№ 39
**********, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – М., II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Вяра Ат. Атанасова
при участието на секретаря Д. Люб. Л.
като разгледа докладваното от Вяра Ат. Атанасова Административно
наказателно дело № 20251450200011 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
В. Г. Д. от град Ет е обжалвала Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система
Серия К № ***, издаден от ОД МВР Вр., с който за нарушение на чл.21 ал.2
вр. ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено, на
основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.4 от същия закон, административно
наказание глоба в размер на 300 лева. Оплакванията са свързани с неправилно
прилагане на материалния закон и с допуснати нарушения на
административно-процесуалните правила при издаване на обжалваният акт.
Твърди се също, че описаната фактическа обстановка се разминава с
действително настъпилите събития. На тези основания се иска отмяна на
обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен и неправилен.
В съдебно заседание Д., редовно призована, не се явява. Процесуалният
й представител адв. М. С. от ВрАК е изразил становище, че атакувания
административен акт следва да бъде отменен поради неправилно прилагане на
материалния закон. В тази връзка се посочва, че по отношение на
подзащитната му е бил издаден Електронен фиш Серия К №****, с който за
нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 ЗДвП, извършено на 23.02.2024 година в
16:57 часа на Главен път * км.*+*, е наложено, на основание чл.189 ал.4 вр.
1
чл.182 ал.2 т.4 ЗДвП, административно наказание глоба в размер на 300 лева.
Същият е бил обжалван и с Решение № 5/23.01.2024 година по НАХД №
432/2024 година на РС М. е бил потвърден. Съдебният акт е влязъл в сила на
12.02.2025 година. На тази база се прави извода, че жалбоподателката вече е
санкционирана по административен ред за нарушение на правилата за
движение и при това положение не може втори път да бъде наказана за
същото такова. Направено е искане за присъждане на разноски под формата на
адвокатско възнаграждение.
Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не
е изразил становище пред настоящата инстанция.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално
допустима.
Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
На 23.02.2024 година служебен автомобил и служители на ОДМВР Вр.
се намирали на територията на Община М. в извън населено място на Главен
път * км. *+* /разклон село Ребърково/ с посока на движение към град С. Те
предварително били установили на автоматичен режим на работа
техническото средство – стационарно преносим уред за осъществяване на
контрол на пътното движение тип АRH CAM S1 с фабричен номер 120сс8b.
Същото, без намесата на служителите, отчитало скоростта на движение на
МПС, преминаващи през този пътен участък и в случаите, когато тя
превишавала въведеното с пътен знак В 26 ограничение 50 км/час, заснемало
автоматично автомобила. В 16:57 часа МПС – лек автомобил „М А180 ЦДИ“ с
регистрационен номер **** попаднало в обсега на действие на техническото
средство. Същото отчело скорост на движение на МПС 84 км/ч при
максимално допустима за този пътен участък 50 км/ч. Тъй като автомобилът
се движел със скорост над разрешената, апаратът го е заснел. След извършена
в последствие обработка на данните от техническото средство била направена
проверка в АИС на КАТ, която показала, че лекият автомобил „М А180 ЦДИ“
с регистрационен номер **** е собственост на В. Г. Д. от град Ет. За
констатираното нарушение на Д. е бил издаден обжалвания в настоящето
производство Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство или система Серия К № ***.
2
Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени
доказателства и веществени доказателствени средства.
Съдът, след като взе предвид изложеното в електронният фиш и в
жалбата от В. Д., приема, че същата е основателна, като съображенията за
това са следните:
Електронният фиш е издаден на жалбоподателката за управление на
МПС в извън населено място със скорост, надвишаваща въведеното с пътен
знак В26 в пътният участък на км. *+* от Главен път Е-79 ограничение на
скоростта 50 км/час, с което е нарушен чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата,
при избиране скоростта на движение на водачът на пътно превозно средство е
забранено да превишава определените стойности на скоростта в км/ч, които за
пътно превозно средство от категория „В“ за населеното място е 50 км/ч,
извън населено място – 90 км/ч, а по автомагистрала – 140 км/ч, а според ал.2
когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна
от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. По силата на чл.182
ал.2 т.4 ЗДвП /редакция ДВ бр.101/2016 г., действаща към датата на
извършване на нарушението/ с административно наказание глоба в размер на
300 лева се наказва водач, който превиши разрешената максимална скорост
извън населено място от 31 до 40 км/ч, т.е. деянието, за което Д. е
санкционирана е обявено от закона за наказуемо. В съдебно заседание
защитникът на жалбоподателката е представил копие от Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система Серия К № ****, издаден от ОДМВР Вр., с който за
нарушение на чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 ЗДвП Д. е санкционирана с глоба в
размер на 300 лева по чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.4 ЗДвП. Според описанието
на нарушението, изложено в електронния фиш, деянието е извършено на
23.02.2024 година в 16:57 часа на територията на Община М. в извън населено
място на Главен път Е-79 км. *.* с посока на движение от град Вр. към град Б
при наличие на поставен пътен знак В26 и ограничение на скоростта в този
участък 50 км/ч. Съгласно Заповед № РД-11-179/16.02.2024 година на
Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ С,
приложена в заверено копие на л.24-л.26 от делото, в участъка от км. 161+* до
км. *+600 в рамките на Главен път Е-79 „М.-Б“ е въведена временна
организация на движението за срок до 15.05.2024 година, като в този участък
3
ограничението на скоростта, което е въведено, е 50 км/ч. От съдържанието на
обсъдените по-горе два броя електронни фиша става ясно, че същите са били
издадени за нарушения, извършени практически на територията на пътен
участък с едно и също въведено ограничение на скоростта за движение. Така
на практика Д. е санкционирана два пъти за нарушение на една и съща
забрана. Съгласно разпоредбата на чл.24 ал.1 т.6 НПК вр. чл.84 ЗАНН не се
образува административно-наказателно производство, а образуваното се
прекратява, когато спрямо същото лице за същото административно
нарушение има незавършено административно-наказателно производство,
влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение, или
разпореждане за прекратяване. Касае се за общо прекратително основание,
чиито правни последици включват: 1. Прекратяване висящността на
производството с влизане в сила на акт, с който е постановено при последваща
възобновимост чрез извънредни способи; 2. Прекратяване също и на
повдигнатото по него административно-наказателно обвинение; 3.
Задействане на забраната non bis in idem със следващата се от нея
недопустимост да се образува ново административно-наказателно
производство спрямо същото лице за същото нарушение. Според
дефиницията на понятието „същото нарушение“, дадено с Решение на СЕО от
09.03.2006 година по дело С-463/2004 година това е нарушението, при което
ще е налице идентичност на деянието разбирано като съвкупност от
неразривно свързани помежду си факти, независимо от правната
квалификация или защитавания правен интерес. Българската съдебна
практика изключва чрез процесуалният си закон възможността наказателни,
респ. административно-наказателни производства да се водят с един и същи
предмет спрямо едно и също лице. В този смисъл правилото на чл.24 ал.1 т.6
НПК намира отражение с две хипотези – първата е при наличие на още
висящо административно-наказателно производство, каквото е сегашното, а
втората при влязло в сила съдебно решение или прекратително определение,
или разпореждане по производството за същото нарушение спрямо същото
лице. В настоящия случай е безспорно, че по отношение на жалбоподателката
са били издадени два броя електронни фиша, и двата от ОДМВР Вр.,
съответно със Серия К № *** и със Серия К № **** за извършено деяние по
едно и също време, на една и съща дата 23.02.2024 година в един и същи час
16:57 часа, за едно и също нарушение – по чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 ЗДвП, на
4
едно и също основание като административно-наказателна санкция – чл.189
ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.4 ЗДвП, по отношение на един и същи субект-В. Г. Д. и
по отношение на един и същи участък от Главен път *, на който е въведено
едно ограничение на скоростта, съгласно Заповед № РД-11-179/16.02.2024
година на Агенция „Пътна инфраструктура“. Това обстоятелство представлява
съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за
отмяна на обжалвания електронен фиш. На настоящия състав е служебно
известно, че по жалба на Д. против Електронен фиш Серия К № **** е било
образувано НАХД № 432/2024 година, по което състав на РС-М. се е
произнесъл с Решение № 5/23.01.2025 година, влязло в сила на 12.02.2025
година. С въпросният съдебен акт обжалваният фиш е бил потвърден.
Преценявайки изложеното до тук настоящия състав приема, че въпреки
изхода на цитираното по-горе наказателно от административен характер дело
спрямо Д. са били започнати две отделни административно-наказателни
производства за ангажиране на нейната отговорност за извършено едно и
също нарушение. Въпреки крайният резултат от въззивната проверка на
законосъобразността и правилността на административния акт, с действията
си институцията, издала същия, както и процесния електронен фиш е
нарушила общата забрана за налагане на повече от една санкция за едно и
също нарушение. Съдебната практика е постоянна в разбирането си, че
неприлагането на чл.24 ал.1 т.6 НПК вр. чл.84 ЗАНН е винаги съществено
процесуално нарушение. По тези съображения настоящият състав приема, че
обжалваният от Д. електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв следва
да бъде отменен.
С настоящото решение съдът, след като е разгледал спора по същество,
следва да се произнесе и досежно разноските. В тази връзка процесуалният
представител на жалбоподателката е отправил искане за присъждане на
разноски, реализираните в рамките на настоящото производство. Представени
са договор за правна защита и съдействие и пълномощно. Според чл.63д ал.1
ЗАНН, страните в производствата пред районния и административния съд,
както и в касационното производство имат право на присъждане на разноски
по реда на АПК. Предвид изхода на делото пред този съд, искането на
защитника за присъждане на разноски е основателно. Съгласно чл.143 ал.1
АПК, когато съдът отмени обжалвания акт, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се
5
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Видно от съдебните
протоколи, съдържащи се в настоящото дело, жалбоподателката е ангажирала
като процесуален представител адв. М. С. от ВрАК чрез договор за правна
защита и съдействие, и пълномощно. От документите става ясно, че в хода на
съдебното производство от страна на Д. са направени разноски в размер на 400
лева. Според чл.63д ал.2 ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата /ЗА/.
Въпросната разпоредба препраща към Наредба № 1/09.07.2004 година за
възнагражденията за адвокатска работа /Загл. изм. – ДВ бр.14/2025 година/.
Според чл.18 ал.2 от Наредбата /изм. ДВ бр.88/04.11.2022 година/, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя
по реда на чл.7 ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или
обезщетение. Съгласно чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата /изм. ДВ бр.88/2022 година/,
за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до
1 000 лева, възнаграждението е в размер на 400 лева. Видно от съдържанието
на обжалваният електронен фиш, на жалбоподателката е наложена глоба в
размер на 300 лева. Отчитайки фактическата и правна сложност, обема
доказателствен материал, събран и проверен в хода на съдебното следствие,
настоящият състав приема, че на Д. следва да се присъдят в пълен размер
направените в предвидения в Наредбата минимум разноски за адвокатско
възнаграждение, платими от ОДМВР Вр..
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. чл.58д т.4 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №
***, издаден от ОД МВР Вр., с който за нарушение на чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1
от Закона за движението по пътищата на В. Г. Д. от град Ет е наложено, на
основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.4 ЗДвП, административно наказание
6
глоба в размер на 300 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.63д ал.1 ЗАНН, ОД МВР Вр. да заплати на
В. Г. Д. от град Ет с ЕГН ********** сумата от 400 /четиристотин/ лева,
представляващи направени по делото разноски под формата на адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба
пред Административен съд Вр. в 14 - дневен срок от получаване на
съобщението.
Съдия при Районен съд – М.: _______________________
7