Р Е Ш Е Н И Е
№ 118 12.08.2019 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Търговище,
на дванадесети юли две хиляди и деветнадесета година ,
в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател -
Албена Стефанова
Секретар- Янка Ганчева,
като разгледа докладваното от председателя административно дело № 2 по описа за 2019 г. на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава десета, раздел І от
АПК, във връзка с чл.73, ал.4 от ЗУСЕСИФ.
Образувано е по жалба на Т.В.М., ЕГН-**********
***, против Решение
№25/06/38080346482801804/01 от 21.05.2018г. за налагане на финансова корекция
на Директора на ОД на ДФЗ гр.Велико Търново, с което на основание чл.20а, ал.2 и ал.4 от ЗПЗП, чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. първо във връзка с
чл. 33, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. и чл. 44, т. 6 , във
връзка с чл. 9, ал. 1, т. 1, предл. първо във връзка с чл. 3, ал. 3 и чл. 24,
ал. 2, т. 4 от Договор №25/06/3/0/03464 от 25.04.2017 и чл. 73, ал. 1 от
ЗУСЕСИФ е прекратен Договор №25/06/3/0/03464 от 25.04.2017г., на
основание чл.24.ал.2,т.4 от Договора, поради неподаване на заявка за второ
плащане най-късно до 20.02.2018г., наложена е финансова корекция в размер на 29
337.00 лв., представляваща пълният размер на одобрената финансова помощ и е
определено задължение за възстановяване в размер на 19 558 лева.
В жалбата се излагат подробни доводи,
обосноваващи, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.24, ал.2, т.4 от Договор №25/06/3/0/03464
от 25.04.2017г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.3 „
Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „ Развитие на
стопанства и предприятия“ от ПРСР за периода 2014-2020г., съфинансирана от
Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Навежда се, че
оспорващата се е намирала в здравословно състояние, което не и е позволявало до
пътува до гр.Велико Търново, за да се яви в сградата на ОД на ДФ
„Земеделие“-Велико Търново за подаване на заявление за второ плащане. Моли
оспореното Решение да бъде отменено като незаконосъобразно.
В съдебно заседание оспорващата се явява
лично и изразява становище за поддържане на жалбата на изложените в нея
основания и доводи. Допълнително представя писмени бележки, в които излага
доводи за нищожност на оспореното решение поради некомпетентност на директора
на ОД на ДФ „Земеделие“ гр.Велико Търново. Моли да се обяви нищожността на
оспореното Решение, алтернативно същото да се отмени като незаконосъобразно и
преписката да се върне на компетентния административен орган за ново
произнасяне.
Ответникът
по оспорването – Директора на Областна дирекция /ОД/ на Държавен фонд
„Земеделие“ /ДФЗ/ гр.Велико Търново в съдебно заседание се представлява от ст.юрисконсулт Т.Ст., която изразява становище за неоснователност на
жалбата. Излага подробни доводи обосноваващи законосъобразност на оспореното
Решение. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Оспорващата Т.В.М. има сключен с ДФ „Земеделие" Договор
за отпускане на финансова помощ с № 25/06/3/0/03464 от 25.04.2017 г. по
подмярка 6.3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от
мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014 - 2020 г.
След административни проверки, на 12.05.2017 г. е
извършено първо плащане в размер на 19 558,00 лв.
Съгласно чл.6 ал.1 от горепосочения договор оспорващата
като ползвател се задължила да изпълни
представения от нея и одобрен бизнес план в периода от сключване на този
договор до 20.02.2018г. Съгласно чл.3 ал.3 от същият Договор „…заявката за
второто плащане се подава в срок до 20.02.2018г….“.
Във връзка е изпълнение на задължения по сключения
договор и одобрен бизнес план, на 12.02.2018 г. до Т.М. е изпратено писмо с
изх. № 01-043-6500/21, с което ДФЗ изискал представяне на документи, които да
докажат действителното започване на изпълнението на одобрения за подпомагане
бизнес план, съгласно чл.13, ал.2 от Наредба №10/2016г., респективно чл.6, ал.2
от подписания от бенефициера договор № 25/06/3/0/03464 за отпускане на безвъзмездна
финансова помощ. С придружително писмо Т.М. е изпратила по пощата документи за
доказване започнало изпълнение на бизнес плана с извършена инвестиция съгл.
Приложение № 2 от Договора. Същите са входирани в деловодството на ОД на ДФЗ -
Велико Търново с вх. № 02-040-6500/2033 от 22.02.2018 г.
При проверка за спазване срока за подаване на заявка
плащане по Договор № 25/06/3/0/03464 от 25.04.2017 г. е установено, че Т.М. не
е подала заявка за второ плащане най-късно до 20.02.2018г.
На 09.02.2018г. Т.М.
е подала искане за промяна по договор за финансово подпомагане по подмярка 6.3.
с вх.№02-250-6500/2026 от 09.02.2018г., касаещо промяна на избраната крайна
дата на периода на проверка на изпълнението на бизнес плана и крайна дата за
подаване на заявката за второ плащане по договора за предоставяне на финансова
помощ.
На 13.03.2018г. и на 27.03.2018г. Т.М. отново е подала
искания с вх.№02-250-6500/2113/ 13.03.2018г. и вх.№02-250-6500/2139
от 27.03.2018г„ касаещи промяна на избраната крайна дата на периода на проверка
на изпълнението на бизнес плана и крайна дата за подаване на заявката за второ
плащане по договора.
По подадените искания от Т.М. на 11.04.2018г. е издадено
Уведомително писмо /УП/за отказ да се сключи анекс/съгласува промяна с
изх.№02-202-6500/2026#1 от Директора на ОД на ДФЗ - Велико Търново.
Уведомителното писмо е получено от М. на 12.04.2018г.
С писмо с изх. № 01-043-6500/83 от 17.04.2018 г. ДФ
„Земеделие" е открил производство по налагане на финансова корекция на
основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. Посоченото писмо е получено от оспорващата
на 02.05.2018 г., съгласно приложената по делото обратна разписка/стр.56 от
преписката/. В указания в писмото 14-дневен
срок от неговото получаване не са постъпили документи или доказателства,
относими към започналото производство по издаване на Решение за налагане на
финансова корекция.
На 21.05.2018г. Директорът на ОД на ДФЗ гр.Велико Търново е издал оспореното Решение за налагане на финансова
корекция № 25/06/3/03464/2/01/04/01. С посоченото решение на основание чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. първо във
връзка с чл. 33, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. и чл. 44, т. 6
, във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 1, предл. първо във връзка с чл. 3, ал. 3 и чл.
24, ал. 2, т. 4 от Договор №25/06/3/0/03464 от 25.04.2017 и чл. 73, ал. 1 от
ЗУСЕСИФ договорът с Т.М. е прекратен поради неподаване на заявка за второ
плащане, наложена е финансова корекция в размер на 29 337.00 лв.,
представляваща пълният размер на одобрената финансова помощ и е определено
задължение за възстановяване в размер на 19 558 лева.
Решението е съобщено на Т.М. на 28.05.2018г., съгласно
приложената по делото обратна разписка /стр.71 от преписката/. Жалбата на Т.М.
срещу посоченото решение е подадена 11.06.2018г. до МЗХГ и препратена по
компетентност на Административен съд-Търговище.
Съгласно приложената по делото Заповед 05-РД/286 от
01.02.2017г. на Изпълнителния директор на ДФЗ-София на директорите на
областните дирекции на ДФ“Земеделие“ в съответствие с териториалната им
компетентност с т.I от Заповедта е делигирано правомощие да издават
решения за налагане на финансови корекции по чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ по подмярка
6.3"Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6
"Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014 - 2020 г.
От приложените по делото Болничен лист Е 20180579268 от
20.02.2018г. е видно, че Т.В.М. е била в болничен от 20.02.2018г. до 21.02.2018г.
От приложения по делото Договор №3 за консултанска
услуга сключен на 11.05.2016г. между оспорващата и „Кирилови сървис“ ЕООД
гр.Търговище, представлявано от Т. Димчев П. дружеството е приело да извърши
консултанска дейност на оспорващата по изготвяне на проектно предложение по подмярка 6.3"Стартова помощ за
развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и
предприятия" от ПРСР 2014 - 2020 г., както и да извършва всякакви дейности
свързани с нуждите на кандидатстване за сметка на оспорващата като възложител,
след изрично упълномощаване.
От показанията на разпитания по делото свидетел Т. Д. П. и Г. С. В. по делото се установява че не е било налице пречка документите по заявката на Т.М. за второ плащане да бъдат подадени и от П. като нейн консултант след надлежно
упълномощаване.
Така установената фактическа обстановка
се подкрепя от събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Съдът не цени представената от
оспорващата по делото заявка за второ плащане предвид на това че върху същата
няма вх.№ и дата на входиране, не са ангажирани доказателства за датата на
нейното подаване в ДФЗ, напротив по делото е представена обратна разписка за
изпращане на документи от Т. Д. П. до ОД ДФЗ гр.Велико Търново с
дата- 21.02.2018г.
При така установеното, съдът намира жалбата за
допустима по следните съображения:
Жалбата е подадена в срок, срещу
акт, подлежащ на съдебно оспорване. Жалбата е подадена от надлежна страна - адресат
на оспорения акт и при наличие на правен интерес.
При разглеждане на
жалбата по същество съдът, прави следните правни изводи:
Съгласно чл.20а,
ал.4/в старата редакция/ от ЗПЗП “.. Изпълнителният директор може да делегира със заповед
правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното
законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления
за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени
заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната
имкомпетентност…“.
Съгласно действащите към настоящия
момент чл.20а , ал.5 от ЗПЗП Изпълнителният
директор на ДФЗ-РА издава решенията за налагане на финансови корекции по реда
на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ,
а съгласно чл.20а , ал.6 от ЗПЗП „…Изпълнителният директор може да делегира със
заповед правомощията си по ал.5 на заместник изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда…“.
При наличието на посочените действащи
разпоредби и представената по делото Заповед
05-РД/286 от 01.02.2017г. на Изпълнителния директор на ДФЗ-София, с която се
делегират права на директорите на
ОД ДФЗ, съобразно териториалната си компетентност да издават решения за
финансови корекции по чл.73, ал.1 от
ЗУСЕСИФ, съдът приема, че към настоящия момент Директора на ОД ДФЗ-Велико Търново се явява
компетентен да издаде процесното решение. Извършеното с посочената Заповед
делегиране е в съответствие както на чл.20а,ал.4 от ЗПЗП в старата редакция,
така и в съответствие с действащата нормативна регламентация и волята на
законодателя. По изложените съображения съдът намира оспореното Решение за
издадено от материално и териториално компетентен орган.
Оспорения акт е издаден при спазване на
законовите изисквания за форма и съдържание. В Решението са отразени
фактическите и правни основания за неговото издаване. С приложеното писмо с изх. № 01-043-6500/83 от 17.04.2018 г. по
делото се доказа, че Т.В.М. е била уведомена
от органа, че се открива производство по налагане на финансова корекция на
основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. Посоченото писмо е получено от оспорващата
на 02.05.2018 г. С това изискванията на чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ за уведомяване и
предоставяне на възможност на Т.М. да
подаде възражения са спазени. Спазени са и изискванията относно минималния срок,
който е трябвало да и бъде предоставен от органа за възражения.
При така събраните
доказателства съдът приема, оспореното решение за издадено и при спазване на
процесуалните правила.
На основание
гореизложеното, съдът намира, че оспореното Решение не страда от толкова тежък
порок, който да води до неговата нищожност.
По отношение на
съответствието на оспорения акт с материалния закон съдът намира следното:
Съгласно
чл. 33, ал.42 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3
„Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от ПРСР (2014-2020): „
Ползователите на помощта подават заявка за второ плащане не по-късно от
посочения в заявлението за подпомагане и договора за предоставяне на
финансова помощ срок…“ Съгласно чл.3 ал.3 от Договор № 25/06/3/0/03464 от 25.04.2017 г. за финансово подпомагане на
оспорващата „…заявката за второто плащане се подава в срок до 20.02.2018г….“.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от същия Договора крайният срок за изпълнение на
одобрения бизнес план е 20.02.2018г. Предвид това срокът за
подаване на заявката за второ плащане по Договора на оспорващата се явява
изтекъл на 20.02.2018 г.
По делото се доказа, че до горепосочената
дата от страна на Т.В.М. не е подадена заявка за второ плащане, с което не е
изпълнено нормативно задължение, посочено в чл. 33, ал. 2 и ал. 4 от Наредба №
10 от 10.06.2016 г., както и договорно задължение, уговорено в чл. 3, ал. 3 от
Договор № 25/06/3/0/03464 от 25.04.2017 г. Обстоятелството,
че на 20.02.2018г. оспорващата е била в отпуск по болест, по никакъв начин не
изключва възможността преди посочения ден същата да организира подаването на
заявката си за второ плащане в рамките на срока, в т.ч. и чрез своевременно,
надлежно упълномощаване на консултанта си Т. Димчев П..
Искането на Т.М. до
ДФЗ с вх.№02-250-6500/2026 от 09.02.2018г., касаещо промяна на избраната крайна
дата на периода на проверка на изпълнението на бизнес плана и крайна дата за
подаване на заявката за второ плащане, се явява подадено извън срока по чл. 39, ал. 2
от Наредба №10/10.06.2016 г. Съгласно посочената разпоредба на Наредбата „Когато
искането за промяна на договора е свързано с изменение на бизнес плана и на
крайната дата на периода за проверка изпълнението на бизнесплана и подаване на
заявката за второ плащане, искането трябва да бъде подадено не по-късно от
четири месеца преди изтичането на срока по чл. 11, в който е посочено, че
срокът за изпълнение на бизнесплана се определя в договора за предоставяне на
финансовата помощ в съответствие със заложената в бизнес плана крайна дата на
периода на проверка. В чл.6, ал.1 от подписаният от М. договор същата се
задължила да изпълни представения и одобрен бизнес план в периода от сключване
на този договор до 20.02.2018г. Предвид това срокът в който М. е имала право по
закон да поиска изменение на срока за подаване на заявка за второ плащане се
явява изтекъл на 20.10.2017г., което е повече от 3 месеца от датата на подаване
на първото и искане- 09.02.2018г. С оглед на това законосъобразно искането и не
е било уважено от органа. Другите две искания на оспорващата с вх.№02-250-6500/2113/ 13.03.2018г. и вх.№02-250-6500/2139
от 27.03.2018г. се явяват подадени не само извън срока по чл. 39, ал. 2
от Наредба №10/10.06.2016 г., но и извън срока по чл. 6, ал. 1 от Договор № 25/06/3/0/03464 от 25.04.2017 г. и като такива
се явяват изцяло неоснователни.
На основание
гореизложеното съдът намира оспореното Решение за постановено и при правилно
приложение на материалния закон.
Не е налице нарушение на закона от
страна на ответника при определяне на размера на финансовата корекция. Нито националното законодателство, нито
законодателството на ЕС и в частност Регламент № 1303/2013 г., поставят като
изискване наличието на реална вреда. Нередност може да съществува и тогава,
когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма
изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Това разбиране
на разпоредбата на чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013 на ЕП следва от
буквалното му тълкуване, което е ясно и недвусмислено – "има или би могло
да има". Дефиницията за нередност
съдържа следните елементи: 1. Действие или бездействие на икономически
оператор; 2. което води до нарушение на правото на ЕС или на националното
право, свързано с неговото прилагане и 3. има или би имало като последица
нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход
в общия бюджет. В конкретният случай Т.М. има
качеството на икономически оператор, нарушенията произтичат от бездействието на
бенефициента, като са нарушени конкретни норми на националното и договорно
законодателство. Налице са всички елементи от фактическия състав на
"нередност" по смисъла чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013.
Оспореното
решение е в съответствие с целта на закона, тъй като с него се цели
препятстване неправомерно изразходване на средства в изпълнението на помощта от
Европейските структурни и инвестиционни фондове.
С оглед на всичко гореизложено съдът
намира жалбата на Т.В.М. против Решение
№25/06/38080346482801804/01 от 21.05.2018г. на Директора на ОД на ДФЗ гр.Велико
Търново за неоснователна и като такава същата следва да бъде отхвърлена.
При този изход
на правния спор, съгласно Тълкувателно решение №3/13.05.2010г. на ВАС по
т.д.№5/2009г. на ответника по оспорването следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски за юрконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК, във
вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП във и чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Съгласно чл.73, ал.4 от ЗУСЕСИФ в съдебното оспорване
на Решението по ал.1 за финансова корекция се прилагат разпоредбите на чл.27
ал.2-3 и ал.5-7. Съгласно чл.27 ал.6 от ЗУСЕСИФ приложима в конкретния случай
на основание чл.73, ал.4 от ЗУСЕСИФ държавната такса е пропорционална и е в
размер на 1 на сто от материалния интерес когато той е под 10 000 000 лв, но не
повече от 1700 лева. В конкретния случай материалния интерес е от 29 337.00 лв
и държавната такса при прилагане на чл.27 ал.6,пр.1 от ЗУСЕСИФ следва да е в
размер на 293.37 лева. Съдът след като отчете, че оспорващата е внесла държавна
такса само от 10 лева намира, че същата следва да бъде осъдена да довнесе
държавна такса в размер на 283.37 лева.
Воден
от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.В.М., ЕГН-********** ***, против
Решение
№25/06/38080346482801804/01 от 21.05.2018г. за налагане на финансова корекция
на Директора на ОД на ДФЗ гр.Велико Търново, с което с което на основание чл.20а, ал.2 и ал.4 от ЗПЗП, чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. първо във връзка с
чл. 33, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. и чл. 44, т. 6 , във
връзка с чл. 9, ал. 1, т. 1, предл. първо във връзка с чл. 3, ал. 3 и чл. 24,
ал. 2, т. 4 от Договор №25/06/3/0/03464 от 25.04.2017 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ
е прекратен Договор №25/06/3/0/03464 от
25.04.2017г., на основание чл.24.ал.2,т.4 от Договора, поради неподаване на
заявка за второ плащане най-късно до
20.02.2018г., наложена е финансова
корекция в размер на 29 337.00 лв., представляваща пълният размер на одобрената
финансова помощ и е определено задължение за възстановяване в размер на 19 558
лева.
ОСЪЖДА Т.В.М., ЕГН-********** *** да
заплати на Държавен фонд „Земеделие” гр.София
сумата от 100 /сто/ лева разноски по
делото.
ОСЪЖДА Т.В.М., ЕГН-********** *** да
довнесе държавна такса за настоящото производство в размер на 283.37лв./двеста
осемдесет и три лева и тридесет и седем стотинки/ по сметка на Административен
съд гр.Търговище
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото получаване.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Председател: