Р Е
Ш Е Н
И Е
№
.................../…………………….. ,
гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІІ състав, в
открито съдебно заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
Председател:
Веселина Чолакова
при секретаря Камелия Александрова,
като разгледа докладваното от съдия Чолакова адм. дело № 2481 по описа за 2022
година на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ вр. чл. 172,
ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ .
Образувано е по жалба от С.Д.К., ЕГН **********, с
адрес *** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
/ЗППАМ/ № 220819-001515/19.10.2022 г., издадена от младши автоконтрольор в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, с която на жалбоподателката е
наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ „прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година“, а именно 6 месеца и е
отнето свидетелството за регистрация на МПС, както и два броя регистрационни
табели с № **. В
жалбата е посочено, че към момента на установяване на нарушението
жалбоподателката е била правоспособен водач на МПС, а не както е посочено в
оспорената заповед – неправоспособен, тъй като свидетелството й за управление
на МПС /СУМПС/ било откраднато. В допълнение се твърди в жалбата несъразмерност
на санкцията, тъй като жалбоподателката била принудена да управлява МПС поради
нуждата от полагане на грижи за болни роднини, както и нуждата от редовно
посещаване на училищни заведения от низходящите й. В заключение, до съда е
отправено искане заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна.
В съдебно заседание жалбоподателката С.К. се явява
лично. По съществото на спора поддържа жалбата и направеното искане за отмяна
на оспорения акт.
Ответникът – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Варна, редовно призован, представлява се от гл. юриск.
Г.Г. , който оспорва жалбата като неоснователна. Не претендира разноски.
Административен съд – Варна, като взе предвид
изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона, намира
за установено следното от фактическа страна:
От представените по делото доказателства е видно, че
на 19.10.2022 г. мл. автоконтрольор при ОД на МВР – Варна Д.И.Д. е съставил
срещу жалбоподателката акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
серия GA № 809866.
АУАН е съставен за това, че на 19.10.2022 г, в 02:20 часа, на бул. „Цар
Освободител“ в гр. Варна С.К. управлявала собствения си лек автомобил
„Фолксваген Голф“, с рег. № **, без да носи в себе си СУМПС, като същото е
обявено за откраднато. В АУАН е посочено, че с описаното деяние водачът на
лекия автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ - управлява МПС със СУМПС, което е обявено за
невалидно, тъй като е откраднато.
Във връзка с констатираното нарушение от младши
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна е издадена оспорената
в настоящото производство ЗППАМ № 220819-001515/19.10.2022 г., с която на
жалбоподателката е наложена ПАМ на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно
6 месеца. Въз основа на същата ЗППАМ е разпоредено със съставяне на АУАН да се
отнемат документи – СРМПС № *********, както и два броя регистрационни табели
на лек автомобил с рег. № **
Предвид установеното от фактическа страна и при
извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на
чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът намира следното от правна страна:
Оспореният административен акт е връчен на
жалбоподателката в деня на проверката – 19.10.2022 г. Жалбата е подадена в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване
административен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна поради следните съображения:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в
настоящото производство е ЗППАМ № 220819-001515/19.10.2022 г., която
представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК – ПАМ
по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП.
По силата на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определени
от Министъра на вътрешните работи служби контролират спазването на правилата за
движение по пътищата от всички участници в движението и техническата изправност
на движещите се по пътя ППС, като на основание чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП при
изпълнение на функциите си по закона определените от Министъра на вътрешните
работи служби имат право да изземват и задържат документите по т. 1, както и да
отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи. В
административната преписка са приложени от ответната страна Заповед № 8121з-1632/02.12.2021
г. на Министъра на вътрешните работи, с която на областните дирекции на МВР и
на Столична дирекция на ВР са предоставени правомощия да осъществяват контрол
по Закона за движението по пътищата в рамките на обслужваната територия /т. 1.3.
от заповедта/. Приложена е в административната преписка и №
365з-8226/30.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР – Варна, съгласно която
назначените по график служители на длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна са оправомощени да прилагат ПАМ само по
чл. 171, т. 2а от ЗДвП с мотивирани заповеди /т. 2.3. от заповедта/. Като
правно основание за издаване на оспорената заповед е посочена именно цитираната
разпоредба.
Видно от приложения към административната преписка месечен
график за определяне на служителите за изпълнение на ППД от сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Варна за месец октомври, 2022 г., мл. автоконтрольор Д.И.Д.
е бил на нощна смяна на 19.10.2022 г., когато е установено нарушението.
Гореизложените констатации, анализирани в съвкупност и
поотделно, налагат извод, че оспорената заповед е издадена от материално и
териториално компетентен орган.
ЗЗПАМ е издадена в писмена форма, като в нея подробно
е описана фактическата обстановка, посочено е правното основание за налагане на
ПАМ, срокът и моментът, от който почва да тече, както и отнетите документи и
табели.
Оспорената в настоящото производство заповед е
издадена на 19.10.2022 г., предвид констатираното с АУАН серия GA № 809866
нарушение на чл.150а,ал.1 от ЗДвП. При издаване на процесната заповед не са
допуснати процесуални нарушения, които да послужат като самостоятелно основание
за отмяна на акта.
Разпоредбата на чл. 171, ал. 2а, б. „а“ от ЗДвП е с
императивен характер, като не предоставя на компетентния орган право на
преценка, а последният действа при условията на обвързана компетентност. При
реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за прилагане
на мярката, органът е длъжен да издаде акт, с който да я наложи. Единствено
продължителността на срока на мярката се определя по преценка на органа в
условията на оперативна самостоятелност в рамките на предвидените в нормата
граници от шест месеца до една година. Компетентният орган е приложил ПАМ в
минималния шестмесечен срок, поради което не е следвало излага мотиви относно
продължителността на срока, за който се налага ПАМ.
В оспорения акт е посочена нормата на чл. 150а, ал. 1
от ЗДвП, вменяваща задължение за всеки водач да притежава СУМПС, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него МПС, да не е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред,
както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено.
От събраните по делото доказателства безспорно се
установи, че на 19.10.2022 г. в гр. Варна, при движение по бул. „Цар
Освободител“ жалбоподателката е управлявала лек автомобил „Фолксваген Голф“, с
рег. № **, като е установено и че притежаваното от водача СУМПС е обявено за
невалидно. Принудителната
административна мярка- прекратяване на регистрацията на ППС съгласно
чл.171, ал.1, т.2а,б.“а“ от ЗДвП е за водач, който без да е правоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по
реда на чл. 171, т.
1 или 4 или по реда
на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Безспорно е от събраните
доказателства, че жалбоподателката е управлявала ППС без да притежава валидно
свидетелство за управление за съответната категория. Причините поради които е
извършила нарушението са ирелевантни и не водят до отпадане на основанията за
налагане на принудителната административна мярка.
Административният орган е издал процесната ЗППАМ,
спазвайки целта на закона, тъй като правните й последици по необходимост предполагат
именно ограничаване управлението на МПС. В приложимата законова разпоредба е
предвидено, че принудителната административна мярка се прилага за срок от шест
месеца до една година. В конкретния случай компетентният орган е определил
минимално предвидения в закона срок - 6 месеца, което обуславя извод за
съразмерност на наложената ПАМ. ЗППАМ е съобразена и с целта на закона,
регламентирана в чл. 1, ал. 2 и чл. 171 от ЗДвП, а именно
опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както
и преустановяването на административните нарушения. Мярката представлява част
от действащото право и следва да бъде приложена и изпълнена при наличието на
предвидените в закона материално и процесуално правни предпоставки.
Предвид изложеното, съдът намира оспорената заповед за
законосъобразна, а подадената срещу нея жалба за неоснователна.
При този изход от делото съдът не следва да присъжда
разноски, тъй като искане в тази насока не е направено от ответника.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Варна,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на С.Д.К., ЕГН **********, с адрес *** срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 220819-001515/19.10.2022 г., издадена от
младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: