№ 124
гр. Перник, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Михаил Анг. Алексов
като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело №
20211720103882 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба подадена
от КР. П. Г., живущ в гр. Перник, ****
срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД ЕИК ********* Гр. Перник 2303 кв.
„Мошино” ТЕЦ „Република” представлявано от Изпълнителния директор
С искане за признаване за установено по отношение на ответното дружество
-„Топлофикация - Перник” АД - гр. Перник, че вземанията му по изпълнителен лист,
издаден на 24.03.2010 г. по ч.гр. дело № 3896/2009 г. на Районен съд Перник, въз основа на
който е образувано изпълнително дело № 1681 по описа за 2020 г. на ЧСИ С.Б. с район на
действие Окръжен съд Перник и peг. № 753 в КЧСИ: в размер на 4758,34 лв.,
представляваща неизплатени суми за доставена топлоенергия за топлоснабден недвижим
имот, находящ се в гр. *** /старо наименование **** за периода 01.10.2003 г. до 30.04.2009
г. включително, както и на сумата от 1906,39 лв. представляваща изтекла законна лихва
върху помесечните вземания на ответника за периода от 30.11.2003 г. до 13.10.2009 г., както
и вземането за законна лихва, считано от датата на подаване на ЗИЗИПЗ - 21.10.2009 г. до
окончателното й изплащане, която законна лихва до 21.07.2021 г. е в размер на 5 710,06,74
лв., както и на сумата 258,29 лв. ю.к. възнаграждение по ч.гр. дело № 3896/2009 г. Е
НЕДЪЛЖИМО КАТО ПОГАСЕНО ПО ДАВНОСТ, както са недължими на основание чл.
119 от ЗЗД сумите по изпълнително дело № 20207530401681 на ЧСИ С.Б. с район на
действие ОС - Перник: 1413,01 лв., от които - 151,80 лв. - обикн. такси ЧСИ, 105 лв. - ю.к.
възнаграждение по изпълнителното дело и 1156,21 лв. с ДДС - такса по т. 26 от ТТР по
ЗЧСИ, както и да бъде осъдено ответното дружество „Топлофикация - Перник” АД - гр.
Перник да заплати на ищеца сумата от 343,39 лв. - частично изплатени суми на взискателя
1
по изпълнително дело № 1681/2020 г. и частично платени такси и разноски на ЧСИ С.Б. по
същото изпълнително дело като недължимо платени поради погасяването им по давност,
заедно със законната лихва за забава върху недължимо платените и погасени по давност
суми в общ размер на 343,39 лв., считано от датата на депозиране на настоящата искова
молба в съда до окончателното изплащане на сумите. С исковата молба се иска и
присъждане на направените съдебни разноски пред всички инстанции до окончателното му
приключване.
Съдът намира, че е сезиран с два съединени иска с правно основание чл. 439, чл. 124
от ГПК, вр. чл. 111 от ГПК и чл.55 от ЗЗД.
В исковата молба се посочва, че за горепосочените вземания е издаден
изпълнителен лист от 24.03.2010 г. по гр. д. № 3896/2009 по описа на Пернишки районен
съд. Ответникът образувал изпълнително дело № 370/2015 г. по описа на ЧСИ Е.Д. въз
основа на издадения изпълнителен лист. Твърди се, че посоченото изпълнително
производство било прекратено по перемция. Впоследствие ответникът подал нова молба
до съдебния изпълнител въз основа на същия изпълнителен лист, при което било образувано
изпълнително дело № 1681/2020 по описа на ЧСИ С.Б.. В резултат на предприетите по
това изпълнително дело действия по принудително изпълнение- налагане на запор върху
вземания на ищеца при трето задължено лице от ЧСИ С.Б. - от ищеца като длъжник по
изпълнителното дело е събрана сумата от 343,39 лв. Излага аргументи за погасяване по
давност на процесните вземания.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор.
В открито съдебно заседание ищеца редовно призован, чрез процесуални си
представител, моли да бъдат уважени изцяло исковите претенции и бъдат присъдени
направените по делото разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът, в открито съдебно заседание редовно призован, чрез процесуалния си
представител моли да бъде отхвърлена исковата претенция като неоснователна и
недоказана.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното
Видно от представените по делото писмени доказателства по молба от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД е образувано гр.д. 3896/2009г. по описа на Районен
съд гр. Перник с длъжник КР. П. Г., живущ в гр. Перник, ****. По това дело Районен съд гр.
Перник, e издал изпълнителен лист от 24.03.2010г., съгл. който 17.03.2008 да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” - Перник сумата 4758,34 лв., представляваща неизплатени
суми за доставена топлоенергия за топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. ***
/старо наименование **** за периода 01.10.2003 г. до 30.04.2009 г. включително, както и на
сумата от 1906,39 лв. представляваща изтекла законна лихва върху помесечните вземания на
ответника за периода от 30.11.2003 г. до 13.10.2009 г., както и вземането за законна лихва,
считано от датата на подаване на ЗИЗИПЗ - 21.10.2009 г. до окончателното й изплащане.
2
Въз основан на този изпълнителен лист на 08.06.2011г. е образувано изпълнително
дело № 370/2011 по описа на ЧСИ Д.. По него са извършвани изпълинтелни действие, като
последното валидно изпълнително действие е било реализирано на 25.11.2011г. С
постановление от 14.01.2019г. делото е прекратено поради настъпила перемция.
Въз оснава на същия изпълнителен лист на 15.10.2020г. е образувано изпълнително
дело № 1681/2020 по описа на ЧСИ Б.. По това изпълнително дело със запорно съобщение
от 02.11.2020г. е наложен запор на сметката на ищеца в Алианц Банк. По този запор след
постъпили суми по сметката на ищеца от третото лице - Алианц Банк по сметка на ЧСИ Б.
са били реализирани два превода на 19.11.2020г. е била преведена сумата от 219.40 лв. и на
14.12.2020г. е била преведена сумата от 123.99 лв. Видно от отбелязването на гърба на
изпълнителния лист постъпилите суми са били разпределени както следва 217.90+1.50 на
ЧСИ Б., 86.49+1.50 на ЧСИ Б. и 30.00 +6.00 ДДС на ЧСИ Б..
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от
правна страна следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното
производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията
му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По своето естество
искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да
установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на
новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува
или че изпълняемостта му не е настъпила. По изложените съображения предявеният иск е
допустим, доколкото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по
изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за
предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми
поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на Определеното с
което е признато вземането му, а именно погасяването на вземанията поради изтекла
погасителна давност.
По силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т. 10 от ТР
№2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС задължително тълкуване,
погасителната давност не спира докато трае изпълнителният процес. При изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие
в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
3
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Същинско изпълнително
действие по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД е налице само в случай, че е налице реално
засягане на правната сфера на длъжника.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на същинското действие за принудително
изпълнение. Запор върху вземане по банкова сметка е налице в момента, в който постъпи
обратна положителна информация от кредитната институция по реда на чл.508 ГПК. В този
смисъл действията на съдебния изпълнител по изпращане на запорни съобщения следва да
се възприемат в контекста на цялостното проучване на имущественото състояние на
длъжника /Решение от 10.02.2016 г. по ч.гр.д.№ 16311/15 г. на СГС, Решение № 7188 от
16.10.2015 г. по гр.д.№ 11903/15 г. на СГС/. В съдебната практика се поддържа и
изолираното становище, че с изпращането на запорни съобщения от съдебния изпълнител до
всички банки се налага запор на евентуално съществуващите вземания на длъжника по
сметки в тези банки и в този смисъл действията по изпращане на запорни съобщения нямат
характера на проучване на имущественото състояние на длъжника, а представляват налагане
на запор по смисъла на т.9 от ТТР към ЗЧСИ /Решение по ч.гр.д.№ 11904/15 г. на СГС/. По
противоречиво разрешавания въпрос е образувано тъклувателно дело, до произнасянето по
което настоящата инстанция следва да съобрази преобладаващата съдебна практика,
възприемаща първото становище.
На следващо място съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12
от 1993 г. постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години, като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от
1950 г. е предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и
държавните предприятия. При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр.
275 от 1950г. действащ е бил Законът за гражданското съдопроизводство, който е уреждал
заповедното производство и изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване
заповед за изпълнение произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че
молбата бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл.
156г ЗГС). Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се
предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се
установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание
4
(арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила
заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е
разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното
със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните
способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т.
1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на
заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск
по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми
законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила
решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Същевременно вземането за
периодични плащания, установено с решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК след
подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-
годишна давност. Ако се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна
давност, в случай, че срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила,
това би създало ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да
зависи от процесуалното поведение на длъжника.
В този смисъл са и Определение № 628 от 11.11.2019 г. на ВКС по т. д. № 1075/2019
г., II т. о., ТК, докладчик съдията Евгений Стайков и Определение № 214 от 15.05.2018 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о. в състав Борислав Белазелков, Борис Илиев и
Димитър Димитров, съгласно което „Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила
на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение.“. В същия смисъл са и Решение
№ 30/ 09.07.2018г. по търг. дело № 90/2017 на Окръжен съд Перник, Решение № 399/
10.12.2018г. по в. гр. дело № 610/2018 на Окръжен съд Перник, както и Определение № 480
от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от
30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015
г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК.
По изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че погасителната
давност за вземането е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е
приложим и в настоящия случай.
Следователно след 25.11.2011г. /датата на последното същинско изпълнително
действие/ до 25.11.2013г., които да са насочени към принудително удовлетворяване на
вземането и да водят до прекъсване на давността, поради което е налице хипотезата на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. Поради изтичане на двегодишен срок от последните действия на
принудително изпълнение изпълнителният процес се е прекратил ex lege на 25.11.2013 г. От
5
този момент нататък всички предприети действия за събиране на дълга са лишени от правно
основание, доколкото са извършени, след като изпълнителното дело е прекратено. По тези
съображения извършените впоследствие изпълнителни действия и издаденото
постановление на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело на
основание чл.433, ал.1, т. 8 от ГПК в случая са без правно значение.
Независимо от обстоятелството, че прекратяването на изпълнителното производство
е настъпило ex lege на 25.11.2013г., по силата на т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. на ВКС,
следва да се приеме, че новата давност е започнала да тече на 25.11.2011г., когато е
извършено последното релевантно изпълнително действие. Следователно давността за
принудителното удовлетворяване на изпълняемото право е изтекла на 25.11.2016г. Налага се
изводът, че към датата на следващото по ред действие по принудително изпълнение –
15.10.2020г., срокът на погасителната давност е изтекъл, а изтеклата давност не може да
бъде прекъсната. По изложените съображения решаващият състав приема, че вземането на
ответника в размер на исковата сума е погасено понастоящем по давност и не съществува.
Поради това съдът намира, че по отношение на вземането за заплащане на цена за
доставена в имота на ищеца топлинна енергия е изтекъл приложимият специален
петгодишен давностен срок, с което същото следва да се счита за погасено, а оттам и за
недължимо.
На основание чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и всички
произтичащи от него допълнителни вземания – в случая това са вземанията за законна лихва
и вземането за съдебни разноски.
На следващо място настоящия състав, намира, че следва да бъде посочено, че с
изтичането на погасителната давност, самото вземане не се погасява, а се погасява само
правото на принудително изпълнение по отношение на него. Вземането се превръща в
естествено задължение, което може да бъде доброволно погасено от длъжника.
При това положение съдът намира, че предявените отрицателени установителени
искове са основателени и следва да бъде уважени.
По иска с правно основание чл. 55, ал.1 ГПК разпределението на доказателствената
тежест се определя от въведените в процеса твърдения и възражения, които са обуславящи
за съществуването или за отричането на претендираните права на страните. При
фактическия състав по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на нещо, получено без основание –
ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на предаването на вещ,
респективно на плащането на парична сума, а ответникът – основание за получаването или
за задържане на полученото. При фактическия състав по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД при отпадане
на основанието – ищецът следва да въведе като твърдение и докаже предаването на вещ,
респективно плащането, като е допустимо да въведе и твърдения за основанието, към
момента на получаването на престацията от ответника, както и за фактите и
обстоятелствата, обуславящи отпадане на основанието с обратна сила, а ответникът следва
да докаже основания за задържане на полученото. В тежест на ищеца е да докаже
6
правопораждащите правото му да иска връщане на дадено без основанание, включително и
размера на даденото. А в тежест на ответника е да докаже наличие на основание за
получаване на сумата.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми
поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на Заповедта за
изпълнения, с която е признато вземането му, а именно погасяването на вземанията поради
изтекла погасителна давност, като предвид събирането им по принудителен ред от ЧСИ тези
суми се явяват събрани принудително при вече погасено право на принудително
изпълнение.
Както вече се посочи погасителната давност е била изтекла към датата на
образуване на изпълнително дело 1681/2020 по описа на ЧСИ Б..
Предвид посоченото съдът приема, че към момента на налагане на запора и
преводите съгласно запорното съобщение не е било налице основание за това предвид
погасяването на правото на принудително изпълнение.
Видно от отбелязванията на изпълнителния лист /л. 2 на изп. Дело 1681/2020 по
описа на ЧСИ Б./ при извършеното разпределение на постъпилите в резултат на запора суми
същите са разпределени и изплатени на ЧСИ Б. /общо сумата от 343.39 лв./, а не на
ответника в настоящето производство. По делото не са ангажирани доказателства за превод
на част от постъпилите суми по сметка на взискателя, ответник в настоящето производство.
От посоченото следва, че ответника не е получил нищо без правно основание или на
отпаднало такова, предвид на което и не е налице един от елементите на неоснователното
обогатяване, поради което и този иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен
изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото, основателно се явява и искането на ищцовата страна за
присъждане на разноски, съразмерно на уважената част от иска.
Ответникът следва да заплати на сумата от 951.38 лв. на адв. Н.Х. от ПАК със
съдебен адрес гр. **** на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, съразмерно на уважената част от иска.
Предвид освобождаването на ищеца от държавна такса ответника следва да понесе и
разноските за заплащане на държавна такса за отрицателните установителни искове, която
предвид техния общ размер е на стойност - 561.84 лв.
По отношение на иска за неоснователно обогатяване и предвид неговото цялостно
отхвърляне то в случая ответника има право на разноски, които в случая са в размер на
50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение..
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК и
чл. 124, ал. 1 ГПК, че вземането на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД ЕИК *********,
със седалище гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република” представлявано от
Изпълнителния директор от КР. П. Г., живущ в гр. Перник, **** по изпълнителен лист,
издаден на 24.03.2010 г. по ч.гр. дело № 3896/2009 г. на Районен съд Перник, въз основа на
който е образувано изпълнително дело № 1681 по описа за 2020 г. на ЧСИ С.Б. с район на
действие Окръжен съд Перник и peг. № 753 в КЧСИ: в размер на 4758,34 лв.,
представляваща неизплатени суми за доставена топлоенергия за топлоснабден недвижим
имот, находящ се в гр. *** /старо наименование **** за периода 01.10.2003 г. до 30.04.2009
г. включително, както и на сумата от 1906,39 лв. представляваща изтекла законна лихва
върху помесечните вземания на ответника за периода от 30.11.2003 г. до 13.10.2009 г., както
и вземането за законна лихва, считано от датата на подаване на ЗИЗИПЗ - 21.10.2009 г. до
окончателното й изплащане, която законна лихва до 21.07.2021 г. е в размер на 5710,06,74
лв., както и на сумата 258,29 лв. ю.к. възнаграждение по ч.гр. дело № 3896/2009 г., както и
сумите по изпълнително дело № 20207530401681 на ЧСИ С.Б. с район на действие ОС -
Перник: 1413,01 лв., от които - 151,80 лв. - обикн. такси ЧСИ, 105 лв. - ю.к. възнаграждение
по изпълнителното дело и 1156,21 лв. с ДДС - такса по т. 26 от ТТР по ЗЧСИ, не подлежи на
принудително изпълнение поради изтичане на погасителната давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за осъждане на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД ЕИК
*********, със седалище гр. Перник, кв. „Мошино” ТЕЦ „Република” представлявано от
Изпълнителния директор да заплати на КР. П. Г., живущ в гр. Перник, **** сумата от 343,39
лв. - частично изплатени суми на взискателя по изпълнително дело № 1681/2020 г. и
частично платени такси и разноски на ЧСИ С.Б. по същото изпълнително дело като
недължимо платени поради погасяването им по давност, заедно със законната лихва за
забава върху недължимо платените и погасени по давност суми в общ размер на 343,39 лв.,
считано от датата на депозиране на настоящата искова молба в съда до окончателното
изплащане на сумите, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД ЕИК
*********, със седалище гр. Перник, кв. „Мошино” ТЕЦ „Република” представлявано от
Изпълнителния директор да заплати на адв. Н.Х. от ПАК със съдебен адрес гр. **** на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 951.38 лв. /Деветстотин петдесет и един лв. и 38 ст. /–
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА КР. П. Г., живущ в гр. Перник, **** да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ -
ПЕРНИК” АД ЕИК *********, със седалище гр. Перник, кв. „Мошино” ТЕЦ „Република”
представлявано от Изпълнителния директор сумата от 50.00 лв. /Петдесет лв./. –
юрисконсулско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД ЕИК
********* Гр. Перник 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република” представлявано от
Изпълнителния директор да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
8
Районен съд Перник сумата от 561.84 лв. /Петстотин шестдесет и един лв. и 84 ст./ за
разноски за държавна таксат по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Пернишки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9