№ 266
гр. В., 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:П. Т. П.
при участието на секретаря М.И.В.
като разгледа докладваното от П. Т. П. Административно наказателно дело
№ 20221320200352 по описа за 2022 година
Административно-наказателното производство е с правно основание по
реда на чл.59, ал.1 и сл.от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба, подадена от „К. ВД 95“ ЕООД с ЕИК
*********, седалище/адрес на управление гр.В., ж.к.“А.С.“, бл.1, вх.В, ет.4,
ап.37, представлявано от управителя П. К. П., против Наказателно
постановление № 05-2100030 от 29.03.2022г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ - В., с което на жалбоподателя е наложена
административна “имуществена санкция” в размер на 2000 лв. /две хиляди
лева/ на основание чл.414, ал.3 във вр.с чл.416, ал.5 от КТ за извършено от
него административно нарушение по чл.63, ал.1 във вр.с ал.2 от КТ.
Жалбоподателят оспорва с жалбата си и чрез своя процесуален
представител в съдебно заседание, наказателното постановление, моли да
бъде отменено същото, като незаконосъобразно и необосновано, и да бъде
уважена жалбата, като основателна.
Ответната по жалбата страна, административно-наказващият орган, е
взел становище по законосъобразността и обосноваността на наказателното
постановление, и по основателността на жалбата. Поддържан атакуваното НП
и моли то да бъде потвърдено, като законосъобразно и обоснова. Моли да
бъде оставена жалбата без уважение, като неоснователна.
1
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На 01.02.2022г. около 14,14ч. в търговски обект - магазин за хранителни
и нехранителни стоки, находящ се в гр.В., ул.“Ш.“, № 11, стопанисван от
дружеството жалбопжодател, е извършена проверка от контролните органи на
Д“ИТ“-В. и е констатирано, че в обекта работи като „продавач консултант“
лицето Д.Р.В.. Извършена е и проверка по документи в Д„ИТ“–В. на
10.02.2022г. дружеството работодател от контролни органи на инспекцията по
труда. Констатирано е, че лицето Даниела Василева е сключила с
дружеството трудов договор № 87/01.02.2022г., който й е връчен на същата
дата от работодателя, проведен е начален инструктаж на работника по
безопасност и здраве при работа и е допуснато от жалбоподателя лицето до
работа на 01.02.2022г. в 14,14ч. в магазина. Така Василева е постъпила на
работа на 01.02.2022г. Допусната е до работа с начален час 14,14ч. преди да й
е връчено заверено копие от уведомление и е осъществявала трудовите си
функции преди да й бъде предоставен екземпляр от уведомлението.
Справката за уведомления по чл.62, ал.5 от КТ е от 01.02.2022г. 15,07ч.
Същата дата само по-малко от един час по-късно.
Установеното от съда и тази фактическа обстановка се доказва по
категоричен и безспорен начин от писмените доказателства: цялостната
административно-наказателната преписка – АУАН, констативен протокол,
трудов договор, справка за приети и отхвърлени уведомления, писмена
декларация, както и от гласните доказателства: показанията на свидетеля-
актосъставител свид.П. и на свидетелката Тончева, между които няма
противоречия, допълват се и кореспондират помежду си относно това, което е
прието от съда за безспорно установено и за категорично доказано, поради
което се кредитират от В.ският районен съд.
От така установеното от фактическа страна съдът прави извода, че
жалбоподателят не следва да понесе административно-наказателната
отговорност, така както е определена и наложена от административно-
наказващия орган. В конкретния случай, настоящият съдебен състав приема,
че е на лице основание за прилагане разпоредбата на чл.11 от ЗАНН във вр.с
чл.9, ал.2 от НК, тъй като се касае за маловажен случай, при който
2
извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи. Както и макар деянието формално да осъществява
признаците на предвидено в закона нарушение, поради своята
малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност
е явно незначителна. В настоящия казус, според съвкупния анализ на всички
обстоятелства релевантни към случая и съобразявайки данните по делото и
обстоятелствата, които са изяснени, се касае за маловажен случай, третирайки
се деянието, като такова с по-ниска степен на обществена опасност, липса или
незначителност на вредните последици. По тази причина според Съда
наложеното наказание е прекомерно тежко и не би съдействало за постигане
на целите по чл.12 от ЗАНН. Преценката за маловажност се прави по
законосъобразност и е задължително за съда предписание, дадено с ТР №
1/2007г. на ОСНК на ВКС. Въпросът за правилното прилагане на чл.9, ал.2 от
НК е въпрос за правилното приложение на материалния закон. Също и не са
изследвани обстоятелствата по чл.27 от ЗАНН. Не са настъпили съществени
вредни последици за отделни лица или за обществените отношения.
Нарушението е за пръв път и жалбоподателят не е наказван преди за друго
такова нарушение.
От така изложените съображения до тук съдът намира, че
наказателното постановление следва да бъде отменено, като необосновано и
незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 05-2200030 от 29.03.2022г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – В., с което на „К. ВД 95“
ЕООД с ЕИК *********, седалище/адрес на управление гр.В., ж.к.“А.С.“,
бл.1, вх.В, ет.4, ап.37, представлявано от управителя П. К. П., е наложена
административна “имуществена санкция” в размер на 2000 лв. /две хиляди
лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред В.ския административен съд с
касационна жалба в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на
страните.
3
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4