Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Сливница, 27.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - СЛИВНИЦА, III състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми юли през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРЯНА ГАЩАРОВА
при
участието на секретаря Мария И.,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 144 по описа на съда за 2020
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано с искова молба вх. № 824/2020 г. по описа на РС-
Сливница, подадена от непълнолетното дете К.К.Д.
със знанието и съгласието на неговата майка и законен представител В.Г.И.,
и чрез пълномощника адв. М.Д. от САК срещу К.Б.Д.,
въз основа на която се иска изменение на месечната издръжка, която ответникът е
осъден да заплаща на сина си със съдебно решение от 21.11.2012
г., постановено по гр. дело № 828/2012 г. по описа на Окръжен съд-София от
150 лв. на 600 лв. с оглед изменение на обстоятелствата, а именно: изминалия
период от време от определянето на месечната издръжка, в който потребностите на
детето са се увеличили значително, а здравословното му състояние е влошено.
На основание чл. 149 от СК се иска ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца, чрез неговата майка и законен представител, сумата от 4200 лева,
представляваща разлика между претендирания размер на издръжката (600 лв.) и
присъдения такъв с решение от 21.11.2012 г., постановено по гр. дело № 828/2012
г. на Окръжен съд-София, за период от една година, преди подаване на исковата
молба.
В исковата молба се твърди,
че ищецът е син на ответника К.Б.Д., съгласно удостоверение за раждане от *** г.,
като грижи за него полага единствено неговата майка В.Г.И.. Сочи се, че
съгласно съдебно решение от 21.11.2012 г., постановено по гр. дело № 828/2012
г. по описа на Окръжен съд-София ответникът е бил осъден да заплаща на сина си
месечна издръжка в размер на 150 лв. Така определената издръжка не е изменяна. Изложено
е, че към настоящия момент ищецът вече е ученичка в 8 клас в средно училище „Ангел
Кънчев“ в гр. София, до където пътува всеки ден от гр. Сливница и потребностите
му са се изменили значително от определяне на размера на издръжката през 2012 г.
В исковата молба е посочено, че необходимата сума за учебници и помагала за
учебната година е в размер на 250 лева, без в тази цена да са включени
необходимите тетрадки, химикалки, спортни пособия и т.н. Твърди се, че
учениците имат възможност да посещават „Зелено училище“ и „Бяло училище“, като
за това са необходими по над 400 лева.
Посочено е, че детето носи
диоптрични очила за корекция на зрението от пет годишна възраст, както и че
през 2016 г. на детето е извършена операция в УМБАЛ „А“ ЕАД. Отразено е, че
през 2018 г. детето е постъпило за операция по спешност в МЦ ПСАГБАЛ „Св. София“
ЕООД, поради затруднено уриниране.
Твърди се, че с оглед здравословното състояние на детето се налага майката да
закупува висококачествени храни, витамини и хранителни добавки.
Изложено е, че ответникът
не общува с детето, не се среща с него, не ходи на ваканции с него, единствено
заплаща месечна издръжка в размер на 150 лева, всички останали разходи свързани
със здравето, обучението и развитието на детето се поемат от неговата майка.
В едномесечния срок по чл. 131, ал.1 ГПК, по делото е постъпил
писмен отговор от ответната страна - К.Б.Д., с който оспорва основателността на
исковата молба.
Ответникът счита, че в конкретния
случай не е налице предвидената в закона хипотеза на трайно и съществено
изменение на обстоятелствата, при който е определен първоначалният размер на
дължимата на ищеца издръжка. Цитира съдебна практика в подкрепа на тезата си.
Счита, че от представените с исковата молба писмени доказателства не се
установява промяна на диоптъра на ищеца, което да налага непрекъсната смяна на
очилата, които носи, както и, че същият е посещавал Бяло училище, Зелено
училище и частни уроци.
Ответникът твърди, че
получава месечна заплата в размер на 1992,24 лева и няма други доходи. Посочва,
че има задължение да се грижи за баща си, който е с 95 % трайно намалена
работоспособност и за майка си, която също е болна. В отговора на исковата
молба не са конкретизирани разходите правени на ответника за родителите му,
нито като вид, нито като размер, не са представени и писмени доказателства,
които да установяват изложеното.
С определение от 29.06.2020
г. е оставен без разглеждане иска с правно основание чл. 149 от СК за присъждане
на сумата в размер на 4200 лева, представляваща разлика между претендирания
размер на издръжката (600 лв.) и присъдения такъв с решение от 21.11.2012 г.,
постановено по гр. дело № 828/2012 г. по описа на Окръжен съд-София, за период
от една година преди подаване на исковата молба, като недопустим. Определението
не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила. (л. 57 от делото).
В
съдебно заседание ищецът не се явява лично, представлява се от пълномощника
адв. М.Д. – САК, който поддържа исковата молба и моли съда да постанови
решение, с което да измени издръжката, определена със съдебното решение от
21.11.2012 г., постановено по гр. дело № 828/2012 г. по описа на Окръжен
съд-София, като осъди ответника да заплаща на ищеца, чрез неговата майка и
законен представител месечна издръжка в размер на 600 лв., считано от датата на
подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното и изплащане. Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът
не се явява лично, процесуалният му представител по пълномощие – адв. Е.,
оспорва иска. Излага доводи в защита на тезата, че претендираната издръжка в
размер на 600 лева е прекомерна, не кореспондира с нуждите на ищеца и
финансовите възможности на ответника. Не претендира направените по делото
разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от приобщено по
делото решение от 21.11.2012 г., постановено по гр. дело
№ 828/2012 г. по описа на Окръжен съд-София, ответникът е осъден да заплаща
издръжка на сина си в размер на 150 лв. месечно, считано от 14.06.2012 г. чрез неговата
майка и законен представител до настъпване на законна причина за изменението
или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска (л.8-9 от делото).
От
представена служебна бележка изх. № 2119/18.02.2020 г., издадена от директора
на 137 СУ „Ангел Кънчев“– гр. София, се установява, че ищецът К.Д. е записан в
редовна форма на обучение в 8-ми клас на учебната 2019-2020 г. в това учебно
заведение (л.11).
За
установяване на здравословното състояние на ищеца са представени следните
писмени доказателства: от епикриза изх. № 16836/386, издадена от УМБАЛ „А“ с отразена дата на изписване 22.06.2018 г.,
се установява, че на 21.06.2018 г. на лявото око на ищеца е направено Retropositio
MRL oc.dex, оперативен
протокол № 152 (л.12), за което, съгласно фактура № ********** е заплатена
сумата от 500 лева (л.14). Представени са
рецепта с дата 28.10.2019 г., издадена от д-р Г. Димитрова и медицинско
направление, от които се установя, че на ищеца са изписани очила с диоптър на
дясното око -1.5 и диоптър на лявото око -2,0 (л. 17-18). От приложен протокол,
с дата 26.02.2019 г. издаден от Детски очен кабинет при УМБАЛ „А“, се установява, че към 26.02.2019
г., диоптърът на ищеца е бил -1,0 (л.19). От приложено
медицинско направление с дата 12.10.2017 г. се установява, че диоптърът на
ищеца, към момента на прегледа, е бил -1,0 на двете очи (л. 21). Видно от медицинско направление с дата 01.09.2016 г., диоптъра на ищеца, към
момента на прегледа, е бил на дясно око - 0,75, а на ляво око -1,75 (л.
22-23). Видно от медицинско направление с дата
28.12.2015 г. се диоптъра на ищеца, към момента на прегледа, е бил -1,0 на
двете очи. Видно от медицинско направление с дата
02.06.2014 г. диоптъра на ищеца, към момента на прегледа, е бил на дясно око +
0,75, на ляво око + 1,75 (л. 27). Видно от медицинско
направление с дата 21.06.2013 г.
диоптъра на ищеца, към момента на прегледа, е бил на дясно око + 1,25,
на ляво око + 2,25 (л. 28). От приложените по делото медицински документи се
установява, че в периода от 21.06.2013 г. до 28.10.2019
г., ежегодно, с изключение на 2017 г., е променян диоптъра на ищеца.
Приобщена е по делото фактура с № 41/27.02.2020 г., от която се установява, че
на ищеца са закупени диоптрично очила на стойност 300 лева (л. 62). От
приложено по делото медицинско направление и касов бон (л. 67-68 и л.32) се
установява, че за преглед при офталмолог на ищеца е заплатена сумата от 70
лева.
От
приложена епикриза КП № 152 Ендоскопски процедури при
обструкции на долните пикочни пътища се установява, че 13.07.2018 г. е
извършена оперативна интервенция на ищеца (л. 15-16). От приложена фактура
с № **********/11.07.2018 г. се установява, че на 11.07.2018 г. на ищеца е била
направена абдоминална ехография с урологична консултация, за която е заплатена
сумата от 50 лева (л.14).
От
приобщена по делото заповед за прекратяване на трудов
договор с № 178/24.04.2020 г., се установява, че на основание чл. 328, ал. 1,
т. 3 от КТ, е прекратен трудовия договор на майката на ищеца – В.Г.И. (л.
73).
От
приложена по делото служебна бележка с рег. № 407800-2648/16.06.2020 г.
издадена от МВР-ГДГП – Драгоман, се установява, че ответника – К.Б.Д. е получил
за месец март 2020 г. брутно възнаграждение от 2213,60 лв., нетно от 1992,24
лева, като за периода от месец април 2019 г. до месец март 2020 г. е получил
всичко брутно трудово възнаграждение в размер на 24437,65 лева, нетно 21993,89
лева (л. 51). За установяване на финансовото състояние на ответника е представено
удостоверение за финансови параметри по кредит с изх. № 2063/12.06.2020 г., от
което се установява, че ответникът е получил потребителски
кредит в размер на 40 800 лева с краен срок на погасяване - 01.06.2029 г.
и размер на месечната вноска – 467, 35 лева (л. 52). От приложено експертно
решение № 1498 от 28.07.2008 г., се установява, че Борислав Каменов Д., за
когото се твърди, че е баща на ответника, е с 95% трайна намалена
работоспособност (л. 53-54).
По
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Лиляна Г.И. –
Кръстева (сестра на майката на ищеца) и Елка Бориславова Дамянова (сестра на
ответника).
Няма
противоречие в свидетелските показание относно обстоятелствата, че ищецът живее
с майката си в гр. Сливница, както и че ответникът не се среща с детето, не
полага никакви грижи за физическото и психическо му развитие, освен заплащането
на определена от съда месечна издръжка, не е купувал подаръци или каквото и да
било за сина си от както същият е бил на около 3-4 годишна възраст.
Свидетелката
Л. И.-К. твърди, че детето е посещавало частни уроци в период от две години
преди да кандидатства след седми клас. Посочва, че когато е бил четвърти и пети
клас е ходил на уроци по плуване, както и че ходи на екскурзии, на „Зелено
училище“, на „Бяло училище“. От показанията на свидетелката се установява, че
детето има здравословни проблеми, поради което посещава уролог, очен лекар и
зъболекар.
Свидетелката
Е. Д. посочва, че ответника живее в семейно жилище в гр. Сливница и работи в
системата на МВР, което не му позволява да има допълнителни доходи. Същият няма
други деца, полага грижи за родителите си и за нея. Посочва, че почти всеки месец
ответника помага на родителите им.
С
оглед така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Предявен
е иск са с правна квалификация чл. 150 вр.
чл. 143, ал.1 СК за увеличаване размера на присъдената на ищцата
издръжка.
Между
страните по делото не е спорно, а се установява и от приложено писмено
доказателство – удостоверение за раждане № * издадено въз основа на акт за
раждане № 369/31.05.2005г., че ищецът е роден на *** г. и е син на ответника,
както и че ответникът заплаща издръжка на сина си в размер на 150 лв. месечно,
считано от 14.06.2012 г. чрез неговата майка и законен представител.
Спорен
в настоящото производство е въпросът налице ли са предпоставките на чл. 150 СК за
изменение на определената с решение от 21.11.2012 г., постановено по гр. дело №
828/2012 г. по описа на Окръжен съд-София издръжка за детето в размер на 150
лв. месечно, следва ли същата да бъде увеличена и в какъв размер.
Съгласно
разпоредбата на чл. 150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената
издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена. В т.19 на
Постановление № 5/16.11.1970 г. на Пленума
на ВС е направено тълкуване на понятието „изменение на обстоятелствата“ като е
посочено, че такова ще има, когато е налице трайно съществено изменение в
нуждите на издържания или трайна и съществена промяна във възможностите на
задълженото лице. Предпоставките са дадени при условията на алтернативност,
поради което е достатъчно наличието само на една от тях, за да се приеме, че
искът е доказан по своето основание. Съдебната практика приема също така, че
под „траен характер“ следва да се определи онова ново фактическо състояние,
което изключва възможността да се възвърне състоянието преди изменението на
обстоятелствата. С Постановление № 5/16.11.1970 г. на Пленума на ВС и
Постановление № 5/31.11.1981 г. на Пленума на ВС, които представляват
задължителна съдебна практика, е прието, че възможностите на лицата, които
дължат издръжка се определят от техните доходи, имотно състояние и
квалификация, а нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят
съобразно с обикновените условия за живот на тях, като се вземе предвид
възрастта, образованието и други обстоятелства, които имат значение за случая.
Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
съобразно възможностите на всеки от тях по отделно, като те дължат издръжка,
независимо от това дали са работоспособни и могат да се издържат от имуществото
си. Цитираните принципи са установени и с разпоредбите на чл. 142 СК, чл. 143, ал.1 и ал.2 СК и
съдебната практика.
В чл. 142, ал.2 СК е
определен минимален размер на издръжката за едно дете. Съгласно
посочената разпоредба минималният размер на издръжката, дължима на ненавършили
пълнолетие деца, е 1/4 от минималната работна заплата. С Постановление № 350/19.12.2019 г. на
Министерски съдет за определяне нов размер на минималната работна заплата за
страната размерът на минималната работна
заплата за страната е определен на 610 лв., считано от 01.01.2020 г. Съответно,
минималният размер на месечната издръжка е 152, 50 лв. и не може да бъде
определен под тази граница. До този размер искът е основателен без нужда от
обсъждане на каквито и да е доказателства.
За
претендираната издръжка над посочения размер в тежест на ищцата е да докаже, че
нуждата му от издръжка се е увеличила. Практиката е категорична, че не може да
се презюмира съществуването на факти, без да е изрично доказано съществуването
им, тъй като това би било процесуално нарушение (решение № 469/26.10.2011 г. на
ВКС по гр.д. № 2/2011 г., IV-то ГО).
В
настоящият случай размерът на определената от съда издръжка не е изменян над 8
години.
Използвайки
по аналогия разпоредбата на чл. 50 от ППЗЗДет, във
вр. с Постановление № 305 от 19.12.2017 г., в сила от 01.01.2018 г. за
определяне на нов месечен размер на гарантирания минимален доход, като
приблизителен ориентир за необходимите средства за отглеждане и възпитание на
едно дете, съдът намира, че минималният размер на тези средства за детето са в
размер на 300 лева (4х75 лв.=300 лв.)
От
приложените по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства
се установява, че ищецът е на петнадесет годишна възраст, ученик в 8 клас в
училище в гр. София, до което пътува ежедневно от гр. Сливница. Съгласно чл. 1 от Постановление № 79 на МС от
13.04.2016 г. за осигуряване на безвъзмездно ползване на познавателни книжки,
учебници и учебни комплекти, безвъзмездно се
осигурява за всеки ученик до 7-ми клас по един комплект учебници. Следователно,
след седми клас на учениците и техните семейства се налага закупуването на
всички видове учебници и учебни помагала, тъй като държавата не ги обезпечава с
тях. В този смисъл, изминалия период от време от над 8 години от постановяване
на решението за определяне на месечна издръжка на детето, само по себе си е
довело до изменение на обстоятелствата относно нуждите на детето и съответните
разходи за тях. През изминалия 8-годишен период се е променила финансовата
обстановка в страната и необходимите средства за живот в страната.
От
приложените и обсъдени писмени доказателства се установява, че проблемите на
ищеца със зрението са трайни, че в периода от 21.06.2013 г. до 28.10.2019 г.,
ежегодно, с изключение на 2017 г., е променян диоптъра му, което неминуемо е
водило до необходимост от закупуване на нови очила, но доказателства за
закупуването на такива не са представени, с изключение на една фактура,
отразяваща закупени очила на стойност 300 лева. Следва да се отбележи, че
ищецът е здравно осигурен и стойността на извършените прегледи е покрита от
Здравната каса, с изключение на сумата от 70 лева за преглед при офталмолог с
дата 27.07.2020 г. От епикриза изх. № 16836/386, издадена от УМБАЛ „А“ с
отразена дата на изписване 22.06.2018 г., се установява, че на 21.06.2018 г. на
лявото око на ищеца е направено Retropositio MRL oc.dex, оперативен протокол
№ 152, за което, съгласно фактура № ********** е заплатена сумата от 500 лева. На
следващо място, от приложена по делото експертиза КП № 152 Ендоскопски
процедури при обструкции на долните пикочни пътища се установява, че 13.07.2018
г. е извършена оперативна интервенция на ищеца, но по делото не са приобщени
доказателства, от които да се установява, че към настоящият момент продължават
да се правят разходи, от майката на ищеца, за лечение на това заболяване. Въпреки
посочените здравословни проблеми на ищеца, съдът намира, че по делото не се
доказват изключителни нужди и потребности на детето по
смисъла на чл. 143, ал. 4 от СК.
Изложеното
в исковата молба, че ищецът е посещавал „Бяло училище“ и „Зелено училище“,
както и частни уроци, съдът намира за недоказано. Липсва конкретика кога са
посещавани посочените занимания, колко пари са стрували и т.н. В тази връзка
следва да се отбележи, че показанията на свидетелката Кръстева, в тази им част,
също липсва конкретика, поради което съдът няма възможност да установи дали и
колко често са посещавани посочените занимания, колко са стрували и т.н. В
случая, ищецът не е проявил процесуална активност да ангажира убедителни
доказателства във връзка с установяване на тези положителни факти, от които
черпи изгодните за себе си правни последици. Последицата от правилата за
разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес е, че за съда е
осъществено само онова фактическо твърдение, което той може да приеме за
безспорно установено въз основа на събраните по делото доказателства.
Предвид
възрастта на детето и периода на бързо развитие на детския организъм, растящата
необходимост от пълноценна храна, дрехи, обувки, осигуряването на нужните
пособия за училище, както и предвид здравословното състояние на детето, което
въпреки че не разкрива изключителни нужди и потребности на детето по смисъла на
чл. 143, ал.
4 от СК, разкрива необходимост от
по-висока месечна издръжка за него, за посрещане нуждите на детето месечно са
необходими 450 лева.
При
преценка на възможностите на ответника да осигурява издръжка, съдът съобрази
разясненията, дадени с т. 5 от Постановление № 5 от 16. XI. 1970 г. на Пленума
на ВС, според които възможността на задълженото лице да предоставя издръжка се
определя от неговите доходи, имущество и квалификация. В конкретния случай от
представените доказателства се установява, че ответникът е трудово ангажиран,
работи в системата на МВР, като средното му месечно нетно трудово
възнаграждение за периода от месец април 2019 г. до месец март 2020 г. е в
размер на 1832,82 лв., което трикратно надхвърля актуалния размер на
минималната работна заплата за страната.
От
приобщените гласни и писмени доказателства и доказателствени средства се
установява, че ответникът живее в семейно жилище в гр. Сливница, респективно не
заплаща наем или ипотечен кредит и че има един потребителски кредит в размер на
40 800 лева с краен срок 01.06.2029 г. и размер на месечната вноска – 467,
35 лева.
По
делото не се твърди ответникът да има задължения за издръжка към други лица п чл. 141, т. 1
от СК. Напротив, съгласно дадените свидетелски показания от
Елка Дамянова, ответникът не полага грижи за други деца.
Съдът
намира за недоказано твърдението на ответника, изложено в отговора на исковата
молба, че се грижи за възрастния си и болен баща и майка, тъй като липсва
конкретика в какво се изразява грижата, колко средства отделя ответника за
подпомагане на родителите си, това ежемесечен разход ли е и т.н. Свидетелските
показания на Елка Дамянова в тази част са също изключително общи и лишени от
конкретика. Дори това да е вярно, следва
да се има предвид императивно установената поредност по чл. 141 от СК, в
която задълженото за издръжка лице следва да я осигурява на правоимащите лица.
Според т. 1 и 2 от нея, низходящите са от по-висок ред спрямо възходящите,
което означава, че ответникът следва приоритетно да осигурява издръжка именно
на сина си, без това негово задължение да се дерогира или намалява от
евентуално съществуващо аналогично задължение и към родителите му.
Неоснователно
е искането на ответника съдът да вземе предвид, че подаръците, които е купувал
на детето са „раздавани“ от майка му на други деца. На първо място по делото се
установи, че това са подаръци правени преди над 10 години. Същите са от
неопределен вид и стройност. От приобщените по делото гласни доказателствени
средства се установи, че ответникът не поддържа лични отношения с детето, не
участва по никакъв начин във възпитанието и грижите за него, нито го подпомага
емоционално или финансово, с изключение на изплащаната месечна издръжка.
Съгласно
т. 7 на Постановление № 5/1970 г. на Пленума на ВС усилията,
които полага родителят във връзка с отглеждането на детето, се вземат предвид
при определяне размера на издръжката, която този родител дължи. Майката на
детето – В.И. полага ежедневни грижи за детето. Видно от приложена по делото
заповед за прекратяване на трудов договор с № 178/24.04.2020 г., е прекратен
трудовия договор на майката.
При
така установените обстоятелства съдът намира, че ответникът следва да бъде
осъден да заплаща месечна издръжка за детето си в размер на 350,00 лева, считано
от датата на завеждане на исковата молба на 10.03.2020 г. до настъпване на
законова причина за изменение или прекратяване на издръжката. Получаваният
месечен доход от ответника позволя без особени затруднения да заплаща месечна
издръжка в посочения размер. За разликата над 350 лева до претендирания размер
от 600 лева иска се явява недоказан.
По
разноските
С
оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане, на основание чл. 78,
ал 1 от ГПК, в ползва на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него
разходи в производството.
По делото е приложен договор за правна защита
и съдействие № 790381, сключен между ищеца К.К.Д. със знанието и
съгласието на неговата майка и законен представител В.Г.И. и адв. Д., от който
се установява, че е договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лева.
Съдът намира, че
възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от страна на ищеца е неоснователно. Същото е съобразено с разпоредбата
на чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в редакцията и към 24.02.2020 г., моментът на
сключването на договора за правна защита и съдействие и предвид
материалноправният характер на посочената разпоредба, за която обратно действие
не е предвидено. На следващо място, въпреки че делото не се отличава с правна
сложност са приобщени значителен обем писмени доказателства. По делото е
депозирана искова молба състояща се от 5
страници и подобни писмени бележки също от 5 стр.
На
основание чл. 78 ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1 т. 6 и т. 7 от ГПК и чл.
1 от Тарифа за държавните такси, който се събират от съдилищата по ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Сливница държавна
такса върху увеличения размер на издръжката в размер на 288 лева - 4 % върху
текущата издръжка за периода на тригодишните платежи [(200 лева х 36 месеца) х
4%].
Следва
да бъде допуснато предварително изпълнение на решението, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК в
частта за присъдената издръжка.
Така мотивиран, Районен
съд- гр. Сливница, III състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на осн. чл. 150 СК, размера на издръжката, която К.Б.Д., ЕГН: **********,
с адрес: *** е осъден по силата на решение от 21.11.2012 г., постановено по гр.
дело № 828/2012 г. по описа на Окръжен съд-София да заплаща на непълнолетното
си дете К.К.Д., ЕГН: **********, като я увеличава от 150 лв. месечно на 350 лв. (триста и петдесет лева) месечно и
ОСЪЖДА К.Б.Д., ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплаща издръжка в увеличения ѝ размер - по 350 лв. (триста
и петдесет лева) месечно, до 15-то число на месеца, на детето
К.К.Д., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител В.Г.И.,
ЕГН: **********, адрес: ***, считано от 10.03.2020 г. (датата на подаване
на исковата молба), ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
настъпването на законна причина за прекратяване или изменение на издръжката.
ОСЪЖДА К.Б.Д., ЕГН: **********,
с адрес: *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка
на Районен съд-Сливница държавна такса върху увеличения размер на издръжката, а
именно 288 лв. (двеста осемдесет и осем лева).
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, К.Б.Д., ЕГН: **********,
с адрес: *** да заплати на К.К.Д., ЕГН: **********, чрез неговата майка
и законен представител В.Г.И., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 360 лв.
(триста и шестдесет лева), представляваща заплатени от ищеца разноски за
адвокатски хонорар.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта за увеличения размер на издръжка.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд-София
в 2-седмичен срок, считано от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: