РЕШЕНИЕ
№………../22.05.2017 г.
Гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2 състав, в публично заседание на десети март две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС МАДЖЕВ
При секретаря Диана Борисова, като разгледа докладваното от съдия Атанас Маджев т.д. № 5993/2016
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 367 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени
при условията на обективно и кумулативно съединяване искове от Д.А.Н., ЕГН **********
срещу „Б.В.“ АД, ЕИК ******, както
следва:
1/ установителен иск при
квалификацията на чл. 71 ТЗ вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено
по отношение на ответното дружество, че ищцата- Д.Н. притежава качеството на
акционер в „Б.В.“ АД, като разполага с 15 на брой поименни акции, всяка от
които с номинална стойност 500 лв.;
2/ конститутивни искове при
квалификацията на чл. 74, ал. 1 ТЗ вр. чл. 124, ал. 3 ГПК за отмяна на четири
решения взети от Общото събрание на акционерите в „Б.В.“ АД, обективирани в
протокол от 24.06.2016 г. и съставляващи, както следва: 1. приемане на отчет за
дейността на дружеството през 2015 г.; 2. приемане на доклад на одитора за
извършена проверка на финансовия отчет на дружеството за 2015 г.; 3. одобряване
на годишен финансов отчет на дружеството за 2015 г. 4. избор на одитор за
заверка на годишния финансов отчет на дружеството за 2016 г.
Ищцата твърди, че притежава
15 броя поименни акции, всяка от които с номинална стойност 500 лв., от
капитала на ответното дружество, чийто уставен капитал възлиза на сумата от
общо 50 000 лв. Тези акции тя поддържа да притежава още от учредяване на
дружеството през 2006 г. Излага твърдения, че е изпълнила задължението си да
внесе установената от закона и устава на дружеството парична равностойност на
частта от капитала, която притежава, а именно сумата от 7 500 лв., което се
потвърждавало от анализ на извършените по партидата на ответното дружество в
Търговския регистър вписвания и конкретно това осъществено на 29.02.2008 г.,
отнасящо се до внесения капитал на дружеството, където е налице отразяване, че
последният е внесен изцяло в размер на 50 000 лв. Независимо от това обаче
на 17.12.2015 г. в гр. София се провело заседание на Съвета на директорите на
ответното дружество, на което било взето решение за отправяне на нотариална
покана към ищцата и друг акционер за заплащане на вноски покриващи стойността
на записаните от тях акции, ведно със законната лихва върху тези суми, считано
от момента на забавата. Отправено е предупреждение, че ако така посочените
задължения не бъдат изпълнени от поканените акционери, същите ще бъдат
изключени автоматично като такива от дружеството-ответник. Последвало е
провеждане на ново заседание на Съвета на директорите на ответника на
11.04.2016 г. в рамките на което са взети идентични решения. От представляващия
дружеството е била предприето вписване на тези решения по партидата на АД в
Търговския регистър към Агенция по вписванията, като на 25.04.2016 г.
длъжностното лице по регистрацията е отказало вписването, като е посочило, че
по регистърното дело, водено за АД, още към момента на пререгистрацията на
търговеца, станала през 2008 г., е извършено вписване, че капиталът е внесен в
пълен размер. Въпреки този отказ от страна на ответното дружество е последвало
подаване на нова заявление до АВ от 13.05.2016 г., с което повторно е поискано
обявяване на предупреждението към ищцата за изключване на акционер по чл. 189,
ал. 2 ТЗ и напълно необосновано последвало вписване на това обстоятелство на
18.05.2016 г. Ищцата поддържа, че спрямо нея не е налице никакво основание,
което да обосновава изключването й като акционер от ответното дружество, защото
най-напред следва да се съобрази това, че още през 2008 г. е налице вписване,
че уставният капитал от 50 000 лв. е внесен изцяло, което означава, че е
внесена и тази част от капитала, която се притежава от нея под формата на 15
броя акции с обща номинална стойност от 7500 лв. Изрично отбелязва, че не пази
платежния документ, установяващ внасянето на нейната част от капитала, защото
са изминали повече от 5 години и няма задължението да го съхранява след този
период. Освен това вноската, която се иска повторно от нея да внесе в капитала
на ответното дружество в размер на 5 500 лв.. е вземане, по отношение на
което е изтекла предвидената в закона давност, доколкото това е станало през
2013 г. Изтъквайки, че ответникът не е имал никакво основание да търси от ищцата повторно внасяне на вноска
за притежаваните от нея акции в капитала му поради това, че същия е вписал на
13.05.2016 г. предупреждение за изключването й ако тя не изпълни това си
задължение същата била принудена да внесе повторно претендираната от нея вноска
в капитала на ответното дружество. Сторила това на 10.06.2016 г. чрез платежно
нареждане, като този документ бил представен от нея в Агенция по вписванията на
13.06.2016 г. и станал известен още от този момент на ответника. Допълва се, че
пренебрегвайки и това осъществено от ищцата изпълнение на вноската й в
капитала, от ответника се провело ОС на 24.06.2016 г., на което до участие не
бил допуснат надлежно упълномощения от ищцата адвокат - Л., доколкото към
съответната дата правата й на акционер били прекратени, поради невнасяне на
дължимата вноска в капитала в рамките на предоставения й с предупреждението
едномесечен срок. Посоченият отказ да бъде допусната до участие чрез надлежно
упълномощен представител в провелото се на 24.06.2016 г. Общо събрание на
посоченото основание ищцата счита за незаконосъобразен и несъответен на
действителното положение, доколкото е изпълнила изцяло задължението си за
вноска срещу записаните в капитала на ответното дружество акции, както към 2008
г., така и повторно през 2016 г. Посоченият отказ ищцата да бъде допусната до
участие в ОС нарушавал членствените й права в ответното дружество, като всички
решения взети в рамките на това събрание са незаконосъобразни, което налага и
тяхната отмяна. Успоредно с това ищцата извежда да е носител на правен интерес
от това да проведе защита на членствените си права, които се отричат от
ответника, а именно, че към момента на подаване на исковата молба тя има
качеството на акционер в ответното дружество с всички произтичащи от това права
и задължения, включително възможността да участва в Общото събрание на
дружеството и да гласува по предложените по дневния ред решения.
В срока по чл. 367 ГПK ответникът „Б.В.“ АД депозира отговор на исковата
молба чрез процесуалния си представител – адв. С. Ц.. По допустимостта на
предявените за съвместно разглеждане искове се излагат съждения, че този за
установяване на качеството акционер на ищцата е допустим, но по същество
неоснователен. Относно конститутивния иск за отмяна решенията, взети на
проведеното на 24.06.2016 г. Общо събрание, се излагат доводи за недопустимост,
доколкото ищцата не е легитимирана да провежда подобна защита – тя не разполага
с качеството акционер в ответното дружество, респективно не е овластена да
участва в Общото събрание и не разполага с право на глас при гласуване на
решенията от дневния ред. Последните твърдения се обосновават с надлежно
проведената процедура по изключване на ищцата, приключила преди датата на
провеждане на общото събрание, на което са гласувани процесните решения.
Относно иска с правно основание чл. 71 ТЗ и обсъждане на въпроса, дали ищцата
има качеството акционер в ответното дружество се излага тезата, че за Н.
отсъства подобно качество, тъй като по отношение на нея се е сбъднал фактически
състав за прекратяване на членството й при ответника в качеството на акционер,
защото е била изключена като такава на основание чл. 189, ал. 2 ТЗ. Това
изключване се поддържа да е било правомерно, съответно да са възникнали
правните му последици. Обосновава се това, че ищцата не е изпълнила
задължението си да заплати на ответника извършване на вноските, покриващи стойността
на записаните от нея поименни акции. Единственият начин за удостоверяване
изпълнението на това задължение е капиталът да бъде внесен по банковата сметка
на ответното АД, респективно да се представи платежен документ в подкрепа на
това обстоятелство, което изискване е императивно. Обратното твърдение на
ищцата, че капитала е изцяло внесен, вкл. в частта отнасяща се до нейното
участие чрез притежаваните акции, доколкото имало подобно вписване в ТР
ответната страна определя като несъстоятелно. На следващо място ответникът
поддържа, че е отправил надлежно предупреждение към ищцата за нейното
изключване в писмена форма чрез изпратена до същата нотариална покана, връчена
й на 22.01.2016 г. при предпоставките на чл. 189 ТЗ. Същевременно на 18.05.2016
г. предупреждението за изключването й било обявено и в Търговския регистър.
Според ответника срокът за изпълнение на задължението за заплащане на дължимата
вноска при предупреждение за изключването на акционер по смисъла на чл. 189,
ал. 2 ТЗ по отношение на ищцата е започнал да тече още от момента, в който й е
връчена нотариалната покана – 22.01.2016 г., и е изтекъл на 22.02.2016 г. В
този контекст соченото от ищцата заплащане на вноската не е изпълнено в рамките
на този период, което означава, че по отношение на нея е настъпило автоматично
изключване от състава на акционерите, участващи в ответното АД. Безрезултатното
изтичане на срока води до прекратяване на членственото правоотношение по силата
на самия закон без да е необходимо допълнително волеизявление от конкретен
правен субект. Въпреки, че ищцата е извършила плащане на сумата от 5500 лв. към
10.06.2016 г., то същото е направено много след изтичане на едномесечния срок по
чл. 189, ал. 2 ТЗ, с което е прекратено членството й. В този смисъл на
25.06.2016 г. дружеството е възстановило по сметка на ищцата платената от нея
сума, приемайки полученото от него плащане за такова, извършено без основание.
Допълва се, че ищцата не е взела предвид целия размер на паричните си
задължения към дружеството, възникнали по повод ненавременното изпълнение на
задължението за вноска – наред с последното, на основание чл. 189, ал.1 ТЗ за ищцата е възникнало акцесорно
задължение за заплащане на лихви върху забавената вноска. Така плащането на
сумата от 5500 лв. не е достатъчно да покрие задълженията на ищцата за главница
и за лихва, а по смисъла на чл. 76 ЗЗД най-напред следва да се погаси лихвата,
а след това главното вземане. Този начин на погашение означава, че с плащането,
направено от ищцата през месец юни 2016 г. не е погасен целия размер на
задължението за вноска в капитала на ответника, съответно тя отново следва да
се възприема като изключена като акционер. Обосновава се, че задължението на
акционерите не може да се погасява по давност. Във връзка с предявения
конститутивен иск по чл. 74 ТЗ се излага виждане, че в исковата молба не са
посочени конкретни основания, които я мотивират да смята, че взетите на
24.06.2016 г. от Общото събрание на акционерите решения са незаконосъобразни.
Акцентира се, че събранието е свикано от компетентния дружествен орган с
обявяване на покана по електронната партида на дружеството в Търговския
регистър, че събранието е проведено на съответната дата при спазване на
законоустановените срокове и при обявения ред. Ищцата не е присъствала на
събранието нито лично, нито чрез надлежно упълномощен представител. Това
неприсъствие само по себе си не може да повлияе на легитимността на събранието,
доколкото съобразно устава на АД за провеждането му е необходимо да е
представен повече от 2/3 от капитала. Ищцата е записала 15 броя акции с
номинална стойност 7500 лв. или 15 от капитала на ответното дружество, от което
следва, че отсъствието й от събранието само по себе си не осуетява наличието на
необходимия кворум. Наред с това всяко от решенията, чиято отмяна се търси с предявените
искове, е такова за което устава на дружеството предвижда обикновено
мнозинство, каквото е било налице.
На 21.11.2016 г. от ищцата -
Н. е упражнено правото по чл. 372 ГПК за подаване на допълнителна искова молба,
с която се възразява по всички изложени от ответника съждения в отговора, като
ги определя за неоснователни и неопровергаващи посочените от нея твърдения в исковата молба, обуславящи основателността
на предявените за разглеждане искове. Изрично се прави, позоваване на
императивния характер на нормата на чл. 189, ал. 2 ТЗ изискваща
предупреждението за изключване на акционер да се обявява в Търговския регистър
и разширително тълкуване с допълнителни способи за уведомяване не може да се
приложи, защото законодателят не го допуска. В този смисъл изложените твърдения
за отправяне и получаване на нотариални покани преди момента на обявяване в
Търговския регистър на обстоятелството по предупреждението за изключване на
ищцата, като акционер не следва да се ценят като надлежен способ за изпълнение
на фактическия състав по изключването й от ответното АД. Срокът за
предупреждението за изключването й от ответното АД е започнал да тече на
18.05.2016 г., когато това изявление на ответника е било обявено по
електронната партида на дружеството в Търговския регистър и е следвало да
изтече на 19.06.2016 г., но в рамките на същия
ищцата е заплатила следващата се вноска за притежаваните от нея акции в
капитала на дружеството, а именно на 10.06.2016 г. Процедурата по изключване на
акционер касае санкция за същия единствено за неизпълнението на задължението му
да внесе съответната вноска от капитала, но не и акцесорното такова за лихва
при забава в плащането на вноската, което прави възраженията на ответника в
обратния смисъл напълно ирелевантни по отношение фактическия състав по
изключването на ищцата от ответното дружество и основанията , които трябва да
са налице за да се реализира една такава правна промяна по отношение на нея.
Отново напомня, че не е била допусната до участие в проведеното на 24.06.2016
г. Общо събрание чрез овластения от нея адвокат, като това не е било оспорено
от ответното дружество в отговора му.
На основание чл. 373 ГПК с допълнителен
отговор, депозиран на 09.12.2016 г. ответното дружество чрез процесуалния си
представител – адв. Ц. намира изложеното с допълнителната искова молба становище
от ищцата за неоснователно и недоказано. Определя за неправилно тълкуването по
приложението на чл. 189, ал. 2 ТЗ за начините на отправяне на предупреждението
за изключване на акционер, като счита, че те не се изчерпват само с обявяването
на това обстоятелство в Търговския регистър. В този смисъл фактическия състав
по изключването на ищцата се е реализирал на 23.02.2016 г., когато е изтекъл
даденият с получената от ищцата нотариална покана срок, доколкото в рамките на
последния не е постъпило плащане нито на дължимия остатък от вноската, нито на
лихвата за забавата върху него. Към момента на обявяване на предупреждението в
Търговския регистър – 18.05.2016 г., ищцата следва да се смята изключена като
акционер в ответното дружество. В отговора се мотивира, че вземането за лихва
не е самостоятелно и не може да се отделя от главното за вноска в капитала и
следва да се има предвид при приложението на чл. 189, ал. ТЗ като и неговото
неизпълнение влече основание за изключване на акционера. Поддържа се и
изложеното в първоначалния отговор, че плащането сторено от Н. на 10.06.2016 г.
всъщност не покрива целия размер на главния й дълг, защото най-напред следва да
се погаси вземането за лихва по реда, установен в чл. 76 ЗД. Алтернативно в
този ред на мисли се подържа, че Н. е изгубила своите права на акционер,
считано от 19.06.2016 г. към който момент не е изпълнила задължението си да
заплати вноската в капитала в размер на сумата от 4 675 лв. По отношение
на твърдения отказ Н. да бъде допусната до състоялото се на 24.06.2016 г. Общо
събрание на акционерите на ответното дружество се излага становище, че към тази
дата тя не е имала качеството на акционер и правилно не е била допусната до
участие в събранието, съответно иска по чл. 74 ТЗ се явява недопустим.
Съдът като прецени доводите на страните,
събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа страна:
Безспорно е между страните
по делото, а и се установява от справка по електронната партида на ответното
дружество в Търговския регистър, че в чл. 6 от приетия на учредителното
събрание на „Б.В.“ АД устав е посочено, че дружеството се учредява с капитал
възлизащ на 50 000 лв., разделен на 100 броя поименни акции, всяка от
които с номинална стойност от по 500 лв. В
същата разпоредба от устава е посочено, че капиталът е записан изцяло, внесени са
25% от стойността на всяка от записаните акции, като останалата част до пълния
записан размер подлежат на внасяне в срок от два месеца, считано от датата на
учредяване на дружеството с вписването му във фирмения регистър на съответния
окръжен съд.
Видно от протокола от
провелото се на 19.12.2006 г. учредително събрание, ищцата - Д.Н. е записала 15
на брой поименни акции, всяка от които с номинална стойност от по 500 лв.,
срещу което се задължила да извърши в полза на „Б.В.“ АД парична вноска в
размер на сумата от 7500 лв.
Като доказателство по делото
е приета нотариална покана рег. № 231, том I, акт № 11 от 19.01.2016 г. на нотариус П.С., рег.
№ 335 на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд – Варна, в която
се съдържа изявление на К.Б., направено в качеството му на управител на
ответното дружество, и адресирано до Д.Н., с което на основание чл. 189, ал. 2 ТЗ на последната се предоставя едномесечен срок за внасяне по сметка на
дружеството на сума в размер на 10 175 лв., представляваща сбор от
неизплатения остатък от задължението й за вноска срещу притежаваните от нея
акции в капитала на дружеството и натрупалата се поради забавата в изпълнението
на това задължение законна лихва. Видно от удостоверяване, извършеното от
нотариуса на гърба на нотариалната покана, екземпляр от последната е бил връчен
лично на адресата - Д.Н. на 22.01.2016 г.
По делото е приложен
протокол от заседание на Съвета на директорите на „Б.В.“ АД, видно от който на
11.04.2016 г. е прието решение да се пристъпи към обявяване в Търговския
регистър на едномесечно писмено предизвестие за изключване на ищцата като акционер
в ответното дружество в случай, че задълженията й за остатъка от дължимата срещу
записаните акции вноска и натрупалата се върху нея лихва за забава не бъдат
изпълнени в срок.
Не се
спори между страните по делото, а и се установява от извършена на основание чл.
23, ал. 6 ЗТР справка, че на 18.05.2016 г. по електронната партида на ответното
дружество в Търговския регистър е обявено посоченото предупреждение за
изключване на ищцата с предоставяне на едномесечен срок за внасяне на сума в общ
размер на 10 175 лв., от които 5500 лв. – непогасеният остатък от
задължението й за вноска и 5175 лв. – законна лихва за забава.
По
делото е представено и прието като доказателство преводно нареждане, видно от
което на 10.06.2016 г. ищцата е превела в полза на ответното дружество сума в
размер на 5500 лв. Като основание на извършения превод е посочено „вноска на
капитал“.
От представено по делото
преводно нареждане от 25.06.2016 г. се установява, че на посочената дата ищецът
е платил обратно в полза на ищцата преведената му по-рано с горепосоченото
преводно нареждане от 10.06.2016 г. сума в размер на 5500 лв. Като основание на
плащането е вписано „липса на основание/неоснователен превод“.
По делото е представен
Протокол от провелото се на 24.06.2016 г. общото събрание на акционерите на „Б.В.“
АД, от който се установява вземането на решения по четирите точки от дневния
ред както следва: 1/ решение за приемане на отчета за дейността на дружеството
през 2015 г.; 2/ решение за приемане на доклада одитора за извършената проверка
на финансовия отчет на дружеството за 2015 г.; 3/ решение за одобряване на
годишния финансов отчет на дружеството за 2015 г. и 4/ решение, с което „Ф.О.К.****“
ООД се избира за одитор за заверка на годишния финансов отчет за 2016 г.
С оглед направеното от ответното
дружество в отговора на допълнителната искова молба признание на неизгодно за
него фактическо твърдение на ищцата се приема за безспорно обстоятелството, че надлежно
упълномощеният по реда на чл. 226 ТЗ представител на ищцата не е бил допуснат
до участие на общото събрание на акционерите, на които са приети горепосочените
четири решения.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По иска
с правно основание чл. 71 ТЗ.
Искът по чл. 71 ТЗ е предоставен
на всеки член на търговско дружество за защита на правото му на членство като
цяло, както и за защита на отделните права от съдържанието на членственото
правоотношение, когато последните бъдат нарушени от органи на дружеството,
различни от общото събрание. Искът не е ограничен с преклузивен срок, като в
зависимост от особеностите на нарушението и вида на търсената защита би могъл
да бъде предявен като установителен, осъдителен или конститутивен. Доколкото в
процесния случай органите на ответното дружество оспорват самото право на
членство на ищцата, то предмет на иска е установяване наличието на членствено
правоотношение между страните по делото, обусловено от притежанието на 15 на
брой налични поименни акции от капитала „Б.В.“ АД, всяка от които с номинална
стойност от по 500 лв.
Доколкото по делото
безспорно се установява, че ищцата е придобила качеството на акционер в
ответното дружество „Б.В.“ АД още към датата на учредяване на последното със
записването на 15 на брой налични поименни акции от капитала му, всяка от които
с номинална стойност 500 лв., то съществуването на процесното членствено правоотношение
към настоящия момент е поставено в зависимост от отсъствието на впоследствие настъпило
основание за прекратяването му, и конкретно – възникване и надлежно упражняване
от страна на акционерното дружество на право едностранно да прекрати
възникналото между него и ищцата членствено правоотношение с изключване на
последната като акционер поради неплащане в срок на задължението й за вноска срещу
записаните акции.
Уреденото в чл. 189, ал. 2 ТЗ потестативно право на изключване на акционер поради неизпълнение на
задължението му за вноска срещу записаните в капитала на акционерното дружество
акции възниква в резултат на осъществяването на фактически състав включващ
следните елементи: наличие на неизпълнено задължение за вноска, покриваща
стойността на записаните акции; обявяване в Търговския регистър на писмено
предупреждение за изключване на акционера с предоставяне на допълнителен
едномесечен срок; безрезултатно изтичане на този срок. Последователното
осъществяване на посочените предпоставки води до изключване на неизправния
акционер от дружеството – членственото правоотношения се прекратява по право, с
изтичане на едномесечния срок, без да е необходимо последващо вземане на
решения или извършването на каквито и да е други действия от страна на органите
на дружеството.
В резултат записването на
петнадесет на брой акции от капитала на ответното дружество с обща номинална
стойност от 7500 лв. и на основание чл. 6 от Устава му в тежест на ищцата е
възникнало насрещно задължение за извършване на парична вноска срещу така
записаните акции в размер на 7500 лв. Доколкото между страните по делото е безспорно
погасяването на така възникналото задължение до размера от 2000 лв., то на
установяване по делото подлежи изпълнението му само за останалата част, а
именно 5500 лв.
Във връзка с доводите на
ищцата, че стойността на вноската й следва да се счита за изцяло внесена още
към датата на учредяване на ответното дружество през 2006 г. поради
обстоятелството, че по електронната партида на „Б.В.“ АД в Търговския регистър
е налице вписване в смисъл, че целият му записан капитал в размер на 50 000 лв.
е внесен изцяло следва да бъде посочено следното. Вписванията в Търговския
регистър на информация относно съответните подлежащи на вписване обстоятелства разполагат
единствено с изрично предвидените в Закона за търговския регистър правни
последици, а именно оповестително действие, действие на обществено доверие, а в
изчерпателно уредените в закон случаи и с конститутивно действие. Така макар и
по партидата на ответното дружество да е налице вписване в гореизложения смисъл,
то това обстоятелство не би могло да му бъде противопоставено в рамките на настоящото
производство, доколкото извършеното вписване не се ползва нито с материална
доказателствена сила по отношение на изпълнението на задълженията за вноски на
акционерите, нито създава действаща между страните по делото законова
презумпция, доколкото спорното обстоятелство се отнася именно до материално
правоотношение по които те са насрещни страни. От изложеното следва, че за да
бъде приет за установен по делото факта на изпълнението на задължението за
вноска към датата на учредяване на дружеството, то по отношение на него следва
да бъде проведено пълно и главно доказване и то при ограниченията на чл. 164,
ал. 1, т. 4, доколкото се касае до парично задължение, установено с писмен
документ, какъвто е уставът на ответното дружество. В рамките на настоящото
производство обаче не са събирани доказателства в тази посока, напротив – сама
ищцата твърди, че не разполага с документ за установяване на посоченото
обстоятелство.
Относно направеното при
условие на евентуалност възражение на ищцата във връзка с погасяването по
давност на задължението й за вноска, както и за натрупалата се върху него лихва
за забава, настоящата инстанция намира следното : Независимо от присъщите й
особености дължимата в полза на акционерното дружество вноска за стойността на
записаните акции в капитала му притежава характеристиките на вземане, спрямо
което намират приложение правилата на ЗЗД, в това число и тези отнасящи се до
погасителната давност. В чл. 6 от Устава на ответното дружество е предвидено,
че непогасената част от задълженията за вноска в капитала му следва да бъде
изпълнена в двумесечен срок от учредяването му. Доколкото този срок е изтекъл
още през 2006 г. и по делото не се установяват обстоятелства, обосноваващи
прекъсване на давността, то следва, че по отношение на непогасената част от
задължението й към ответното дружество за вноска в размер на 5500 лв. за ищцата
е възникнало непритезателното субективно материално право да се позове на изтеклата
в нейна полза погасителна давност, което последната е упражнила своевременно с
исковата молба в настоящото производство. Същото се отнася и до акцесорното
задължение за лихва за забава, една част от което е погасена на самостоятелно
основание – изтичане на кратката тригодишна погасителна давност, а друга (тази,
която се е натрупала в рамките на последните три години) – поради погасяване по
давност на главното, лихвоносно задължение.
Изтеклата в полза на ищцата
погасителна давност обаче води единствено до възникване в нейна полза на
субективното непритезателно материално право, изразяващо се във възможността й
да се позове на настъпването й, било пред съд, било извънсъдебно, с което да
осуети претенцията за реално изпълнение на съответното вземане. Нито изтичането
на погасителния давностен срок обаче, нито последващото позоваване на него от
страна на длъжника води до прекратяване на вземането като субективно материално
право. В този смисъл изтеклата в полза на длъжника погасителна давност създава
за него възможност да откаже правомерно изпълнението на едно иначе съществуващо
и изискуемо субективно материално право, като последното запазва качеството си
на вземане. Така макар и погасяването по давност на вземането за вноска да е в
състояние да осуети едно евентуално искане на ответното дружество за реалното
му изпълнение, то изтичането на давността не осуетява възможността на ответното
дружество да изключи неизправния акционер поради неизпълнение на това му
задължение, доколкото тази възможност представлява самостоятелно субективно
право. Поради обстоятелството, че последното е от категорията на потестативните
материални права, погасителната давност би могла да намери приложение към него
единствено при наличието на изрично законово правило в този смисъл, каквото в
действащото законодателство не
се съдържа.
Доколкото по делото се
установява възникването в полза на ответното дружество на правото му да изключи
ищцата поради неизпълнение на задължението й за вноска, то следва да бъдат
установени и останалите обстоятелства, водещи до прекратяване на процесното
членствено правоотношение, а именно – надлежно упражняване на правото на
изключване по реда на чл. 189, ал. 2 ТЗ, както и безрезултатното изтичане на
предоставения в полза на неизправния акционер допълнителен едномесечен срок за
изпълнение.
Правото на изключване на акционер
се упражнява по реда на предвидената в чл. 189, ал. 2 ТЗ процедура – с обявяване
в Търговския регистър на едномесечно предизвестие за изключване, представляващо
волеизявление на акционерното дружество до неизправния акционер за едностранно
прекратяване на членственото му правоотношение при неплащане на задължението му
за вноска в едномесечния срок. За отправяне на предупреждението за изключване
не е необходимо решение в този смисъл от орган на акционерното дружество –
достатъчно е да е налице забава за изпълнението на задължението на акционера да
извърши дължимата вноска.
С оглед на изложеното следва
да се приеме, че началото на едномесечния срок, в който акционерът е следвало
да изпълни непогасеният остатък от задължението си за вноска за да осуети
прекратяването на членственото си правоотношение е започнал да тече от 18.05.2016
г. – деня следващ датата на обявяване на предупреждението по партидата на
ответното дружество в Търговския регистър. В този смисъл макар и по делото да
се установява, че ищцата е била поканена да изпълни задължението си за вноска с
нотариална покана, връчена й още на 22.01.2016 г., то това обстоятелство се явява
без правна значимост по делото, доколкото начинът по който до акционера следва
да се отправи предупреждение за изключването му е ясно посочен в чл. 189, ал. 2 ТЗ и той е императивен по своята правна природа. Предвидената в тази разпоредба
факултативна възможност изключването да стане с отправянето на обикновено
писмено предизвестие, без да е необходимо обявяването му в Търговския регистър,
не намира приложение в настоящия случай, доколкото тази възможност е въведена
единствено за акционерни дружества, чиито акции не са свободно прехвърляеми. В
случая обаче по делото нито се твърди, нито се установява да е налице подобно
ограничение.
При така приетата като
начало на допълнителния едномесечен срок на предупреждението дата – 18.05.2016
г., следва, че той изтича едва на 18.06.2016 г. Тъй като по делото безспорно се
установява, че ищцата е извършила плащане в размер на сумата от 5500 лв. в
полза на ответното дружество още на 10.06.2016 г., то това плащане е направено
в срока на предизвестието, съответно цели постигането на погасителен ефект по
отношение на неизплатения остатък от задължението на ищцата за вноска срещу
записаните акции. Във връзка с доводите на ответното дружество, че така
платената сума е недостатъчна да погаси задълженията й за лихва за забава,
наред с това за вноска, следва да бъде посочено, че правото на изключване на
акционер е обусловено единствено от неизпълнението на задължението му за вноска
срещу записаните акции, както изрично е посочено в чл. 189, ал. 2 ТЗ, но не и
това за натрупалата се поради забавата в изпълнението му мораторна лихва.
Неоснователни се явяват и изтъкнатите от страна на ответното дружество доводи
във връзка приложимостта на предвидените в интерес на кредитора правила на чл.
76 ЗЗД, уреждащи поредността в погасяването на няколко разнородни задължения
към един кредитор, когато изпълнението не е достатъчно да покрие едновременно и
главницата и лихвите. На първо място следва да бъде посочено, че с оглед
установеното по делото погасяване по давност на задълженията на ищцата към
ответното дружество, за което в рамките на настоящото производство е налице надлежно
позоваване, възражението за поредност в изпълнението, с което ответното
дружество евентуално би разполагало не би могло да бъде противопоставено. След
изтичане на погасителния давностен срок единствено на волята на длъжника е
предоставен изборът дали да изпълни някое от погасените по давност задължение,
кое задължение да изпълни и в какъв размер. На следващо място следва да бъде
посочено, че правилото на чл. 76 ЗЗД, установяващо поредност при погасяване на
главницата, лихвите и разноските, като предполага наличието на един главен
лихвоносен дълг визира единствено възнаградителната лихва, но не и задълженията
за лихва за забава, каквото е това по чл. 189, ал. 1 ТЗ.
Настоящата инстанция намира,
че с оглед пълнота на изложението трябва да посочи, че осъщественото от
ответника действие по обратно превеждане на внесената от ищцата парична сума с
основание – „заплащане на вноска по записан капитала“ по никакъв начин не се
отразява на правата Н., тъй като в случая с оглед установените факти и права по
спорното правоотношение между акционер и дружество, последното неоправдано не е
приело осъщественото от лицето с акционерно участие изпълнение на основното му
задължение да заплати паричния еквивалент
на записаните от него акции вноска в капитала, което поведение трябва да
се квалифицира, като забава на кредитора, а последица от това е отпадане
забавата на длъжника.
С оглед приетото за
установено по делото осуетяване от страна на ищцата на осъществяване в цялост
на фактическия състав на изключването й от ответното дружество с факта на своевременното
изпълнение на непогасения остатък от задължението й за вноска, следва, че тя е
съхранила членственото си правоотношение в „Б.В.“ АД, изразяващо се в
притежанието на петнадесет на брой налични поименни акции от капитала му, всяка
от които с номинална стойност 500 лв. Ето защо съдът, счита установителната
претенция, предявена от ищцата на основание чл. 71 ТЗ за основателна.
По исковете с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ.
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искане с
правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна четирите решение по обявения дневен ред на проведеното на 24.06.2016 г. общо събрание на акционерите в „Б.В.“ АД както следва: 1. приемане на отчет за дейността
на дружеството през 2015 г.; 2. приемане на доклад на одитора за извършена
проверка на финансовия отчет на дружеството за 2015 г.; 3. одобряване на
годишен финансов отчет на дружеството за 2015 г. 4. избор на одитор за заверка
на годишния финансов отчет на дружеството за 2016 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, всеки съдружник или акционер може да предяви иск пред окръжния съд по
седалището на дружеството за отмяна на решение на общото събрание, когато то
противоречи на повелителните разпоредби на закона или на учредителния договор,
съответно на устава на дружеството. Искът се предявява срещу дружеството в
14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствал или когато е
бил редовно поканен, а в останалите случаи – в 14-дневен срок от узнаването, но
не по-късно от три месеца от деня на общото събрание.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 06.12.****
г. по тълк. дело № 1/**** г. на ОСГК на ВКС, искът по чл. 74, ал. 1 ТЗ
представлява предоставено на съдружника или акционера потестативно право да иска отмяна на решението
на общото събрание. Успешното му
провеждане цели защита
на членствени права на
търсещия отмяната акционер, както и контрол за
законосъобразност на решенията на дружеството, свързани с дейността му.
Наличието
на активна процесуална
легитимация у ищеца по иск с правно основание чл. 74 ТЗ е абсолютна положителна
предпоставка за правото на иск, за която съдът следи служебно и чието наличие в случая се установява безспорно
с оглед изхода на делото по иска с правно основание чл. 71 ТЗ. От друга страна
исковата молба е подадена до съда на 08.07.2016 г., т.е. в рамките на четиринадесетдневния
срок от датата на провеждане на общото събрание, на което са взети решенията,
чиято отмяна се търси.
С оглед на горното,
настоящият състав приема, че исковете по чл. 74 от ТЗ са предявен от акционер в
преклузивния срок - 14-дневен срок, от провеждане на общото събрание на
акционерите от 24.06.2016 г., поради което исковете са допустими.
В производството по отмяна
на решения на общото събрание на търговските дружества проверката на съда е
ограничена от заявените в исковата молба пороци, обуславящи процесуална или
материална незаконсъобразност на съответните решения, доколкото всеки от тях се
явява отделно и самостоятелно обстоятелство, обосноваващо възникване на право
на отмяна на опорочените решения. В случая единственият порок, на който ищцата
основава искането си за отмяна на четирите процесни решения на общото събрание
на акционерите на ответното дружество е твърдението й, че надлежно
упълномощеният от нея за участие на провелото се на 24.06.2016 г. общо събрание
на акционерите представител не е бил допуснат до събранието, с което е нарушено
правото й на участие и на глас в общото събрание на акционерите, уредени
съответно в чл. 220, ал. 1 и чл. 228, ал.1 ТЗ. Посочените разпоредби
регламентират правото на всеки акционер, изплатил пълната стойност на
притежаваните от него акции, да участва с право на глас в общото събрание на
акционерите лично или чрез представител с писмено пълномощно. Доколкото по
делото безспорно се установява, че към датата на провеждане на общото събрание
на акционерите, на което са взети процесните решения, ищцата е притежавала
качеството на акционер, както и че към тази дата задълженията й за вноска са
изпълнени изцяло, то тя е следвало да бъде допусната до участие на събранието с
право на глас. От изложеното следва, че с недопускането до участие на адв. Л.,
в качеството му на пълномощник на ищцата, до участие в провелото се на
24.06.2016 г. Общо събрание на акционерите на „Б.В.“ АД, което обстоятелство се
установява безспорно, както от представеното по делото изявление на управителя
на ответното дружество до ищцата, така и от съдържащото се в отговора на
допълнителната искова молба изричното признание в този смисъл, е довело до
нарушаване на правото на ищцата да участва и да гласува при вземане на общото
събрание на акционерите на ответното дружество, което нарушение трябва да се
квалифицира, като съществено по своята характеристика и водещото до опорочаване
на решенията, които са били предмет на процесното събрание.
Посоченото нарушение на
правата, с които ищцата разполага като акционер в ответното дружество във
връзка с участие в общото му събрание, е достатъчно основание за да се направи
извод, че решенията, които са били приети на това общо събрание са в
противоречие императивни законови правила, поради което същите са процесуално
незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.
По изложените съображения
съдът намира, че предявените в условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ са основателни и следва да бъде
уважени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и
предвид направеното от ищцата изрично искане по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК,
на същата следва да бъдат присъдени сторените разноски по делото в размер на
сумата от 1544 лв., от които 544 лв. – държавна такса, и 1000 лв. – адвокатско
възнаграждение, което е реално заплатено, които факт е установим от
представения по делото договор за правна защита й съдействие подписан на
01.03.2017 г.
С оглед изложените мотиви,
СГС
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника - „Б.В.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, че ищцата Д.А.Н., ЕГН **********, с адрес: ***,
притежава петнадесет на брой налични поименни акции от капитала на „Б.В.“ АД,
всяка от които с номинална стойност 500 лв.
ОТМЕНЯ по предявените от Д.А.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, против „Б.В.“ АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание
чл. 74, ал. 1 ТЗ, четирите решение, взети по обявения дневен ред на проведеното
на 24.06.2016 г. общо събрание на акционерите в „Б.В.“ АД, ЕИК ******, както
следва: 1/ решение за приемане на отчета за дейността на дружеството през 2015
г.; 2/ решение за приемане на доклада одитора за извършената проверка на
финансовия отчет на дружеството за 2015 г.; 3/ решение за одобряване на
годишния финансов отчет на дружеството за 2015 г. и 4/ решение, с което „Ф.О.К.****“
ООД се избира за одитор за заверка на годишния финансов отчет за 2016 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Б.В.“ АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати в полза на Д.А.Н., ЕГН **********, с адрес:
***, сумата от 1544 лева – разноски по делото за настоящата инстанция, от които
544 лв. – държавна такса, и 1000 лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: