Р Е Ш
Е Н И Е
№ 151/24.02.2020 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на трети февруари две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 3414 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.
Образувано е по исковa молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Х.Е.Д..
Ищецът твърди, че на 19.08.2016 г. ответникът сключил с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД договор за потребителски кредит с номер PLUS-13771288, по силата на който му била предоставена сума в размер на 1 100,00 лева срещу задължението да я върне, ведно с уговорена лихва /надбавка, представляваща печалбата на кредитора/ в размер на 522,40 лева на 24 месечни вноски. Дружеството изпълнило задължението си, като предоставило сумата, но ответникът не я върнал изцяло. Съгласно условията на договора при забава в плащането на една или повече месечни вноски, кредитополучателят дължал обезщетение в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена месечна вноска. Поради това на ответника била начислена и лихва за забава в размер на 250,42 лева за периода от 21.03.2017 г. до 02.07.2019 г. Освен това той дължал и суми в размер на 1 064,92 лева, представляваща главница по кредита и 270,68 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.03.2017 г. до 20.08.2018 г. На 21.08.2017 г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по силата на което вземанията, произтичащи от Договор за потребителски кредит с номер PLUS-13771288/19.08.2016 г. били прехвърлени в полза на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Сочи се, че договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Ищецът в качеството си на цесионер бил упълномощен от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което имал изрично пълномощно. Писмата до ответника се върнали в цялост с отбелязване върху обратната разписка „непотърсена пратка". Сочи се и че за заплащането на процесните суми подал заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 1831/2019 г. По него била издадена исканата заповед за изпълнение, но тя била връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца гореописаните суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1831/2019 г. по описа на РС – Хасково до окончателното й изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се заповедно производство.
С молба вх. рег. № 1873/30.01.2020 г. ищецът, чрез процесуалния си представител, е заявил, че поддържа исковете и е направил искане да бъде постановено неприсъствено решение.
Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал в срок писмен отговор, не се е явил и не е изпратил представител в първото по делото редовно с.з., като не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки изложеното по-горе, намира следното:
В настоящия случай са налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото редовно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, като с Определение № 9/02.01.2020 г. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. На следващо място, исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и събраните писмени доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за постановяване на исканото неприсъствено решение против ответника, с което да бъдат уважени предявените искове, като на основание чл. 239, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 ГПК, а само указва, че решението се основава на наличието на такива предпоставки.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил процесните вземания. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 1831/2019 г. по описа на РС – Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че те са действително направени и възлизат общо на 81,71 лева, от които 31,71 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева.
С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно искане за разноски и по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК единствено на същия следва да се присъдят такива в размер общо 218,29 лева, от които 118,29 лева – платена държавна такса и 100,00 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП, предвид конкретиката на спора /липса на отговор на исковата молба и уважено искане за неприсъствено решение/ и осъществената защита, изразяваща се в изготвяне на искова молба и писмено становище.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на Х.Е.Д., ЕГН ********** ***, че дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумите от 1 064,92 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № PLUS-13771288 от 19.08.2016 г. между Х.Е.Д. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, 270,68 лева, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.03.2017 г. до 20.08.2018 г., и 250,42 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 21.03.2017 г. до 02.07.2019 г., прехвърлени на 21.08.2017 г. с Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1831/2019 г. по описа на Районен съд Хасково - 02.07.2019 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Х.Е.Д., ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата
от 300,00 лева, от която 218,29 лева, представляваща направени разноски по
настоящото дело и 81,71 лева, представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 1831/2019
г. по описа на РС – Хасково, за които е издадена Заповед № 902/04.07.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ:
/Петър
Вунов/