че липсват
доказателства за причинен изключителен психологически дискомфорт, възникнали
здравословни проблеми и затруднена кариера, които да са в причинна връзка с
обвинението. Прави се искане за отхвърляне на предявения иск, като в условията
на евентуалност се навеждат твърдения за завишен размер на исковата претенция,
несъответстващ на твърдените от ищеца вреди, чието обезщетяване се иска. В
съдебно заседание отговорът се поддържа от представител на Софийска градска
прокуратура.
Съдът, като съобрази
доводите на страните, както и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна, следното:
Не се спори, че между страните,
а и от събраните по делото доказателства се установява, че срещу ищеца е било образувано досъдебно производство ЗМ № 15076/2015г. по
описа на 01 РУ – СДВР, пр.пр. № 30233/2014г. на СРП, като на 06.04.2016г. е
разпитан в качеството на свидетел, а с постановление
от 29.11.2016г. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено на 05.11.2013г.
в гр. София престъпление по чл.313 ал.1 от НК.
Въз основа на внесено от прокурор при СРП постановление от 27.01.2017г. за освобождаване от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, е
образувано НАХД № 1890/2017г. по описа на СРС, НО, 122
състав, приключило с решение от 13.10.2017г., с което ищецът е признат за
виновен в извършването на престъпление по чл.313 ал.1 от НК, като на основание
чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание глоба в размер на 3000лв.
С решение № 335/10.04.2019г., постановено по ВНАХД
№ 5991/2017г. на СГС, НО, 12 въззивен състав, същото е отменено и вместо него е
постановено друго, с което ищецът е признат за невиновен и на основание чл.378
ал.4 т.2 от НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.313
ал.1 от НК. Решението на въззивния съд е влязло в сила на датата на
постановяването му – 10.04.2019г.
Видно от приложеното по делото Удостоверение изх.№
16899/17.10.2019г., издадено от ОС“Изпълнение на наказанията“ – гр. София е, че
през периода от 04.03.2014г. до 17.09.2019г. И.Д.Х. е работил като лекар по
дентална медицина.
От показанията на свид. А.се установява, че същата
познава ищеца от повече от 10 години, тъй като работи като медицинска сестра в
арестите на „Г. М. Димитров“, а той бил стоматолог там, имали и вили в едно и
също село. Преди заведеното срещу него през 2014г. наказателно дело, по което
по-късно бил оправдан, ищецът бил много общителен, но след това се променил. Бил
много притеснен, защото се страхувал, че ако бъде осъден ще загуби работата си,
гледал да се изолира в кабинета си. Стресът му се отразил зле. Започнал да
вдига кръвна захар и имал високо кръвно налягане, а преди нямал такива
оплаквания. Според свидетелката, заради притесненията, свързани с наказателното
дело, вследствие високото кръвно, ищецът имал сърдечни проблеми, като се
наложило да му бъдат поставени стендове, след направена коронарография. След
поставянето на стендовете бил около шест месеца в болничен, а след това се явил
на ТЕЛК и взел група инвалидност за тях и за диабет, тип 2. Ищецът все още не
се бил възстановил психически, станал асоциален и все още бил в депресия.
Колегите му не били настроени негативно към него, а по-скоро му съчувствали
заради физическото и психическото му състояние.
Видно от показанията на свид. И.е, че същият е в приятелски отношения с ищеца, когото
познава повече от 25 години. През 2014г. започнало наказателно дело срещу ищеца,
като същият бил много притеснен от случващото се и че може да остане без
работа. Затворил се в себе си, станал потиснат и изнервен, а преди това бил
душа на компанията. След като започнало наказателното дело срещу него, се
появили здравословни проблеми. В началото ищецът се оплаквал от повишено кръвно
налягане и сърцебиене, а след като му направили изследвания, му открили начален
стадий на диабет. Имал повишен холестерол и получил стесняване на кръвоносните
съдове. Искали дори да го оперират. Дори след оправдаването му от съда ищецът
все още не се бил възстановил емоционално.
Приложени са като доказателства по делото епикризи
за престой в две лечебни заведения, както следва: от УМБАЛ“Света Екатерина“ ЕАД
– София за периода от 08.10.2018г. до 10.10.2018г. и от Клиника по кардиология
в Университетска болница „Александровска“ за следните периоди: от 24.10.2018г.
до 26.10.2018г., от 26.11.2018г. до 29.11.2018г., от 08.01.2019г. до
10.01.2019г., от 02.05.2019г. до 05.05.2019г. и от 06.06.2019г. до 08.06.2019г.
Представено е изследване от 02.08.2019г. с
констатация, че ищецът страда от тежка степен на обструктивна сънна апнея.
От ЕР № 1425/137/17.09.2019г., издадено от ТЕЛК при
МБАЛ“Национална кардиологична болница“ ЕАД – София се установява, че на ищеца е
определена 50% трайно намалена работоспособност, като посочената водеща диагноза е:
хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност. В ЕР на ТЕЛК е
отразено, че И.Д.Х. страда от общо заболяване: Артериална хипертония
3ст.умерена степен сърдечна форма. ИБС. НАП/двукратно 2018г./. Триклонова
болест. Състояние след ПКИ и стендиране на ДКА, РИМ и балонна дилатация на ЛАД.
Дислипидемия. Захарен диабет 2 тип с полиневропатия. ХАНК 2ст по Фонтен.
Състояние следбалонна дилатация на артерии на левия долен крайник/м.01.2019г./.
От снетата анамнеза, описана в ЕР на ТЕЛК е видно, че ищецът страда от 1993г. от артериална хипертония до 220/140,
системно лекувана, от 2006г. обичайни стойности 145/95. През м.10.2018г. е
лекуван за НАП. Има установена триклонова болест и са поставени три стенда на
ДКА. През м.11.2018г. е лекуван за НАПакцелелирана и поставен стенд на РИМ и
балонна дилатация на ЛАД. От 2010г. има захарен диабет. Чувства умора и
изтръпване на краката. През м.01.2019г. е направена балонна дилатация на
артерии на ляв крак. В ЕР на ТЕЛК е посочено, че са приложени епикризи, ЕМГ,
ЕКГ, ЕхоКГ, консултации, ПХ.
Съдът, като взе предвид
установеното от фактическа страна и при съобразяване на изложеното в исковата
молба и възраженията на ответника в отговора на същата и в съдебно заседание,
намира следното:
Предпоставка за отговорността на
държавата по ЗОДОВ за вреди, причинени на граждани от правозащитни органи, е
незаконността на техните действия, а в случая, предвид влязлото в сила решение
по чл.78а от НК, постановено по ВНАХД № 5991/2018г. по описа на СГС - 12 състав, приравнено по значение на влязла в сила присъда, с което
ищецът е бил признат за невиновен, тази незаконност е налице.
Безспорно е установено по делото,
че вследствие воденото наказателно производство срещу ищеца, във връзка с
извършени действия на длъжностни лица от П.на Република България, която
привлякла в качеството на обвиняем ищеца по досъдебно производство ЗМ №
15076/2015г. по описа на 01 РУ – СДВР, а впоследствие и внесла в СРС
постановление за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл.375 и
сл. от НПК за престъпление по чл.313 ал.1 от НК, по което ищецът е бил признат
за невиновен след отмяната на решение от 13.10.2017г. по НАХД № 1890/2017г. по
описа на СРС, НО, 122 състав, с решение № 335/10.04.2019г., постановено по
ВНАХД № 5991/2017г. на СГС, НО, 12 въззивен състав, влязло в сила на
10.04.2019г., същият е претърпял неимуществени вреди, намиращи се в причинно-следствена
връзка с тези действия. Този извод се налага предвид обстоятелството, че при
образуване на наказателно производство за умишлено престъпление, макар и
такова, което не е тежко, върху психоемоционалната сфера на лицето се
въздейства неблагоприятно, то има своите негативни преживявания на страх от
осъждане, притеснения, безпокойства, неудобства, които представляват
неимуществени вреди и подлежат на обезвреда, а в случая от значение е
обстоятелството, че липсват данни и доказателства ищецът да е имал
противообществени прояви, срещу него не са водени други наказателни
производства и се установява, че не е бил осъждан.
Посредством събраните гласни
доказателства се установи по безспорен начин, че воденото срещу ищеца
наказателно производство и неговата продължителност, са се отразили негативно върху емоционалното и психическото му
състояние - търпял е тревоги, стрес и притеснения от неоснователното
наказателно преследване, страхувал се, че може да бъде осъден без да има вина,
както и че ще остане без работа, затворил се в себе си, рядко общувал с други
хора, чувствал се унизен.
Същевременно с това, не се
доказаха твърденията на ищеца, че отношението на неговите близки, приятели и
колеги към него станало негативно и че същите са го възприемали като престъпник,
противно на твърденията в исковата молба.
Не се доказа и че получените от
ищеца заболявания са вследствие воденото срещу него наказателно производство, доколкото
липсват медицински документи, установяващи здравословното състояние на ищеца
преди да бъде привлечен в качеството на обвиняем по досъдебното производство,
независимо, че пред колегите си не бил споделял да има здравословни проблеми. Същевременно
с това, от отразеното в ЕР на ТЕЛК, представено от ищеца, е видно, че при
снемане на анамнезата по данни на лицето, е вписано, че същият страда от
1993г. от артериална хипертония до 220/140, системно лекувана, от 2006г.
обичайни стойности 145/95, а от 2010г. има захарен диабет.
Относно здравословните проблеми,
свързани със заболяванията на сърцето, липсват безспорни доказателства, че са в
пряка причинно-следствена връзка с воденото срещу ищеца наказателно
производство. По делото ищецът ангажира единствено писмени доказателства –
представените епикризи и други медицински документи, издадени по време на
воденото срещу него наказателно производство, както и такива, издадени след
оправдаването му от въззивния съд, но без наличието на доказателства за
здравословното състояние на ищеца от преди привличането му в качеството на
обвиняем и изслушването на съдебно-медицинска експертиза, искане за
назначаването на каквато не е направено от ищеца, не би могло да се приеме за
доказана пряка причинно-следствена връзка между воденото наказателно
производство срещу ищеца и последващите му хоспитализации в лечебни заведения и
че интервенциите, направени там, са именно вследствие влошаване на
здравословното му състояние след привличането му в качеството на обвиняем.
Липсват медицински документи, удостоверяващи здравословното му състояние, а
показанията на свидетелите не са достатъчни, за да се приемат за доказани
твърденията на ищеца.
Установи се по делото, че от
привличането му в качеството на обвиняем на 29.11.2016г. до оправдаването му с
влязло в сила на 10.04.2019г. решение на въззивния съд, на ищеца не е била
налагана мярка за неотклонение. По време на досъдебното и съдебното
производство той е продължил да работи и да се грижи за семейството си, като не
се доказа твърдението на ищеца, че са пострадали доброто му име в обществото,
репутацията и имиджа му, въпреки субективните усещания за това у ищеца. От
показанията на разпитаните свидетели не се установи близките и приятелите му да
са променили отношението си към него, а доколкото по делото няма доказателства
да е съществувала реална опасност да бъде прекратено трудовото му
правоотношение, ирелевантни за спора се явяват страховете на ищеца за това, че
е възможно да остане без работа.
Независимо от изложеното, доколкото
безспорно са доказани увреждащите действия, свързани с незаконно повдигнатото
обвинение на ищеца, по което е бил оправдан с влязло в сила решение по чл.78а
от НК, съдът намира, че предявеният иск е установен в своето основание. Причинените
на ищеца неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно производство до
оправдаването му с влязлото в сила решение, подлежат на обезвреда, като размера
на обезщетението следва да бъде определено по справедливост от съда.
Съгласно трайно установената съдебна практика,
понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно,
а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки
отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са
вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца.
Конкретно при иска по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ такива правнорелевантни
обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са:
тежестта на престъплението, за което ищецът е бил привлечен в качеството на
обвиняем; обстоятелството дали е бил привлечен в качеството на обвиняем и за
друго престъпление; дали по някои от обвиненията е бил осъден; продължителността
на наказателното производство; вида на взетата мярка за неотклонение, другите
наложени ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв
начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови преживявания и
изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно
преследване върху живота му - семейство, приятели, професия, обществен отзвук и
др. При определяне размера на паричния еквивалент на неимуществените вреди
съдът следва да вземе предвид и съществуващите в страната
обществено-икономически условия на живот, стандартът на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в
страната към датата на увреждането, а размерът на обезщетението не следва да
бъде източник на обогатяване за пострадалия.
Преценявайки по справедливост, в
съответствие с чл.52 от ЗЗД, характера и интензивността на причинените на ищеца
морални болки и страдания, от повдигнатото обвинение за извършено умишлено
престъпление, което не е тежко и за което е бил оправдан /по отношение на които
се събраха доказателства, че са в причинно-следствена връзка с воденото срещу
ищеца наказателно производство/, като съобрази изложеното по-горе относно
интензитета на негативните преживявания и общата продължителност
на наказателното производство, както и че по време на цялото наказателно
производство ищецът е изпитвал неудобства, чувствал се е притеснен и несигурен,
съдът намира, че сумата, достатъчна за репариране на причинените му от
незаконното обвинение неимуществени вреди, като необходима и достатъчна за
обезщетяването им възлиза на 5000лв., поради което до тази сума предявеният иск
се явява доказан по размер, като за разликата над нея до 55 550лв., като
недоказан, искът следва да бъде отхвърлен.
Посочената по-горе сума се дължи,
ведно със законната лихва, считано от 10.04.2019г. – датата на влизане
в сила на решението на въззивния съд, до окончателното й изплащане, в съответствие с разясненията, дадени в т.4 от ТР №
3/22.04.2005г. по т.гр.д.№ 3/2004г. на ОСГК на ВКС.
Предвид изхода на спора и като
съобрази разпоредбата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата в размер общо на 100,91лв., представляваща сбора от
внесената държавна такса в размер на 10лв. и сумата от 90,91лв. - заплатеното
от ищеца адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П.на Р. Б. да заплати на И.Д.Х.,
ЕГН **********,***, на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, сумата от 5000лв. /пет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди от обвинение в извършването
на престъпление по чл.313 от НК, по което е бил оправдан с влязло в сила
решение по ВНАХД № 5991/2018г. по описа на СГС - 12 състав, ведно със законната
лихва, считано от датата на влизане на решението в сила - 10.04.2019г., до
окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата над 5000лв./пет хиляди лева/ до 55 550лв. /петдесет и пет хиляди
петстотин и петдесет лева/.
ОСЪЖДА П.на Р. Б. да
заплати на И.Д.Х., ЕГН **********,***, направените по делото разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от
исковата претенция, в размер общо на 100,91лв/сто лева и 91ст./, на основание
чл.10 ал.3 от ЗОДОВ вр.чл.78 ал.1 от ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: