№ 160
гр. Бургас , 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20212120201821 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Г. Х. Я. с ЕГН: **********, с посочен
адрес: гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, бл. 34, вх. 2, ет. 8, ап. 23, против Наказателно
постановление № РД-05-46/23.12.2020 г., издадено от директора на РЗИ – Бургас, с което за
нарушение по чл. 209а, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/, вр. с т. I. 2 от
Заповед № РД-01-446/31.07.2020 г. на министъра на здравеопазването /Заповедта/ и на
основание чл. 209а, ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗ на жалбоподателката е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради
незаконосъобразност и неправилност. Посочва се, че към момента на проверката
жалбоподателката е работила като продавач-консултант в павилион за приготвяне на
фрешове, но при посещението на инспекторите все още не е била започнала работа. В тази
връзка се застъпва, че Я. се е намирала на стол пред обекта и е пиела кафе, поради което е
била и без защитна маска, но това се е дължало единствено на факта, че все още не е
обслужвала клиенти. Застъпва се, че жалбоподателката е имала осигурена защитна маска,
както и преграда, която е била физическа бариера между нея и клиентите.
В открито съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не
изпраща представител.
Административнонаказващият орган се представлява от служител с юридическо
1
образование (заемащ длъжност аналогична на юрисконсултска) – Багряна Петкова, която
оспорва жалбата. Заявява, че се касае за обект за непосредствено обслужване на клиенти,
като е било наложително продавачката да има поставена маска или съответната преграда. В
случая към момента на проверката такива обстоятелства не са били констатирани, поради
което и правилно била ангажирана отговорността на Я.. Пледира за потвърждаване на НП
изцяло.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от известието за доставяне на л. 10, НП е връчено на
жалбоподателката на 17.03.2021 г., а жалбата е депозирана на 23.03.2021 г.). Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази
закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
следното:
На 12.08.2020 г. около 10.20 часа св. Д.К. – инспектор в РЗИ-Бургас извършила
проверка в обект – павилион за приготвяне на фрешове с адрес: гр. Бургас, * В хода на
проверката свидетелката констатирала, че продавачката в обекта – Г.Я. се намира пред
обекта и пие кафе, без да има поставена защитна маска, нито има механична преграда, която
да я разделя физически от клиентите. Свидетелката преценила, че в обекта се приготвят
храни за гражданите, като продавачката, бидейки без маска, може да ги замърси. С оглед
това и имайки предвид т. I. 2 от Заповед № РД-01-446/31.07.2020 г. на министъра на
здравеопазването, св. К. преценила, че с поведението си Я. е осъществила състав на
нарушението по чл. 209а, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 4 ЗЗ и на място й съставила АУАН с бл. №
602/12.08.2020 г. Актът бил предявен на жалбоподателката, която се запознала с неговото
съдържане, подписала го и получила препис от него. В графата за възражения посочила, че
ще подаде такива в писмена форма.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН Я. депозирала възражение по акта (л. 6 и л. 7), в който
изтъкнала доводи, аналогични с тези в процесната жалба и поискала производството да бъде
прекратено.
Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, счел фактическите
констатации за безспорно установени, като отчел възраженията за неоснователни и издал
атакуваното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра
доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Като
цяло жалбоподателката не оспорва, че към момента на проверката се е намирала пред
2
обекта, без да има поставена защитна маска, но изтъква доводи за несъставомерност на
извършеното.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма
степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателно постановление е издадено
оправомощено за това лице, а АУАН съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 231,
вр. с чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок. Въпреки това съдът счита, че така описаното от фактическа страна, не осъществява
състава на вмененото нарушение по следните причини.
Цитираната заповед от Заповед № РД-01-446/31.07.2020 г. на министъра на
здравеопазването в т. I. 2 въвежда изискване при непосредствено обслужване на клиенти,
изискващо разстояние по-малко от 1,5 метра е задължително използването на защитна маска
за лице или предпазен шлем. По изключение се допуска обслужване на клиенти без защитна
маска за лице или предпазен шлем, когато са осигурени механични прегради от стъкло или
друг прозрачен материал, позволяващ влажно почистване или дезинфекция.
Видно е, че изискването за поставяне на защитна маска/шлем се отнася за случаите
при непосредствено обслужване на клиенти - т.е. когато продавачът контактува пряко с
клиента в процеса на обслужването му и то само когато разстоянието между тях е по-малко
от 1,5 метра. В случая Я. не е установена да обслужва клиенти. Тъкмо напротив – тя се е
намирала пред павилиончето и е пиела кафе. При това положение няма как да се твърди, че
се касае за „непосредствено обслужване на клиенти“, за да важи за жалбоподателката
изискването на т. I.2 от Заповедта.
Доводите на актосъставителя, развити в съдебно заседание и възприети от
процесуалния представител на АНО, че се касае за обект, в който се приготвят хранителни
продукти, които могат да бъдат замърсени, ако продавачът е без маска, са неоснователни.
Заповедта не въвежда изискване за постоянно и непрекъснато носене на маска по време на
работа, а само когато се обслужват непосредствено клиенти и то на разстояние по-малко от
1,5 метра. По аргумент за противното – ако разстоянието е по-голямо от 1,5 метра (или ако
има монтирана преграда) продавачът въобще не трябва да е с маска, дори когато обслужва
клиентите, което сочи, че заповедта въобще не е насочена към пресичане на възможността
лицето да контактува с приготвяните продукти. Ако действително се констатира, че
3
работният процес може да доведе до замърсяване на продуктите, то съответните органи са
овластени да вземат законоустановени мерки – било по Закона за храните, било по друг ред,
но при всички положения е незаконосъобразно да разширяват забраните, въведени със
съответната заповед и на тази база да санкционират лицата.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че неправилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, като издаденото НП е
незаконосъобразно и следва да се отмени.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор
принципно разноски се дължат в полза на жалбоподателката, която обаче не е поискала
присъждането им, поради което и съдът няма как служебно да й присъди такива.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № РД-05-46/23.12.2020 г., издадено от
директора на РЗИ – Бургас, с което за нарушение по чл. 209а, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 4 от
Закона за здравето, вр. с т. I.2 от Заповед № РД-01-446/31.07.2020 г. на министъра на
здравеопазването и на основание чл. 209а, ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗ на Г. Х. Я. с ЕГН: **********
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4