РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 12.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на девети март две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №3221 по
описа за 2019 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.463 във връзка с чл.394 във връзка с чл.459 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.9 ал.1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“.
Образувано
е по искова молба на М.Г.К. с ЕГН ********** и В.Г.К. с ЕГН **********,***,
чрез процесуалния представител адвокат Д.И.Д. с адрес ***, срещу „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
район „Оборище“, бул.“Княз Александър Дондуков“ №68, представлявано от
изпълнителните директори ***, по чл.463 във връзка с чл.394 във връзка с чл.459
от Кодекса за застраховането във връзка с чл.9 ал.1 от Наредбата за
задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова
злополука“ за осъждането на ответното дружество да заплати на всеки от ищците
сумите от по 23520 (двадесет и три хиляди петстотин и двадесет) лева,
представляващи стойността на дължимото застрахователно обезщетение за
настъпилата на 09.04.2019 г. смърт на техния наследодател Г.К. Тодоров с ЕГН **********
по сключения на 10.08.2018 г. между неговия работодател „ДИВЕС ИНЖЕНЕРИНГ“ООД и
ответното дружество договор за групова задължителна застраховка за трудова
злополука, като смъртта е призната за трудова злополука с разпореждане
№51042421/21.05.2019 г. на ТП на НОИ – Добрич, заедно със законните лихви върху
тях от датата на завеждането на исковата молба (09.09.2019 г.) до окончателното
плащане. В исковата си молба ищците
сочат, че на 10.08.2018 г. „ДИВЕС ИНЖЕНЕРИНГ“ООД – гр. Добрич е сключило с
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“АД – гр. София договор за групова задължителна
застраховка за трудова злополука със срок от 0.00 часа на 11.08.2018 г. до
23.59 часа на 10.08.2019 г.; на 09.04.2019 г. е настъпила трудова злополука,
при която бащата на двамата ищци, който е бил работник в „ДИВЕС ИНЖЕНЕРИНГ“ООД
– гр. Добрич, е починал; на 21.05.2019 г. с разпореждане на ТП на НОИ – Добрич
декларираната злополука е била призната за трудова, като разпореждането е
влязло в сила на 06.06.2019 г.; ответното дружество е било уведомено за
настъпилото застрахователно събитие, а съгласно договора е следвало да заплати
на законните наследници на починалия застрахователно обезщетение в 7-кратния
размер на брутната годишна работна заплата на служителя; доколкото брутната
месечна заплата на Г.К. Тодоров е била в размер на 560 лева, то размерът на
дължимото обезщетение е 47040 лева, т.е. по 23520 лева за всеки от двамата
ищци, които са синове и единствени наследници на починалия; след проведена
кореспонденция с ответното дружество същото е отказало да изплати дължимото
застрахователно обезщетение; настоява се за уважаването на предявените искове и
присъждането на сторените разноски.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на исковата молба и доказателствата към нея ответникът е посочил,
че предявените искове са процесуално допустими, но неоснователни по основание и
размер; не е спорно наличието на процесното застрахователно правоотношение;
застрахователният риск не покрива случаите на доказана употреба на алкохол от
застрахования, каквато е и настоящата хипотеза според ответното дружество; към
момента на вземането на пробата концентрацията на алкохол в кръвта е била 0.22
промила; освен това застрахователният риск не покрива настъпилата злополука
поради самонадеяното поведение на застрахования или при неспазването на
установените правила и инструкции за безопасност; според постановлението за
прекратяване на образуваното наказателно производство причината за настъпването
на инцидента е проявеното от тримата работници, включително пострадалия Г.К.
Тодоров, немарливо изпълнение и неспазване от тяхна страна на установените
правила и инструкции за безопасност при товаро – разтоварна дейност; нарушено е
правилото, описано в т.32 от Приложение №7 към чл.12 т.7 от Наредба
№12/30.12.2015 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд
при извършване на товаро – разтоварни работи „Специални изисквания при ръчно
обработване на товари“, а именно – „Обвързващите средства на пакети се
премахват, след като са взети мерки за стабилизиране на товара“; в настоящия
случай работниците са отвързали стягащите плоскостите колани, без да са взели
мерки за стабилизирането на плоскостите, създавайки евентуални условия за тяхната нестабилност; при
условията на евентуалност се прави възражение за размера на обезщетението,
който е завишен – уговорено е обезщетението да възлиза на 7-кратния размер на
годишната брутна работна заплата на починалия служител към момента на
сключването на застраховката, когато месечното възнаграждение на наследодателя
на ищците е било в размер на 510 лева, а
не посочените в исковата молба 560 лева, които са определени към момента на
настъпването на злополуката; неоснователността на главните искове води до
неоснователност и на акцесорните искове за заплащането на законни лихви;
настоява се за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на сторените
разноски, включително заплащането на юрисконсултско възнаграждение.
В последното
съдебно заседание ищците чрез своя процесуален представител са заявили, че предявените
искове са доказани по основание и по размер; настояват за присъждането на
сторените разноски.
Добричкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявените
искове по чл.463 във връзка с чл.394 във връзка с чл.459 от Кодекса за
застраховането във връзка с чл.9 ал.1 от Наредбата за задължителното
застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“ са процесуално
допустими.
Разгледани
по същество, те са основателни.
Според чл.463
от Кодекса за застраховането всеки застраховател, предлагащ задължителна
застраховка срещу трудова злополука при условията на право на установяване или
на свобода на предоставяне на услуги, е длъжен да определи българското законодателство
като приложимо право по застрахователния договор. Съгласно чл.459
ал.1 от Кодекса за застраховането договорите
за застраховка "Злополука" се сключват срещу рискове, свързани с
живота, здравето или телесната цялост на физическо лице, които са настъпили в
резултат на злополука; според ал.2 на същия член злополука
е всяко събитие, довело до смърт или телесно увреждане на застрахованото лице в
резултат на непредвидени и внезапни въздействия от външен произход, които
застрахованото лице не си е причинило умишлено, като непредвидимостта се
предполага до доказването на противното; съгласно ал.4 на същия член за
застраховка "Злополука" с изплащане на фиксирани парични суми се
прилагат съответно чл.397,
чл.438
ал.5, чл.441,
чл.442, чл.443
ал.1 – 3
и ал.5
и 6,
чл.444,
чл.445,
чл.448,
чл.454
и чл.456 от
Кодекса за застраховането. Доказателствената тежест по предявените искове е
такава, че ищците следва да докажат, че между ответното дружество и
работодателя на техния наследодател е имало сключена групова задължителна
застраховка за трудова злополука по времето на настъпването на процесното
събитие; че по времето на действието на тази застраховка е настъпила процесната
трудова злополука, при която техният наследодател е починал; ищците трябва да
докажат размерите на своите претенции; ответното дружество следва да докаже
правоизключващите си възражения или обстоятелството, че е заплатило процесните
суми на ищците. От намиращия се на лист 21 от делото заверен препис от
удостоверение за наследници се установява, че
В.Г.К. и М.Г.К.
са синове и единствени законни наследници на починалия на 09.04.2019 г. техен
баща Г.К. Тодоров. Съгласно приложимата според препращащия към нея чл.459 ал.4
разпоредба на чл.448 ал.5 от Кодекса за застраховането в случай на смърт на
застрахованото лице застрахователната сума се изплаща на наследниците на
застрахованото лице. В този смисъл е и посоченото в сключената между
работодателя на пострадалия и застрахователя полица (на лист 9 от делото), действала
през периода от 0.00 часа на 11.08.2018 г. до 23.59 часа на 10.08.2019 г., че
при смърт от трудова злополука на законните наследници се изплаща обезщетение в
размер на 7-кратния размер на годишната брутна работна заплата на съответния
служител. От намиращата се на лист 13 от делото (която е към добавък №8 от
21.03.2019 г., актуалният действал към датата на настъпването на процесното
събитие на 09.04.2019 г.) справка за действащите трудови договори, подлежащи на
застраховане за риска „трудова злополука“ в „ДИВЕС ИНЖЕНЕРИНГ“ООД – гр. Добрич
се установява, че Г.К. Тодоров е бил включен в списъка на застрахованите лица. На лист 26 от делото е представен заверен
препис от разпореждане на длъжностното лице при ТП на НОИ – Добрич, влязло в
сила на 06.06.2019 г., от което става ясно, че станалото на 09.04.2019 г. е
прието за трудова злополука на основание на чл.55 ал.1 от Кодекса за социално
осигуряване. От приетата по делото комплексна съдебно – медицинска,
трасологическа и инженерно – техническа експертиза се установява
неоснователността на възраженията на ответното дружество, че настъпилата
злополука е резултат на самонадеяното поведение на застрахования или на неспазването
на установените правила и инструкции за безопасност – вещото лице при
изслушването му в съдебно заседание е заявило, че наследодателят на ищците си е
изпълнявал точно служебните задължения и конкретно възложените му задачи; не
може да се каже кой е виновен и няма данни Г.К. Тодоров да е допринесъл за
станалото; наследодателят на ищците не е
имал представа, че така ще се развият нещата и плоскостите ще паднат, защото
при освобождаването на предпазните колани плоскостите са останали в положението,
в което са били; при опита да се вземе първата плоскост, тогава те се разместили
и паднали; поне като вариант е трябвало да има четвърти работник, който да ги
придържа отгоре или да привърже останалите да не паднат; няма данни за
наличието на принос на пострадалото лице. В този смисъл са и показанията на
разпитаните по делото свидетели И.Г.И. и И.К.Д., които са другите работници,
присъствали на инцидента. Относно откритата в трупа на починалия концентрация
на алкохол в кръвта вещото лице категорично е посочило, че при такава
концентрация на алкохол (значително по-малка от определения в закона праг от
0.50 промила) лицето се счита за практически трезво, т.е. може да изпълнява
всички възложени функции и задачи, включително и да шофира, като тази
концентрация не оказва никакво влияние върху психо-физиологичното състояние и
не води до функционални промени; вероятно се касае за малък остатъчен алкохол
от консумация предишната вечер. Свидетелите също посочват, че Г.К. Тодоров не е
бил употребил алкохол. Ищците са доказали и размерите на своите претенции, като
ответното дружество не спори, че не ги е заплатило. В последното съдебно
заседание след изявления на страните (за ответното дружество – обективирано в
молбата му от 05.03.2020 г.) е прието за безспорно установено и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че трудовото възнаграждение на бащата на ищците Г.К.
Тодоров, служещо за основа на застрахователната претенция, към датата на
настъпването на инцидента е било в размер на 560 лева. В този смисъл е и намиращата
се на лист 13 от делото (която е към добавък №8 от 21.03.2019 г., актуалният
действал към датата на настъпването на процесното събитие на 09.04.2019 г.)
справка за действащите трудови договори, подлежащи на застраховане за риска
„трудова злополука“ в „ДИВЕС ИНЖЕНЕРИНГ“ООД – гр. Добрич, според която Г.К.
Тодоров е бил с посочено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 560
лева. В самата застрахователна полица освен първоначалното посочване на списъка
на застрахованите лица и техните работни заплати също е предвидено
актуализирането им, както и доплащането на застрахователната премия в случай на
промяна в обявения общ фонд месечна брутна работна заплата. Седемкратният
размер на годишната брутна заплата на Г.К. Тодоров е бил 47040 лева, което
означава, че предявените от двамата му синове и единствени негови законни
наследници искове за заплащането на сумите от по 23520 лева, заедно със
законните лихви върху тях от датата на подаването на исковата молба (09.09.2019
г.) до окончателното плащане, са изцяло основателни и трябва да бъдат уважени.
С оглед
изхода от спора и на основание на чл.78 от ГПК на ищците следва да бъдат
присъдени поисканите и направени от тях съдебно - деловодни разноски в размер
на по 1435.60 лева (в това число в размер на по 1235.60 лева заплатени
адвокатски възнаграждения (доказателствата са на лист 135 – 138 от делото)
и по половината от внесените от ищците депозити за вещи лица в общ размер на 400
лева (200 лева първоначално внесени и 200 лева довнесени депозити). На
основание на чл.78 ал.6 от ГПК ответното дружество с оглед на освобождаването
на ищците от задълженията за внасяне на дължимите държавни такси за
образуването на делото поради затрудненото им материално състояние трябва да
бъде осъдено да заплати по сметка на ДРС дължимите държавни такси за уважените
искове в общ размер на 1881.60 лева.
Водим
от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
район „Оборище“, бул.“Княз Александър Дондуков“ №68, представлявано от
изпълнителните директори ***, да заплати на М.Г.К. с ЕГН ********** *** следните
суми: 1) 23520 (двадесет и три хиляди петстотин и двадесет) лева,
представляваща стойността на дължимото застрахователно обезщетение за
настъпилата на 09.04.2019 г. смърт на неговия наследодател Г.К. Тодоров с ЕГН **********
по сключения на 10.08.2018 г. между неговия работодател „ДИВЕС ИНЖЕНЕРИНГ“ООД и
ответното дружество договор за групова задължителна застраховка за трудова
злополука, като смъртта е призната за трудова злополука с разпореждане
№51042421/21.05.2019 г. на ТП на НОИ – Добрич, заедно със законната лихва върху
тях от датата на завеждането на исковата молба (09.09.2019 г.) до окончателното
плащане.
2) 1435.60 лева (хиляда четиристотин тридесет
и пет лева и шестдесет стотинки), представляваща направените разноски по гр.
дело №3221/2019 г. по описа на ДРС.
Посочен от ищеца М.Г.К. номер на
банкова сметка, ***ми – банкова сметка *** „ЕКСПРЕСБАНК“АД – гр. Варна с IBAN ***.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“АД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, район „Оборище“, бул.“Княз Александър Дондуков“
№68, представлявано от изпълнителните директори ****, да заплати на В.Г.К. с
ЕГН ********** *** следните суми: 1) 23520 (двадесет и три хиляди петстотин и
двадесет) лева, представляваща стойността на дължимото застрахователно
обезщетение за настъпилата на 09.04.2019 г. смърт на неговия наследодател Г.К.
Тодоров с ЕГН ********** по сключения на 10.08.2018 г. между неговия
работодател „ДИВЕС ИНЖЕНЕРИНГ“ООД и ответното дружество договор за групова
задължителна застраховка за трудова злополука, като смъртта е призната за
трудова злополука с разпореждане №51042421/21.05.2019 г. на ТП на НОИ – Добрич,
заедно със законната лихва върху тях от датата на завеждането на исковата молба
(09.09.2019 г.) до окончателното плащане. 2) 1435.60 лева (хиляда четиристотин
тридесет и пет лева и шестдесет стотинки), представляваща направените разноски
по гр. дело №3221/2019 г. по описа на ДРС.
Посочен от ищеца В.Г.К. номер на
банкова сметка, ***ми – банкова сметка *** „БАНКА ДСК“АД – гр. Варна с IBAN ***.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“АД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр. София, район „Оборище“, бул.“Княз Александър Дондуков“
№68, представлявано от изпълнителните директори ***, да заплати по сметка на
ДРС дължимата държавна такса по гр. дело №3221/2019 г. в размер на 1881.60 лева
(хиляда осемстотин осемдесет и един лева и шестдесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: